О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 05.02.2020
година град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав.
На пети февруари две хиляди и двадесета година.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ, ч.н.дело № 45/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Свилен Валентинов Георгиев против Постановление от 13.12.2019
година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се прекратява наказателното
производство по досъдебно производство № 59/2019 година по описа на ОСлО при ОП
– Стара Загора /прокурорска преписка № 4439/2018 година по описа на РП – Стара
Загора/, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.323,
ал.1 от НК. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното постановление и се моли съда, същото да бъде
отменено, и делото върнато за продължаване на необходимите следствени действия.
Съдът,
като се запозна с постановлението на прокурора, изложените в жалбата оплаквания
и събраните на предварителното производство доказателства, намери за установено
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.5 и следващите от НПК.
Жалбата е подадена в срок и от лице
имащо право на жалба /пострадал/, поради което съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5
от НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В разглеждания
случай съдът намира, че така обжалваното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. За да прекрати наказателното производство, прокурорът е
приел, че няма събрани доказателства за осъществен престъпен състав по НК. В
тази връзка не са посочени правни съображения защо от обективна и субективна
страна, прокурорът приема, че не е осъществен престъпния състав на чл.323, ал.1
от НК или по чл.194 от НК, включително и по другите цитирани от НК престъпни
състави. За да достигне до този извод, прокурора е преразказал извършените
действия по разследването в последователна хронология, описал е определена
фактическа обстановка и въз основа на това е приел, че не е осъществен състав
на престъпление от цитираните състави. В тази връзка не е разгледал
субективната и обективната страна на цитираните в постановлението престъпни
състави, на база събраните доказателства. Предвид на извършеното разследване
прокурора е прекратил досъдебното производство, като се е позовал на
разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, без да
конкретизира, коя от двете хипотези на закона приема в случая.
Съдът
намира, че при постановяване на прокурорския акт не е приложен процесуалния
закон в неговата пълнота и обем. Когато се прекратява едно наказателно
производство на основание чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, следва да се посочи изрично, коя от двете хипотези се има предвид, за да
може и съдебната инстанция да упражни своите правомощия по закон. Точка 1 на
ал.1 от чл.24 от НПК, предоставя възможността едно наказателно производство да
бъде прекратено, когато деянието /престъплението/ не е извършено или
извършеното не съставлява престъпление. От кратките мотиви на постановлението
на прокурора не става ясно коя от двете хипотези е възприета за да се прекрати процесното
производство, което само по себе си води до незаконосъобразност на този
прокурорски акт.
От
друга страна не са изложени мотиви относно субективната и обективната страна на
цитираните в края на постановлението престъпни състави и защо се приема че не
са извършени в случая. Това лишава от възможността съдът да прецени формираното
вътрешно убеждение у прокурора да прекрати наказателното производство.
Следва
да се има предвид, че самоуправството
/чл.323, ал.1 от НК, по който текст е образувано наказателното производство/ е престъпление против установения от закона ред относно уреждане на взаимоотношения между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко засягащо дейността по решаване на възникнали помежду им спорове,
със съответните правни последици за спорещите страни.
Гражданско-правните отношения, свързани със спорните вещни права и
правото на собственост, са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това
правораздавателни органи. Всяко едно
осъществено самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от
другиго свое или чуждо действително или предполагаемо
право, свързано със собствеността и произтичащите от нея самостоятелни вещни права, води до нарушение на закрепеното в
чл.17 от на Република България основно начало, гарантиращо правото на собственост и защитата му
от закона, поради което съставлява и самоуправство по смисъла чл. 323 НК. От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК се характеризира
с наличието на едно претендирано от дееца действително или предполагаемо право,
което той осъществява самоволно не по установения от закона ред. Престъплението
е от категорията на тези, изпълнителното деяние на които може да се осъществи
само с действие. От обективна страна при самоуправството винаги е налице
предшестващо спорно имуществено правоотношение /има ли го в настоящия случай/.
Съответно при наличието на такъв спор престъпният деец със своята деятелност
самоволно, не по установения законов ред /чрез исково производство пред
надлежния съд например/, извършва една промяна в съществуващото по - раншно
фактическо положение. Субект на престъплението може да бъде страна по
имуществено правоотношение или нейн представител.
Следователно
от въз основа на изложеното самоуправството по смисъла на чл.323, ал.1 от НК е
възможно само при възникнал спор между две страни по повод на действително или
претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения
от закон ред, при което случаят не е маловажен. В този смисъл е константната
съдебна практика. Иначе казано в гражданското право в теоретичен аспект правото
на собственост се характеризира с признатата и гарантирана от закона възможност
на даден правен субект да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически
с определена вещ или недвижим имот и да изисква от всички други лица да не го
възпрепятстват от упражняването на това му право. Гражданско-правните
отношения, свързани със спорните вещни права и правото на собственост са
подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това
правораздавателни органи. Всяко едно осъществено самоволно, не по установения
от закона ред, оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или
предполагаемо право, свързано със собствеността и произтичащите от нея вещни
права, води до нарушение на закрепеното в Конституцията на Република България
основно начало, гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона. В
този смисъл самоуправството е престъпление против законно установения ред на
взаимоотношения между отделните граждани, държавни или обществени организации,
като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права.
Както бе посочено изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, ал.1 от НК
от обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца
действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по
установения ред. Следователно, за да има възможност да се извърши
самоуправство, трябва да има възникнал спор за имуществено право между две
страни /има ли такъв в настоящия случай/, изразяващо се или в несъгласие със
съществуването на правото, или с избрания начин за осъществяването му. В
разпоредбата на чл.323, ал.1 от НК законодателят не е определил задължителна
форма на оспорване, при което съдебната практика приема, че оспорване има
винаги, когато насрещната страна изрази несъгласие
със съществуването на правото на дееца или с избрания от него начин на
осъществяване /посочената фактическа обстановка прокурора, отговаря ли
изцяло на изпълнителното деяние на описаното престъпление по чл.323, ал.1 от НК/. Единствено необходимо и достатъчно за съставомерността на деянието е да е
налице обективно несъгласие, доведено до знанието на дееца. При фактологията на
изложеното от прокурора не е посочено от обективна страна налице ли е оспорено
гражданско-правно отношение, което да е осъществено самоволно, не по
установения ред. В тази насока е и наличието на липса на мотиви относно и
престъплението кражба, ако може да се говори за такава в настоящия случай. От
друга страна няма данни досъдебното производство да е образувано и за престъпен
състав на чл.194 от НК и следващите за да се обсъжда в постановлението и да се
прекратява в тази насока. Обобщено казано, въз основа на събраните по делото доказателства
се установя наличието на договори за наем на земеделска земя, със съответните
права и задължения по тях. Налице са неизпълни задължения по тези договори за
което е налице образувано гражданско производство с искане за заплащане на
съответните дължими суми. Последния договор за наем на земеделската земя, може
да се третира като развален или прекратен поради изтичане на срока, му но тава
не дава право на наемодателя да извършва прибиране на реколтата която по силата
на наемните правоотношение е била собственост на наемателя, независимо че
договора за наем е преустановил своето действие. В тази насока не е следвало да
се извършват самоуправни действия и да се прибира реколтата за да се прихване
сумата дължаща се от наемателя. Това сочи само на факти от съставомерността на
престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК. В тази връзка, както бе посочено и
по-горе, ако е следвало наказателното производство да бъде прекратено, то е
следвало да се изложат подробни мотиви, защо от субективна и обективна страна
не е осъществен състава на чл.323, ал.1 от НК, което не е сторено в обжалваното
постановление.
Следователно постановлението на
Районна прокуратура град Стара Загора за прекратяване на наказателното
производство се явява незаконосъобразно, необосновано, поради което същото
следва да се отмени.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление от 13.12.2019 година на Районна прокуратура Стара Загора, с
което се прекратява наказателното производство по досъдебно производство №
59/2019 година по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора /прокурорска преписка №
4439/2018 година по описа на РП – Стара Загора/, образувано и водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.323, ал.1 от НК,.като връща делото
на Районна прокуратура Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно указанията изложени в обстоятелствената част на
определението.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните /обвиняемия, пострадалия и прокурора/ пред Старозагорския окръжен съд
по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
След
влизане в сила, заверен препис от определението, ведно с досъдебното
производство и оригинала на обжалваното постановление, да се върнат на Районна
прокуратура Стара Загора, а оригиналите на определението и жалбата, както и
препис от обжалваното постановление да се приложат към настоящото съдебно дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: