Р Е Ш
Е Н И Е №
260341
В ИМЕТО НА НАРОДА
08.03.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 1507 по описа за 2020 година
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 316625-F328278/05.02.2018г.
на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на И.Т.П. ЕГН ********** с адрес
*** на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по
чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на И.Т.П. ЕГН **********
сумата от 300лв., представляваща направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 316625-F328278/05.02.2018г.
на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на И.Т.П. ЕГН ********** на
основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1
от Закона за счетоводството.
Жалбоподателят И.Т.П., не се явява, редовно призован. В съдебно
заседание се представлява от процесуалния си представител - адв.В..
Административнонаказващия орган – ТД на НАП гр. Пловдив - Пловдив, редовно призован, изпраща
представител и взема становище за неоснователност на подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 04.09.2017 г. от актосъставителя Д.А.Р. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против И.Т.П. ЕГН ********** за
това, че в качеството си на у. на БУЛМИНТ УАН ООД ЕИК *********-предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон,
като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2016г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок-до 30 юни на следващата 2017 година. Търговското
предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2016г., видно от годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и
от приложения към нея годишен отчет за дейността. ГФО е заявен за вписване и
представен за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 31.08.2017г. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Д.А.Р. заявява,
че поддържа съставения от него акт. Посочва, че Актът е съставен по повод
получен от Агенцията по вписванията списък с фирми, които не са подали в срок
ГФО за 2016г. Съставила АУАН на 04.09.2017г., в отсъствие на нарушителя, на
когото същият бил връчен на следващия ден - 05.09.2017г.
В жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител адв.В., жалбоподателят моли съда да отмени НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че така събрания
доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството не се явява доказано
по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за
административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено
деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да
под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя
и от писмените доказателства – справки от Търговския регистър, декларация по
чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0452955/28.03.2017г.Актуално състояние на БУЛМИНТ УАН
ООД със старо наименование „Таргетс“ ООД, Заповеди, по безспорен начин не се
установява наличието на обективния елемент –неподаване в изисукемия срок до 30
юни на следващата година на ГФО за осъществена дейност през предходната година.
През 2016г. дружеството БУЛМИНТ УАН ООД всъщност не е извършвало дейност и не е
било търговец по смисъла на Търговския закон, нито предприятие по смисъла на
Закона за счетоводството. Този извод безспорно се подкрепя от всички писмени
доказателства по делото, като от приетото Актуално състояние на БУЛМИНТ УАН ООД е видно, че последното е
възникнало едва на 28.04.2017г., когато е било вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията. Преди това, тоест през инкриминирания период
2016г. подобно дружество не е съществувало в правния мир. Всъщност настоящият
жалбоподател П. е бил У. на друго дружество - „Таргетс“ ООД, което именно е
извършвало дейност през 2016г. Същевременно и в АУАН, и в НП административната
отговорност на П. е ангажирана в качеството му на у. на БУЛМИНТ УАН ООД, но не и на Таргетс“ ООД. Тоест същият не би могъл в това си качество
да осъществи състава на нарушение по чл.38 от Закона за счетоводството,
доколкото дружеството, което се твърди, че е управлявал всъщност не е
съществувало през 2016г. Следователно и не е възниквало изобщо задължение за
подаване на ГФО за 2016г.
По делото не са налице и доказателства за
съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е
знаел, че управлявано от него търговски дружество е осъществявало дейност през
2016г., но въпреки това да не е подал в изискуемия срок ГФО. По отношение на
това вече се посочи, че всъщност отсъства възникнало дружество БУЛМИНТ УАН ООД
през 2016г. и в този период жалбоподателят е бил У. на „Таргетс“ ООД. С оглед
на изложеното се налага извода, че жалбоподателят нито е имал знание, нито е
бил длъжен да знае обстоятелство, което не е съществувало – извършване на
търговска дейност от БУЛМИНТ УАН ООД през 2016г. и респективно възникване на
задължение за подаване на ГФО за тази дейност до 3.06.2017г.
От друга страна не могат да бъдат
споделени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаван на процесното НП. Преди всичко от
съдържанието и на двете и видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и
конкретно описание на твърдяното нарушение, което изцяло отговаря на
изискванията на ЗАНН. Що се касае до датата на която е връчен АУАН то наистина
се установи, че това е станало един ден след съставянето му, но същевременно
действието е извършено напълно законосъобразно доколкото жалбоподателят е
удостоверил с подписа си, че се е запознал със съдържанието му и е получил
екземпляр от него. Следователно не са били нарушени правата и законните
интереси на същия да научи в извършването на какво нарушение е ангажирана
административната му отговорност.
Поради по-горе изложените, съображения,
обаче, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3
от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на
атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно и
списък с разноски ТД на НАП гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на И.Т.П.
ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща направените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.