РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Трън, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241740100064 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.415 ГПК вр. с чл.124 от ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК”
АД с адрес гр. Перник, ж.к. „Мошино” ТЕЦ „Република”, Булстат: BG *********, чрез
юрисконсулт А. С. срещу В. С. Н., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.*************
и настоящ адрес: с.*************, обл.Перник, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи сумата в размер 105,42 (сто и пет лева и четиридесет и две стотинки)
лева, представляваща ½ идеална част от общия дълг в размер на 212,24 лева, стойност за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
*************, от които главница в размер на 98.03 лв. (деветдесет и осем лева и три
стотинки) лева, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 8,09 (осем лева и девет стотинки) лева за периода
от 08.07.2022 г. до 15.11.2023 г; както и законната лихва върху главницата от 98,03 лв;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата.
Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че с оглед депозирано
възражение по реда на чл.414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ЧГД № 3/2024г. по описа на ТРС. Твърди се, че с влизането в сила на
Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ -
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части
в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното
предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един
централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в
сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия, Към настоящия
момент в дружеството-ищец няма доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната
1
страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за
уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали
към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия
имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия
Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Облигационноправните взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите
на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи
условия. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и
одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на
индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество
е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ -
задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита
и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок
дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 месечни вноски и
една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая искът е
предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. С оглед
разпоредбата на чл.23 ал.4 от Закон за търговския регистър и обстоятелството, че в исковата
молба е посочен ЕИК на ищцовото дружество, не е необходимо представянето на заверено
копие от актуално състояние на „Топлофикация-Перник" АД, доколкото са ноторно известни
обстоятелствата вписани в Търговския регистър и не е необходимо доказването им.
Искането към съда, е да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът В. С. Н., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.************* и настоящ
адрес: с.*************, обл.Перник - дължи на ищцовото дружество сумата от 105,42 (сто
и пет лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща ½ идеална част от общия
дълг в размер на 212,24 лева, стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град *************, от които главница в размер на
98.03 (деветдесет и осем лева и три стотинки) лева, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023
г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 8,09 (осем лева
и девет стотинки) лева за периода от 08.07.2022 г. до 15.11.2023 г; както и законната лихва
върху главницата от 98,03 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
С Разпореждане № 71 от 25.03.2024 г. съдът, след като е приел, че исковата молба
отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови
претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от
приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в
едномесечен срок от получаването им да подадат писмен отговор, неговото задължително
съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права.
Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане
на ищеца може да постанови неприсъствено решение.
Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа са
връчени на 16.04.2024г. лично на ответника, като същия е депозирал отговор на исковата
молба в срок. В отговорът ответника оспорва иска, с аргументите, че не е подписвал договор
с ТЕЦ Перник, не живее на адреса на топлофицираното жилище, за което дружеството
2
претендира, че е предоставило тази услуга, както и, че е съдебно неотговорен, тъй като има
заболяване параноидна-шизофрения. Прилага и решение на ТЕЛК за 72 % инвалидност,
поради психиатричното заболяване. Иска съда да прекрати делото.
В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
исковата молба.
Ответникът В. С. Н., редовно призован, не се явява, Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника
лично и същият е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК намира, че за ищеца е
налице интерес от търсеното установяване.
По същество:
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - Перник“ АД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 12.12.2023 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника В. С. Н. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в град *************, за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 3/2024 г. по описа на ТРС, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2/08.01.2024 г. против длъжника и настоящ ответник. По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите на
дружеството на адрес: град ************* е открита партида на името на В. С. Б., с
абонатен номер **********. По делото е представен договор за продажба на държавен
недвижим имот от 07.07.1980г., от който е видно, че след продажбата процесния апартамент
е собственост на С. Н. Й. и Н. С. Й.. Видно от у-ние за наследници след смъртта на С. Н. Й.
на 13.02.2021г. негови наследници са децата му В. С. Б. и ответникът В. С. Н..
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът В. С. Н. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира
тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
3
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от нея като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответника е клиент на ТЕ и ако
това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че ответникът притежава качеството „клиент“ на
топлинна енергия. Това е така, тъй като видно от представения по делото договор за
продажба на недвижим имот и удостоверение за наследници ответника се явява ползвател
по смисъла на закона на процесният топлоснабден имот, находящ се в гр.
******************, от което следва, че същият притежава качеството „клиент“ на
топлинна енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите.
Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не твърди да е упражнила
правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва
извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация - Перник” АД са общоизвестни и
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между страните съществува
облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
От извършената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) количеството топлинна
енергия е видно, че топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показаниятаа
му могат да се считат за достоверни. Системата за дялово рзпределение в сградата етажна
собственост, където се намира процесни имот е въведена през 2000г. на основание сключен
договор № 073/08.11.2000г. с абонатите на обект с адрес: *************. Отчитано е
редовно и определено, съгласно методиката, с приспадане на технологичните разходи.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Рекапитулацията на задълженията
4
за процесния период показва: БГВ – 0,00лв. Отопление СИ – 178,18лв.; Вноска за дялово
разпределение - 4,32 лв.; Изравнителни сметки и корекции - 13,57лв.; Обща сума за плащане
- 196,07 лв.; ½ сума за плащане на ответника - 98,03 лв.
От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че помесечно
претендираната главница за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. за процесния апартамент
с абонатен № ************* е 196,07 лв., а за ответника – 98,03 лв. Обезщетението за забава
на плащането на месечните плащания върху главницата към 15.11.2024г. е 42,49 лв. за целия
имот, а за ответника В. С. Н. е 21,25 лв. Експертизата не е установила данни за плащания от
страна на ответника за процесния период. Общо задължението възлиза на 238,56 лв. за
целия имот и 119,28 лева за ответника.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответника.
Видно от извършените по делото експертизи за исковия период от време
топлофикационното дружество е доставяло в имота на ответника топлинна енергия в
количеството, посочено в исковата молба, вследствие на което за него е възникнало
задължение да заплати сумата от 98,03лв. представляваща главница за периода от време от
01.05.2022г. до 30.04.2023г. за ползваната топлинна енергия, което последният не е сторил.
Безспорно от доказателствата по делото е установено, и че вследствие неизпълнението на
така посоченото задължение от страна на ответника, същия е изпаднал в забава, поради
което дължи и обезщетение за забава в размер на 8,09 лв. за периода от 08.07.2022 г. до
15.11.2023г., както и законна лихва върху главницата.
От представените по делото писмени доказателства съдът намира, че дружеството –
ищец успя в условията на пълно главно доказване да докаже, че съществува облигационна
връзка.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
дружеството-ищец, в частност за тези, направени в хода на ч. гр. дело 3/2024г. по описа на
Районен съд – Трън – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 601.91 (шестстотин и един лева и деветдесет и една стотинки) лева,
предвид уважения иск, съответно за направените разноски по делото, както следва: 25.00 лв.
– платена държавна такса за заповедното производство и сумата от 25.00 лв. – платена
държавна такса за исковото производство, дължимо юрисконсултско възнаграждение в
размер общо на 150 лева по водене на заповедното и исковото производства, както и
внесения депозит за СТЕ в размер на 251.91 лева и за ССчЕ в размер на 150.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК”
АД с адрес гр. Перник, ж.к. „Мошино” ТЕЦ „Република”, Булстат: BG *********, чрез
юрисконсулт А. С. срещу В. С. Н., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.*************
и настоящ адрес: с.*************, обл.Перник, обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
5
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. Н., с ЕГН: ********** с постоянен адрес:
гр.************* и настоящ адрес: с.*************, обл.Перник ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД с адрес гр. Перник, ж.к. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
ЕИК ********* сумата от 105.42 (сто и пет лева и четиридесет и две стотинки) лева,
представляваща ½ идеална част от общия дълг в размер на 212,24 лева, стойност за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
*************, от които главница в размер на 98.03 (деветдесет и осем лева и три стотинки)
лева, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 8,09 (осем лева и девет стотинки) лева, за периода от
08.07.2022 г. до 15.11.2023 г; както и законната лихва върху главницата от 98,03 лв; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА В. С. Н., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.************* и
настоящ адрес: с.*************, обл.Перник да заплати на "Топлофикация – Перник" АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ сумата от 601.91 (шестстотин и един лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 3/2024г. и по
настоящото исково производство № 64/2024г. по описа на Районен съд – Трън.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
6