РЕШЕНИЕ
№ 1568
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502255 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 22233/25.08.2022 год.,
депозирана от ТП на НОИ-Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен
Каравелов“ № 7, представлявано от Директора Р. И. Д., срещу Решение №
2837/26.07.2022 год., постановено по гр.д. №5331/2022г по описа на Районен
съд-Пловдив, ХI гр. състав, В ЧАСТТА с която се признава за установено в
отношенията между Р. К. П., ЕГН **********, от с. К., общ. ***, обл.
Пловдив, ул. *** от една страна, и Кметство Б., общ. *** обл. Пловдив, ул.
***, представлявано от Кмета И. П., и Национален осигурителен институт,
Териториално поделение – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен
Каравелов” № 7, представлявано от Директора Р. И. Д., от друга, че в периода
от 23.04.1973г. до 15.11.1973г. Р. К. П., ЕГН **********, към онзи момент
с фамилно име Б., е работила на длъжността „***“ във *** - с. К. към С. о. н.
с. – Б., с правоприемник - Кметство Б., общ. *** обл. Пловдив, както и че в
периодите от 10.04.1974г. до 30.10.1974г . и от 15.04.1975г. до
31.07.1975г./вкл./ Р. К. П., ЕГН **********, към онзи момент с фамилно
име Б., е работила на длъжността „***“ във *** - с. К. към С. о. н. с. – Б., с
1
правоприемник - Кметство Б., общ. *** обл. Пловдив. Жалбоподателят
обжалва решението на първоинстанционния съд, в посочената част като
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това отхвърли
исковете като основателни. Претендират се разноски – юрисконсулско
възнаграждение.
Въззиваемите Р. К. П., ЕГН ********** и Кметство Б., общ. *** обл.
Пловдив, ул. ***, представлявано от Кмета И. П., оспорват жалбата като
неоснователна, молят същата да се остави без уважения, а
първоинстанционния акт в обжалваната част да се потвърди като правилен и
законосъобразен. Процесуалния представител на въззиваемата Р. К. П. - адв.
Ю. В. претендира разноски пред настоящата инстанция по реда на чл.38 ал.2
ЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим,
доколкото ведомости за заплати за изследвания период липсват, а по
същество за основателен за посочения период, поради което е уважил
предявения иск.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че не се установява от събраните по делото доказателства, по
безспорен и категоричен начин, че е съществувало валидно трудово
правоотношение за процесния период. По отношение на събраните
свидетелски показания на М. Й., се навеждат оплаквания, че съдът
неправилно ги е кредитирал, тъй като фактът, че свидетелят и ищцата са от
едно и също населено място, не дава възможност на свидетелката след
прекратяване на трудовото и правоотношение да има преки впечатления
2
относно полагания от ищцата труд във *** - с. К..
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства. След преценката им,
въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установено от
районния съд, която се подкрепя от събраните по делото доказателства,
поради което същите не следва повторно да бъдат подробно анализирани, а
на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния акт, обосноваващи извод за основателност на
предявениея иск за посочения период.
Предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, че не е
доказано по безспорен и категоричен начин съществуването на валидно
трудово правоотношение за процесния период, следва да бъде отбелязано
следното:
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, стажът по чл. 1, ал. 1 от закона може
да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени
или унищожени. В изпълнение на това задължение от ищцата е представено
Удостоверение изх. № 10-01-43/1/21.02.2022 год., издадено от Кметство с. Б.,
в уверение на това, че в архива на кметството липсват разплащателни
ведомости за периода от 1973 год. до 1975 год. Същевременно е било
3
издадено от същото кметство и Удостоверение Обр. УП-3, издадено въз
основа изплащателни документи /ведомости/, намиращи се в „Община ***“, в
качеството си на юридическо лице, съхраняващо книжа, ведомости и други.
От ТП на НОИ-Пловдив е постъпило писмо, с което изрично се посочва, че
ведомостите на *** – с. К. към С. о. н. с. – с. Б., не са били иззети и не се
съхраняват при ТП на НОИ. Изложеното обосновава извода, че ведомости на
Временната детска градина не се съхраняват в архивите на ТП на НОИ,
документацията на детската градина се съхранява в кметството, но част от
нея за периода от 1973-1975 липсва, поради което съдът намира
предявеният иск за допустим и като такъв подлежи на разглеждане по
същество.
От представените писмени доказателства - трудова книжка, издадена
от СОНС Б., със вписани дати на възникване и прекратяване на
правоотношението за всяка от трите процесни години – 1973, 1974 и 1975г.,
Заповед от 04.04.1974г. за назначаване като *** за учебната 1974г. във ВДГ
К., Заповед от 01.04.1975г. за назначаване като нередовна *** за учебната
1975г. във ВДГ К. и Заповед за назначаване, за 1973г., имащи характер на
документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, включително и от
събраните гласни доказателства на свидетелката М. Й., може да се направи
обоснован извод, че от м. април 1973г. до есента на 1978г. първоначално
ищцата е работила като „***“, а след това е заемала длъжността „*** във
*** с. К.. Показанията на свидетелката Й. се кредитират, като преки,
последователни и кореспондиращи изцяло на останалите събрани
доказателства, а степента на тяхната конкретика съответства на отдалечения
период от време, за който се отнасят. Тези показания се подкрепят от
отбелязванията в трудовата книжка на ищцата, които за периодите след
01.08.1975г. почти изцяло съответстват на извлеченията от ведомостите, на
база на които на ищцата е издадено удостоверение обр. УП – 3 за периода
01.08.1975г. – 01.11.1978г. В тази връзка както правилно е отбелязъл
първоинстанционния съд, следва да бъде посочено за прецизност, че към
момента на оформяне на трудовата книжка на ищцата през 1973 – 1978г. г. не
е действала разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжки и
трудовия стаж, на която се позовава Директорът на ТП на НОИ – Пловдив
при отказа си да признае стажа на ищцата, тъй като посочената наредба е
приета след тази дата - с ПМС № 227 от 23.11.1993 г
4
Съвкупната преценка на събраните доказателства установява пълното
доказване на положения от въззиваемата при работодателя труд през
периода 23.04.1973г. – 15.11.1973г. на длъжност „***“, за периода
10.04.1974г. – 30.10.1974г. на длъжност „***“ и за периода 15.04.1975г. –
31.07.1975г / вкл./., на длъжност „***“, поради което предявения иск се явява
основателен за посочения период и като такъв правилно е уважен от
първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на процесуалния представител на въззиваемата
страна адв. Ю. В. се дължат разноски – адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 ЗА, които съдът определя в размер на 300лв, имайки предвид че
липсва депозиран отговор от Р. П..
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2837/26.07.2022 год., постановено по
гр.д. №5331/2022г по описа на Районен съд-Пловдив, ХI гр. състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, Териториално
поделение – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7,
представлявано от Директора Р. И. Д., да заплати на адв. Ю. В. от
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №165, партер сумата от 300лв /триста
лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на Р. П. пред въззивната инстанция.
В необжалваната част, Решение №2837/26.07.2022 год., постановено
по гр.д. №5331/2022г по описа на Районен съд-Пловдив, ХI гр. състав, е
влязло в законна сила.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6