Р Е Ш Е Н И Е
№…….............
град Плевен, 08.07.2020година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
ПУБЛИЧНО заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ЮНИ, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА
при секретаря……..ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА……….……..и в присъствието на прокурора…………………………...…….като
разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 854 по описа на
съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:
Иск
с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и 52 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от О.В.Ш., с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своите родители П.К.К. и В.Ш.Ш. и П.К.К., лично
и като майка и законен представител на А.П.К., с ЕГН ********** и на К.П.К., с
ЕГН **********, подадена чрез пълномощникът им адв.Н.М. от ПлАК против *** С.,
с която са предявени и субективно съединени искове с правно основание чл.557,
ал.1 от КЗ вр. чл.45, чл.52 ЗЗД, с цена на иска по 80 000лв. за всяко от
децата и 280 000лв. за майката П.К., които суми се претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.11.2018г. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 05.11.2018г. на общински път *** с.*** –с.***, при
управление на ППС/л.а/, с марка „***“, с рег. № *** е настъпило ПТП, с ППС без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При произшествието е загинал
возещия се в автомобила Ф. П.К.-член на семейството на ищците. Същите, в
качеството им пострадали, претърпели вреди от загубата на близък, са завели
застрахователна претенция за неимуществени вреди пред *** – С., където е
образувана преписка по щета № ***/28.11.2018г.На същите е било изплатено
обезщетение в размер на 120 000лева за ищцата П.К.К., като майка на
загиналото дете и по 5000 лв. на неговите братя - деца на П.К.О.В.Ш., А.П.К. и К.П.К..
Ищците считат, че заплатеното им обезщетение не покрива всички претърпени от
тях вреди и е крайно занижено, с оглед на съдебната практика за подобни
случаи.Позовават се на конкретни съдени решения посочени подробно в исковата
молба, както и ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, на Постановление № 4
от 25.05.1961г., на Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленува на ВС и на
норми от европейското право.
В исковата молба се
излага, че ищците са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди,
които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и това ги
мотивира да потърсят по съдебен ред присъждане на обезщетение в посочените
по-горе размери. Твърдят, че вредите им произтичат от негативните вътрешни
мисли, чувства и преживявания, които нарушават човешкото им спокойствие,
причиняват им дисконфорт, стрес, отнемат съня им и се отнасят негативно върху
работоспособността.Загубата на член на семейството – дете за ищцата и брат за
другите трима ищци, по един нелеп начин, което още повече засилва болките и
страданията им, които ищците считат, че ще изпитват до края на живота
си.Неочакваната смърт на Ф. се е отразила изключително неблагоприятно на
физическото и психическото им състояние, които усещания и чувства не са
преодолени и понастоящем. Майката изгубва сина си, която празнота не може да
бъде запълнена с нищо.Непрекъснато плачела, загубила апетит и изпаднала в
апатия към заобикалящия я свят. Изпаднала в депресивно състояние и значително
отслабнала.
И другите трима ищци
изпаднали в изключително тежко емоционално състояние, което допринесло за
цялостното влошаване физическото им състояние.О. често се затварял в стаята си,
ходел тайно от другите на гроба на брат си, гледал снимките му.Ф. е бил отличен
ученик, отличаван сред съучениците си с грамоти. Като по-голям брат се е грижел
за ищеца А., ходили са заедно на училище, бил му е за пример.След загубата А. отказал
да ходи на училище, питал кой ще му носи раницата и кой ще му помага.След
училище карали заедно колелата си, а сега А. се е затворил в себе си, седял
замислен и тревожен.Не искал да спи на леглото си, което преди споделял с брат
си Ф. и въобще да стои сам в стаята, в която са спали. Ищците твърдят още, че
колкото и малък да е бил К. /на 2 години/е усещал загубата на брат си.През
първите месеци постоянно е плачел за Ф., като е казвал „Къде е бо Нако да ходим
пи кончето?“ Сочел го е на снимките, спомня си за него и чувства липсата му. За
в бъдеще ще бъде лишен от подкрепата и приятелството на по-големия си
брат.Никой от братята не може да възприеме действителността без починалия им
брат, който им липсва в игрите, в ежедневието, в споделянето на общия бит.Бил е
освен брат и добър приятел, и пример с отличията които е заслужил.
Ищците считат, че
справедливото пълно и универсално обезщетяване по см. на чл.52 от ЗЗД изисква
определянето на онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически страдания, които съпътстват същите. В
случая – настъпилото силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на
ищците.Поради изложеното, те молят да бъде постановено решение, с което на
основание чл.557, ал.1 Закона за застраховането, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът *** да им
заплати исковите суми на ищците от 280 000лв. на ищцата и по
80 000лв. на всеки от тримата ищци, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на увреждането 05.11.2018г. Претендират се и направените по
делото разноски. Ищците са поискали и освобождаване от държавна такса за
производството и искането им е било уважено.
Към исковата молба са
приложени следните писмени доказателства: Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 12.08.2019г.; копие от авто-техническа и
съдебно-медицинска експертизи от досъдебното производство; декларация-съгласие
от родител за обработка на личните данни на детето по посочената щета; копия от
протоколи от ДП№ 228/2018г.-за оглед на ПТП, за разпити на свидетели, албум на
ПТП. Ищците молят да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, без да
уточняват за какви обстоятелства, а също и да бъде приложено ДП № 228/2018г.
като доказателство по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника *** гр.С., чрез главен юрисконсулт Й.Ш., в който е взето
становище, че исковите претенции са неоснователни. Прави възражение, че спора е
бил уреден извънсъдебно с определянето на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди на всеки от четиримата ищци и изплащането му на
30.08.2019г. на ищцата и на 27.09.2010г. на другите трима ищци, по посочени от
ищцата Б.ви сметки. В съпроводителните писма *** е посочил изрично, че сумите
не са частично плащане по заявената от ищците претенция. Посочено е също, че
при несъгласие с определеното обезщетение, пострадалите могат да упражнят
правата си по чл.558, ал.5 от КЗ и да предявят претенциите си пред съда.Счита,
че приемайки плащането ищците са се съгласили с предложеното им споразумение за
извънсъдебно решаване на спора. Предмет на предявените искове са същите неимуществени
вреди, които вече са били обезщетени от фонда и увредените лица нямат основание
да търсят репариране на същите вреди отново по съдебен ред, както от
застрахователя, така и от деликвента.В отговора се посочва и това, че
изплатеното обезщетение е справедливо по размер с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД и няма основание за увеличаването му. По отношение претенциите на братята
на починалия Ф., ответникът счита, че претърпените от тях болки и страдания не
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната
родствена връзка.Изложените от тях твърдения не разкриват наличието на особено
близка, различна от нормалните отношения между родственици и типичната
привързаност между братя. Напълно естествено е братята да се обичат и подкрепят
в ежедневието си.Напротив – изключение от традиционните семейни отношения би
било обратното.Поради това счита за изключително завишена претенцията от
80 000лв.Отделно от това, се посочва че обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 вр. с §96, ал.1 от КЗ, се
определя в размер на 5000лв.Ответникът е изложил и твърдението, че претенциите
на ищците не са за репариране на реално претърпени вреди, а с тях се цели
промяна в стандарта им на живот и облагодетелстване в икономически план. Счита
за напълно неоснователна претенцията за лихва за забава. Доводът е, че ГФ не е
деликвент, нито застаховател-страна по договор, а изпълнява едно чуждо
задължение.Изплаща обезщетение по силата на закона при определени в него случаи
и след изпълнение на определена процедура, като задължението за лихва за забава
може да възникне за период след изтичане на срока за произнасяне по преписката
на увреденото лице.А случая не е такъв, тъй като ГФ се е произнесъл в
законоустановения срок и е заплатил дължимото обезщетение, съобразно
представените му доказателства.
С отговора на исковата
молба, ответникът е поискал привличането на трети лица – помагачи в лицето на
наследниците на посочения за виновен за причиненото ПТП водач Б. Ш. А. с цел обвързване
на наследниците на причинителя на вредите с приетото в мотивите на евентуално
осъдително решение срещу фонда и за реализиране на регресните му права и молбата е уважена. Към отговора са приложени
преводните нареждания за изплатените на четиримата ищци суми за обезщетение и
изпратените им уведомителни писма, без доказателства за връчването им.
Третите лица-помагачи на страната на ответника
*** - М.А.Ю. и Ш.А.Ш. не са взели становище по исковете.
В първото по делото
заседание, ищците, чрез пълномощникът си адв.Н.М. поддържат предявения иск.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и
правна страна: Предявени са четири субективно
съединени осъдителни иска с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, вр.
519, ал. 1, т.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД спрямо ответника *** гр.С., представляван от изп.директори Ст.С. и Б.М., за заплащане на сумите :
280 000лв. на ищцата П.К.К., като
майка и по 80 000лева за братята на починалото дете – О., А. и К.. Сумите
се претендират ведно със законната лихва от деня на ПТП – 05.11.2018г. до
окончателното им изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани
МПС обезщетения за:
2.
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, причинени:
а) на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като
се прилага и чл. 380. Съобразно тази правна
норма, предявените искове са допустими, тъй като ищците не са съгласни с
размера на определените им обезщетения.Така цитираните норми
са във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съгласно който, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде уважена искова претенция на всеки
от ищците е необходимо да бъде установено наличието на предпоставки за
ангажиране на отговорността на *** гр.С. за репариране на претърпяна от всеки
от тях неимуществена вреда, която не е била обезщетена посредством заплатеното
им вече обезщетение, т.е. за вреди над
размера 120 000лв. за П.К. и над 5000лв. за О.Ш., за А.К. и за К.К.
Сергеева.Във връзка с това им е възложено в доказателствена тежест да
установят, че са претърпели неимуществени вреди с по-голям интензитет и
изплатеното им обезщетение не е достатъчно да репарира вредите им причинени от непозволено увреждане - ПТП, на 05.11.2018г., при
което е загинало детето Ф. П.К., като лекият
автомобил, с който е
причинено ПТП м. „***“ с рег. № ***, не е имал сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" към датата на ПТП.
Безспорно е между страните и това изрично е
заявено в първото по делото заседание от пълномощникът на ответника адв. И., че
няма спор относно настъпилото ПТП, неговият механизъм и сочената вина на
загиналия шофьор.На 04 срещу 05.11.2018г. Б. Ш. А., при управление на МПС - лек
автомобил „***“ с рег.№ *** е изгубил управлението върху автомобила, който се е
обърнал странично и се е ударил в крайпътно дърво. При станалото ПТП са
загинали 3 лица - водачът Б. Ш. А. и две деца: Ф. П.К. и Б.Г.П.. С
постановление на Окръжна прокуратура-Плевен от 07.08.2019 г. наказателното
производство по ДП № Д-228/2018 г. по описа на прокуратурата е прекратено.Няма
спор и съгласно прил.
в ДП протокол за химическа експертиза № 138 Т/16.11.2018г., водачът на
автомобила е бил с концентрация на етилов алкохол от 2,24 промила в кръвта,
респ. 2,70 промила в урината.
Безспорно е между
страните, а се установява и от прил. на л.76-79 от делото доказателства, че
детето Ф. П.К. е родено на ***г. в гр. Плевен от майка П.К.К. и че е брат на
другите две три деца на П.К. – О.В.Ш., А.П.К.
и К.П.К.. Не се спори между страните, че по отношение на управляваното от
виновния водач Б. А. МПС -лек автомобил мрака “***“, с рег. № *** не е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 05.11.2018
г.Безспорно е също, че в качеството им на увредени лица по см. на чл.493а КЗ,
претърпели вреди от смъртта на пострадало при катастрофата лице-техен близък,
посочените лица са завели застрахователна претенция за неимуществени вреди пред
*** – С., където е образувана преписка по щета № ***/28.11.2018г. Било им е
изплатено обезщетение в размер на 120 000лева за ищцата П.К. - на 30.08.2019г.
като майка на загиналото дете и по 5000 лв. на неговите братя О., А. и К. – на
27.09.2010г., за което са представени и писмени доказателства.
Спорно е налице ли са
предпоставките на чл. 557 ал. 1 т. 2 б. а“ във вр. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ за
ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за суми над заплатените им за
обезщетяване на вредите от ПТП.Отговаря ли интензитета на търпените болки и
страдания от загубата на близък на предоставената им в обезщетение сума.
За да се произнесе по
спорния въпрос, съдът съобрази следното: От събраните гласни доказателства се
установява, че загиналото дете е имало силна емоционална връзка със своята
майка и с братята си О., А. и К.. От показанията на свидетелката Р.Н.К.-съседка
на семейството, се установява, че ищците са преживели и продължават да изживяват
много трудно загубата на Ф.. Майката на детето не е общувала с никой и не
се е хранела, а е плачела постоянно и досега продължава нейната болка. За Ф. разказва,
че е бил много добро дете, помагал е, водел е по-малкия си брат на училище,
носел му е раничката. Помагал е на майка си и за отглеждането на най-малкото
братче. Децата са живеели заедно в една стая, Ф. и О. са спели на едно легло. Били са много
близки, заедно са играели, даже са се обличали еднакво.Твърди, че питат за брат
си, дори най-малкото дете, което е на три години, също пита за Ф.. Ходят в седмицата по два-три пъти до гроба на
Ф.. От показанията на св.Б.К. К. – брат на ищцата П.К. се установява, че сестра
му все още не е преживяла загубата на детето, че продължава да не иска да
контактува много с хора. Дълго време не е искала да се храни, даже да пие вода,
плачела е постоянно. Установява също, че си е стояла в стаята и не е искала да
излиза, абсолютно нищо не е искала да прави. Временно децата ѝ са били в
дома на брата на В., където близките им са се грижели за тях. Твърди, че
братята на Ф. също не са преживели още загубата му. По-големия-О., след като е
разбрал за смъртта на брат си – много е плакал. За А. смята, че не е разбрал напълно
за случващото се, но и че на него също му липсва брат му. За Ф. разказва, че е
бил доста добър ученик.
При така установеното от
фактическа страна и с оглед
приетото за
безспорно, въпросното произшествие е настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача Б. Ш. А., който на 04 срещу 05.11.2018 г. е причинил ПТП,
управлявайки МПС след употреба на алкохол и в нарушение на правилата за движение, при което е загинало
детето на ищцата и брат на другите три пострадали лица. МПС, с което е
причинено ПТП към датата на причиняването на вредите, не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. При наличие на предпоставките на чл. 519 КЗ, *** е изплатил
обезщетение на тези лица в размер на 120 000лв. на майката и по 5000лв. на
братята на починалото дете. Събраните по делото доказателства чрез разпита на
свидетелите и при съпоставката им с писмените доказателства, обосновават
извода, че както майката, така и братята на починалия Ф. са страдали след
смъртта му и тежко са изживели загубата му. Преживените негативни емоции –
болки и страдания са били своевременно обезщетени от страна на ответника ***
със заплащане на посочените по-горе суми.Основният спорен въпрос е за размера
на дължимото от ответника обезщетение и за това достатъчно ли е обезщетението
за да покрие всички преки и непосредствени вреди от деликта.
Причиняването на смърт
при ПТП, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в
полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена /биологична/
или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му
неблагоприятните последици, дефинирани от закона като имуществени и
неимуществени вреди. Обективният критерий, според който се определят
подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици за неговите близки. Кръгът на лицата, които имат право
на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е очертан
с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984
г., както и с приетото Тълкувателно решение № 1/2016 г. от ОСНГТК на ВКС. В
задължителната за съдилищата съдебна практика се приема, че правото на
обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които
поради биологично предопределени родствени връзки или житейски създадени
емоционални и духовни връзки действително търпят преки и непосредствени
имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба. Няма спор, че ищците
са в тази категория лица, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди.
Естеството на
родствената им връзка с починалия предполага, че те търпят пряко, непосредствено
и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от смъртта на Ф.. Правото на най-близките да получат обезщетение
обаче не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако ищецът не докаже, че
действително е претърпял претендираните за обезщетяване неимуществени вреди.
Това най-вече се отнася за отношенията между братята. Поради това следва да се
установи наличието на конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които
привързаността помежду им е станала толкова силна, че смъртта на единия от тях
да е причинила на другия морални болки и страдания, съответни или надхвърлящи
по интензитет и времетраене тези присъщи
за родствената им връзка. Като се съобрази обстоятелството, че не всеки вид
емоционална близост е еднакъв, то и обезщетението следва да се определи в
зависимост от степента на тази близост, като се приложи критерия на чл.52 от ЗЗД – справедливост.Понятието "справедливост" е обусловено от
конкретните и обективно съществуващи обстоятелства – характер и тежест на
увреждането, степен, интензитет и продължителност на търпените болки и
страдания, физически и психически травми на увредения, промяната в живота им и
други конкретни фактори.
В настоящия случай
майката и братята на починалия търпят преки, непосредствени и за продължителен
период от време болки и страдания от загубата му. Между починалото дете, което
е било навършило 12 години и майка му е съществувала дълбока емоционална връзка
родител-дете, създадена през 12-годишния период, през който майката се е
грижила за детето си. От доказателствата по делото се установи, че майката
изключително болезнено е изживяла и продължава да страда от загубата на своя
син, като това страдание се е отразило и физически – отказвала е да се храни и
да общува с хората. От писмените
доказателства се установява, че преживяната загуба е имала стресиращо и
травмиращо действие, като трепърпените болки и страдания в началото са били
най-интензивни. Загубата на дете е най-голямата трагедия за една майка, която
трябва да надживее рожбата си. Загубата
е била внезапна и неочаквана, като обстоятелството, че е причинена от близък на
детето, я прави още по-трагична.
По отношение на братята на Ф. - О., А. и Х.
няма много конкретни данни за степента на тяхната привързаност и за вида и
обема на преживените болки и страдания от загубата на брат им. Касае се за
емоционална травма, което всеки изживява по своему, поради което за да се
определи справедливия размер на обезщетението за вреди, е необходимо то да бъде
доказано конкретно.Разпитаната свидетелка-съседка на семейството установява, че
децата са споделяли всичко в бита си, спели са в една стая и са си играели
заедно. И двамата свидетели установяват, че връзката между починалия и брат му О.
е била силна, като децата са спели на едно легло, а след смъртта на Ф. О. много
е плакал и тайно ходел сам до гробищата. Били са
много близки, заедно са играели, даже са се обличали еднакво.Като се вземат
предвид тези установени по делото обстоятелства, следва да се приеме, че О. е
преживял по-голяма по интензитет болка от по-малките си братя А., който е бил
на 9г. и К., който е бил на 2г.За А. свидетелят и негов вуйчо твърди, че не е
разбрал както трябва какво се е случило, макар че и на него му липсва брат
му. Предвид възрастта и свързаната с това емоционална
зрялост на по-малките братя А. и К., не е ясно и липсват конкретни
доказателства, от които да се направи извода до каква степен загубата на брат им
е повлияло на душевността им. Липсват доказателства случилото се да е довело до
по-дълбоки емоционални изживявания и/или да е причинило някакви травми. Не се
събраха доказателства за някакви драматични изживявания породени от загубата, за болки и страдания с
по-висок интензитет.
При така изложеното, съдът
приема, че изживяванията на ищците са били болезнени и те са претърпели макар и
различни по обем морални болки и страдания, което е основание за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сина, респ.- брата. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че не
е обвързан от разпоредбата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр.101 от 07 декември 2018г.), като противоречаща на общностното право – чл. 1, параграф 2 от Втора Директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009година относно застраховката
Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Знае се, че
никаква сума пари не може да компенсира напълно загубата на човешки живо, но
отчитайки изложените по-горе
обстоятелства, възрастта на пострадалия, събраните доказателства за понесените
болки и страдания от неговите майка и братя, икономическата конюнктура и средния жизнен стандарт на
населението в страната, съдът приема, че справедливият размер на претърпените от
ищците неимуществени вреди следва да се определи както следва: на ищцата П.К.К.
- 240 000лв., на ищеца О.В.Ш. - 20 000лв. и на малолетните А.П.К. и К.П.К. – по
10 000лв.
Следва да бъде обсъдено
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалото лице по чл. 51, ал 2 ЗЗД, което само е поставило в
риск здравето и живота си, като се е качило в колата на употребил алкохол
водач, знаейки това. Съгласно ТР №1 от 23.12.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014
г., ОСТК, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина, като дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В настоящия случай, макар
да няма пълно изясняване на обстоятелствата, при които пияният водач и двете
деца са се качили в колата, тъй като всички са загинали, то с оглед
установената концентрация на алкохол в кръвта и с оглед възрастта на
пострадалия, който е бил на 12г., съдът приема, че той е бил достатъчно голям
за да формира представа, че водачът на автомобила, в който се качва е употребил
значително количество алкохол. Ето защо следва да се приеме, че това рисково
поведение - пътуването в моторно превозно средство с водач, който видимо е
употребил алкохол, с което пострадалия Ф. П.К. е поел предвидим риск,
обективно е съпричинило резултата. Дори да се приеме, че възприемайки
алкохолното опиянение на чичо си, Ф. неоправдано го е игнорирал, то и с това си
действие е допринесъл за своята гибел. Поради изложеното, съдът приема, че качването
в колата на пияния водач съставлява обективен принос, който е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Поради това и приема, че следва да бъде намалено обезщетението за
причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При така изложеното, посочените по-горе
размери на определените обезщетения следва да бъдат редуцирани с 50%, на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради значителния принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, при което размера на обезщетението за
понесените от ищците имуществени вреди се намалява на 120 000лв. за П.К.К.,
10 000 за О.В.Ш. и 5 000лв. за К.П.К. и за А.П.К.. Като се вземе предвид
вече заплатеното обезщетение, искът на О.В. се явява основателен само до
размера 5 000лв. За разликата до 80 000лв., както и исковете на А.К. и К.К.,
се явяват недоказани и поради това - неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на претендираната законна лихва
върху сумата на обезщетението, съдът приема следното :В чл. 558, ал. 1,
изр. 2 от КЗ е предвидено, че лихвите за забава от Гаранционния фонд
се изплащат съобразно чл. 497 от КЗ.
Съгласно посочена правна норма, законна
лихва върху размера на определеното обезщетение се дължи от по-ранната от двете
дати: или 15 работни дни от представяне на всички изискани от ответника
документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ или от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателствата изискани по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Писмената претенция пред ГФ, подадена през 2018г., въз основа на
която е заведена щета ***/28.11.2018г. не е представена по делото и поради това
не могат да се направят изводи за относимите факти, в т.ч. и за това каква сума
е поискана. Поради това не може да се направи извода, че е налице писмена
покана за заплащане на претендираното с исковата молба обезщетение, която да е
поставила ГФ в забава за заплащането ѝ. Ето защо съдът приема, че сумата
5000лева се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска
до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на делото
и предвид обстоятелството, че ищците са освободени от внасяне на ДТ, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, следва да
бъде осъден ответника да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 200 лв. върху
уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца О.В.Ш. следва да се присъдят направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 114.71лв., като
се вземе предвид адвокатското пълномощно и договора за правна защита и
съдействие /на л.6/ на адвокат М., съдържащо разписка за заплащане на сумата
10 330лв. за адвокатско възнаграждение в брой. Ответникът има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, но не е
направил искане за присъждане на такива, нито в отговора на исковата молба,
подаден от гл.юрисконсулт Й.Ш., нито в пледоарията по същество на спора на адв.Н.И..
Водим от горното,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ във вр. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ във
вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД ***, гр. С., ул.“***“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Ш., ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област, действащ лично и със съгласието на родителите си П.К.К.,
с ЕГН ********** от с.с. и В.Ш.Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: адвокат Н.М. ***, сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Ф. П.К., вследствие на ПТП на 04 срещу 05.11.2018 г., причинено от Б. Ш. А.
при управление на лек автомобил „***“ ***, за което МПС не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.10.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 80 000лв. и
относно претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 09.10.2019 г. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ във
вр. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД от П.К.К., с ЕГН **********
***, със съдебен
адрес: адвокат Н.М.
***, против ***, гр. С., ул.“***“ № 2 иск за заплащане на сумата 280 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Ф. П.К., вследствие на ПТП на 04 срещу 05.11.2018 г., причинено от Б. Ш. А.
при управление на лек автомобил „***“ ***, за което МПС не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ във
вр. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД от П.К.К., с ЕГН **********,***,
като майка и законен представител на А.П.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: адвокат Н.М. ***, против ***,
гр. С., ул.“***“ № 2, иск за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Ф. П.К., вследствие на ПТП на 04 срещу 05.11.2018 г., причинено от Б. Ш. А.
при управление на лек автомобил „***“ ***, за което МПС не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ във
вр. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД от П.К.К., с ЕГН **********,***,
като майка и законен представител на К.П.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: адвокат Н.М. ***, против ***,
гр. С., ул.“***“ № 2, иск за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Ф. П.К., вследствие на ПТП на 04 срещу 05.11.2018 г., причинено от Б. Ш. А.
при управление на лек автомобил „***“ ***, за което МПС не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ***, гр. С., ул. “***„
№2 да ЗАПЛАТИ по сметка Плевенският
окръжен съд държавна такса в размер на
200 лв. съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ***, гр.С., ул.“*** №2 да заплати на О.В.Ш., с ЕГН **********, от с.***, Плевенска област, лично и със съгласието на родителите му П.К.К., с
ЕГН ********** и В.Ш.Ш., ЕГН **********,*** разноски в размер на 114.71лв., съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено
при участието на М.А.Ю., ЕГН ********** и Ш.А.Ш., ЕГН ********** като трети
лица-помагачи на страната на ответника ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Великотърновския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :