О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 177 03.07.2019 година
гр.
Бургас
Бургаския
окръжен съд, наказателно
отделение, І въззивен състав
На
трети юли две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА СВЕТЛИН ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдия Иванов ВЧНД № 557/ 2019 година по описа на съда, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано
е по частна жалба от И.Н.О., гражданка на ***********, родена на ***г. в гр.Т., с адрес в ************** гр.Б., ул. „Ф.“ № **, чрез повереника й адв. Л.К. ***, против Определение
№51 от 07.05.2019г., постановено по НЧД № 135/ 2019г. по описа на Районен съд –
Царево, с което е оставена без разглеждане жалбата на И.О. против постановление
от 10.04.2019г. на прокурор в Районна прокуратура - Царево за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 302 ЗМ-60/ 2018г. по описа на РУ на МВР-Царево,
Вх. № 994/ 2017г. по описа на Районна прокуратура-Царево, образувано на 27.04.2018г.
и водено за това, че на 16.06.2017г., в гр.Царево, област Бургас, сам съставил неистински частни
документи – решения, вписани в протокол от проведено общо събрание, и го
употребил, за да докаже, че е възникнало правно отношение - престъпление по
чл.309 ал.1 от НК.
В частната жалба се изразява
несъгласие с постановеното определение с доводи, че в досъдебното производство
не са били изследвани и проверени оплакванията за осъществен опит за измама по
смисъла на чл.209 и следващите от НК, въпреки подробно описания в жалбата до прокуратурата
механизъм на твърдяната измама, с изброяване на допуснати нарушения на ЗУЕС при
свикване на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 48619.64.23.1. в м. „Нестинарка“, гр.Царево, неспазване
изискванията за достатъчен кворум, гласуване на предварително подготвени
решения, за които собствениците-чужденци не били наясно, изготвяне на протокол
от общото събрание, несъответстващ на действително случилото се по време на
събранието, включване на спорни и незаконни решения, включително такива с
финансов характер, в протокола от събранието. От изложеното се формулират
изводи, че организаторите на общото събрание съзнателно са подготвили и
обмислили престъпни действия, насочени към възбуждане и поддържане на заблуждение
у етажните собственици, с цел да се облагодетелстват.
Претендира се отмяна на определението на
районен съд-Царево и на постановлението на Районна прокуратура-Царево за прекратяване
на досъдебното производство, и връщане на делото на същата прокуратура със
задължителни указания по приложението на закона.
След служебна проверка на
предпоставките, регламентирани в чл.243 ал.4 от НПК настоящият въззивен състав
констатира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице,
чиято жалба против прекратителното прокурорско постановление е оставена без
разглеждане, в предвидения в чл.243 ал.7 от НПК преклузивен 7-дневен срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и пред надлежния съд. Въпросът за допустимостта на жалбата пред
първата инстанция е включен в обхвата на въззивния контрол и подлежи на
проверка.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно застъпените
в Постановление № 3/1982г на ВС на РБ тезиси,
приложими и понастоящем, отличителната характеристика на
документните престъпления по глава ІХ от особената част на НК е, че
те накърняват реда и правната
сигурност на документирането, подриват общественоправната
функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността
на държавните органи и обществени органи и организации.
Обект на посегателство, а оттам и на наказателноправна защита при такива
престъпления е установения ред и начин за съставяне и използване на
документите, нормалното и законосъобразно осъществяване на документооборота в
страната. С оглед очертания от закона и относимата обвързваща съдебна практика
обект на защита - реда и правната
сигурност на документирането, при документните престъпления
не е предвидена принципна възможност за паралелно и едновременно засягане както
на непосредствения им обект, така и на конкретна правна сфера на
дадено физическо лице.
Това дългогодишно устойчиво разбиране,
изцяло възприето в юриспруденцията и в съдебната практика, води до заключение
за изначална невъзможност при документните престъпления да съществува фигурата
на „пострадал” от извършването им в смисъла на чл.74 от НПК. Документното
престъпление е формално, на просто извършване, настъпването на вреди не е
обективен признак от неговия състав, доколкото специфичният предмет на
посегателството е конкретният документ. Идентифицирането на пострадалия в
наказателните производство се осъществява чрез изследване на въпроса, дали
конкретно физическо лице е претърпяло имуществени или неимуществени
вреди от престъплението, предмет на наказателното производство, а
при положителен отговор – дали тези вреди са пряка и непосредствена последица
от извършеното престъпление. При преценка на процесуалната легитимация по
чл.243 ал.4 от НПК, надлежния критерий касае наличието на право и възможност по чл.84 от НПК лицето да встъпи в
качеството на граждански ищец в едно бъдещо съдебно производство.
При изложените по-горе принципни
положения, районният съд обосновано е констатирал, че жалбоподателката И.О. не
е пострадала по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, поради което не разполага с
надлежна активна процесуална легитимация да обжалва постановлението за
прекратяване на досъдебното производство по реда на чл.243 ал.4 от НПК. Логично,
подадената от нея жалба до първоинстанционния съд е оставена без разглеждане
като процесуално недопустима на изложените по-горе основания, напълно споделени
и от въззивната инстанция. Първоинстанционното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до пространните оплаквания за
извършено престъпление по чл.209 и следващите от НК, те не могат да получат
надлежна оценка и отговор в настоящото производство, тъй като предметът на
разследването, очертан в постановлението за образуване на досъдебното
производство (л.1,2 от същото), както и предметът на прекратителното
постановление на прокурора (л.199-201 от досъдебното производство) изобщо не
съдържат фактически и правни констатации и съображения относно евентуално
извършено престъпление по чл.209 и следващите от НК. В това отношение
единствено прокурорът е оправомощен (аргумент от чл.127, т.1, 2 и 3 от Конституцията на Република България, чл.46 ал.1 и ал.2, чл.212 ал.1 и чл.214
ал.1 от НПК) да преценява основанията за образуване на наказателно
производство, както и за какво престъпление и срещу кое лице да се проведе
разследването.
Прочее, поради недопустимостта на жалбата
на И.О. пред съдилищата, за жалбоподателката О. на практика ще възникне възможността
да инициира инстанционен прокурорски надзор на прекратителното постановление на
Районна прокуратура – Царево по реда на чл.243 ал.10 от НПК, условие за което е
постановлението да не е било обжалвано пред съда.
Така мотивиран, на основание
чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас, І въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №51
от 07.05.2019г., постановено по НЧД № 135/ 2019г. по описа на Районен съд –
Царево, с което е оставена без разглеждане жалбата на И.Н.О., гражданка на ***********, родена на ***г. в гр.Т., с адрес в **********, гр.Б., ул. „Ф.“ № **, чрез повереника й адв. Л.К. ***, против
постановление от 10.04.2019г. на прокурор в Районна прокуратура - Царево за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 302 ЗМ-60/ 2018г. по описа
на РУ на МВР-Царево, Вх. № 994/ 2017г. по описа на Районна прокуратура-Царево,
водено за престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.