РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 30.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 2547/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
между О.Д.К.– Ч. и ответното „Т.“ЕООД е бил сключен договор за изпълнение на
СМР от 03.12.2013г. и по силата на който на дружеството изпълнител било
възложено извършването на ремонтни дейности на О.Д.К.– Ч.. Съгласно чл. 3, т. 1
от Договора, възложителят се задължил да заплати авансово сумата в размер на 50
% от дължимото възнаграждение, за което била издадена фактура от 04.12.2013г. В
правомощията на директора на О.Д.К.– Ч. били включени и тези да се разпорежда с
бюджетни средства в качеството му на разпоредител от втора степен, но тъй като по
негова сметка не били налични такива, авансовото плащане по договора било
извършено от Община Ч. с платежно нареждане от 05.12.2013г. Ищецът твърди, че
ответникът не е изработил дължимото по договора в срока за това /3-месечен,
считано от датата на сключването му/, поради което работата била възложена на
друго лице. В тази връзка излага доводи, че поради неизвършване на действия по
изпълнение на договора от страна на изпълнителя, същият не е породил действие и
следва да се счита за развален след изтичане на срока за изпълнение. С получената
сума ответникът се обогатил неоснователно, поради което дължи нейното връщане.
В условията на алтернативност предявява претенциите си за връщане на недължимо
платената сума – на отпаднало основание /поради разваляне на договора/ или
на неосъществено основание /поради
плащането на средствата от Община Ч., която не е страна по договора и с
намерение договорът да бъде реализиран/. Претендира ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 33 036.18 лв. - недължимо платена главница
на отпаднало, респ. неосъществено основание. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок, в който ответникът оспорва предявените искове по основание. В тази връзка
оспорва по отношение на ответника да е налице пасивна материално-правна
легитимация да отговаря по претенцията на ищеца, доколкото не е страна по
договора, в изпълнение на който се твърди да е била преведена процесната сума.
Освен това оспорва твърденията на ищеца, че не е била изпълнена възложената
работа. Напротив, излага доводи, че възложителят не е оказал необходимото
съдействие за довършването на обект, като не е заплатил остатъка от дължимата
сума за възнаграждение. Ответникът твърди, че процесният договор е бил сключен
за допълнителни СМР в Комплекса, тъй като по предходно сключен такъв за обекта
с друг възложител /П.Е.А.АД/ са били констатирани несъответствия на извършената
работа с изготвените количествено-стойностни сметки. Твърди, че възложеното с
Договора е изпълнено, като въз основа на това е бил съставен акт образец 19.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане.
В допълнителната искова молба ищецът
твърди, че договорът с ответника е бил сключен по реда на чл. 14, ал. 5, т. 1
ЗОП, поради което оспорва ответникът да е изпълнил работата по сключен договор
в качеството му на подизпълнител с „П.Е.А.“АД, като оспорва отношенията му с
това дружество да са във връзка със сключването на процесния договор. Поради
това, счита документите установяващи извършените СМР по този договор за
неотносними към настоящия правен спор. Същевременно счита исковете за
недоказани от представените писмени доказателства.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба, в който ответникът
поддържа становището си в първоначално депозирания такъв. Уточнява, че
изпълнените по договора СМР надвишават по стойност внесената авансово сума по
договора, поради което не се дължи връщането й. В подписана от ищеца Референция
от 31.03.2014г. е било удостоверено признанието му относно свършената работа
съобразно възложеното по договора и приемането на същата. По възраженията на
ищеца твърди, че процесният договор касае довършителни и допълнителни работи
към възложеното с основния договор, сключен между ответника и „П.Е.А.“АД. Сочи,
че в този смисъл предмет на договора е ремонт и реконструкция на вече изграден
обект по другия договор, поради което не са налице основания за снабдяване със
строителни книжа за удостоверяване извършването им.
Предявени са алтернативно съединени искове от Община Ч. против „Т.“ЕООД с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото
Договор от 03.12.2013г., сключен между О.Д.К./ОДК/ - Ч. – в качеството му на
възложител, и от друга страна – „Т.“ЕООД – в качеството му на изпълнител,
страните по него да договорили възлагане извършването на ремонтни дейности на
ОДК – Ч., срещу заплащане на възнаграждение в размер до 60 000 лв., при
авансово плащане на 50% от сумата в срок до 20 дни от подписването на договора.
Установен е срок за изпълнение на възложеното – 3 месеца от сключването на
договора. В чл. 11 от договора са предвидени и начините за прекратяването му –
по взаимно съгласие на страните, обективирано в писмена форма; по инициатива на
възложителя с отправяне на 10-дневно писмено предизвестие при неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора.
За установяване плащането по
Договора по делото е представена Фактура от 04.12.2013г. с посочено основание в
нея – аванс по договор от 03.12.2013г. в размер на сумата - 33 036.18 лв. /с включен ДДС/, като
престирането й в полза на получателя – „Т.“ЕООД е удостоверено в платежно
нареждане от 05.12.2013г.
Представена е Референция от
31.03.2014г., издадена от кмета на Община Ч., в която е обективирано
волеизявлението му, с което признава извършената работа от „Т.“ЕООД по
възложени му строително-монтажни работи в периода м. 12.2013г. – м. 03.2014г. като
главен изпълнител по извършване на ремонтни дейности и реконструкции на ОДК – Ч.,
съгласно договор от 03.12.2013г. В референцията е посочено, че общата сума на
извършените СМР и ССР на обекта възлиза на стойност от 60 000 лв., без
ДДС. В изявлението в документа е
посочено, че при изпълнението на работата не са били допуснати отклонения от
проектната документация, като в срока по договора изпълнителя е действал без
отклонения от проектната документация, при спазване изискванията за материали,
доставчици и качество на изпълнение, при което са били спазени нормативите за
извършване на работата, с оглед приемането й.
Представена е и Референция от
26.01.2014г. на кмета на Община Ч. с обективирано в нея изявление за изпълнение,
съобразно възложеното от „Т.“ЕООД – в качеството му на главен подизпълнител на
„П.Е.А.“АД, съгласно договор от 23.10.2013г.
Във връзка с твърденията на ищеца
за възлагане работата на друг изпълнител – трето лице за производството, по
делото е представен Договор от 07.11.2014 г., сключен между ОДК – Ч. и „К.“ЕООД
– изпълнител, с предмет по договора – преустройство и модернизация на ОДК – Ч.,
при договорено възнаграждение – до достигане на сумата от 40 497.05 лв.
Представен е и предходно сключен договор между същите страни от 01.10.2014г. с
предмет – преустройство и модернизация на ОДК – Ч., Подобект „Котелно“, при
договорено възнаграждение до 12 289.88 лв., както и последващо сключени
такива: от 01.12.2014г. – с предмет – разбиване и ремонт на външни тераси на
2-ри етаж и договорено възнаграждение – 6 784.06 лв.; от 03.07.2015г. – с
предмет – довършителни строително-монтажни работи, при възнаграждение за
изпълнителя – 35 079.05 лв.
По делото е представен и
сключеният преди процесния договор Договор от 23.10.2013г. между „П.Е.А.“АД –
възложител и „Т.“ЕООД – изпълнител, с предмет – извършване на СМР на обект –
ОДК-Ч.
Със Заповед № 59 от 30.01.2013г.
на кмета на Община Ч. са били определени
длъжностните лица разпоредители с бюджетни кредити от втора степен, сред
които в разд. І т. 3 е посочен Директорът на ОДК – Ч., като в раздел ІІ са поместени
правата и задълженията им, сред които осъществяване на управление и контрол в ръководените
структури, дейности и процеси.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която се установява, че
в счетоводството на Община Ч., в извлечение от Дневник на сметка 4020
„Доставчици по аванси“, е отразено вземане от платен аванс в размер на сумата
от 33 036.18 лв. по договор от
03.12.2013г. Според изложеното в заключението, не е била заведена друга
счетоводна сметка във връзка с договора, в която да са били отразявани счетоводните
записвания. В счетоводството не са били открити документи или записвания,
удостоверяващи извършването на ремонтни дейности срещу платения аванс, както и
за останалите 50 % от предвиденото в договора възнаграждение. В заключението си
вещото лице сочи, че при изготвяне на експертизата не са му били предоставени
документи, от които да се установи дали плащането е прието и осчетоводено от „Т.“ЕООД.
В заключението си вещото лице сочи, че за изготвяне на експертизата й е била
предоставена количествено-стойностна сметка от „Т.“ЕООД за СМР в обект ОДК – Ч.,
с описани в документа СМР на стойност от 47070.64 лв. с ДДС, като в документа
липсват положени подписи от изпълнител и възложител.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетел.
От показанията на св. С. се
установява, че работи при ответното дружество на граждански договор, като
отговаря за транспорта и доставките. Знае, че първоначално е бил налице сключен
договор с „П.Е.А.“ЕООД по Фонд Козлодуй, като след изпълнение на работата по
него останали недовършени неща по обекта, като доколкото било недопустимо да
бъдат извършени промени в количествата възложени СМР, се наложило сключването
на отделен договор с „Т.“ЕООД, на който изпълнител били възложени
допълнителните довършителните работи обекта, като възникналите преди това
отношения по договора с „П.Е.А.“ЕООД били приключени при окончателно уреждане
на сметките по него. Допълнителните работи, които били извършени се изразявали
в поставянето на тръби, радиатори, полагането на мазилки, замазки, доизграждане
на покрива и други неща, за да придобие обектът завършен вид.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От представените по делото
писмени доказателства се установи категорично, че между ОДК – Ч. и ответното „Т.“ЕООД
е било възникнало облигационно правоотношение по сключен между тях договор от
03.12.2013г. и по силата на който на ответното дружество е било възложено
извършването на строително-монтажни работи в обект, стопанисван от възложителя.
По делото е безспорно, а и от
събраните доказателства се установява, че в изпълнение на Договора в полза на
ответника е била изплатена сумата предмет на исковата претенция в размер на
33 036.18 лв. – представляваща извършено авансово плащане в размер на 50 %
от договореното възнаграждение до 60 000 лв., съобразно изпълнението по
възложеното. Плащането е било извършено в установения 20-дневен срок за това,
съобразно Договора, считано от подписването му /03.12.2013г./ и който факт се
установява от представените по делото платежно нареждане /от 05.12.2013г./ и
фактура за сумата в посочения размер /от 04.12.2013г./ .
Спорен между страните е фактът
относно изпълнението на договора от страна на изпълнителя за извършване на
възложената му работа и в срока за това /3-месечен от подписването на
договора/. За установяването на този факт по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св. С., като съдът отчита служебната му обвързаност
по правоотношение по граждански договор при преценка на показанията, като
същевременно и възможността му вследствие на това да изгради непосредствени
възприятия относно действителната фактическа обстановка, която е възпроизвел
при разпита му в о.с.з. В този смисъл, съдът намира, че следва да бъде дадена
вяра на дадените показания, още повече, че същите напълно кореспондират с
останалите събрани по делото писмени доказателства и ССЕ. От показанията на
свидетеля съдът приема за установено, че причината за сключването на договора е
невъзможността да бъде завършена работата по обекта, възложена с предходен
договор на „П.Е.А.“ЕООД и необходимостта от възлагането на допълнителна такава,
което да бъде оформено по правоотношение по друг отделен договор, а именно
процесния такъв. Установява се наличието на недовършени работи към сключването
на Договора, както и тези, които са били извършени по негово изпълнение, а
именно – полагането на замазка, измазване, покривна конструкция, тръби,
радиатори и др. С възприемане на тези факти за установени, съдът приема за
опровергани твърденията на ищеца за пълното неизпълнение на договора от страна
на ответното дружество. В този смисъл съдът приема за установено, че са били
извършвани действия по възложените СМР, с което ответникът е доказал изпълнение
на договора, съобразно възложеното му при разпределение тежестта на доказване в
процеса. Точното и пълното изпълнение на договора, имащ характер на договор за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, съдът приема, че се установява от
представената по делото Референция от
31.03.2014г., издадена от кмета на Община Ч., в която е обективирано
волеизявлението му, с което признава извършената работа от „Т.“ЕООД по
възложени му строително-монтажни работи в периода м. 12.2013г. – м. 03.2014г.,
в качеството му на главен изпълнител по извършване на ремонтни дейности и
реконструкции на ОДК – Ч., съгласно договора от 03.12.2013г. Действително, Община Ч. не е страна по
договора, доколкото волеизявлението за сключването му изхожда от Директора на
ОДК – Ч., но доколкото безспорно е, че на същия са били предоставени правомощия
за стопанисване на определени обекти и разпореждането със средства на Общината
с тази цел, съдът намира, че приемането на работата от собственика на обекта е
годно за доказване на нейното изпълнение. В този смисъл в документа се съдържа
изричното волеизявление на Общината чрез
кмета с признание относно изпълнение на възложената работа, съобразно договора
и нормативните изисквания за това. Документът е двустранно подписан – от
предалия свършеното изпълнител и приелия работата собственик на вещта.
Извършването на определени действия относно възлагането на работа и разходване
на бюджетни средства по стопанисването на общинска собственост са били
делегирани с нарочна заповед за това, видно от приложената по делото Заповед №
59 от 30.01.2013г., която е била издадена въз основа на решение на Общинския
съвет Ч. и в изпълнение чл. 28, ал. 2 ЗОБ и чл. 7, ал. 1 от Закона за
финансовото управление и контрола в публичния сектор. В тази връзка и с оглед
финансовата обвързаност между Община Ч. и ОДК – Ч., като последното има
правомощията единствено да се разпорежда със средствата на Общината и доколкото
сумата за авансовата вноска по Договора е била изразходвана именно от общинския
бюджет, съдът намира възражението на ответника относно липсата на активна
материално-правна легитимация по отношение на ищеца да предяви исковете предмет
на разглеждане в производството, за
неоснователни. Безспорен по делото е фактът относно престиране на средствата от
Община Ч.. За плащане по договора е било предвидено разходването на средства от
общинския бюджет, доколкото ищецът, макар и самостоятелен правен субект, се
явява единствено разпоредител със същите, поради което в този смисъл е било
извършено плащането от страна на Общината. За възникване основанието за
възстановяване на изразходваните средства обратно в общинския бюджет, следва да
бъдат изследвани останалите предпоставки по основателността на предявените
обективно алтернативно съединени осъдителни искове.
За да възникне правото на Община Ч.
да иска връщане на средствата обратно в бюджета, от който са били изразходвани
на посоченото от ищеца основание, е необходимо
да бъде установено разместването на блага в имуществото на двете страни, с
което ответникът да се е обогатил до размера на исковата претенция, което да е
настъпило на основание, което е отпаднало или на неосъществено основание за
това.
За да бъдат налице елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване на посоченото от ищеца отпаднало
основание, необходимо е да бъде установено, че е било възникнало валидно
облигационно правоотношение, в изпълнение на което е била престирана сумата,
както и настъпилото впоследствие разваляне на договора, поради неизпълнение от
насрещната страна.
По делото безспорно се установи
наличието на валидно сключен договор за изработка с предмет – извършване на СМР
на ОДК – Ч., с изпълнител по договора – ответното дружество. Установи се и
извършеното плащане в полза на изпълнителя като дължимо авансово такова в
размер на сумата по претенцията от 33 036.18 лв. От представените по
делото писмени доказателства съдът приема за доказан и факта на приемане на
извършената работа по изложените по-горе в мотивите съображения, като съгласно
приложимия чл. 264 ЗЗД, при приемането на работата следва да бъдат заявени
констатираните недостатъци относно неправилно или непълно изпълнение, което не
се установи да е било сторено.
При това положение, съдът намира,
че не се установява да е налице неизпълнение от страна на ответното дружество,
което от своя страна да породи правото на другата страна по договора да иска
неговото разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД.
В допълнение на мотивите, следва
да се има предвид, че дори и да се приеме за недоказан фактът на изпълнение на
задълженията на ответника да изработи възложеното му, не се установява да са
налице и останалите правопораждащи за изправна страна факти по чл. 87 ЗЗД, а
именно да е било отправено уведомление за развалянето на договора, което да е
писмено и съдържащо подходящ срок за изпълнение и след изтичането на който
договорът да се счита за развален. При това положение биха отпаднали с обратна
сила настъпилите за страните правни последици от договора. В случая, не се
твърди, а и не се и установява такава покана да е била получена от ответника.
Не се
установява да е налице и другото посочено основание за връщане на недължимо
платена сума, а именно престирането й от Община Ч. във връзка с изпълнението по
договор, което не е било осъществено. По делото съдът прие наличието на
изпълнение по договора на възложената с него работа. Дори да беше възприета
различна фактическа обстановка, а именно непълно или неточно изпълнение на
договора от страна изпълнителя, връщането на сумата не може да бъде
претендирано на извъндоговорно основание, каквото е предвидено за уреждане
отношенията между страните в чл. 55 ЗЗД. В този смисъл, безспорно е наличието
на сключен договор с ОДК – Ч., в качеството му на второстепенен разпоредител с
бюджетни средства, поради което е налице валидно правно основание за престиране
на сумата от общинския бюджет. При установена форма на неизпълнение, каквото се
твърди от ищеца, страните по договора биха могли да уредят отношенията си в
приложение чл. 79 и сл. ЗЗД.
Предявените
алтернативни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД съдът намира за недоказани и неоснователни, поради
което като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Не
следва да бъде обсъждано възражението на ответника за погасяване вземането на
ищеца по давност, макар и своевременно заявено, доколкото същото касае
установяване погасяване на правото на кредитора да иска принудително изпълнение
на вземането си, което съдът прие, че е недължимо.
Относно разноските: С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ответника разноски в размер на сумата от 2600 лв., от които
2 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв. – депозит за
вещо лице.
На ищеца не се дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Община Ч., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, против „Т.“ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД - за осъждане на ответника
да възстанови на ищеца сумата от 33 036.18 лв. – авансово платено възнаграждение, поради отпаднало основание – развален договор от 03.12.2013г. с предмет извършване на ремонтни дейности на О.Д.К.Ч., както и поради плащането на сумата във връзка с изпълнението по договор, което не е било осъществено
ОСЪЖДА Община
Ч., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Т.“ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** 600 лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщение за
изготвянето му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: