Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 10.09.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесети август през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА
Гр. дело № 1129 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано
от Николай Г. Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в качеството им на
изпълнителни директори, чрез техния пълномощник юрисконсулт М.Н. против В.А.С.,
с ЕГН:
**********, с адрес: ***, като длъжник в размер на
140.45
лв., от който 113.56 лв. - главница, 2.66 лв. – договорна лихва за периода от
25.08.2017 г. до 25.11.2017 г., 24.23 лв. – обезщетение за забава за периода от
25.08.2017 г. до 12.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК (25.10.2018 г.) до
окончателното изплащане на задължението по Договор за потребителски кредит № 4000582895 от 19.06.2017 г.
В
исковата молба се посочва, че на 19.06.2017 г. ищцовото дружество сключило
Договор за потребителски кредит № 4000582895 с ответника В.А.С.. Сочи се, че
кредитодателя съгласно сключения договор е изпълнил изискването на чл.11, чл.1,
т.7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и
условията за усвояването му. Видно от чл.7 на Договора във връзка с т.1 от
същата разпоредба бил определен общ размер на потребителския кредит от 133.30
лв. Съгласно чл.7, т.2.1 от процесния договор Кредиторът превежда средствата по
кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане
на продажната ѝ цена.
Твърди
се, че Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита в размер
на 129.00 лв. на Продавача на стоката на фактура № **********/19.06.2017 г. Към отпуснатия кредит
се включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 8.00 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредти, която се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план, предвид заявеното му искане в искането-декларация. Видно от
чл.6 на последната Потребителят декларирал съгласието си еднократната такса да
бъде финансирана от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план по договора. Посочва се също, че в случаите,
когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки, то средствата се
превеждат от Кредитора към сметка на Застрахователя, за което Потребителя давал
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора, както било и в
настоящия случай – сключена била застраховка „живот“ в размер на 2.13 лв. и
застраховка „безработица“ в размер на
2.17 лв. Сочи се, че общото крайно задължение по договора възлиза на 145.28
лв., която сума била разсрочена, съгласно погасителен план на 5 погасителни
вноски – 4 от тях по 29.06 лв., ведно с последната изравнителна в размер на
29.04 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение,
кредитополучателят имал задължението да върне на месечни вноски, всяка от тях
включваща два компонента - главница и договорна лихва, като уговореното между
страните възнаграждение се състояло от договорна лихва в размер на 11,18 % от остатъчния размер на главницата по
кредита.
Твърди
се, че на 25.11.2017 г., преди завеждане на заповедното производство
(25.10.2018 г.) процесния договор за потребителски кредит е изцяло падежирал.
Към
датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, задължението на В.А.С. към „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД по Договора било в размер на 116.22 лв. (113.56 лв. – главница и
2.66 лв. – договорна лихва), а отделно от това, съгласно чл.9, ал.4 от същия
договор, ответника им дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие),
което към 12.10.2018 г. било в размер на 24.23 лв.
Моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено, че В.А.С., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, в качеството му
на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/19.06.2017 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, за сума в общ размер
на 140.45 лв., от който 113.56 лв. главница, 2.66 лв. договорна лихва за
периода от 25.08.2017 г. до 25.11.2017 г.,
24.23 лв. обезщетение за забава за периода от 25.08.2017 г. до 12.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.417
от ГПК - 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е претендирал разноски по
настоящото и заповедното производство.
Ищецът
моли да се допуснат като доказателства по делото приложените към исковата молба
такива.
Тъй
като ответникът не е намерен на посочения в исковата молба адрес за призоваване
е било извършено връчване на съдебните книжа, чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След изчерпване на всички процесуални възможности
за връване и съгласно ал.6 на същия член, когато се установи редовността на
връчването, съдът е разпоредил съобщението да се приложи към делото и е
назначил особен представител на разноски на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител адв. В.К. ***,
с който посочва, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и
недоказан. Оспорва изцяло предявените искови претенции по основание и по размер
по следните съображения:
Сочи, че ищеца не е
представил доказателства за липсата на плащане от страна на ответника. Не било
ясно и от кой момент започвала да тече претендираната лихва. Счита за
недоказана и претенцията за лихва за
периода от 25.08.2017 г. до 25.11.2017 г. върху каква сума
следва да се начислява. Твърди, че ищеца не е представил доказателства от кой
момент кредитополучателя-ответника в настоящото производтсво е изпаднал в
забава.
Моли съдът да
отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание
на 13.02.2020 г. адв. К. посочва, че счита направеното искане от ищеца за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за основателно и не
възразява съдът да назначи такава, която да отговори на поставените в молбата
въпроси.
С цел изясняване на
размера на задълженията съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е депозирано на 25.06.2020 г. с вх. № 2211.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на
вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени
доказателства: Договор за потребителски кредит № **********/19.06.2017 г. -
копие; Фактура № **********/19.06.2017 г. - копие; Искане-декларация за
потребителски кредит - копие; Застрахователно удостоверение – копие; Списък по
чл.80 от ГПК; Платежно нареждане за внесена държавна такса по ч.гр.д. 1662/2018
г. – 25.00 лв. - копие; Платежно нареждане за внесена държавна такса за настоящата
искова молба в размер на 25.00 лв.; Пълномощно-копие;
Видно от приетите
доказателства по делото, между ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: ********* и
ответника В.А.С., с ЕГН:
********** е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 19.06.2017
г., по силата на който му бил предоставения кредит в размер на 133.30 лв., като
съответна част от средствата по кредита, а именно 129.00 лв. се превела по
сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на
продажната й цена на стоката на основание фактура № **********/19.06.2017 г.,
като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в
размер на 8.00 лв. Потребителят е сключил застраховка „Живот” в размер на 2.13 лв., както и застраховка
„безработица“ в размер на 2.17 лв., като така общото
крайно задължение по Договора възлиза на 145.28
лв., която сума била
разсрочена на 5 месечни погасителни вноски, 4 от които в размер на 29.06 лв.,
ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 29.04 лв. Банката е уговорила годишен лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит
в размер на 11,18 %, като предоставената сума, кредитополучателят се задължил
да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за текущо
потребление, докато ответникът не е изпълнил задълженията си по него, като е
просрочил погасяването на дължимите от него вноски и е допуснал забава в
плащанията на главница и лихва.
Кредитополучателят
не е извършил никакви действия за погасяване на задълженията си към Банката и
това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно
определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 1662/2018 г. едномесечен срок за
предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, на 01.08.2019 г. в Районен съд –
Нова Загора е постъпила искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против В.А.С..
Съдът е
назначил на ответника особен представител, който в отговора си на исковата
молба възразява, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи се, че ищеца не бил представил доказателства за
липсата на плащане от ответника.
Недоказана била и
претенцията за лихва за периода от 25.08.2017 г. до
25.11.2017 г. върху каква сума следва да се начислява. Твърди се, че ищеца не е
представил доказателства от кой момент кредитополучателя-ответника в настоящото
производство е изпаднал в забава.
С цел изясняване на спора съдът е назначил на вещото лице С.К.С.
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите:
1. Какъв е размерът на платеното по
процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -
25.10.2018 г.?
2. Какъв е размерът на останалите неплатени
месечни вноски по процесния договор към 25.10.2018 г. по компоненти /главница,
договорна лихва и обезщетение за забава/ и периоди, както и към датата на
формиране на заключението на експертизата?
3. На коя дата ищцовото дружество е
изпълнило задължението си по процесния договор като е превело заемната сума,
както и на коя дата ищцовото дружество е превело по сметка на Застрахователя
средствата за заплащане на вноски по застраховките?
В заключението си от
23.06.2020 г. вещото лице посочва, че:
1. Платеното по
процесния договор към момента на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в Pайонен съд - Нова Загора (25.10.2018 г.) е в размер на 29.06 лв., с които са погасени
както следва: Главница – 27.74лв., Договорна лихва – 1.32 лв.
2. Размерът на останалите
неплатени месечни вноски по процесния договор към 25.10.2018 г. (датата на
подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК) е 127.86 лв., а по компоненти е:
- главница – 113.56
лв
- договорна лихва – 2.66
лв. за периода от 25.08.2017 г. до 25.11.2017 г.
- обезщетение за
забава /лихва за просрочие/ – 11.64 лв. за периода от 25.08.2017 г. до
12.10.2018 г.
Към датата на
формиране на настоящото заключение по експертизата – 23.06.2020 г. размерът на
останалите неплатени месечни вноски по процесния договор по компоненти и
периоди остава същият – 127.86 лв., тъй като няма внесени от ответника
допълнителни суми за погасяването му.
3.Ищцовото дружество
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е изпълнило задължението си по процесния договор, като е
превело дължимите суми по него, както следва:
- на доставчика на
стоката на 20.06.2017 г.
- на застрахователите
на 19.07.2017 г.
На последното по делото открито съдебно
заседание проведено на 20.08.2020 г. за ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, редовно призован, не се явява представител. С молба от по-рано
ищцовата страна е заявила, че поддържа заведения иск, дава съгласие да бъде
разгледано делото в тяхно отсъствие и приема изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответникът В.А.С., редовно призован, чрез назначеният му от съда особен представител
адв. В.К. *** - не се явява, за него се явява адв. В.И.К..
Вещото лице С.К.С. поддържа изцяло
изготвената от него и представена експертиза. Адв. К. също я приема.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде
установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за потребителски кредит между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и В.А.С.. Ищцовото дружество коректно е изпълнило
задълженията си и е предоставило на ответника сумата по кредита, но последния
не е изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие и на 25.11.2017 г.
още преди завеждане на ч.гр.д. 1662/2018 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора (25.10.2018 г.) процесния договор
е изцяло падежирал, поради което съгласно договореностите между страните
кредитът е станал изискуем.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за
изправната страна по договора.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това
число размера на дължимите от ответника суми и основанията за предсрочна
изискуемост на вземането.
В
тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД и В.А.С. са били
обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружеството му
предоставило кредит в размер на 145.28 лв., а той се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на
5 месечни вноски, при лихва 11,18 % годишно, потвърдено и от назначената от съда съдебно–счетоводна
експертиза.
Поради
забавата в заплащането на погасителните вноски на
главница и лихва на 25.11.2017 г. за повече от три падежирали
вноски е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, съгласно чл.16, ал.2 от сключения между
страните Договор за потребителски кредит, с
който ответника е бил изначално запознат, видно от копието на представения и
приет като доказателство по делото кредит.
Възраженията
на ответната страна, че ищеца не е представил
доказателства за липсата на плащане от страна на ответника, не било ясно от кой момент
започвала да тече претендираната лихва, както
и недоказаността на претенцията за лихва за периода от 25.08.2017 г. до 25.11.2017 г. върху каква сума следва да се начислява и неясноста от кой момент ответника е изпаднал в
забава, съдът намира за неоснователни и недоказани.
Видно от заключението на вещото лице по
представената съдебно-счетоводна експертиза, приета както от страните, така и от съда, платеното
от ответника по процесния договор към момента на подаване на Заявлението по
чл.417 от ГПК към 25.10.2018 г. е в размер на 29.06 лв., а размерът на
останалите неплатени месечни вноски към същата дата 127.86 лв., от които:
главница – 113.56 лв., договорна лихва – 2.66 лв. за периода от 25.08.2017 г.
до 25.11.2017 г. и обезщетение за забава /лихва за просрочие/ – 11.64 лв. за
периода от 25.08.2017 г. до 12.10.2018 г.
Безспорно установено
от експертизата е, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по
процесния договор, като е превело дължимите суми по него, както следва: на
доставчика на стоката на 20.06.2017 г. и на застрахователите на 19.07.2017 г.
Съгласно разпоредбите
на чл.25.8 до чл.25.11 (вкл.) от сключения Договор за потребителски кредит,
взаимната кореспонденция се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора,
какъвто се явявал постоянния и настоящ адрес на ответника, а именно: гр. Нова
Загора 8900, ул.„Момина сълза” № 78. Според чл.25.10 от Договора при промяна на
адресите за кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят за това
писмено.
В случая липсва
уведомление от страна на ответника, с което той да заявява промяна на адреса или
контактите за кореспонденция, съгласно клаузите на упоменатия договор.
Освен това съдът
счита, че със сключването на последният, ответникът е бил уведомен и изначално
запознат, че дължи сумите по вноските по предоставения му кредит в изрично
посочените сроковете, посочени в погасителния план, част от процесния договор,
а именно чл.11.2.
Съгласно чл.16.2
от сключения между страните Договор за потребителски кредит „В случай, че Потребителят е допуснал пълно
или частично просрочие при изплащането на 3 (три) поредни месечни вноски,
цялото му непогасено задължение, съгласно погасителния план към този Договора
става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени месечни вноски...В този случай
предсрочната изискуемост настъпва автоматично при условията на настоящата
разпоредба, без да е необходимо Кредиторът да изпраща на Потребителя
уведомления, покани, предизвестия и др.”
Освен това в конкретния казус ответникът е изпаднал в просрочие
и на 25.11.2017 г., още преди завеждане на ч.гр.д. 1662/2018 г. по описа на
съда, а именно на 25.10.2018 г., към която дата процесния кредит се е
падежирал, в резултат на което е станал изискуем в пълен размер.
Ответната
страна не ангажира доказателства, с които да докаже че ответника С. е погасил
задължението си по договора.
От
горепосоченото е видно, че ответника се явява неизправната страна по договора.
Съдът
стигна до извода, че исковите претенции са основателни и доказани, и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 825.00 лв. общо, от които 25.00 лв.
държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице 200.00 лв. и юрисконсулстско
възнаграждение 300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 175.00 лв., от които 25.00 лв. държавна
такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на В.А.С.,
с ЕГН:
**********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Николай Г. Спасов и Александър
Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни директори, СУМАТА в общ размер 127.86лв.
/сто двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********
от 19.06.2017 г., от които: главница 113.56
лв. /сто и тринадесет
лева и петдесет и шест стотинки/, договорна лихва в размер на 2.66 лв. /два
лева и шестдесет и шест стотинки/ за периода от 25.08.2017 г. до 25.11.2017 г.,
обезщетение за забава в размер на 11.64 лв. /единадесет лева и шестдесет и
четири стотинки/ за периода от 25.08.2017 г. до 12.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
по чл.417 от ГПК - 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иска в останалата му част до 140.45лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.А.С., с ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 825.00 лв. /осемстотин двадесет и пет лева/, разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА, В.А.С.,
с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1662/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: