Р Е Ш Е Н И Е
гр. *, 05.04.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
*СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и
състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.
при
участието на секретар Т. Б., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 409
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН.
Предмет на делото:
Наказателно
постановление /НП/ № *, издадено от Началник РУ-*, упълномощен със заповед *на
МВР, с което на Т.П.Т., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с
чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300.00 лева, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Становищата на
страните:
Недоволно
от това Наказателно постановление е останало наказаното лице Т.Т., което подава
жалба, в която е направено искане за отмяна на така издаденото НП като издадено
в противоречие със закона, необосновано, при непълнота на събраните
доказателства и при допуснати нарушения на съществените процесуални правила. По
същество в жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение, понеже на инкримнираната дата автомобилът бил управляван от чичо му.
Според жалбоподателя, при издаване на
АУАН и НП, са допуснати съществени процесуални нарушения в
посока неясно описание на мястото, на което е извършено нарушението. Явната несправедливост на наложеното наказание е
аргументирано с доводи за наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН. Иска
се отмяна на Наказателното постановление.
В с. з.
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуалният
му представител – адв. Г.Д. от САК, които поддържа жалбата. В хода по същество моли РС-* да отмени
Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата. Допълнително
излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН, в отсъствието на свидетеля по него - Г., който й бил поднесен само
за подпис, както и че не е установено
кога АУАН е подписан от жалбоподателя.
Въззиваемата
страна РУ-*, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по
жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изложила
съображения за прекомерност на разноските в съдебното производство, които не са
въведени в процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в
административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и
задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на издаденото
наказателно постановление, което означава да съобрази и посоченото в
съпроводителното писмо.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 09.08.2020г. на Т.П.Т. му бил
съставен АУАН * за нарушение по
чл.150 от ЗДвП, за това, че на 09.08.2020г. около 18.45 часа в с. *, общ. *
управлявал л.а. „*” с рег. *, собственост на * * * , ЕГН ********** от гр. *.
Движел се от центъра на селото по ул. „Г. *” с посока на движение към разклона
за с. *, като управлявал автомобила без да притежава свидетелство за управление
на МПС.
АУАН му бил предявен за
запознаване със съдържанието и подписан от него без възражения и лично получил,
обстоятелство удостоверено с подписа му.
В законоустановения 3-дневен срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили възражения срещу акта.
В последствие на 24.09.2020г. е
било издадено обжалваното наказателно постановление № * от
Началник РУ-*, упълномощен със заповед *на МВР, с което на Т.П.Т., ЕГН **********
било наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДвП “глоба” в размер на 300 (триста) лева. И в
АУАН, и в атакуваното НП с думи е записано, че лицето е управлявало автомобила
без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Видно от приложената по делото
справка за нарушител/водач жалбоподателят е многократно санкциониран по
административен ред за нарушение на правилата, установени в Закона за движение
по пътищата, както и че на негово име не е издавано свидетелство за управление
на МПС.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от
следните писмени доказателства: АУАН *
от 09.08.2020г., заповед *, справка за нарушител/водач, както и
свидетелските показания на св. П.И.В. – актосъставител, св. М.Р.М.-свидетел при
съставянето на акта и св. С.П.Г.-очевидец на извършеното нарушение.
При проверката на доказателствения материал
съдът прие, че съществени противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК се
констатират между свидетелските показания на */чичо на жалбоподателя/ и
свидетелските показания на С.П.Г. по въпроса за авторството на инкриминираното
нарушение. При действието на изтъкнатите по-горе обективни фактори, усложняващи
процеса на разкриване на обективната истина, единственият законосъобразен подход,
който принципно може да бъде използван при анализа на гласните доказателствени
средства, е този на внимателна съпоставка до най-дребните детайли между
възприятията поотделно на тези свидетели и съзвучието им в контекста на общата
съвкупност на доказателствените материали, като последователно се проверява
дали и доколко по съдържание разкритите от всеки един от тях фактически данни
по съдържание кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. При
заключение, че гласните доказателствени средства в цялост или в някои техни
части противоречат и остават изолирани и неподкрепени от други доказателствени
материали, съдът ги отхвърля изцяло или
в съответните части и не ги използва за достоверен източник на информация за
деянието. Приемайки за отправна точка тези принципни положения въззивният
състав по фактологията на деянието – управлението на лекия автомобил от Т.П.Т.
– изведе въз основа на съвкупната
логическа преценка на показанията на свидетеля Г.. Показанията на този свидетел
съдът възприема като надежден достоверен източник на доказателства по следните
съображения:
–
те представляват последователно, логично и детайлно описание на случилото се;
– съдържат непосредствените възприятия,
очевидец е на самото деяние и е видяла ясно как Т.Т. на инкриминираната дата и
място е управлявал лек автомобил с рег. *. Снимала е с мобилния си телефон рег.
номера на автомобила и го е представитела на полицейските служители, което е и послужило
за откриването му по-късно, поради което тези фактически данни се явяват ценно
първично и пряко доказателство;
–
отличават се с голяма конкретност и категоричност;
–
еднопосочни и хармонични помежду си са, без никакво противоречие;
– не се установяват никакви факти, които
да създават предпоставки за евентуална заинтересованост;
–в конкретната ситуация свидетелят Г. е познавала Т. по име и преди. Той
е управлявал автомобила сам, във видимо неадекватно състояние и с превишена
скорост в с. *, което мотивирало св. Г. да му направи забележка да намали.
Вместо това, той спрял автомобила, върнал го назад и спрял непосредсвено до
свидетелката, която била с двете си внучета. Демонстрирал безнаказаност и незачитане
законите на страната като слязъл от автомобила и започнал да й вика, че улицата
била негова и щял да прави каквото си поиска. Резултат от това агресивно
поведение било прилошаване на едното внуче на свидетелката, което е със
заболяване. Това обстоятелство според съда е достатъчна гаранция, че свидетелят
е бил в състояние, при добра дневна видимост, да различи ясно лицето на Т.Т..
Увереността в самоличността на нарушителя е намерила подкрепа в обективния
факт, че задържаното лице действително се е оказало Т. *, който подписал АУАН
без никакви възражения;
– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези показания,
за разлика от показанията на свидетелите на защитата, напълно съответстват на
останалите обективни по характер доказателствени източници. Описанието на
мястото на извършване на нарушението напълно съответства на данните в АУАН,
което е индиция, че свидетелят добре си спомня случая. За да приеме, че тези
показания са достатъчно основание за изграждане на фактологията за участието на
жалбоподателя Т. в деянието, на следващо място, съдът отчете, че показанията й
не се опровергават от други надеждни доказателствени средства.
От друга страна показанията на
свидетеля на жалбоподателя - *, който е и негов чичо, малко или повече е заинтересован
от изхода на процеса, което може да го мотивира да бъде тенденциозен,
недобросъвестен и необективен и да породи у него желание да помогне племеникът
му да избегне административно наказателна отговорност. Това налага съдът,
когато преценява показанията на този свидетел, да ги подложи на много подробен
и задълбочен анализ. При оценка за достоверност на възпроизведените от този
сведетел фактически данни се установява очевадна повръхностност, липса на
последователност и каквато и да е била конкретика. Според този свидетел на
инкриминираната дата около 16.00 часа се прибрал от работа, когато му звъннал Т.,
за да го закара до центъра на селото за бира, както направил, последният взел
бира, където С. нещо викнала, той казал да спре, той спрял и си казали няколко
приказки и си тръгнали, след което, той отишъл да си върши работа с едни
приятели. Показанията на този свидетел, за разлика от показанията на св. Г., са
в противоречие на останалите обективни по характер доказателствени източници,
вкл. и за времето на извършване на нарушението. При оценка вътрешнологическата
характеристика на показанията на този свидетел, съдът ги отхвърля поради
установена несигурност, схематичност и предубеденост в тях.
Паказанията на другия свидетел на жалбоподателя *са
неинформативни по отношение авторството на нарушението. Възпроизведените от
този свидетел данни са източник на информация само за един факт-че пред дома му
св. * качил в автомобила жалбоподателя. Сведенията възпроизведени от този
свидетел отново касаят друг период от време /16.30 часа/, а не инкриминирания
/18.45 часа/ . И в тях както при св. * се
натрапва схематечност, липса на логична последователност, поради което
възпроизведените от този свидетел данни съдът не поставя в основата си при
формиране на фактическите си изводи за обстоятелствата и фактите по делото.
Доколкото свидетелите П.В. и М.
не са очевидци на деянието, съдът определя показанията им като неинформативни
по отношение на основните факти от предмета на доказване. Показанията им са
относими единствено по отношение на участието им при съставянето на АУАН. В
тази връзка думите им намират опора в самия Акт, поради което съдът ги
кредитира единствено за тези обстоятелства.
Доколкото констатациите в Акта не
се опровергават от нито едно доказателство, по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП
съдът прие, че следва да им се довери изцяло. Така съдът установява, че Т.П.Т. на
09.08.2020г. около 18.45 часа в с. *, общ. * е управлявал л.а. „*” с рег. *,
собственост на * * * , ЕГН ********** от гр. * като се движел се от центъра на
селото по ул. „Г. *” с посока на движение към разклона за с. * и управлявал
автомобила без да притежава свидетелство за управление на МПС.
От правна страна:
Обжалваното
наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана
в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
На
първо място
настоящия съдебен състав намира, че Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. От
съдържанието на АУАН и НП този съдебен състав приема, че са отразени основните
обстоятелства по извършване на нарушението, вкл. и това в какво се състои то, а
именно посочено е кога, къде и във връзка с управлението на какъв автомобил е
било констатирано, че лицето управлява без СУМПС. Между АУАН и НП не са
налице твърдените от жалбоподателя разминавания, тъй като навсякъде с думи е
записано, че става въпрос за управление на МПС от лице без СУМПС.
Твърдението на жалбоподателя, че при издаване на АУАН и
НП са допуснати съществени процесуални нарушения в посока неясно описание на
мястото, на което е извършено нарушението са несъстоятелни и този съдебен състав ги
отхвърля. Вярно е, че в АУАН е посочено точно мястото на извършване на
нарушението /в
това число движението на автомобила/, управляван от жалбоподателя и посоката на движение с
точно означаване на мястото на извършване на нарушението, като в НП е посочено,
че е в гр. *
и улицата
е без име -
като място на извършване на нарушението, но това само по себе си не води до
извод, че е допуснато
съществено нарушение на административно- производствените правила, ограничаващи
правото на защита на наказаното лице, още повече, че нарушителят е подписал
АУАН без никакви възражения, разбрал е какво точно е извършил, както и мястото,
на което е извършил нарушението. За съществено нарушение на административно -
производствените правила би могло да се говори само и единствено ако нито в
АУАН, нито в НП не бе посочено мястото на извършване на нарушението, нито пък
от доказателствата по делото самият нарушител не би могъл да установи мястото,
на което е извършил нарушението - хипотеза, която в случая категорично не е налице.
Твърдяното нарушение от процесуалния
представител на жалбоподателя, че актът е бил съставен в отсъствие на
нарушителя, първо не е вярно, доколкото актосъставителят, в съдебно заседение
бе категоричен, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, но дори да
се приеме, че не е така, то това не е съществено нарушение, тъй като е налице
предявяване на акта по реда на чл.
43, ал. 1 ЗАНН, връчване на препис от него по чл.
43, ал. 5 ЗАНН, както и е била дадена възможност за възражения при
връчването му и по чл.
44, ал. 1 ЗАНН.
На следващо място съдът не споделя аргументите на процесуалния
представител на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл.
42, т. 7 от ЗАНН, тъй като чл.
43, ал. 1 от ЗАНН позволява Актът да бъде подписан от актосъставителя и още
един свидетел. В настоящия случай актът е подписан от двама свидетели – единият
е очевидец на нарушението, а другият е свидетел при съставянето на акта. За тези
свидетели в Акта са вписани адресите им. Още повече, че и
двамата свидетели са разпитани пред
въззивния състав.
По делото по безспорен и
категоричен начин е установено, че от обективна и субективна страна е бил
осъществен състав на нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.150, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка въззивната инстанция намира, че в настоящото производство
се събраха категорични доказателства (показанията на св. Г., св. М. и св. В.,
АУАН, справката за нарушител/водач, свидетелстващи за осъществяване от страна
на жалбоподателя на отразеното в двата основни акта в производството нарушение
на ЗДвП. Съображенията на настоящия съдебен състав са следните: Съгласно посоченото
в АУАН и в НП нарушение в конкретния казус става въпрос за водач, който
управлява МПС без свидетелство за правоуправление. Обективната страна на
нарушението предпоставя реализиране на изпълнителното деяние по управление на
моторно превозно средство с допълнителен съставомерен признак, изразяващ се в
реализиране на изпълнителното деяние при липса на издадено СУМПС. В конкретния
случай по делото бяха събрани категорични доказателства, свидетелстващи, че на
инкриминираната дата Т. е управлявал МПС (в този смисъл са показанията на св. Г., АУАН
и липсата на възражения по него от страна на наказаното лице). Наред с това от
доказателствата по делото и най-вече от цитираната по-горе справка за
наруштел/водач се установи, че жалбоподателят към 09.08.2020г. е нямал издадено
СУМПС, следователно той е управлявал л.а. „*”, както се твърди и в АУАН, и от
показанията на разпитания пред съда свидетел, без свидетелство за
правоуправление.
Досежно субективната страна на
нарушението безспорно се установява, че деянието е извършено виновно, при форма
на вина пряк умисъл. Т. безусловно е съзнавал, че няма издадено на негово име
СУМПС и въпреки това е застанал зад волана на управлявания от него автомобил,
привел го е в движение и така е осъществил на процесната дата и място вмененото
му нарушение.
По никакъв начин не могат да бъдат
споделени доводите от жалбата, че Т. не е управлявал въпросния автомобил, тъй
като всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин доказват
противното. Поради това доводите на жалбоподателя в тази връзка представляват
едно неподкрепено твърдение, което съдът прецени като способ за реализиране на
правото му на защита и не взе предвид при формиране на доказателствените и
правните си изводи. В тази насоча съдебният състав е изложил подробни
съображения в настоящя акт.
С оглед
на гореизложеното следва да се отбележи, че правилно и законосъобразно е бил преценен и размерът
на санкцията, наложена на нарушителя - при съобразяване с изискванията на чл.27
от ЗАНН, с оглед липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и в предвид констатираните
отегчаващи обстоятелства (като такива съдът отчете предходните нарушения на Т.
на ЗДвП и тежестта на самото нарушение). При това положение правилно и
законосъобразно на Т. му е било наложено административно наказание в максималния
размер, определен в санкционната разпоредба, т.е. 300 /триста/ лева.
Въззивният съд намира, че не следва да се приема, че е налице маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на жалбоподателя Т.Т. е в достатъчно голяма степен обществено опасно. Шофирането без свидетелство за управление на МПС поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, включително и на деца, а в резултат от посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно транспортни произшествия с жертви по пътищата.
С оглед на
гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно, а жалбата следва да
бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд-*, въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *,
издадено от Началник РУ-*, упълномощен със заповед *на МВР, с което на Т.П.Т.,
с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, за
нарушение на чл. 150 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -
София област в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: