№ 30
гр. Разград , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101480 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.127 ал.2 СК, чл.127а ал.2 от СК.
Депозирана е искова молба от Х. Х. М., против С. К. А. с която се претендира
постановяване на решение, за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето К. С. К., определяне на режим на лични отношения с бащата и
заплащане на ежемесечна парична издръжка за детето в размер на 250лв. от подаване на
молбата, такава за минало време от м. септември 2019г. Както и за разрешение да се издаде
задграничен паспорт на детето, без съгласието на бащата и същото да пътува извън
пределите на страната, без ограничение да навършване на пълнолетие, придружено от
своята майка. Иска и разноски. В исковата молба се сочи, че с ответника живели на семейни
начала през 2010г. в с.Бузовец, по време на съжителството им се родило детето К. С. К. род.
на 21.04.2011г. Две месеца след раждането му заживяла в гр.Разград с детето в жилището на
майка си, а ответникът заминал за чужбина, за да работи. До м. юни 2014г. идвал в
гр.Разград да ги види два или три пъти, като поддържали връзка и по телефон. През м. юни
2014г. се разделили след скандал помежду им, за това, че не давал издръжка за детето,
живеел с друга жена в чужбина. От тогава спрял да полага грижи, като всички разходи са за
сметка на ищцата- През м. юли 2015г. се свързала с ответника, който издал пълномощно на
нейно име, да подаде необходимите документи за издаване на паспорт на детето и за
пътуването му в чужбина. Към момента срокът за това е изтекъл, а ответникът отказвал да и
даде отново пълномощно, за да може да извади задграничен паспорт на детето и за пътува.
От м. февруари 2019г. работела в Република Германия, като си идвала редовно в България
при детето, което било при майка и в гр.Разград.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор, намира иска за допустим.
1
Оспорва размера на претендираната издръжка.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са родители на детето К. С. К., роден на 21.04.2011г. С
пълномощно от 31.07.2015г. ответникът упълномощил ищцата да подава необходимите
документи във връзка с пътуване на детето в чужбина, както и да го придружава извън
пределите на Р България. Срокът на издадения въз основа на същото задграничен паспорт
изтекъл през 2020г., поради което от ОД на МВР Разград отказали издаването на нов,
предвид вече ползваното пълномощно. Ответникът отказал издаването на друго, поради
което обосновава искането си. От друга страна от м. февруари 2019г. ищцата започнала
работа в Германия, идвала си в България редовно при детето, за което полагала грижи
нейната майка.
Разпитаната свидетелка Ю.Д.Х. сочи, че от 2014г. ищцата с детето живеели при нея.
От тогава ответникът не е идвал да вижда детето, не се обаждал, не е плащал и издръжка.
Ищцата от 2019г. работела в Германия, изпращала пари всеки месец за детето, за което се
грижела. К. ходел редовно на училище, посещавал уроци по английски език. Бащата отказал
да даде пълномощно на ищцата, за да взема детето в Германия. Имали роднини и в Турция,
като желаят да водят детето при тях на гости. За ответника чувала, че бил в чужбина, но не
знаела точно къде е.
Видно от социален доклад от ДСП Разград, основни грижи за детето се полагат към
настоящия момент от ищцата и нейната майка. Същите са значимите възрастни в живота на
момчето. К. е привързан към двете, търси тяхното внимание и близост, разчита на тях.
Бащата на детето е извън териториалния обхват на ДСП Разград и не могат да изразят
становище, относно намеренията на бащата по отношение на детето, както и ресурсите, с
които разполага, за да полага адекватни грижи за детето в семейна среда.
Приложени са документи за адресна регистрация на ищцата в Германия от
18.11.2019г., както и трудов договор.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното: С оглед претенцията на майката, съдът следва да се произнесе по
отношение упражняването на родителските права. Както да определи подходящ режим на
лични отношения на бащата с детето, а тази преценка следва да е съобразно разпоредбата на
чл.59 ал.4 от СК и с оглед интересите на децата. Установено е безспорно от събраните по
делото доказателства, че ищцата към момента се грижи за детето с помощта на своята майка.
В този смисъл са показанията на свид. Х., както и това става ясно от приложения социален
доклад. Явно, че в най-добър интерес за детето е да продължи да живее със своята майка,
тъй като бащата се е дезинтересирал, не проявява интерес, нито полага грижи по отношение
на детето. Майката следва да бъде предпочетения родител, същата задоволява
2
потребностите - физически и емоционални на детето, което е привързано към него. Предвид
предоставяне родителските права на майката, съдът следва да определи режим на лични
отношения на бащата с детето. Мерките по отношение на режима следва да водят до
заздравяване на емоционалната връзка родител-дете, като режима следва да е съответен на
установените обстоятелства по делото, както и на законовите критерии Установи се, че
връзката с бащата е прекъсната, не е виждал детето от 2014г. В случая подходящ режим на
лични отношения е всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18
часа в неделя, както и един месец през лятото несъвпадащ с годишния отпуск на майката.
Предоставянето на родителските права на майката поставя въпроса за заплащане на
издръжка от бащата. Издръжката съгласно чл.142 ал.1 от СК се определя в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен
минимума във втората алинея на разпоредбата. Нуждите на детето се преценяват с оглед
правилното му отглеждане, здравословно състояние, възраст, нужди от получаване на
образование и задоволяване на неговите потребности. По-големите възможности на
родителя обуславят присъждането на издръжка в по-голям размер. С издръжката се
осигуряват условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите
биха живели заедно – в т.см. Пс №5/1981г.на ПлВС, както и т.4 от Пс №5/70г.на ПлВС. При
преценка на нормалните ежедневни нужди на детето К., което е на девет години, съобразно
и критерия в чл.50 ал.3 т.2 от ППЗЗД, съдът намира, че в случая е необходима сумата 260лв.,
от които 200лв. следва да плаща бащата, като взе предвид, че няма конкретни данни за
размера на доходите, и стандарта на живот на бащата. В този размер същата е съобразно с
нормалните ежедневни нужди, за да се осигурят условия за живот, каквито евентуално
детето би имало, ако родителите живеят заедно. Останалата част следва да се поеме от
майката, за която се установява, че има доходи над средния размер. До първоначално
предявения размер претенцията по отношение на издръжката намира за неоснователна, тъй
като не се доказа възможност на родителя да я заплаща. Издръжка следва да бъде присъдена
в този размер една година назад от предявяване на иска – м. септември 2019г., тъй като в
този период бащата не е полагал грижи за детето и не е заплащал издръжка.
По иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК – производството е специфично по
спорна администрация, в което съдът е обвързан от направеното искане от ищеца, детето да
може да пътуват в чужбина тъй като бащата не е дал разрешение за това. Същият не е
заплащал издържка. Не се интересувал от детето, няма доказателства и къде се намира в
момента, което се установява от показанията на разпитания свидетел. Поради което е
индиция за налично разногласие между родителите на досежно пътуването извън страната и
издаване на необходимите лични документи за това по реда на ЗБЛД. При преценка
основателностт на иска, съдът следва да изходи от най-добрия интерес на детето. В случая
съдът намира, че даването на претендираното разрешение, заместващо съгласието на
бащата, би било изцяло в интерес на детето. Установено е че грижите за детето се полагат от
майката, същата в момента работи в Германия, което предполага разрешаването на въпроса,
включително и този касаещ пътуванията в чужбина. Бащата се установява, че не контактува
3
и не се интересува от своето дете, и е с неизвестно местонахождение към момента. Искането
детето да напуска пределите на Р България и пътува до Германия, където майката се е
установила и работи трайно, не крие риск за неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие. Установи се, че в Р Турция живеят голяма част от
роднините на майката и бабата на детето, които посещават. Ето защо, съдът намира
искането на ищеца за пътуване до тези страни е основателно. Периодът за това следва да е
пет години от влизане в сила на решението, по този начин намира, че е защитен интереса на
детето, т.к. разрешението включва неограничен брой пътувания за определен период до
определена държава от ЕС. А доколкото тези пътувания се претендира да бъдат
осъществявани от и до страна, в която социално - политическата обстановка е стабилна и
безконфликтна, то липсват и индиции за опасност за здравето и живота на детето
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да
заплати направените разноски от ищеца, в размер на 960лв.
По сметка на съда следва да се заплати д.т. от ответникът в размер на 144лв. върху
присъдения размер на издръжката.
Воден от изложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА упражняването на родителските права по отношение на детето К. С. К.,
ЕГН**********, на неговата майка Х. Х. М., ЕГН**********, адрес гр. Разград,
ж.к.************* и определя местоживеенето при нея.
Определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата С. К. А., ЕГН********** с
детето К. С. К., ЕГН**********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в
събота до 18 часа в неделя, един месец през лятото несъвпадащ с годишния отпуск на
майката.
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАЩА на детето К. С. К.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Х. Х. М., ЕГН**********,
ежемесечна парична издръжка в размер на 200лв./двеста лева/, считано от месец септември
2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на
обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля иска до
първоначално предявения размер.
На основания чл.242 ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ детето К. С. К., ЕГН**********, да напуска пределите на
Република България, да пътува заедно със своята майка Х. Х. М., ЕГН********** извън
4
пределите на страната до Република Германия и Република Турция, неограничен брой пъти,
за срок от пет години от влизане в сила на решението, без съгласието на бащата С. К. А.,
ЕГН**********
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето К. С. К., ЕГН**********, да бъде издаден паспорт
за задгранични пътувания, без съгласието на бащата С. К. А., ЕГН**********
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН********** адрес село Бузовец, община Казанлък област
Стара Загора, ул. ***************** да заплати на Х. Х. М., ЕГН**********, адрес гр.
Разград, ж.к.************* сумата 960лв./деветстотин и шестдесет лева/ за разноски.
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН********** адрес село Бузовец, община Казанлък област
Стара Загора, ул. ***************** да заплати по сметка на РС Разград сумата 144лв./сто
четиридесет и четири лева/
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред РОС от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5