Решение по дело №4064/2021 на Софийски градски съд

        Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е    №……

                                Гр. София,  29.08.2022 г.

 

 

        

       В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира  Кордоловска

                                                           Мл. Съдия : Десислава Чернева

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4064 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20011367/14.01.2021 г. по гр. д. № 79412/2018 г. на СРС, 29  с - в, са отхвърлени предявените от З. „А.Б.“ ЕИК ******** срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК******искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 2 493, 44 лв. - застрахователно обезщетение по полица №16-0300/411/5000098 за имуществени вреди по МПС „Лексус“ с peг. № СВ ******, в резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2016 г. на Главен път гр. Русе - гр. Велико Търново, ведно със законна лихва за периода от 17.12.2018 г. (подаване на исковата молба) до изплащане на вземането и с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 160, 32 лв. за периода 28.04.2018 г. до 17.12.2018 г. и ищецът е осъден за разноски.

            Производството е образувано по въззивна жалба от ищеца „З. „А.Б.“, чрез представителя му. Решението се оспорва частично от ищеца, само в частите, в които са отхвърлени исковете над размер от 1 246, 72 лв. за главницата, ведно със законната лихва, както и над 80, 16 лв. за лихвите за забава. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано. Неоснователно съдът е отхвърлил исковете като е приел, че не е доказана вината за настъпване на ПТП. Посочва, че показанията на двамата водачи за настъпване на ПТП са противоречиви, като поради противоречията в данните за произшествието не е съставен акт за административно нарушение. Поддържа, че САТЕ също не е установила дали има навлизане на някой от водачите в насрещната лента за движение или всеки сее движел максимално близо до осевата линия, където е настъпил удар между двата автомобила в областта на страничните стъкла. Излага доводи, че исковете неправилно са отхвърлени, тъй като пред СРС не са събрани доказателства оборващи презумцията за виновно причиняване на вредите. Поради противоречието в данните по делото в чия лента е настъпило ПТП следва, че и двамата водачи имат вина за настъпването му, като са нарушили чл. 5, ал. 1 и чл. 20 ЗДвП. Водачите са се движили толкова близо до осевата линия, че макар да не са я преминали, поведението им е станало причина за ПТП. Становището на ищеца е, че при тези факти следва да се приеме 50 на 50 % съпричиняване на участниците в ПТП, поради което ищецът има право на регрес за половината от изплатеното обезщетение по застраховката „каско“. Моли да се отмени решението над размер от 1 246, 72 лв. за главницата, ведно със законната лихва, както и над 80, 16 лв. за лихвите за забава и да се уважат исковете. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно списък, като възразява за прекомерност на разноските на ответника, по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ответникът З. „Л.и.“, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС е обосновано и законосъобразно постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. Правилно СРС е направил извод, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, не е доказал, пълно и главно, всички необходими предпоставки за реализиране отговорността на ответника по чл. 411 КЗ, а именно – противоправното поведение на водача на МПС, застраховано при ответника, за настъпване на ПТП. От доказателствата не се установява допуснато нарушение на правилата за движение от водача на МПС марка „Ланровер“, тъй като свидетелските показания са противоречиви. Органите на полицията не са могли да установят каква е вината на двамата водачи за настъпване на ПТП тъй като остатъците от огледалата са били разпилени преминаващите автомобили. Сочи, че жалбата е неоснователна, като моли да се остави без уважение, като се потвърди изцяло  решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:       

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка пряко от застрахователя на виновния водач по застраховка „гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Решението се оспорва от ищеца частично - над размер от 1 246, 72 лв. за главницата, ведно със законната лихва, както и над 80, 16 лв. за лихвите за забава.

В останалата част, в която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила.

Съдът намира решението в оспорените части за валидно и допустимо постановено, поради което следва да обсъди доводите относно неговата законосъобразност, поддържани във въззивното производство.

Като съобрази възраженията на ищеца, направени във въззивната жалба и след преценка на събраните пред СРС доказателства, въззивният състав намира следното :

Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма е регресно и по своя характер суброгационно право.

За да бъде ангажира отговорността на прекия причинител на вредата - деликвента, по делото е необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”, заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения автомобил по застраховка - „каско”, както и всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на делинктвента - противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди. Вината по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори презумцията за виновно причиняване на вредите.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с доклада по чл. 140 ГПК, че към датата на ПТП 25.03.2016 г. за водача на МПС „Ландровър“ е била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, както и че ищецът е заплатил за ремонта на застрахования при него автомобил „Лексус“, с peг. № СВ ****** обезщетение в размер на 2 478, 44 лв.

При така установените факти следва, че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.

От протокол за ПТП №1579274/25.03.2016 г. се установява, че на 25.03.2016 г., около 13 часа, на главен път 1-5 Русе-Бяла в района на 7 км., е настъпило ПТП, между л. а. „Лексус" с peг. № СВ ******, управляван от Т.В.- застраховано при ищеца и л. а. „Ландровър", с peг. №******РН, управляван от А.Г.М., застраховано при ответника. ПТП е посетено от органите на МВР, съставили протокола. В него е отразено, че не са събрани категорични доказателства за изясняване на фактическата обстановка, като двамата водачи дават противоречиви обяснения относно настъпване на произшествието. Като видими щети и по отношение на двете МПС са посочени: ляво огледало.

Въззивният състав намира, че в случая са установени мястото, времето на ПТП и участниците в него. Както се посочи и по - горе, противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага до доказване на противното, съобразно презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. По общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК, тежестта за опровергаване на  презумцията, от която страната черпи изгодни за себе си последици, в случая е на ответника.

Във връзка с установяване обстоятелствата относно настъпване на ПТП

по делото са разпитани водачите на двата автомобила.

Според свидетеля Т.Й.В., при излизане от гр. Русе в посока гр. Бяла на самия изход на града управляваният от него л. а. „Лексус“ бил закачен от джипа „Ландровър", управляван от свидетеля М., като в резултат били счупени левите огледала на двете МПС. Според свидетеля МПС „Ландровър“ е навлязъл в неговото платно за движение при съприкосновението. Свидетелят дава показания, че при идването на КАТ пътният полицай не е успял да установи категорично вина на някой от водачите, тъй като остатъците от огледалата на двата автомобила били разпръснати от минаващите коли. Свидетелят посочва, че метеорологичните условия били нормални, платното било леко мокро, а той се е движел с около 60 км. в час, като се придържал към средата на платното заради недобрия път, макар че в конкретния участък нямало дупки. Пътят бил двулентов, с непрекъсната линия, като според свидетеля другият автомобил бил настъпил осовата линия, а при идването на КАТ остатъците от огледалата били в неговото платно.

При разпита по делегация свидетелят А.Г.М. дава показания, че на посочената в протокола за ПТП дата управлявал л. а. „Ландровър" в посока към гр. Русе, а автомобилът, управляван от св В., се е движел в посока към гр. Бяла. Твърди, че МПС „Лексус“ се движел в колона, след което се изнесъл вляво да изпреварва, а от това последвал ударът. Твърди, че няма вина за случилото се, тъй като се е движил в своето пътно платно и пред него нямало препятствия, които да ограничават видимостта, но другият джип излязъл внезапно и той не успял да реагира. В момента на удара забелязал счупването на огледалото. ПТП настъпило в неговото пътно платно. Според свидетеля след настъпване на ПТП остатъци от двете счупени огледала имало и в двете ленти за движение.  Този свидетел също сочи, че при идването на КАТ органите на полицията не могли да установят кой от двамата водачи е виновен за ПТП.

От заключението приетата пред СРС САТЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че вредите по МПС „Лексус" с peг. № *******са настъпили вследствие описания при ПТП удар между двата автомобила, като стойността за възстановяване на същите по средни пазарни цени възлиза на 2 478, 44 лв. Според вещото лице към датата на ПТП процесният автомобил е бил на около три месеца от датата на производство. Експертизата е на мнение, че от доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод действията на кой водач са станали причина за ПТП, дали има навлизане в лентата за насрещно движение на някой от водачите, или всеки от водачите се е движил максимално близо до осевата линия, където е настъпило съприкосновението между превозните средства.

При тези доказателства въззивният състав споделя изводите на СРС, че по делото не е категорично установено процесното ПТП, да е причинено изцяло от виновно и противоправно поведение от страна на водача на л. а. „Ландровър" peг. №******РН, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника и ли са дължи изцяло на неправомерно поведение на водача на л. а. „Лексус" с peг. № *******, застрахован при ищеца.

Въззивният съд споделя тезата на СРС, че е оборена презумцията за виновно причиняване на вредите, тъй като по делото доказателства не се установява с категоричност ПТП да е предизвикано в резултат от допуснато нарушение на правилата на движение от страна на водача на л. а. „Ландровър“.

Събраните свидетелски показания са противоречиви относно обстоятелството кой от водачите е навлязъл в насрещното платно, такива данни не са налице и от описанията на механизма на произшествето в протокола за ПТП, издаден от органите на полицията.

Като съобрази всички установени по делото факти и при съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, въззивният състав споделя изводите на СРС, че от доказателствата в съвкупност не се установяват кумулативно необходимите предпоставки на чл. 45 ЗЗД, тъй като в производството е опровергана презумцията за виновно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, в резултат на което да е настъпила вредата, обезщетена от ищеца.

При това регресния иск по чл. 411 КЗ срещу застрахователя по гражданска отговорност е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен като недоказан в процеса.

Поради неоснователност на главният иск, такъв е и акцесорния иск за лихви за забава върху платеното обезщетение – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В заключение и доколкото изводите на въззивният съд съвпадат с тези на СРС, в оспорената част от решението, в която са отхвърлени исковете, както следва : над размер от 1 246, 72 лв. за главницата, както и над 80, 16 лв. за лихвите за забава, решението следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по спора.

За останалата част от сумите по главницата и лихвите, решението е влязло в сила.

Решението следва да се потвърди и по отношение на присъдените в полза на ответника разноски, доколкото изхода от спора остава непроменен.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има ответника, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК. В негова полза следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

            Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                             Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20011367/14.01.2021 г. по гр. д. № 79412/2018 г. на СРС, 29  с – в, в частта, в която са отхвърлени предявените от З. „А.Б.“ ЕИК ******** срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК******искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата над 1 246, 72 лв. до размер от 2 493, 44 лв. - застрахователно обезщетение по полица №16-0300/411/5000098 за имуществени вреди по МПС „Лексус“ с peг. № СВ ******, в резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2016 г. на Главен път гр. Русе - гр. Велико Търново, ведно със законна лихва за периода от 17.12.2018 г. (подаване на исковата молба) до изплащане на вземането и с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на лихва за забава върху главницата над размер от 80, 16 лв. до размер на 160, 32 лв. за периода 28.04.2018 г. до 17.12.2018 г. и ищецът е осъден за разноски.

 

РЕШЕНИЕТО № 20011367/14.01.2021 г. по гр. д. № 79412/2018 г. на СРС, 29  с – в е влязло в сила в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 246, 72 лв. - застрахователно обезщетение по полица №16-0300/411/5000098 за имуществени вреди по МПС „Лексус“ с peг. № СВ ******, в резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2016 г. на Главен път гр. Русе - гр. Велико Търново, ведно със законна лихва за периода от 17.12.2018 г. (подаване на исковата молба) до изплащане на вземането и с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за лихва за забава върху главницата до размер от 80, 16 лв. за периода 28.04.2018 г. до 17.12.2018 г.

 

ОСЪЖДА З. „А.Б.", ЕИК ********, с адрес по делото: гр. София, ул. „*******кант. 3 чрез адв. М., да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК*******, с адрес *** А, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за СГС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

 

 

                                                                                                                 2.