Решение по дело №2767/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1053
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20207050702767
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Варна, …………...2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

        

                                                Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

и при участието на секретаря Веселка Крумова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2767 по описа за 2020  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба, подадена от К.Р.К., ЕГН **********, подадена чрез адв.Й., съдебен адрес-***, против Заповед № 365з-7241/12.11.2020г. на Директора на ОД на МВР Варна, с която на основание чл.194 ал.1 и ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3, чл.206, ал.1, ал.2, ал.3, чл. 226, ал.1, т.8 и чл.227 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от 24.11.2020г. Жалбоподателят твърди в жалбата, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, не кореспондира с доказателствата по случая, постановена е при погрешно възприета фактическа обстановка неотговаряща на обективната истина, както и е издадена при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва изцяло описаната фактическа обстановка, тъй като не отговаря на обективната истина. Изложена е тенденциозно и едностранно, като са възприети единствено фактите и обстоятелствата в обвинителният акт по ДП№64/2019г. В заповедта са възпоизведени само онези доказателства от ДП, които ползват обвинителната теза. Твърди, че не са взети предвид объркаността, непоследователността и противоречието на свидетелските показания с първоначално дадените, както и опорочения доказателствен материал по ДП, събран в нарушение на закона и противоречие на процесуалните правила. Твърди, че фактическите обстоятелства в постановлението за привличане на обвиняем се покриват изцяло с тези, съдържащи се в поканата за обяснения, като установеното дисциплинарно нарушение представлява и престъпление, поради което е недопустимо преди да е установена с влязла в сила присъда вината за обективираното в обвинителния акт деяние, административно разследващият орган да установява тези факти, както и да се произнася по въпроса за вината. Административният орган приема за доказани юридически факти, които са предмет на доказване във висящо наказателно производство, поради което следва да се изчака влизането в сила на присъда на наказателния съд. Твърди, че правното основание за налагане на дисциплинарното наказание е по чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, като разследващият орган, така и дисциплинарния са установили факти и съображения за нарушение на служебната дисциплина поради неспазване на служебни задължения, съставляващи дисциплинарни нарушения за ангажиране на дисциплинарна отговорност на основание чл.194, ал.2, т.1-2, а не по т.4 ЗМВР. Позовава се на Тълкувателно постановление №3/07.06.2007г. на ОС на ВАС по т.д.№4/2007 г., според което действие или бездействие на служителя при, по повод и във връзка със служебни задължения, очертани с нормативен акт, административен акт, разпореждане на ръководителя или с длъжностна характеристика не попада в тези хипотези на нарушени етични правила на поведение по ЕК, основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Моли да бъде отменена обжалваната заповед и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Директора на ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си  представител ю.к. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че по безспорен начин са установени материалноправните предпоставки за налагане на процесното наказание.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и  становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 365з-3379/03.06.2020 г., издадена от Директора на ОД на МВР Варна, на основание чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство, във връзка с получено в ОД на МВР Варна уведомление от 22.05.2020г. от Окръжна прокуратура Варна, съгласно което е повдигнато обвинение по ДП64/2019г. по описа на ОСлО при ОП – Варна срещу К.Р.К. за престъпление по чл.282, ал.1 от НК за това, че на 30.03.2019г. в гр.Варна, в качеството на полицейски орган – старши полицай в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред „/СИГМА/“ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР Варна, не е изпълнил служебните си задължения:

- не е издал писмена заповед по реда на чл.74, ал.1 от ЗМВР и чл.11, ал.1 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г., с която да задържи И.П.В. и Г.Я.И., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР;

- не съставил протокол за намерените при извършения обиск и проверка вещи и документи в И.В. и Г.И., както и не съставил протокол за намерените при проверката вещи в лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№*****съгласно чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, чл.6 от Инструкция №8121з-464/26.08.2014г. и по чл.81, ал.1 и ал.2 от и чл.83, ал.1 от ЗМВР; 

- не докладвал на оперативния дежурен на частта за констатираното правонарушение и упражнени полицейски правомощия, изразяващи се в проверка на личните вещи и документи на И.В. и Г.И., и проверка на вещи, намиращи се в лекия автомобил, съгласно чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от Инструкция №8121з-929/12.12.2014г. за патрулно-постовата дейност,

с цел да набави за другиго – Х.Г., облага – парична сума в размер на 220 лв. и 100 евро, и от това са настъпили немаловажни вредни последици.

Прието е в издадената заповед, че са налице данни за деяния, с които полицейският служител не е спазил изискванията на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т.15, т.17, б.“в“ и т.19.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.06.21г. Изменена и допълнена е със заповеди № 365з-3429/08.06.2020г., № 365з-4494/24.07.2020г., № 365з-5719/09.09.2020г., № 365з-5956/17.09.2020г., Заповед № 365з-7088/05.11.2020г.

Със заповедта от 03.06.2020г. за образуване на дисциплинарното производство, на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, служителят временно е отстранен от заеманата длъжност. На основание чл.207, ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР е определен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство, да събере всички необходими доказателства за наличие на дисциплинарното нарушение и изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.

С покана peг. № И39р-16339/01.07.2020г. К. е поканен да даде писмени обяснения в срок до 06.07.2020 г., да посочи и доказателствата относно твърдяните факти и обстоятелства, както и да отговори на поставените в поканата въпроси. Поканата е връчена на 02.07.20г. Представени са писмени обяснения от 06.07.2020 г., съгласно които фактическите обстоятелства описани в обвинителния акт се покриват изцяло с тези, съдържащи се в поканата за обяснения, описаното нарушение представлява и престъпление, поради което е недопустимо, преди да е установена с влязла в сила присъда виновността му, административнонаказващият орган да установява тези факти и се произнася по вината. Дадено е обяснение, че действията му при проверка на посочените лица и автомобила са били рутинни, нямали са основание за задълбочена проверка, а вниманието им е било привлечено от неправилно спрелия автомобил, като случая касае проверка на документите за правоспособност на водача и тези на автомобила. Не са имали основание да задържат лицата, нито да претърсват автомобила, за да е било необходимо да съставят протокол или заповед. Дадено е обяснение, че за рутинни проверки не винаги се уведомява ОДЧ, както и обяснения относно поставените в поканата въпроси. Посочено е, че не е ставал свидетел на предаване на пари и не е участвал в предаване или приемане на пари по повод изпълнението/неизпълнението на служебните му задължения, като това се отнася и за колегата му Г..

От обобщена справка рeг. № 439р-16954/08.07.2020г. се установява, че е съставена за резултата от проведеното дисциплинарно производство, описана е установената фактическа обстановка, събраните доказателства, констатираните нарушения и наказанието, което е предвидено за тях. Прието е, че жалбоподателят не е изпълнил длъжностни задължения, като на 30.03.2019 г. не е издал писмена заповед, с която да задържи лицата И.В. и Г.И., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като при извършения обиск и проверка, не е съставил протокол за намерените вещи и документи във В. и И., както и не е съставил протокол за намерените вещи в автомобила на лицата, не е докладвал на оперативния дежурен за констатирано правонарушение и упражнени полицейски правомощия, изразяващи се в проверката на личните вещи и документи на В. и И., и проверка на вещи в лекия автомобил, с цел да набави за другиго облага-парична и от това са настъпили немаловажни вредни последици, като с поведението си е създал впечатление в обществото, че полицейските служители не се съобразяват със законовите норми, неправомерното му поведение е станало достояние на граждани, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ /т. 15, т.17, б.“в“ и т.19/, за което следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.203, ал.1, т. 13 ЗМВР.

Направено е Предложение от 20.07.2020г. от председателя на ДРО до Директора на ОД на МВР Варна да се удължи срока за провеждане на дисциплинарното производство до 21.09.2020г., с оглед събиране на нови доказателства и изясняване в пълнота на фактическата обстановка. Със Заповед №365з-4494/24.07.2020г. на Директора на ОД на МВР Варна е удължен срокът за разследване на дисциплинарно производство, считано от 29.07.2020г. до 21.09.2020 г.

За резултата от проведеното дисциплинарно производство ДРО е изготвил обобщена справка рeг. № 439р-23613/24.09.2020г., в която е прието за безспорно установено, че на 30.03.2019г., за времето от 15.58 до 16.23ч., в гр.Варна, ----------- при извършване на проверка на л.а.марка „Мерцедес“ К. е извършил нарушение на служебната дисциплина, като не е докладвал на оперативния дежурен на Първо РУ или дежурен СПС за констатираното от мл.инсп.Х.Г. правонарушение и упражнени полицейски правомощия, изразяващи се в проверка на личните документи на И.В. и Г.И., както и за проверка на вещи намиращи се в лекия автомобил, не е докладвал незабавно на оперативния дежурен на частта за откритите от мл. инсп.Х.Г. в хода на проверката чанта, съдържаща пакетирани дози с наркотично вещество, както и една доза открита в джоба на проверявания Г.И., вследствие на което на място не е изпратена дежурната следствено-оперативна група за започване на процесуално-следствени действия и не е образувано досъдебно производство, както и не е издал писмена заповед с която да задържи лицата И.В. и Г.И. за извършено от тях престъпление, държане на наркотични вещества, с цел разпространение. Направен е извод, че за бездействията си К.К., в качеството си на длъжностно лице „старши полицай“ в група СПОР /СИГМА/ на сектор ОП при ОД на МВР Варна, не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави за другиго – мл.инспектор Х.Г. облага – парична сума на обща стойност 415 лв. и от това са настъпили тежки последици. Посочено е, че виновно е нарушил т.15, т.17 б.“в“ и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като деянието му е станало известно на трети лица, както и на следователи, прокурори и съдии и служители на МВР и в резултат от поведението му в представите на членове от обществото се създава впечатлението, че извършването на престъпления по смисъла на НК могат да останат безнаказани, ако се заплати определена парична сума на полицейските служители. Деянието е прието за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Предложено е на ДНО от ДРО за извършеното нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР да бъде наложено на К. дисциплинарно наказание “Уволнение“. В предложението на ДРО фактическата обстановка е описана подробно, направен и анализ на доказателствата, събрани както по досъдебното производство, така и в хода на дисциплинарното производство и въз основа на този анализ ДРО е достигнал до извод, че деянието, вменено като дисциплинарно нарушение е несъвместимо с изпълнението на служебните функции като държавен служител в МВР. Предложението е подписано с особено мнение от Началник група СПООР при сектор СПС – ОД на МВР Варна, като е посочено, че не е съгласен с изводите и мнението на членовете на комисията, като счита, че ДРО е кредитирал показанията на наркозависими лица, пред тези на служители на МВР. Посочил е, че чрез показанията си свидетелите са търсили начин да оправдаят присвоените от тях средства, а той познава от дълги години служителя, като е с отлични впечатления за работата му. Посочил е, че К. и Г. са били винаги високо мотивирани при изпълнение на служебните им задължения и са показвали отлични резултати при изпълнение на поставените им задачи.

С покана peг. № И39р-23615/24.09.2020 г., на основание чл.207, ал.11 вр. ал.8, т.1, от ЗМВР жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения или възражения. Поканата му е връчена на 24.09.20г.

Съгласно Протокол от 28.09.2020г. при извършена проверка в деловодството в Трето РУ Варна и ОД на МВР Варна е констатирано, че в законоустановения по чл.207, ал.10 от ЗМВР К. не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения. Съгласно протокола жалбоподателят се е запознал с обобщената справка и всички събрани материали по дисциплинарното производство на 25.09.2020 г., заедно с упълномощения от него защитник – адв.С. И..

Съгласно становище рег. № И39р-23842/28.09.2020 г., на основание чл.207, ал.12 от ЗМВР, е предложено на мл.експерт К.К. на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и да му бъде прекратено служебното правоотношение в МВР на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. На жалбоподателя е връчена на 07.10.2020г. покана да представи писмени обяснения. Съставен е протокол на 08.10.2020г. от служители на МВР, съгласно който, след извършена проверка в автоматизирана информационна система „Документооборот“ в МВР, е установено, че не е постъпило обяснение от К..

От директора на ОД на МВР-Варна е отправена до К. покана за изслушване рег.№ 365р-55739/12.10.2020г., връчена му на 12.10.2020 г. в 14.05 ч. Изслушването е осъществено на определените дата и час в присъствието на адв.И., за което е съставен протокол рег.№ 365р-60421/29.10.2020г. Дадени са обяснения, че са налице несъответствия в изложението на поканата, като е направено искане ДНО да се произнесе след постановяване на решение по наказателното производство. Посочени са разминавания в свидетелските показания на Г.И., както и че И. не е бил разпитван по дисциплинарното производство. Твърди, че не става ясно Г. бил ли е обискиран, че са налице разминавания относно местоположението на автомобила, удостоверено с GPS, че не ясно кой е дал парите, както и дали е имало „втора среща“, като посочва, че не е ходил на посоченото място. За проверката К. посочва, че Г. сам е изкарал нещата от джобовете си, като не са правили личен обиск. След проверка на документите на лицата са ги пуснали, а по време на проверката не е видял чанта с наркотици, както и не е виждал наркотик в джоба на Г.. 

Издадена е Заповед №365з-7088/05.11.2020г. на Директора на ОД на МВР Варна, с която е наредено ДРО да снеме сведения от свидетеля И.В., в срок до 09.11.2020 г. Съгласно становище рег. № И39р-27587/09.11.2020 г. на ДРО при направени няколко опита да бъде призован В., същият не се е явил да даде писмени сведения по дисциплинарното производство, като неявяването му и липсата на свидетелски показания в производството пред ДРО не налага промяна в правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание, тъй като такива са дадени при разпит пред съдия.

С писмо peг. № 439р-27604/09.11.2020г. ДРО е изпратил до Началника на Сектор „Човешки ресурси“ в ОД на МВР материалите от дисциплинарното производство срещу К.К.. Към него са приобщени и копия на материалите по ДП № 64/2019г. по описа на ОСлО в Окръжна Прокуратура Варна и преписка №СП-5164/2019г. по описа на Окръжна прокуратура Варна, включително и видоефайлове от записи на охранителни камери, записани на DVD+R носител.

В оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че съгласно утвърден месечен график от 28.02.2019 г., младши експерт К. е бил назначен в наряд за времето от 08.00ч. до 20.00ч. на 30.03.2019 г. Видно от ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата на тази дата, съвместно с младши инспектор Х.Г. – старши полицай, са определени да изпълняват патрулно-постова дейност като Автопатрул „86“ със служебен автомобил Опел Астра, който е бил оборудван с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР и мобилна система „ТЕТРА“ за осъществяване на комуникация с дежурните части на МВР. Съгласно информационната карта на наряда за старши на екипа е назначен младши инспектор К., а младши инспектор Г. е назначен за водач на автомобила. Служителите е следвало да изпълняват служебните си задължения на територията на Първо РУ – Варна. След приключване на инструктажа и проведени учебни занятия, около 10.30ч. служителите се отправили към територията на Първо РУ Варна за изпълнение на служебните задължения. Установено било, че на 30.03.2019г. около 15.45ч. И.В., управлявал лек автомобил „Мерцедес“ рег.№*****движел се по бул. „Осми приморски полк“ и спрял на автобусната спирка в близост до валутно бюро „В.“. С него пътувал и Г.И., които били наети от други лица, занимаващи се с разпространение на наркотични вещества да работят за тях. Уговорките ставали посредством даден им „служебен“ телефон „Нокия“, зелен на цвят, на който са получавали заявките за доставка. Целта за спирането на това място била приета заявка за доставка на наркотично вещество в този район. По време на движение И. извадил едно от пакетчетата с наркотично вещество от чантата под краката му, в която били разпределени дози с наркотично вещество, и го сложил в джоба на анцуга си, за да го предаде на клиента. Около 15.49ч. К. и Г. забелязали спрелия неправомерно в бус-лента на булеварда, непосредствено пред обменно бюро „В.“, лек автомобил „Мерцедес“ и спрели напречно пред нарушителя, за да извършат проверка. От приложените материали от ДП №64/2019г. по описа на Окръжна следствена служба ДНО е приел, че се установява, че докато извършвали проверка К. и Г. видели, че проверяваните лица се притеснили, поради което извършили обстойна проверка. Младши инспектор Г. разпоредил на В. да излезе от автомобила, като му казал да извади всички вещи, които се намират у него и да ги остави в багажника на служебния автомобил, след което го проверил и не открил други вещи. През това време К. стоял настрани и го охранявал. След проверката на В., младши инспектор Г. повикал Г.И., за да му бъде извършен обиск. И. отишъл до багажника и извадил всички вещи, които поставил в багажника на служебния автомобил, като в джоба си оставил пакетчето с наркотично вещество. Младши инспектор Г. започнал да обискира И., като открил в джоба на анцуга му пликчето с наркотично вещество и извикал младши инспектор К. и му казал какво има в джоба на И.. Двамата се оттеглили настрани, за да обсъдят ситуацията. Г. попитал двете лица имат ли в автомобила си вещи, които са забранени за притежание, но те не отговорили нищо, тъй като били притеснени, че в чантата в колата има такива вещества. Г. обяснил на В. последиците, които следва да настъпят, заради откритото вещество, а именно сваляне на регистрационните табели на автомобила, глоба в размер на 2000лв. и задържане в полицията за срок до 24 часа. Г. започнал претърсване на купето, като на задната седалка било якето на И., в което бил портфейла му и младши инспектор Г., видял че вътре има пари, като при претърсването видял и оставената на пода на предната дясна част на автомобила чанта, която не е пипал или премествал. Пред колегата си попитал лицата какво има в чантата, но те не отговорили, знаейки, че вътре има наркотици. В протокола за разпита му като свидетел от 11.10.2019 г. И. е посочил, че зададеният от полицейския служител въпрос е бил риторичен и той е знаел, че вътре има наркотични вещества, като тогава И. попитал полицая, който е намерил наркотиците и е правил проверката дали не може да измислят нещо. Младши инспектор Г. извикал В. до служебния автомобил и му обяснил, че сумата от 220 лв. няма да е достатъчна, за да бъдат пуснати и ще са необходими още толкова. В. обещал, че ще намерят още пари и ще се върнат. Г. се съгласил и казал на В. парите, които имат в момента да ги сложи в документите „Гражданска отговорност“ и да му ги даде, като В. изпълнил указанията. Младши инспектор Г. извадил парите, след като ги преброил ги прибрал и върнал застрахователната полица. По време на проверката К.К., от когото били наети двете проверявани лица, пътувал със сестра си Г. К.а и възприели, че се извършва полицейска проверка, при която съществувала реална опасност да бъде разкрита дейността им и решили да опитат да вземат „служебния“ телефон. Г. К.а отишла на мястото, където се извършвала проверката и обяснила на служителите, че по-рано през деня е забравила мобилния си телефон в колата на В. и И. и искала да си го вземе. Служителите не възразили, не установили самоличността й, не направили никакъв опит да предотвратят вземането на телефона. Младши инспектор Г. отворил багажното отделение на полицейския автомобил, посочил търсения от нея телефон и тя го взела и тръгнала. След като Г. си тръгнала, Г. извикал до служебния автомобил В. и му казал, че до един час трябва да донесе втората парична сума в уличката зад валутно-обменното бюро. След полицейската проверка И. незабавно се обадил по телефона на К. К., за да го информира за проверката, като му обяснил, че за да не бъдат задържани са дали на полицаите сумата от 220 лв., но е необходимо до час да предадат още толкова, за да нямат неприятности. И. помолил К. да му осигури останалата сума, като последният обещал да им я осигури и да се срещнат на бензиностанция „Еко“ на бул.“Сливница“. Парите предала сестра му- две банкноти от по 50 евро и една банкнота от 20 лв. Тъй като били закъсали за пари В. и И. решили да задържат банкнотата от 20 лв. Към 17.30ч. полицаите пристигнали в уличката зад обменното бюро. И. дал парите на В., който се приближил до младши инспектор Г. и попитал дали да обмени парите или да ги даде в евро. Служителят му казал, че не е проблем, да ги сложи в документите си и да ги подаде през прозореца на колата. В. изпълнил указанията и видял как Г. прибира парите от документите му, след което му ги връща обратно. Действията на В. и И. се потвърждават от показанията на В., обективирани в протокол от 20.02.2020 г.от публично заседание по ЧНД №185/2020г.

Въз основа на обобщената справка и становището на ДРО, Директорът на ОД на МВР Варна е издал оспорената заповед, с която на основание чл.194, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, е наложил на жалбоподателя К.К. дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното му правоотношение с МВР, считано от 24.11.2020г. При издаване на оспорената заповед, ДНО е приел, че описаните в обобщената справка и становището на ДНО дисциплинарни нарушения са извършени от служителя К. и същите са доказани от многобройните доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, включително и от материалите по воденото срещу него досъдебно производство, приобщени по надлежния ред. ДНО е възприел изцяло фактическата обстановка и правната квалификация, дадена от ДРО в Обобщената справка и Становището, като е издал заповедта на посочените в същите правни основания, след обсъждане на обясненията, дадени от служителя и преценка тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината на служителя, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител, съгласно изискванията на чл.206, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗМВР. Съобразно представен протокол от 15.08.2014г. К. се е запознал с Етичния кодекс и със Заповед от 25.07.2014г. на МВР, с протокол от 04.07.2016г. - с Етичния кодекс, а с протокол от 19.02.2017г.-с Етичния кодекс, изменен със заповед №8121з-1619/21.12.2016 г. на МВР.

Представена е кадрова справка за жалбоподателя, от която е видно, че е преназначен на длъжност „старши полицай“ в „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ /СИГМА/ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Варна, считано от 09.07.2015г., като е преназначен на длъжност „Командир на отделение“ в „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ /СИГМА/ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Варна, считано от 19.04.2019 г. По време на службата си в МВР К. е бил награждаван с обявяване на благодарност – 2 пъти, писмена похвала - 1 път, индивидуална парична награда - 4 пъти. Посочено е, че не са му били налагани дисциплинарни наказания.

От показанията на св.Г.И. се установява, че на 30.03.2019г. с И. са били в колата, която той е шофирал – „Мерцедес“ на Червения площад, срещу чейндж бюро „В.“; И. е спрял на спирката, след което е пристигнал патрулен автомобил на полицията, като служителите са проверили документите на шофьора, направили проверка и на автомобила. Свидетелят установява, че И. си е приказвал нещо с единия полицай и после му казал да си вземе горницата, за да може да вземе пари от портфейла, колкото има. Не си спомня дали той е предал парите или И.. Взел документите на колата, гражданската отговорност и е сложил парите в документите, около 200 лв., а след  това полицаите им върнали документите и ги пуснали. След като са се качили в колата, И. му е казал, че трябва да се върнат и да дадат на полицаите още толкова пари. Останалата част от парите са им били дадени от Г., след което са се върнали в уличката, зад чейндж бюро „В.“ и И. им е предал парите, две банкноти от по 50 евро. Свидетелят установява, че по време на проверката е дошла Г., защото си е забравила телефона и си го взела. При извършване на проверката е бил обискиран от полицаите, които са намерили в джоба му едно пакетче с наркотично вещество. Вероятно е имало черна торба в колата. Служителите, които са го проверявали са били с униформи, но не си спомня имената им и как изглеждат.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл. 211 от ЗМВР, от надлежна страна - адресат на оспорения акт и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентния в съответствие с нормата на чл. 204, т. 3 ЗМВР административен орган – Директора на ОД на МВР Варна.

Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Видно от съдържанието на заповедта, в нея са посочени извършителят, дисциплинарните нарушения, за които е наказан, подробно е описана установената по случая фактическа обстановка, както и доказателствата, въз основа на които е установена, разпоредбите, които са нарушени, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР. Спазени са и сроковете по чл. 195, ал.2 и чл. 196 от ЗМВР.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина/както в случая/ дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл.196 ал.2 ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите са изпратени от председателя на ДРО на 09.11.2020г. и срокът чл.195, ал.2 от ЗМВР започва да тече от когато Директора на ОД на МВР Варна се е запознал с цялата преписка и когато са приключили всички процесуално-следствени действия от страна на ДНО. Оспорената заповед е издадена на 12.11.2020 г., с което е спазен двумесечният срок. Оспорената заповед е издадена при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и в съответствие с предвидената в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР дисциплинарна процедура при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Oсигурено е участие на служителя в дисциплинарното производство на всеки негов етап. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР, като е изслушал служителя, в присъствието на адвокат. Същият не е оборил констатациите в справката и становището на ДРО, не е оспорил приобщените доказателства, не е ангажирал други такива. От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура - заповедта за образуване на дисциплинарно производство, обобщената справка за резултатите от проведеното дисциплинарно производство, събраните доказателства и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В хода на производството служителят е дал и писмени обяснения. Осигурени са правата на държавния служител по чл.207, ал.8 от ЗМВР, вкл. по т.2, като К. е участвал в производството и е бил подпомаган в защитата си от адвокат И.. Предвид горното не са нарушени правата на жалбоподателя, който е бил запознат с отделните етапи и действия по дисциплинарното разследване.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в дисциплинарното производство са ползвани единствено материалите от досъдебното производство. Чл.206, ал.3 ЗМВР предвижда, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Съгласно ал. 4 на същия текст наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.

В случая в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващия орган е извършил всички необходими процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, съобразно задължението по чл.207, ал.3 ЗМВР. От събраните по делото доказателства се установи, че са изискани материали от воденото досъдебно производство, които са приобщени по надлежния ред към дисциплинарното такова. Допустимо е прилагането към дисциплинарната преписка и позоваването от страна на дисциплинарно наказващия орган на събрани по надлежния процесуален ред доказателства в рамките на друго производство, в случая - наказателно досъдебно производство. Събрани са и обяснения в дисциплинарното производство от лица, разпитани като свидетели в ДП. В хода на дисциплинарното производство е извършена самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт на релевантните факти и обстоятелства, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е направил собствена преценка на всички събрани доказателства. Фактическото основание за издаване на заповедта не е свързано само с материалите от досъдебното производство, а се основава на проведеното разследване от дисциплинарно разследващия орган и събраните от него доказателства.

Твърденията на жалбоподателя, че дисциплинарната му отговорност е ангажирана незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила са неоснователни.

Съгласно чл.194, ал.3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. За реализиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или административно нарушение. Независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. Законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл.203, ал.1 т.13 ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност- наказателна, административнонаказателна и др. Двете производства - по налагане на дисциплинарно наказание и за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго, като се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки и приключват при различни условия.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че с действията си жалбоподателят е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР /“неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“/, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР /“деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“/. Извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина са установени по категоричен и безспорен начин от събраните доказателства. Същите са анализирани от ДНО и при съвкупната им преценка обосновават извод за осъществени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР.

Налице е фактическият състав по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - действията на служителя са в нарушение на визираните етични правила и като резултат са довели до уронване престижа на службата. Жалбоподателят е използвал служебното си положение при извършване на проверката на личните вещи на лицата, на лекия автомобил, като не е докладвал на оперативния дежурен служител в Първо РУ Варна за извършената проверка на лицата, автомобила, и че при проверката на лекия автомобил е била намерена чанта, съдържаща пакетирани дози с вещество, наподобяващо наркотично, вследствие на което не е изпратена дежурната следствено-оперативна група за започване на процесуално-следствени действия и не е образувано досъдебно производство, не е докладвал и за пакетче с вещество, наподобяващо наркотично, открито в джоба на проверявания Г.И., не е издал писмена заповед, с която да бъдат задържани лицата В. и И. за извършено престъпление – държане на наркотични вещества с цел разпространение, осъждал е създалата се ситуация и предложението на В., отишъл е на уговореното място и е присъствал и видял как Г. получава парите, без да предприеме каквито и да е действия във връзка с неправомерните действия на Г.. Младши експерт К. се е възползвал от полицейските си правомощия и е охранявал мл.инсп.Г. да извърши проверка на лица и МПС и след като са били установени предварителни данни за престъпления по смисъла на НК, не е изпълнил вменените му по закон служебни задължения, с цел да набави за другиго облага, която не му се следва правомерно. Не е предприел действия по задържане на лицата, действия по докладване на оперативния дежурен. С деянията си К. не е опазил доброто име на МВР и е създал впечатление сред лицата извън личния състав на МВР, че полицейските служители участват в противоправни деяния, като прикриват извършители  на престъпления, прикриват станали им известни престъпни деяния, не работят да предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления. От представените с административната преписка доказателства – доклад за проверени лица и превозни средства и доклад за проверени ЛПИП се установява, че на 30.03.2019г. за периода от 08.00ч. до 20.00ч. не е докладвано от жалбоподателя и Г., че са извършили проверка на лек автомобил „Мерцедес“ рег.№*****както и на лицата И.В. и Г.И., също и не е отразено, че са посетили адрес – бул.“Осми приморски полк“ до валутно бюро „В.“, както и непосредствено уличката зад него. Безспорно е доказано, че не е докладвал на оперативния дежурен служител в Първо РУ Варна или сектор „Специализирани полицейски сили“, както и се е възползвал от служебното положение, и е получил за другиго съответните суми. Действията на К. са станали публично известни и несъмнено това е довело до негативен ефект върху авторитета на службата. Дисциплинарно наказващият орган въз основа на установените фактически обстоятелства е направил обосновани правни изводи относно извършените дисциплинарни нарушения и е дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са отнесени към съответното правило за поведение. Обосновано е заключението на дисциплинарно наказващия орган, че с поведението си служителят е уронил авторитета на службата. Поведението на служителите е представено на обществеността, като неглижиране на нормативно установения ред точно поради служебното им положение, което възприятие безспорно има неблагоприятен ефект върху престижа на ведомството и авторитета на полицейските служители.

В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. В случая деянието е извършено на публично място и действията са станали достояние на публичността, на органите на досъдебното производство, безспорно са станали достояние и на други лица, а това се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция. Отговорността на държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна отговорност.

От установената фактическа обстановка следва извод, че с бездействията си жалбоподателят е нарушил посочените в заповедта правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /нарушение по чл.197, ал.2, т.4 от ЗМВР/ по: т. 15 - Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприема; т. 17, б.“в“ – която определя кога има корупционно поведение – възползване от служебното положение за получаване … за другиго облага, която не се следва, т. 19 - Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.

Установеното поведение на жалбоподателя - нарушаването на правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е тежко нарушение на служебната дисциплина, което законодателят е квалифицирал като дисциплинарно нарушение / чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР/, което се наказва с най-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушаването дори само на едната от посочените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за да се приеме, че в случая е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Законодателят е предвидил задължително да се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, когато извършителят на дисциплинарното нарушение е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Безспорен е фактът, че противно на задълженията по закон, длъжностна характеристика и етични правила за поведение, жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си не уронват престижа на службата в МВР. Спецификата на дейността на служителите в МВР определя и завишените морални критерии относно упражняването й.

Твърденията на жалбоподателя пред ДРО и ДНО са противоречиви. Пред ДРО посочва, че е нямало основание за задълбочена проверка, случаят касае „проверка на документите за правоспособност на водача и тези на автомобила“, „не е имало основание за по-нататъшни действия спрямо лицата“, „не е констатирано нищо нередно“, „автомобилът не е бил претърсван, съответно не е имало основание за съставяне на протокол на МПС“, „не е свидетел на предаването на пари“. При изслушването пред ДРО не оспорва фактите, че е имало чантичка с наркотично вещество, но оспорва факта на установяване кой именно е дал парите, както и по какъв начин са били снети обясненията от В. и И..

Извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина са категорично и безспорно установени от писмените доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство

Съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и в частта й, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя К., на посоченото основание – чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

Оспореният акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР, орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Р.К. ЕГН **********, срещу Заповед № 365з-7241/12.11.2020 г., издадена от Директора на ОД на МВР Варна, с която на основание чл.194 ал.1 и ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3, чл.206, ал.1, ал.2, ал.3, чл. 226, ал.1, т.8 и чл.227 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: