О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№748
гр. Шумен, 27.11.2019 г.
Шуменски окръжен съд в закрито
заседание на двадесет
и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл.
с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 431 по описа за
2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с
вх. № 12531/ 04.10.2019 год., депозирана от „Камея 90“ ООД, ЕИК: , със седалище
и адрес на управление: гр. В.Т..., представлявано от Й.К.Ж.– управител против
Постановление за конституиране на солидарен длъжник изх. № 12777/ 22.08.2019
год., с което *, частен съдебен изпълнител с район на действие Шуменски окръжен
съд, рег. № *на КЧСИ е конституирал „Камея 90“ ООД като солидарен длъжник по изпълнително
дело № 2018*0400090 за задължението на С.Й.П. за сумата от 896,08 лева, със
законна лихва от 26.06.2018 год.
Твърди
се, че на 27.09.2019 г. жалбоподателят е
получил обжалваното постановление, ведно с покана за доброволно изпълнение изх.
№12.894/ 22.08.2019 год., с която дружеството било уведомено, че е
конституирано като солидарен длъжник по изпълнително дело № 2018*0400090.
Навеждат
се твърдения, че атакуваното постановление е издадено вследствие неправилно
тълкуване на Решение № 228/ 23.05.209 год. на ОС – Велико Търново и на
сключения между жалбоподателя и „К.Т.Н.“ ООД, длъжник по изпълнително дело № 2018*0400090, Договор за преарендоване от 16.06.2016
год. Сочи се, че нито от клаузите в сключения договор между страните, нито от
мотивите на цитираното съдебно решение може да се направи извод, че „Камея 90“
ООД става съдлъжник с К.Т.Н“ ООД. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени действията на ЧСИ *, изразяващи се в конституирането му като
солидарен длъжник по изпълнително дело № 2018*0400090.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят, чрез неговия процесуален представител
адв. Д.С.,***, е депозирал писмено възражение по жалбата, в което излага
становище за нейната недопустимост, в условие на евентуалност -
неоснователност.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ * е изложил мотиви по допустимостта и по основателността на жалбата.
След
като се запозна с материалите по делото, съдът констатира следното:
Изпълнително дело № 2018*0400090
по описа на *, частен съдебен изпълнител с район на действие Шуменски окръжен
съд, рег. № *на КЧСИ е образувано по молба на взискателя С.Й.П., ЕГН: **********
по изпълнителен лист № 327/ 22.02.2018 год., издаден съгласно влязла в сила
Заповед за изпълнение №178/ 30.01.2018 год.
по ч.гр. дело № 325/ 2018 год. по описа на РС – Велико Търново, с който
длъжникът „К.Т.Н“ ООД с ЕИК: е осъден да заплати сумата от 896.08 лева
главница, представляваща неизплатена арендна цена за стопанската 2016-2017
год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението до съда – 26.01.2018 год., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 325 лева, представляващи сторените
съдебно-деловодни разноски, от които 25 лева внесена държавна такса и 300 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
До ЧСИ * е депозирана молба от
взискателя С.Й.П. вх. № 9890/ 19.08.2019 год., с която последният заявява, че
длъжникът „К.Т.Н“ ООД с Договор за преарендоване на земеделски земи от
16.06.2016 год., вписан под акт № 60, .., вх. рег. № 3984 на 17.06.2016 год. на
Служба по вписванията – Шумен, е преарендовал всички имоти, обект на договора
за аренда, сключен с него. Сочи, че по силата на втория аренден договор новият
арендатор „Камея 90“ ООД е встъпил в правата и задълженията на „К.Т.Н“ ООД и по
този начин е приел качеството солидарен длъжник. Представя изпълнителен лист №
893/ 05.06.2019 год., издаден съгласно влязла в сила Заповед за изпълнение №
999/ 02.07.2018 год. по ч.гр. дело № 2061/
2018 год. по описа на РС – Велико Търново, с който „Камея 90“ ООД с ЕИК: е
осъден да заплати на взискателя сумата от 896.08 лева главница, представляваща
неизплатена арендна цена за стопанската 2016-2017 год. по Договор за аренда от
08.07.2015 год. и Договор за преарендоване от 16.06.2016 год., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 26.06.2018 год., до окончателното
изплащане на задължението.
Депозираната в настоящото
производство частна жалба съдът намира за процесуално недопустима, поради липса на основание за
обжалване по чл. 435, ал.2
от ГПК.
Жалбоподателят
не е трето незадължено лице, както твърди самият той, а солидарен длъжник по делото.
Към изпълнителното дело е
приложено Решение №
228/ 23.05.209 год. на ОС – Велико Търново, влязло в сила на 23.05.2019 год., с
което е потвърдено Решение № 1307/ 31.12.2018 год. по гр. дело № 2978/2018 год.
на РС - Велико Търново. С това решение съдът е приел
за установено, че "Камея 90" ООД дължи на взискателя, сумата от 896, 08 лв. - главница, представляваща
арендно плащане за стопанската 2016/2017 година по Договор за аренда от 08.07.2015 г. и Договор за преарендоване от 16.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 999/
02.07.2018 год. по ЧГД № 2061/2018
г. по описа на ВТРС. Действително, искането на взискателя да бъде прието за
установено, че „К.Т.Н“ ООД дължи
солидарно с "Камея 90" ООД претендираната сума, е оставено без
разглеждане като недопустимо. Мотивите на съда за това решение, обаче, са
свързани с обстоятелството, че „К.Т.Н“ ООД не е фигурирал като длъжник в подаденото
от взискателя на 26.06.2018 год.
заявление и срещу него не е издадена заповед за изпълнение № 999/ 02.07.2018
год. по ч.гр. дело № 2061/ 2018 год. по
описа на РС – Велико Търново, предмет на производството пред РС – Велико Търново.
Съдът в решението си е приел, че тъй като „К.Т.Н“ ООД не е ответник в исковото
производство, е недопустимо по отношение на него да се приеме за установено със
сила на пресъдено нещо, че отговаря солидарно с ответника "Камея 90"
ООД. Въпреки тази констатация, както РС, така и Окръжен съд – Велико Търново
подробно са обсъдили сключените между страните Договор за аренда, Договор за
преарендоване, направените възражения за нищожност Договора за преарендоване,
както и относимите разпоредби на ЗАЗ и ЗЗД. И двете съдебни инстанции са
стигнали до един и същи извод, с който настоящият състав е обвързан: договорът
за преарендоване не е нищожен. Напротив, той се явява годен източник на
претендираното от взискателя право по отношение на "Камея 90" ООД. Не
е нищожен и текстът на т. 2 от процесния договор, съдържащ уговорка, съгласно
която "Камея 90" ООД встъпва в правата и задълженията на „К.Т.Н“ ООД,
заедно с произтичащите от това права и задължения, съгласно ЗАЗ и ЗЗД. Чл. 2 не
противоречи нито на договора за аренда, нито на разпоредбата на чл. 11, ал. 1
от ЗАЗ, която, както правилно решаващите спора по същество съдилища са
установили, има диспозитивен, а не императивен характер. Съгласно чл. 4 от
договора за преарендоване "Камея 90" ООД се е задължило да изпълнява
задълженията към арендодателите в същите срокове и размери. Налице е „встъпване
в дълг“, осъществено по реда на чл. 101 от ЗЗД, поради което "Камея
90" ООД е встъпило като солидарен длъжник в правата и задълженията на „К.Т.Н“
ООД по отношение на взискателя С.Й.П..
Обстоятелството, че нито РС –
Велико Търново, нито ОС – Велико Търново са се произнесли по въпроса в
диспозитива на съдебните си решения, по никакъв начин не променя извода им, че "Камея
90" ООД дължи солидарно с „К.Т.Н“
ООД претендираната сума, поради което настоящият състав намира, че законосъобразно принудителното
изпълнение е било насочено срещу жалбоподателя, явяващ се солидарен длъжник.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК(Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г.,
в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може
да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468,
ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по
чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по
изпълнението. Съгласно, ал. 3 - длъжникът може да обжалва и постановлението за
възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена. Друга хипотеза, при която определено изпълнително
действие подлежи наобжалване от страна на
длъжника, не е предвидена.
В настоящия случай съдът констатира, че не се обжалва действие, което да
попада в предметния обхват на чл. 435, ал. 2
и ал. 3 от ГПК. Обстоятелството, че частният
жалбоподател е длъжник в изпълнителното производство, обосновава извода, че
само лимитивно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2
и ал. 3 от ГПК действия на съдебния
изпълнител мога да бъдат предмет на жалба, включително и когато изпълнението е
насочено срещу имущество, което смята за несеквестируемо. По делото липсват твърдения в тази насока, а и
жалбоподателят е ЮЛ и не може да се позовава на несеквируемост. Предмет на
обжалване в настоящето производство са действията на ЧСИ * по конституирането на дружеството като
солидарен длъжник. Липсата на признато от
закона процесуално право на жалба на длъжника срещу атакуваното действие на
съдебния изпълнител изключва възможността за разглеждането й по същество.
Ето защо настоящият съдебен
състав намира частна жалба вх. № 12531/ 04.10.2019 год. за процесуално
недопустима, поради
липса на основание за обжалване по чл. 435, ал.2
от ГПК, поради което същата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото
трябва да бъде прекратено.
Предвид недопустимостта на
частната жалба, без уважение следва да бъде оставено и молба вх. № 12670/
09.10.2019 год. на жалбоподателя за спиране на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 2018*0400090 по описа на *, частен съдебен изпълнител с
район на действие Шуменски окръжен съд, рег. № *на КЧСИ.
Тъй като в настоящия случай
производството по чл. 435 и сл. от ГПК е приключило с определение за оставяне
без разглеждане на депозирана жалба против акт на частен съдебен изпълнител, на
ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и следва да се присъдят, след като са поискани и доказани, като
в този случай намира приложение разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съгласно която с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася по искането за разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение №6/ 2013 година на ОСГТК на ВКС разноските, които едната страна е
направила във връзка със заплащане на
адвокатско възнаграждение, се присъждат, когато действително са
направени и това обстоятелство е удостоверено. Настоящият съдебен състав счита,
че представеният от С.Й.П. Договор за правна помощ и съдействие серия Б № **********/
14.10.2019 година, има характер на разписка, поради което заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева следва да му бъде
възстановено.
Така мотивиран, Шуменски окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Камея
90“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. В.Т..., представлявано
от Й.К.Ж.– управител против Постановление за конституиране на солидарен длъжник
изх. № 12777/ 22.08.2019 год. на *, частен съдебен изпълнител с район на действие Шуменски окръжен съд,
рег. № *на КЧСИ, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12670/ 09.10.2019 год. на „Камея 90“ ООД за спиране на принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 2018*0400090 по описа на *, частен съдебен
изпълнител с район на действие Шуменски окръжен съд, рег. № *на КЧСИ.
ОСЪЖДА „Камея 90“ ООД да заплати
на С.Й.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 300.00 (триста) лева,
представляваща сторените в производството по в. гр. дело № 431 по описа за 2019
год. на Шуменски окръжен съд съдебно-деловодни разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 431 по описа за 2019 година на Шуменски окръжен съд, поради
недопустимост.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.