Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,18.11.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На деветнадесети октомври година 2021
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:Йоана П.
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16213
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно
съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба на В.Д.П. ЕГН **********, чрез адв. Я.А. -
пълномощник, с която срещу С.О., е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД, за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни
увреждания при злополука настъпила на 14.11.2017г. при падане поради неравност
на тротоар на бул. „Генерал Скобелев” в района на Петте кьошета, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.11.2017г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 17,50 лева, представляващи
претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплащането на здравна такса,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 03.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и
разноските сторени по делото.
В
исковата молба се твърди, че на 14.11.2017г., в гр. София, около 06:50 ч. В.П.
се движила по тротоара на бул. „**********, в района на „Петте кьошета“, като в
близост до спирката на градския транспорт на бул. „Скобелев“ – посока НДК,
вървейки, се спънала в счупена тротоарна плочка, загубила равновесие и с цялата
си тежест паднала на земята, при което ударила лицето, ръцете и краката си.
Времето било топло за сезона, положителни температури, без валежи, при суха
пътна настилка. Твърди се, че в резултат
от падането, ищцата усетила много силна болка в цялото тяло, но най-вече в
лявата ръка, а коленете й били окървавени и охлузени.
Сочи
се, че непосредствено след инцидента, ищцата е посетила МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където
била прегледана като й е поставена
гипсова шина на лявата ръка за срок от 14 дни. След извършения й преглед,
ищцата посетила и УМБАЛ „А.”- Клиника по съдебна медицина и деонтология, където
и било издадено съдебно –медицинско удостоверение .
Излагат
се твърдения, че непосредствено след падането ищцата изпитала изключително
силна болка, като не можела да движи лявата си ръка . След поставянето на гипсова
шина и обработването на останалите рани,
болките и страданията не стихвали. Наведен е довод, че ищцата била принудена да
преживее множество затруднения и неудобства в процеса на лечение и
възстановяване и редица ограничения във всекидневието си. Твърди се, че тези
болки и затруднения са в пряка причинна връзка с претърпяното увреждане. Освен
това ищцата изпитвала и изключително неудобство при осигуряване на личната си
хигиена, тъй като била затруднена да обслужва себе си самостоятелно, заради
поставената гипсова шина. Чувствала неудобство и дискомфорт, трудности в бита,
тъй като лявата й ръка била изцяло гипсирана, като постоянно било необходимо
някой да се грижи за нея, да й помага в ежедневните нужди. Сочи се, че ищцата е
вдовица и живее в едно домакинство със сина си. Изпитвала неудобство, да го кара
да и помага в ежедневния тоалет, поради което викала своя приятелка в дома си,
да й помага. В резултат от травмата тя не можела да ходи на работа, като за
периода на възстановяване са и издавани болнични листове, в продължение на
повече от 3 месеца, тъй като ръката й не се е възстановила и имала интензивни
болки в нея.
Освен
силните физически страдания в резултат на увреждането В.П. е изживяла и
сериозен психически стрес, свързан с уплах и напрежение за живота и здравето
си. Станала притеснена, ограничила контактите си с близки, приятели, била
изолирана от социалната среда, подтисната, с влошено самочувствие, стояла си
вкъщи, общувала единствено и само със сина си и приятелката, която се грижела
за нея. Всичко това се отразило изключително негативно на досегашният й живот.
След инцидента чувствала неувереност и страх при придвижване. Освен това било
невъзможно да спи, чувствала неудобство и влошен мускулен тонус. Въпреки
изтеклия период от време, пострадалата не се е възстановила, поради което
потърсила помощ в Социализирана болница за рехабилитация „Здраве“ ЕАД гр.
Банкя, където постъпила за лечение на 30.01.2018г. до 06.02.2018г. Причина за
постъпването в болницата било болки, оток и ограничени движения в лявата
гривнена става, състоянието й било пресистирано, поради което е насочена към
болнична рехабилитация.
Поддържа
още, че за ответна Столична бщината, като юридическо лице, съществува
нормативно установено задължение да стопанисва и поддържа в изправност
собственото й имущество чрез своите служители, като при неизпълнение на това си
задължение, тя следва да носи отговорност за вредите причинени на трети лица.
Твърди се, че ответата община е длъжна да поддържа общинската собственост в
състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава
отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава
опасност за пешеходците. Твърди се, че в случая, ищцата е претърпяла
травматично увреждане, падайки на земята, в резултат от спъване в счупена
тротоарна плочка, която е общинска собственост. Сочи, че според ЗУТ тротоарите
в населените места са част от уличната регулация и са публична общинска
собственост.
В
срока по чл.131 ГПК ответната С.О., чрез
пълномощника юрк.К.Г. е депозирал отговор, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че твърдения инцидент не е
осъществен на соченото от ищцата място. Твърди, че цитирания механизъм на
увреждането не е доказан, като същия може да е вследствие на битов инцидент,
стъпване на криво или на място, за което С.О. не може да бъде отговорна.
Възможно е ищцата да е стъпила накриво или просто да е изгубила равновесие в
следствие на нещо, което е допринесло за намаляването на нейната видимост. Излага,
че дори и да бъде доказано, че травмата е получена по начин, по който е описана
в исковата молба (спъване в счупена плочка) не са представени валидни доказателства,
от които да се установя, състоянието на участъка. Наведено е възражение за
прекомерност на исковата претенция.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника адв.
А. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
Възраженията
на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощниците – адв. Г.
и адв. А., които оспорват предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК,
вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетия неоспорен лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 034343 от 14.11.2017г., е отразено, че на при преглед на
пациента В.Д.П. в Спешен кабинет е поставена диагноза: изкълчване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на ниво длан и китка. В анамнезата е
отразено, че е паднала. /л.12 от делото/
От представеното съдебномедицинско
удостоверение № 313/2017г. на УМБАЛ „А.“ ЕАД, се установя, че към 14.11.2017г.
при ищцата П. е установено: навяхване на лява ръка, кръвонасядания в дясната
скулна област и на дясна ръка, охлузване на дясното коляно./л.13 от
делото/
От приетата Епикриза по ИЗ №
718/5718 на Специализирана болница за рехабилитация „ЗДРАВЕ“ ЕАД, гр. Банкя, се
установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 30.01.2018г. по
повод болки и ограничени движения в лява гривнена става. Отразено е проведено лечение, включващо други
видове рехабилитационни процедури, последици от изкълчване, навяхване и
разтягане на корен крайник. На 06.02.2018г. ищцата е изписана от лечебното
заведение с подобрение на функционалните показатели. Поставена и е диагноза:
последици от изкълчване и навяхване на горен крайник. /л.17 от делото/
Представен е фискален бон, издаден от
болничното заведение за заплатени разходи в размер на 17.50 лева. /лист 18 от делото/
На ищцата П. е издаден болничен лист
за временна нетрудоспособност от 20 дни, в периода от 17.01.2018г. до
05.02.2018г., както и за 7 дни за периода 06.02.2018г. до 12.02.2018г. /л.15-16 от делото/
По почин на ищцата в хода на съдебното
дирене е допусната съдебно- медицинска експертиза изпълнена от в.л. д-р Вл. В. - ортопед,
оспорена от ищцовата страна. Вещото лице д-р В.В. сочи,
че на 18.11.2019 г. е извършен личен преглед на ищцата. Описва, че
непосредствено след инцидента, ищцата е приета в болница „Пирогов“ с диагноза: изкълчване,
навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво длан – китка. Отбелязано
е, че ищцата е паднала. Направени са рентгенови снимки на лява гривнена става и
дясно коляно. Поставена е гипсова шина за 14 дни на лявата гривнена става. Още
същия ден ищцата е била на преглед в клиника по Съдебна медицина гр. София.
Обективно при прегледа е установено, че в областта на дясната буза има червеникаво
кръвонасядане с размери 1/0,7 см. В областта на лявата предмишница китка и ръка
има наложена гипсова шина. Но дланната повърхност към 1-2-и 3-ти пръсти има
кръвонасядане с диаметър 2 см. В областта на дясното коляно има охлузване с
червеникаво дъно под нивото на околната кожа с продълговата форма и размери 3,5
/1 см. Ищцата е продължила лечението си в домашни условия. След свалянето на
гипсовата шина е провела рехабилитация в специализирана болница „Здраве” гр.
Банкя от 30.01.2018 г. до 06.02.2018 г. Експертът заключава, че медико-биологичния
характер на нанесените травматични увреждания на ищцата се характеризират с
лека степен на увреждания и могат да бъдат получени по начина от който тя
съобщава. За получената травма на лявата гривнена става е поставена гипсова
шина за 14 дни. След свалянето на шината ищцата е провеждала рехабилитация на
лявата гривнена става. Вещото лице заявява, че при ищцата няма трайни последици
за здравословното й състояние след станалите увреждания. Към настоящия момент
състоянието й е стабилизирано, увреждането е отшумяло.
В о.с.з. проведено на 10.12.2019г.
вещото лице д-р В. пояснява, че лично е извършил прегледа и не е констатирал промени
в ставата. Заявява, че няма
счупване, няма фрактура. Получената травма е изкълчване, навяхване на ставите и
на ставните връзки на ниво длан – китка, с контузия на охлузване на дясното
коляно. Експертът допълва още, че няма причина да има трайни последици от
травмите, тъй като няма скъсване. По документи са установени 27 дни болничен
отпуск, а по данни на ищцата - 3 месеца.
Посочва, че не са констатирани фрактурни изменения, няма счупване на кост. Вещото
лице допълва, че ищцата е имала болки, оток и страдания около 3 месеца.
Свидетелката И.И.И./42г., без родство/ сочи в показанията си, че се
познава с ищцата от около 5 - 6 години, като съседка, защото живеят в един
блок. Знае, чеВ.е претърпяла инцидент през месец
ноември на 2017 г. Свид. И.сочи, че в деня на злополуката В. й се обадила към
10 часа и съобщила, че е паднала на „Петте кьошета“ на разбити плочки. По-късно
звъннала от болница „Пирогов“, за да помоли свидетелката да я прибере с кола. Свид.
И.си спомня, че когато отишла в болницата и видяла, че В.е с поставена шина.
Имала и синини по лицето. Кракът и бил ударен около коляното. Около месец и
половина ищцата била обездвижена с шина на ръката. Свид.И.посочва,
че помагала на ищцата при пазаруване, в домакинската работа, както и при къпане.
Ищцата имала проблем със сухожилията на ръката, което наложило болничният ú
да бъде удължен. Не е можела да си движи пръста на ръката. Около три месеца
продължило възстановяването на В.. Една седмица била на раздвижване в гр.Банкя.
Свидетелката сочи в показанията си, че към момента ищцата има болки, при
застудяване и при преумора, чувства изтръпване на пръста. Има леко изкривяване
на самият пръст. През времето на своето възстановяване,В.не е излизала от
вкъщи. Била нервна.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката И. И.и им дава вяра, доколкото същите почиват на преки лични
впечатления и изхождат от лице, което не е заинтересовано от изхода на спора.
От приетото, неоспорено заключение
на изслушаната Допълнителна СМЕ, изготвена от в.л. д-р Т.Д.– С., специалист
ортопед травматолог, се установява, че на 14.11.2017г. В.П. е получила следните
травматични увреждания: навяхване на лявата гривнена става; кръвонасядане на
дясната ръка 2 см в диаметър; кръвонасядане на дясната скула 1 / 0,7 см; охлузване
на дясното коляно 3,5 /1 см. Вещото лице описва, че навяхването на лявата
гривнена става е довело до затруднение в движенията на левия горен крайник за
около 3 месеца. Кръвонасяданията на дясната ръка са причинили болка и страдание
за около 10 -12 дни. Кръвонасяданията на дясната скула са причинили болка и
страдание за около 7-8 дни. Охлузването на дясното коляно е причинило болка и
страдание за около 9-10 дни. Експертът сочи, че няма медицинска документация,
от която да е видно, че са настъпили усложнения на здравето на ищцата в
резултат на получените при инцидента травматични увреждания. Вещото лице
ортопед допълва, че движенията на лявата
гривнена става и пръстите на лявата ръка са възстановени в нормален обем, възстановена
е самостоятелната походка на ищцата.
В обясненията си в о.з. на 08.06.2021г..,
вещото лице д-р Д. допълва, че намаленият силов захват на лявата ръка, е констатиран
при изследване движенията на дясната ръка и силата на захват установен, че е
по-намалена от нормалното. Експертът
пояснява, че това би могло да се промени, но трябва да се направят упражнения,
физиотерапия, лечение.
Заключението на СМЕ и допълнителната
СМЕ, съдът намира за обективно и компетентно изготвени, кореспондиращи с
приетите писмени доказателства.
От приетото, неоспорено заключение на
изслушаната съдебно – техническа експертиза, изготвена от инж. А. Р., което
възприема като обективно изгонвено, се установява, че място на инцидента настъпил
с ищцата представлява тротоар пред жилищна сграда с административен адрес: гр.София,
бул.**********, изпълнено от бетонови плочи. В заключението на СТЕ, е констатирано, че отделни
участъци от плочи са потънали спрямо общото ниво на тротоарната настилка. Сочи
се, че на места отделни тротоарни плочи
са с нарушена цялост и с разместени
счупени части. Тротоарните плочи са поставени със широки фуги, които в големи участъци, не са
запълнени. В заключението на СТЕ е обоснован извод, че в посочения участък
е нарушена експлотационната годност на тротоарната настилка.
В обясненията си в о.с.з. на
19.10.2021г., вещото лице инж. Р.
допълва, че в началото на м.октомври 2021 г. е извършил заснемане. Допълва още,
че такова е било състоянието на плочките и към 2017 г., защото според личните
му впечатления те са в това състоянието те са от около 20 години.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Ищецът е предявил
искова претенция с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД. Предвид
поддържаните в исковата молба твърдения, предявеният иск е допустим.
По същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов
текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква
чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е
гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или юридическото лице
отговарят не за своя вина – действие или бездействие, а заради вината -
действието или бездействието на свои работници или служители, на които са
възложили работа.
За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да
са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени
от противоправно действие при или по повод изпълнението на работата, възложена
от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването й.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна
връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да
е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а
основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка
е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се
докаже от увредения. С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи настъпването на
посочените факти.
Съвкупният анализ на приетите писмени доказателства,
заключението на СТЕ и гласните доказателства, сочи на извод, че на
14.11.2017г. ищцата е претъряла злополука при спъване от неравност
на тротоара и падане. От заключението на приетите СМЕ с в.л. д-р Вл. В. и ДСМЕ с в.л. д-р Т. Д. се установяват и получените
от ищцата увреждания и наранявания отговорящи да бъдат получени при механизма
на падане. Установи се, че процесния инцидент е станал в границите на населено
място - гр. София, на тротоара, прилежащ към локалното платно на бул. „**********,
както и че в посочения участък е
нарушена експлотационната годност на тротоарната настилка./заключението на
приетата СТЕ/
Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/
изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от
общината. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП
той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост,
поради което С.О. носи отговорност за поддържането му във вид, който да
позволява да се ползва безопасно.
Уличната мрежа в населените места е публична
общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и
ал. 5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови
елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП.
По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че
поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното
място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните
принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за
отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е
част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното
(платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя. Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на
пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б.
" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който
организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за
общината. Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да
осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на
ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на
отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано
увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието
на ответника.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на
територията на С.О., съставлява противоправно бездействие на работници и
служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в
нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и
площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките
на градовете и селата е задължение на съответната община. Необезопасяването на
улиците представлява бездействие от страна на задължените лица относно
вменените им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в
изправно и безопасно за ползване състояние. Виновното поведение на длъжностните
лица е ясно, а именно те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на
улиците и съоръженията по тях. В случая е без значение кое точно е това лице,
тъй като Общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни служители
и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност
на претенцията на увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и ангажиране отговорността на С.О. за причинената на ищеца Т. вреда.
Безспорно се
установява, че бездействието на С.О. се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,
поради което следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината
като задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на
населените места, следва да заплати на пострадалия обезщетение за причинената със
своето бездействие вреда. Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е
налице нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура.
Същото съобразно § 1, т. 14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема
допускането на неравност на тротоар /нарушена експлотационната годност на
тротоарната настилка/, находящ се на територията на общината да съставлява
противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе
норми. Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние
осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от
страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка.
Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и
служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й
отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на
проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане,
както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и
здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на
точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока
не са ангажирани. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
нанесените неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските
показания и съдебно -медицинска експертиза.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в причинна връзка с процесното събитие ищцата е претърпяла телесна
повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и
страдания. Предвид изложеното осъдителният иск за обезщетение е доказан по
основание.
По
размера на обзщетението за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и
кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г.,
по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът
на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност
на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма, които в
конкретния случай са установени по делото от заключението на ДСМЕ с в.л. ортопед д-р Т.Д., както и от
заключението на СМЕ изготвена от д-р В.В..
Решаващият състав преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта на ищцата към
момента на настъпване на увреждането – 47 г., вида и характера на травмите
– навяхване на лявата гривнена става;
кръвонасядане на дясната ръка; кръвонасядане на дясната скула; охлузване на
дясното коляно, които в съвкупност довели до затруднение на движенията на левия
горен крайник за около 3 /три/ месеца, кръвонасяданията на дясната ръка са
причинили болка и страдание за около 10-12 дни, а кръвонасяданията на дясната
скула са причинили болка и страдание за около 7-8 дни, охлузването на дясното
коляно е причинило болка и страдание за около 9-10 дни, претърпените неудобства
и нужда от чужда помощ, поради обездвижването на ръката със шина. Съдът отчита
също, че движенията на лявата гривнена
става и пръстите на лявата ръка при ищцата са възстановени в нормален обем, като съобрази и обществено –икономическите
условия през 2017г. намиращи израз в
МРЗ определена за страната в размер
на 460 лв. / съгл. ПМС №147/ 2017г./, намира, че сумата от 10 000 лв., представлява адекватно и справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на неимуществените вреди вследствие настъпилата злополука.
За разликата от 10 000 лв. до пълния предявен
размер от 26 000лв., искът следва да бъде отхвърлен.
По
имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 17.50 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляващи заплатена здравна такса, свързани с процесния инцидент, съдът
намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното падане на
тротоар, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД е
напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени
вреди, съдът намира за доказана. От приетия касов бон на стойност 17.50 лева и
заключението на СМЕ, се установява, че ищцата е заплатила такса в
специализирана болница „Здраве“, гр. Банкя, където е провела рехабилитация.
С оглед на така изложеното, искът за имуществени
вреди да бъде уважен изцяло за сумата от 17.50 лева.
По иска по чл.
86 ЗЗД:
Основателна
е и предявената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за вреди за забава в
размер на законна лихва за периода от датата на увреждането -14.11.2017г. до
изплащането. Върху обезщетението за имуществени вреди се дължи и законна лихва
от предявяване на иска - 03.12.2018г. до
окончателното изплащане.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
ищецът и ответника, първия съобразно уважената част от иска, втория съобразно
отхвърлената.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса по делото.
С оглед изхода на спора на адв. Я.А. -САК, за
осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от
ЗА, се следва адвокатско възнаграждение
в размер на 703,84 лв. определено
съгласно чл.7, ал.2 и ал.8 от НМРАВ.
Направените от ищеца разноски са в размер на 300
лв. - депозит по допуснатата СМЕ, 250 лв. - депозит по допуснатата ДСМЕ и 300 лева – депозит по допусната СТЕ. С
оглед изхода на спора и съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати на ищеца сумата 326,92 лв. На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати сумата от 400,70 лв. по сметка на СГС,
представляваща държавна такса
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 967, 75 лева с вкл. ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, наведеното от страна на
пълномощника на ищеца възражение за прекомерност за основателно. При отчитане
на действителната фактическа и правна сложност на делото и нормативно
определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален
интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на
ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 1 572.62 лева с вкл. ДДС, а в
случая се претендира 1 932 лева с ДДС.
Воден от гореизложеното, Софийски
градски съд, ГО, I
-7 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*********,
да з а п л а т и на В.Д.П.,
ЕГН **********,***, офис 107, на основание
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 10 000/десет хиляди/лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от телесно
увреждане при настъпила на 14.11.2017г. в гр. София, злополука – падане на
тротоар с нарушена повърхност, ведно със законната лихва считано от 14.11.2017г.
до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 10 000лв. до предявения размер от 26 000лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. „*********,
да з а п л а т и на В.Д.П.,
ЕГН **********,***, офис 107, на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 17.50
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща платена
такса в лечебно заведение по рехабилитация,
ведно със законната лихва считано от 03.12.2018г. до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА С.О.,
адрес: гр. София, ул. „*********, на основание чл.78 ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 400.70 лв., представляваща държавна
такса върху уважените искове.
ОСЪЖДА
С.О., адрес: гр. София, ул. „*********,
да заплати на адв. Я.А. -САК, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер на
703, 84лв., представляваща
адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА С.О., адрес:
гр. София, ул. „*********да заплати
на В.Д.П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 326.92 лв., представляваща разноски
пред СГС.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН
**********,***, офис 107, да заплати
на С.О., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 967,75 лв.,
представляваща разноски пред СГС, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: