№ 9621
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110125890 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Г. С. И., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своя баща С. Г. И., ЕГН **********, против Р. М. Х., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за увеличаване на месечната издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищеца, като същата е задължена
по силата на решение, постановено по в.гр.д. № 13940/2011 г. по описа на СГС, IIв.бр.с-в, да
му заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца
предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката и
неговото израстване. Твърди се наличие на възможност на ответницата да заплаща увеличен
размер на издръжката на ищеца. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от
100,00 лв. месечно на 400,00 лв. месечно. Прави се искане за присъждане на законна лихва
за забава по чл. 146 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й процесуален представител по
допуснатата правна помощ, е подала отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията изцяло при твърдения за липса на възможности от нейна страна за заплащане
на претендирания размер издръжка и едновременно с това при твърдения за редовно
закупуване от нейна страна на дрехи и обувки за ищеца според възможностите си.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Видно от удостоверение за раждане /л. 6 от делото/, родители на Г. С. И., ЕГН
**********, са Р. М. Х., ЕГН **********, и С. Г. И., ЕГН **********. С Решение от
22.04.2013 г. по в.гр.д. № 13940/2011 г. по описа на СГС, IIв.бр.с-в, ответницата е осъдена да
заплаща на ищеца издръжка в размер на 100,00 лв. месечно, считано от влизане в сила на
решението до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване /л. 7-
10 от делото/. Видно от представените по делото писмени доказателства /л. 39, 56-57, 63 от
делото/, майката на ищеца не реализира доходи, тъй като считано от 17.10.2022 г. трудовото
й правоотношение е прекратено. За периода 17.10.2022 г. – 16.02.2023 г. същата е
получавала обезщетение за безработица от Национален осигурителен институт, възлизащо
на общо 1 530,00 лв. Съгласно данните, удостоверени в представената Справка на Агенция
по вписванията №219308/16.02.2023 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода
01.01.1991 г. – 16.02.2023 г. по партидата на ответницата /л. 40 от делото/, по силата на
договор за дарение от 16.01.2023 г. ответницата се е разпоредила в полза на Мадлен
Алексиева Алексиева с притежаваните от нея 1/6 идеални части от правото на собственост
върху недвижими имоти: сграда с идентификатор № 61710.609.3164.1, с предназначение:
вилна сграда – еднофамилна, с площ по документ 29.000 кв.м., находяща се в м. Арменски
лозя, област Разград, община Разград, гр. Разград, и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 61710.505.635.2.1, с предназначение: жилище апартамент, с площ по
документ 104,130 кв.м., с избено помещение с площ от 6 кв.м., находящ се в гр. Разград, бул.
Априлско въстание №62, вх. А, ет.1, ап.1. Установява се и че ответницата има и дъщеря -
Мадлен Алексиева Алексиева, ЕГН **********, пълнолетна към момента на депозиране на
исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответницата е майка на
ищеца и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно Решение от 22.04.2013
2
г. по в.гр.д. № 13940/2011 г. по описа на СГС, IIв.бр.с-в, ответницата е осъдена да заплаща
на ищеца издръжка в размер на 100,00 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението
до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване. От определяне
размера на издръжката на ищеца са изминали 10 години и 1 месец, като към датата на
устните състезания същият е на 17 години. Съдът намира, че израстването на детето в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищеца, обичайни за
деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което той се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук
следва, че ответницата трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо.
По делото се установи, че ответницата не реализира доходи, както и че същата е в
трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособна по здравословни причини,
поради което не може да се приеме, че е в невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970
г., т. 11/, както и да има друго алиментно задължение, доколкото другото дете на
ответницата е пълнолетно. Освен това, съдът съобразява заявеното от ответната страна в
отговора на исковата молба за извършени от нея регулярни разходи за дрехи и обувки за
детето, извън предоставяната от нея издръжка, за признание, че издръжката на ищеца е
недостатъчна за задоволяване на нуждите му. Това признание представлява и индиция за
възможност на същата да предоставя издръжка в по-голям размер от първоначално
определения. По изложените мотиви и като съобрази нуждите на ищеца и възможностите на
ответната страна, съдът намира, че за ответницата не е налице пречка да предоставя
издръжка на сина си в размер на 200,00 лв. месечно, до който искът следва да бъде уважен, а
в останалата част – над уважения размер до пълния предявен такъв, да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Възражението на ответницата, че няма възможност да реализира доходи, тъй като се
грижи за болния си баща съдът намира за неоснователно, доколкото полагането на грижи за
лице по чл. 140, ал.1, т.2 СК не освобождава същата от задължението й за предоставяне на
3
издръжка на лице от по-горен ред. Нещо повече, по делото не са ангажирани доказателства
за това, че ответницата е препятствана да полага труд по трудово правоотношение тъкмо
вследствие необходимостта да се грижи за баща си, чието здравословно състояние е лошо.
Ето защо, доколкото е в трудоспособна възраст и липсват данни да е нетрудоспособна по
здравословни причини, съдът намира, че няма пречка ответницата да заплаща издръжка в
определения от съда размер.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 18.05.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да бъде
уважено искането за присъждане на законна лихва за забава по чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни не претендират разноски, поради което съдът не следва да се произнася в
тази насока. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда, а ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на съда държавна такса
върху уважената част от същия в размер на 144,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Р. М. Х., ЕГН **********, определена Решение от 22.04.2013 г. по в.гр.д. №
13940/2011 г. по описа на СГС, IIв.бр.с-в, в полза на Г. С. И., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своя баща С. Г. И., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Р. М. Х., ЕГН ********** , да
заплаща на Г. С. И., ЕГН **********, чрез неговия баща С. Г. И., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 200,00 лв. до пълния предявен такъв
от 400,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Р. М. Х., ЕГН ********** , да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 144,00 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 08.06.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5