Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 07.03.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І Г.О., 1 състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 16174 по описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 21, ал. 4, във вр. с ал. 3 от СК, чл.29, ал.3 от СК и чл.55 от СК.

Ищецът Х.Р.С. излага в исковата си молба, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение за развод. Твърди, че през време на брака им придобили недвижим имот, представляващ Апартамент № 18 на четвърти етаж във вход Б, със застроена площ от 113.44 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, склад и две тераси, при съседи: вътрешен двор, калкан, апартамент № 17, улица и стълбище, заедно с 2.16 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 21.37 кв.м., както и 2.06 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот върху който е построена сградата, целият с площ от 990 кв.м., представляващ УПИ № I-552,1232 в квартал 16, местността „Красно село-С. ул. Д. и ул. Лерин по плана на гр.София, както и движими вещи, представляващи автомобил „Мерцедес“, модел „С-180“ с рама W********* и автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рама *********4. Поддържа, че за придобиването на описаното имущество има изключителен принос, тъй като заплатил покупките изцяло с лични средства, придобити от трудови възнаграждения, бонуси, хонарари и други такива. Освен това твърди, че неговия принос във влагането на средства, труд, грижи и работа в домакинството значително надхвърля този на ответницата, която всъщност нямала никакъв принос. Със съпругата си имали две банкови сметки, които се захранвали изцяло с негови средства. В тази връзка моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че ищеца е изключителен собственик на описаните недвижим имот и движими вещи. При условията на евентуалност моли съда да определени негов по-голям принос в имуществената общност в размер на 90 % за него и 10 % за ответницата. При условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.55, ал.1 от СК за отмяна на дарението извършено от него в полза ответницата, на отпаднало основание – прекратен граждански брак. Претендира разноските по делото.

Ответницата В.Г.Р. оспорва изцяло исковите претенции, като твърди, че придобитото имущество е бивша семейна имуществена общност, тъй като е придобито със съвместен принос от двамата съпрузи. Поддържа, че също е реализирала значителни доходи, както и се е грижела в общото домакинство. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

На 28.04.2004 год. страните са сключили граждански брак в гр. София. С влязло в сила решение от 07.08.2013 год., постановено по гр.д. 15043/10 год. по описа на СРС, бракът им е прекратен на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Видно е от нотариален акт № 157, том II, дело № 328/2009 год. по описа на Нотариус В. И., че на 09.06.2009 год. Й. И. С. и Р. Х. С. са продали на Х.Р.С. и В.Г.Р. собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „******* и представляващ Апартамент № 18 на четвърти етаж във вход Б, със застроена площ от 113.44 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, склад и две тераси, при съседи: вътрешен двор, калкан, апартамент № 17, улица и стълбище, заедно с 2.16 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 21.37 кв.м., както и 2.06 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот върху който е построена сградата, целият с площ от 990 кв.м., представляващ УПИ № I-552,1232 в квартал 16, местността „Красно село-С. ул. Д. и ул. Лерин по плана на гр.София, за продажна цена в размер на 157 703 лева, заплатена изцяло от купувачите.

Представен е договор за покупко-продажба на МПС от който се установява, че на 17.04.2007 год. купувачът Х.Р.С. е придобил собствеността върху лек автомобил „Мерцедес“, модел „С-180“ с рама W********* за сумата от 7 145 лева, заплатена изцяло. От договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 05.08.2008 год. се установява, че В.Г.Р. е придобила собствеността върху лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рама *********4 за сумата от 7 000 лева, заплатена изцяло.

Представени са две разписки за плащане в брой от които се установява, че на 25.04.2007 год. Й. И. С. е удостоверила, че е получила от Х.С. сумата от 19 638 лева, представляващи плащане по покупко-продажбата на Апартамент № 18, а на 09.06.2009 год., продавачката, заедно със съпруга си са удостоверили плащане от същото лице в размер на 103 762 лева досежно същия имот. Представено е и банково извлечение за платена сума в размер на 12 000 британски паунда в полза на продавача.

От представените по делото многобройни доказателства относно получавани от страните доходи се установява, че за периода от 2005 год. до закупуване на недвижимия имот – 09.06.2009 год., който включва и периода на закупуване на двата автомобила ищецът Х.Р.С. е получил нетен доход от трудови правоотношения в размер на около 165 000 евро, а ответницата В.Г.Р. – около 99 000 евро.

От разпита на свидетеля К.Н. се установява, че познава В.Р. и Х.С., с които живеели съвсем близко. Дава показания, че с В. контактувал ежедневно, тъй като това налагала работата им, а с Х.  се виждали извън работа.  Изглеждали нормално семейство, а в домакинството виждал, че имали домашна помощница-рускиня, която идвала да чисти и готви. Когато се събирали, Х. като домакин винаги е приготвял трапеза, ходили заедно да пазаруват. Пазарували заедно с Х., а  В. също пазарувала, но него основно Х. правел това. Дава показания, че те живеели в апартамент  под наем, а когато В. била заминала в Лондон, знае, че Х. останал да боядисва стените, да ги освежи. От Х. знае, че имал намерение да купува жилище в България и спестявал пари, защото искали да се върнат в България.

От разпита на свидетеля Е.Д. се установява, че познава страните, тъй като с Х. били съученици от техникума, а с В. - студенти. Като заминали за Испания през 2002 год., поддържали контакти почти всеки ден по-често с В., защото тя не работело, а с Х. през почивните дни. От Х. знае, че В. не полага никакви усилия за домакинството и каквото и да било свързано с дома. Свидетеля няма непосредсвени наблюдения върху живота на страните, а знае за разказаното от тях. Заявява, че В. я познавал от студентските години и никога не се е грижела когато били заедно и на вилата на Драгалевци с Х..

От разпита на свидетеля Г.Р. се установява, че същия е баща на В.. Дава показания, че двамата съпрузи се оженили през 2004 г. и заминали същата година след сватбата. Като отишли там, В. започнала да работи като помощничка на семейство и куче гледа. През 2005г премина на работа в конкурентна фирма до развода, три години преди това. Закупили апартамент в София от родителите на Х., изцяло с семейни средства, спечелени от работата в Гибралтар. Имали и два автомобила - Мерцедес за Х. и Фолгсвген за В. и тези коли са купени от тях със собствени средства. Дава показания, че по време на отпуска винаги двамата идвали в България, по един път. Свидетеля ходил при тях две години след отиването им там, заедно със съпругата си за около 10-тина дни и всичко било нормално и добре, както и нямало прислужница. В. се грижела и подържала домакинството. Жилището им било подредено и нормално.

От разпита на свидетеля Т. се установява, че познава страните, които след сватбата отишли на работа в Гибралтар. Двамата работили и по време на брака си купили апартамент. Знае, че парите за покупката на апартамента и колите са дадени от двамата, но не е ходел в Испания, а когато двамата идвали в България се виждали при родителите

От разпита на свидетеля Й. С., майка на ищеца се установява, че при честите посещения в Испания, в дома на семейството виждала да помага домашна помощничка, която извършвала цялата домакинска работа и готвела.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съпружеската имуществена общност /СИО/ следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна по договор между тях, съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. За съвместен принос следва да се разбират всички прояви /установени факти/, касаещи общите усилия на двамата съпрузи без оглед на формата на съдействие за набавяне на парични средства, полагане на труд за създаване на имуществата, работа в домакинството или по друг начин. Законовата презумпция на чл. 21, ал. 3 от СК /чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. отм./ променя доказателствената тежест, а оборването й по исков ред, с регламентирания специален иск по чл. 21, ал. 4 от СК. Искът, съгласно изменението на текста с ДВ.бр. 100/2010 г., е установителен иск, който може да бъде предявен от всеки един от съпрузите както по време на брака, така и след прекратяването му. Това право не се погасява по давност. Основанието за предявяване на иска е "липса на принос" в придобиване на конкретно вещно право, доказването е изцяло в тежест на ищеца и следва да бъде осъществено при условията на пълно, пряко главно доказване на фактите, изключващи приноса на съпруга - ответник по повод придобиване на конкретното вещно право. Доказателствената тежест не се променя и при липса на възражения от страна на ответника.

В конкретния случай, безспорно представените по делото доказателства подкрепят изложената от ищеца фактическа обстановка, а именно, че апартамента и двата автомобила са придобити по време на брака на страните.

Отчитането на приноса на всеки от съпрузите в придобиването на един имот, следва да става към момента на придобиването - тогава, когато настъпва вещното прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. В случая от представените доказателства не може да се обоснове извод за изключителен принос от страна на ищеца или за липса на такъв принос от стана на ответницата.

Настоящият състав приема, че извършения на 28.07.2006 год. банков превод за сумата от 12 000 GBP от ищеца в полза на майка му не е свързан с плащане по процесния недвижим имот. В платежното нареждане не е посочено основание за плащане, а отделно от това превода е извършен почти три години преди сключването на договора, по който се твърди плащане. На следващо място съдът не кредитира представените разписки за „плащане в брой“ и приема, че същите са изготвени с оглед процеса. Това е така, тъй като разписката за сумата от 19 638 лева е съставена почти две години преди договора, а за сума от 107 762.28 лева не следва да се извършва разплащане в брой. Отделно от това, обстоятелството, че сумите са платени от единия съпруг по никакъв начин не оборва презумпцията за съвместен принос.

На следващо място по делото се събраха гласни и писмени доказателства, че двамата съпрузи са били работещи по трудови правоотношения, като са реализирали доходи, даващи им възможност да закупят процесното имущество.  Ищецът до момента на придобиване на недвижимия имот е имал реализиран нетен доход в размер на около 165 000 евро, а ответницата В.Г.Р. – около 99 000 евро. Ирелевантно е обстоятелството дали семейното им жилище е посещавано от домашна помощничка и какви функции тя е изпълнявала. От показанията на свидетелите се установи, че двамата съпрузи са участвали в поддръжката на дома и осигуряване на храна. Това, че е единия от тях моментно е изпълнявал тези функции в по-голям обем също не оборва установената от закона презумпция. По тези съображения предявеният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По изложените съображения, следва да се отхвърли и евентуалният иск по чл. 29, ал. 3 от СК, предявен в преклузивния срок по чл. 30 от СК. Този иск е конститутивен и основание за уважаването му е доказването на факта, че приноса на съпруга - ищец значително надхвърля приноса на съпруга - ответник при придобиване на общото имущество по време на брака. След като в конкретния случай придобитото в режим на СИО имущество се изчерпва с процесните вещи /каквито са твърденията на ищеца/ и те са придобити изцяло със средства на двамата съпрузи, то липсва основание да се приеме, че приносът на единия надхвърля този на другия. Както бе отбелязано-по горе от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства, установяващи по-големия му принос в придобиването на общото имущество. Напротив, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ответницата също е работила, получавала е възнаграждение, а същевременно с това е полагала грижи за домакинството, които са от съществено значение при решаване на поставения въпрос. За определяне на по-голям дял от общото имущество, правно значение има приносът, а не доходът на всеки от съпрузите.

Неоснователен е и искът с правно основание чл.55 от СК. Двамата бивши съпрузи са участвали като страни по сделката за покупко-продажба на процесния апартамент, като сделката е извършена по време на брака на ищцата и ответника. При придобиването на имот от съпрузи по време на брака им, ако и двамата са участвали като страни по сделката и са изразили воля за придобиването на имуществото, те двамата придобиват имуществото в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при покупката средства. В настоящият случай от изложеното по-горе не се установи, че вложените средства за придобиването на имуществото да са били лични на единия от съпрузите, и че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание. /Решение № 194 от 30.06.2011 г., по гр. д. № 46/2011 г., ГК, II ГО на ВКС; Решение № 243 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1300/2010 г., ТК, IV ГО на ВКС;Решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр. д. № 609/2002 г., I ГО на ВКС/.

При този изход на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 800 лева, съгласно представения списък, като съдът не намира заплатени хонорар за прикомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въз основа на това  съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Р.С. с ЕГН ********** против В.Г.Р. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК - да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че е изключителен собственик на Апартамент № 18 на четвърти етаж във вход Б, със застроена площ от 113.44 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, склад и две тераси, при съседи: вътрешен двор, калкан, апартамент № 17, улица и стълбище, заедно с 2.16 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 21.37 кв.м., както и 2.06 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот върху който е построена сградата, целият с площ от 990 кв.м., представляващ УПИ № I-552,1232 в квартал 16, местността „Красно село-С. ул. Д. и ул. Лерин по плана на гр.София, както и на движими вещи, представляващи автомобил „Мерцедес“, модел „С-180“ с рама W********* и автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рама *********4, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Р.С. с ЕГН ********** против В.Г.Р. с ЕГН ********** в условията на евентуалност иск по чл. 29, ал. 3 от СК за определяне на по-голям дял от общото имущество на страните и по чл.55, ал.1 от СК, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Х.Р.С. с ЕГН ********** да заплати на В.Г.Р. с ЕГН ********** на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: