РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Плевен, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430105546 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” АД гр. П., в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника ЯВ. ИЛ. С. от гр. П. за сумата от 732, 60
лв., от които 700, 72 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 01. 2020 год. до 30. 04. 2021 год. и сумата
31, 88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04. 03. 2020 год. до
04. 06. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с
разпореждане, постановено по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на
Плевенския районен съд е било уважено искането на ищеца и е била издадена
заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди се, че в срока по чл. 414 от
ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената заповед, поради
което в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил
1
иск за установяването на съществуване на вземането му за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в гр. П., ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са
следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
П., ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди
се, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за
ответника важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
2
от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.
31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от ищцовото дружество
топлинна енергия през периода от 01. 01. 2020 год. до 30. 04. 2021 год. и не е
погасил задължението си. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника вземането за сумата 732, 60 лв., от
които 700, 72 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 01. 2020 год. до 30. 04. 2021 год. и сумата
31, 88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04. 03. 2020 год. до
04. 06. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. Не се спори
между страните, а и видно от приложения нотариален акт за
покупкопродажба на недвижим имот ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/
*** год. на *** с район на действие Плевенския районен съд, че ответникът
ЯВ. ИЛ. С. е собственик на апартамент ***, находящ се в гр. П., ***, с аб. №
***. Видно е, че същият на *** год. е подал заявление до „***” АД да му бъде
3
открита партида за плащане на отопление и топла вода. Впрочем
разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни
отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи
условия и без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В
случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***” АД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на
вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответника
като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на
чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия
следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За
установяване на задълженията на ответника към ищцовото дружество по
делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвила
заключение, което не е оспорено от страните. От същото е видно, че
ответникът дължи на „***” АД гр. П. сумата от 700, 72 лв. за неплатена
топлинна енергия за периода от 01. 01. 2020 год. до 30. 04. 2021 год., като
лихвата за забава върху тази сума възлиза на 31, 88 лв. В хода на съдебното
дирене е назначена и съдебно- техническа експертиза, която е дала
заключение, че дяловото разпределение е извършвано съгласно Наредба за
топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год., като начислените на
ответника суми за топлинна енергия са за дял на имота за сградна инсталация,
отопление в баня чрез щранг лира, топлинна енергия за загряване на топла
вода и топлинна енергия от едно отоплително тяло в жилището. Във връзка с
това заключение се поставя въпросът, отразен в депозирания отговор на
исковата молба и касаещ отмяната на методиката за разпределение на
топлинна енергия от ВАС на РБ. Действително, налице е решение № ***/ ***
год., постановено по адм. дело № ***/ *** год., с което тричленен състав на
ВАС на РБ е отменил формулата, приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост в
редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба за
топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год., обн. ДВ бр. 94 от 2013 год.,
представляваща Приложение към чл. 61 ал. 1 от наредбата /обн. ДВ, бр. 34/
24. 04. 2007 год., изм. и доп. ДВ бр. 42/ 09. 06. 2015 год./. Тричленният състав
4
на ВАС на РБ е изразил становище, че методиката е приета в резултат на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, не е ясна по отношение на част от параметрите в нея и не се постига
законовата цел, заложена в чл. 155 ал. 2 от ЗЕ, според който на потребителите
се фактурира консумираната топлинна енергия въз основа на действителното
им потребление. С решението са отменени правилата, определящи формулата
за изчисление на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Цитираното по- горе решение обаче не е окончателно, същото е
обжалвано пред петчленен състав на ВАС на РБ и е образувано адм. дело №
1318/ 2019 год. По това дело с влязло в сила решение петчленният състав на
ВАС на РБ е обезсилил постановеното от тричленния състав решение. Следва
де се отбележи и обстоятелството, че решението на тричленния състав на
ВАС на РБ за отмяна на методиката няма обратно действие по силата на чл.
195 ал. 1 от АПК, поради което до отмяната му подзаконовият нормативен
акт поражда правни последици и следва да бъде прилаган. Казано с други
думи, независимо от решението съдът е длъжен да съобрази и приложи
действащата за част от процесния период на доставка на топлинна енергия
нормативна уредба и по- конкретно методиката- приложение към чл. 61 ал. 1
от Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год., както е
сторено и в конкретния случай.
В съдебното производство ответникът е навеждал и други доводи във
връзка с оспорването на иска, които е мотивирал с различни решения,
постановени от СРС и СГС. Така цитираната съдебна практика не е
задължителна за съдилищата, а и основната част от разгледаните в нея
проблеми са изяснени в решение № 5 от 22. 04. 2010 год. на Конституционния
съд на Република България по к. д. № 15/ 2009 год., с което е отхвърлено
искането на омбудсмана за обявяване противоконституционността на чл. 153
ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката, както и в тълкувателно решение № 2 от
25. 05. 2017 год., ОСГК.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен в размер на 732, 60 лв., от които 700, 72 лв. главница и 31, 88 лв.
лихва за забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
5
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 75 лв., както и
направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 505 лв., от
които 75 лв. внесена държавна такса, 330 лв. внесен депозит за вещи лица и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЯВ. ИЛ.
С. от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от
***, сумата от 732, 60 лв., от които 700, 72 лв. представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2020 год. до 30. 04. 2021
год. и 31, 88 лв. представляващи лихва за забава за периода от 04. 03. 2020
год. до 04. 06. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 700,
72 лв., считано от 15. 06. 2021 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЯВ. ИЛ. С. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, сумата от 75, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 505, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6