Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...11.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА,
сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1349
по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Т.В. ***, подадена чрез процесуален
представител адв. Д. Х. *** срещу Решение № 2158/17.05.2019 год. постановено по
гр. дело № 12474/2018 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от А.Т.В. срещу С.И.В. иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева – обезщетение за прининени
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване
на физическото и психическото му състояние, в
резултат от предприети от
ответницата през месец юли 2018 год. действия по
осъществяване на процедура по оплождане от предоставен от ищеца през 2015 год. в
медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ в гр. Варна биологичен донорски
материал, като
действията по осъществяване на процедурата по оплождане са извършени във време,
през което страните са били
във фактическа раздяла и при висящ съдебен процес за
развод, а процедурата по оплождането е
била извършена без знанието и необходимото изрично съгласие на ищеца.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от ищеца част е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните
правила, които обобщено се свеждат до ограничаване на правото на ищеца да
установи твърдените от него факти от значение за делото, до неправилен анализ и
преценка на събраните по делото доказателства и до необсъждането релевантни за
повдигнатия спор доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
В нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдено писмото от 21.11.2018 год. от Изпълнителната агенция по трансплантация, според което преди
всяка инсеминация
(трансфер на ембриони) съгласно разпоредбата на чл. 6.4 от Приложение № 1 към чл.1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 за дейности по
асистирана репродукция е задължително и двамата партньори да
подпишат информирано съгласие. В тази връзка съдът не е отчел и
обстоятелството, че в информираното съгласие за партньорско даряване на сперматозоиди, подписано
от страните на 06.01.2015 год. в Медицински център за репродуктивна медицина
„Радост", гр. Варна ищецът не е давал съгласие материала му да бъде използван за последващи процедури от С.В., както неправилно е прието от първоинстанционния съд, поради което и
изводът на съда, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответницата е необоснован. Неправилно са приети за достоверни и показанията на
свидетелката Светла В., ангажирани от ответницата, като не е отчетено
обстоятеството, че показанията и́, дадени в настоящото дело, са в
противоречие с показанията и́, депозирани в производството по
бракоразводното дело между страните – гр. дело № 429/2018 год. на
РС-Варна.
Отправено е искане за
отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и за постановяване на друго, с
което предявеният от него иск по чл. 45 ЗЗД да бъде уважен, ведно с присъждане
на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата С.И.В. чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата,
чрез процесуален представител, поддържа отговора си на въззивната жалба.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД от А.Т.В. срещу С.И.В. за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева – обезщетение за прининени
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване
на физическото и психическото му състояние, в
резултат от предприети от
ответницата през месец юли 2018 год. действия по
осъществяване на процедура по оплождане от предоставен от ищеца през 2015 год. в
медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ в гр. Варна биологичен донорски
материал, като
действията по осъществяване на процедурата по оплождане са извършени във време,
през което страните са били
във фактическа раздяла и при висящ съдебен процес за
развод, а процедурата по оплождането е
била извършена без знанието и необходимото изрично съгласие на ищеца.
В исковата си молба ищецът е навел следните
твърдения:
Страните са съпрузи, сключили са
граждански брак през 2012 год. Ищецът живее и работи в Република Доминикана. На
09.01.2018 год. ответницата подала искова молба за развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, в която е посочила и
че съпрузите са във фактическа раздяла от началото на 2015 год. Около
20.07.2018 год. ищецът случайно узнал, че ответницата, с която са в процес на
развод, посетила медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ в гр.
Варна, с желанието и намерението да зачене дете с биологичен материал на ищеца.
Ищецът изпаднал в шок от новината, изпратил писмо по мейл до болницата, в което
заявил категоричното си противопоставяне да бъде използван негов биологичен
материал за изкуственото оплождане на ответницата. Ответницата въвела в заблуждение
персонала на болницата, че съпругът и́ (ищецът А. В.) знае и е съгласен с
инвитро процедурата, при което процедурата била осъществена, като за целта е
използван биологичен партньорски донорски материал, предоставен от А.В.,
замразен в криобанка на клиниката през 2015 год. След като узнал за случилото
се в България, ищецът изпаднал в паника, изпитвал чувство на безсилие и гняв, силна
тревога, получил хипертонична криза, почувствал се измамен и унижен, изгубил
апетит, страда от тежко безсъние. Ищецът счита, че действията на ответницата,
изразяващи се в предприемане и осъществяване на процедура по оплождането и́
инвитро с негов генетичен материал през месец юли 2018 год., без той да е дал
изричното си писмено съгласие за това, във време, в което страните са в процес
на развод по подадена от ответницата молба за развод, сочеща на явното и́
нежелание да живее занапред с ищеца, са неморални, злонамерени и користни. В
резултат от действията на ответницата са му причинени неимуществени вреди – негативни
емоции, изразяващи се в паника, чувство на безсилие, гняв, силна тревога,
унижение, както и влошване на здравословното му състояние – хипертонична криза,
загуба на апетит, безсъние – за репарирането на които морални вреди ищецът претендира
ответницата да му заплати сумата от 5 000 лева.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, ответницата С.И.В. оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва, че между страните е
налице висящ процес за прекратяване на брака им с развод. Не оспорва също, че
през месец юли 2018 год. се е подложила на инвитро процедура със съхраняван в
МЦРМ „Радост“ – Варна биологичен
материал от ищеца. Твърди, че ищецът не е бил против тя да ползва негов
биологичен материал за зачеване инвитро. Независимо, че от доста време страните
живеели разделени, ищецът не е оттеглил даденото пред МЦРМ „Радост" –
Варна съгласие ответницата да използва негов биологичен материал, който той е
предоставил. Твърди, че страните са сключили договор за партньорска донорска
програма (съответно и дадено писмено информирано съгласие), по който никоя от
страните не е оттеглила участието си. Според ответницата оттеглянето на
съгласието било единствения начин медицинският център да не използва биологичен
материал на ищеца, с което условие ищецът е бил запознат. Навежда, че страните
са били пациенти на МЦ „Радост“ гр. Варна още от 2014 год. и тъй като ищецът
постоянно отсъствал от страната, са замразили негов биологичен материал, който
се е ползвал съгласно договора между страните и действащото законодателство,
вкл. и за процедурата през месец юли 2018 год. Лекарският е работил изцяло в
съответствие с разпоредбите на Република България и наличната към момента
документация.
Въз основа на изложеното счита, че
искът е неоснователен и настоява за отвърлянето му. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа иска си, а ответницата – чрез процесуалния
си представител, поддържа отговора си на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на 07.04.2012 год. Не е спорно, че
от 2015 година ищецът работи и живее в Република Доминикана, като се завръща в
България за около един месец в годината. На 09.01.2018 год. ответницата е
депозирала в РС-Варна искова молба за развод, като бракът между страните е
прекратен с развод с решение № 852/28.02.2019г. по
гр.д. № 429/2018г. на ВРС, понастоящем влязло в
сила. Не е спорно също, че от брака си старните имат родено едно дете – Л.А.В.,
родена на *** год.
Прието е
за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през месец декември 2014 год. между ищеца и ответницата и МЦРМ
„Радост“ ООД – Варна е сключен Договор за партньорска
донорска програма във връзка с извършване
на асистирана репродукция.
На
05.12.2014 год. ищецът и ответницата са депозирали пред МЦРМ
„Радост“ ООД
– гр. Варна писмено информираното си съгласие за извършване на
инвитро процедура – л. 96-98 от делото на РС-Варна.
На
06.01.2015 год. ищецът е дал
писменото си съгласие пред МЦРМ „Радост“ ООД – гр. Варна да бъде
донор на сперматозоиди за своята съпруга С.И.В.
***.01.2015 год. е предоставил биологичен материал (семенна проба) на
медицинския център; на същата дата (06.01.2015 год.) е депозирал и писменото си
съгласие предоставения от него биологичен материал (семенна проба) да бъде
консервиран чрез криоконсервация и съхраняван в криобанка в МЦРМ
„Радост“ ООД
– гр. Варна до използването и́ за
извършване на процедура по асистирана репродукция при декларирано съгласие от
негова страна за съпругата му – л. 105 и 106 от делото на РС-Варна.
От съдържащите
се на л. 94-135 от делото на РС-Варна писмени доказателства се установява още,
че през месец юли 2015 год. и през месец юли 2016 год. в МЦРМ „Радост“ гр.
Варна спрямо ответницата са извършени две инвитро процедури чрез трансфер на
ембриони в тялото и́, получени от предоставен от нея и от съпруга и́ А.В.
биологичен материал. Всяка една от двете процедури по трансфер на ембриони е извършвана
след депозирано и от двамата съпрузи/партньори/ писмено информирано съгласие за
извършването на всяка процедура поотделно – л. 110 и л. 112 от делото на
РС-Варна.
Установява
се още, че в първата половина на месец юли 2018 год. ответницата е предприела
действия по извършване на процедура по изкуствено оплождане в МЦРМ „Радост“
Варна отново чрез метода „трансфер на ембриони“, получени и от предоставения от
ищеца биологичен материал, съхраняван в клиниката. Видно от ембриологичен
протокол от 22.07.2018 год. ембриотрансферът е извършен на дата 22.07.2018 год.
в 10, 00 часа.
Не е
спорно по делото, че за извършения на 22.07.2018 год. на ответницата трансфер
на ембриони, получени от предоставения от ищеца на 06.01.2015 год. и съхраняван
в клиниката биологичен материал, ищецът не е давал писмено информирано съгласие.
В тази насока е и съдържащия се на л. 114 от делото на РС-Варна документ
„Информирано съгласие за трансфер на ембриони“, който е подписан от ответницата,
но не и от ищеца.
От
показанията на свидетеля К.А.В., син на ищеца, се установява следното: На
21.07.2018 год. рано сутринта свидетелят пристигнал в Република Доминикана на
гости на баща си. По – късно същият ден от разговор по телефона с трето лице (приятел
на ответницата) ищецът узнал, че ответницата извършила инвитро процедура с
неговия биологичен материал. Ищецът се обадил в болницата и на адвоката си за
да прекратят процеса. Изпаднал в шок, вдигнал кръвно, изгубил апетит, бил
уплашен, че може да има още едно дете за което не е знаел и което не желаел,
чувствал се безсилен, тъй като бил далеч от България и не можел да направи
нищо. Следващата седмица отишъл на лекар и му предписали успокоителни. Взел си
пет дни отпуск. Свидетелят останал в Република Доминикана до 15.09.2018 год.,
като почти през цялото това време баща му бил разстроен – страдал от безсъние,
главоболие, сърцебиене, липса на апетит – докато разбрал от своя адвокат в
България, че процедурата е неуспешна. Според свидетеля баща му от години страда
от високо кръвно налягане. Свидетелят заявава още, че на следващия ден (на
22.07.2018 год.) баща му отишъл на работа, след което си взел пет дни отпуск.
От
показанията на свидетелката Светла И.В. (без родство и дела със страните) се
установява, че страните нееднократно са правили процедури по инвитро оплождане,
последният път е през юли 2018 год. От началот она 2018 год. страните са в
развод. Около средата на юли 2018 год. страните разговаряли по телефона, чрез
камера, ответницата споменала на ищеца за инвитро процедура и поискала от него
той да заплати половината от сумата за процедурата. Ищецът се разгневил, повишил
тон, заявил, че ще прекрати процедурата.
От
показанията на свидетеля А.Л. Амин, управител на МЦРМ „Радост“ ООД – Варна се
установява следното: Свидетелят познава страните като пациенти на болничното
заведение от края на 2014 год. На 06.01.2015 год. ищецът е предоставил
биологичен материал за замразяване, пробата е разделена на пет части за да може
да се използва за няколко процедури – в случая за пет процедури, за да не е
необходимо ищецът да пътува до България за всяка процедура. От съхраняваните в
клиниката пет проби биологичен материал на ищеца, са използвани четири – през
януари 2015 год.; през юли 2015 год., през юли 2016 год. и през месец юли 2018
год. Петата проба била блокирана непосредствено след извършения на 21.07.2018
год. трансфер, по настоявана на адв. Д. Х. и унищжена през месец октомври 2018
год. по изрично писмено настояване на ищеца. Заявява, че с изключение на
първата процедура – когато ищецът е предоставил и биологичен материал и е
подписал всички възможни информирани съгласия, при следващите ищецът не е
придружавал съпругата си. Заявява, че при двойки, в които се налага мъжът често
да отсъства от страната и за продължително време, практика на клиниката е да
замразяват биологичен материал на мъжа
за последващи процедури за да не е нужно присъствието му при всяка процедура.
Обяснява, че когато ищецът е предоставил свой биологичен материал и се е
съгласил да бъде замразен, той е декларирал писмено, че го дарява безвъзмездно
на партньорката си за да го използва тя както прецени и че не е нужно
съгласието му преди всеки трансфер на ембриони в тялото на жената. За извършения
през юли 2018 год. трансфер на ембриони в тялото на ответницата, свидетелят
обясняна, че самата процедура е започнала в началото на юли, като самият
трансфер на ембрионите е извършен на 21.07.2018 год.
На л. 83
от делото на РС-Варна се съдържа писмо от 21.11.2018 год. от ИА по
трансплантация, според което преди извършването на процедура по инсеминация е
задължително и двамата партньори да подпишат информирано съгласие, в
съответствие с чл. 1, ал. 1, т. 1, Раздел VІ, т. 6 и т. 6.4 от Приложение № 1
към Наредба №28 от 20.06.2007 год. за
дейностите по асистирана репродукция.
Обсъжданото писмо не съдържа факти от значение за делото, а представлява
по същностат си оценъчно съждение на изпълнителния директор на агенцията
относно тълкуването на правилата на Приложение № 1 към Наредба № 28 от
20.06.2007 год. за дейностите по асистирана репродукция. Поради изложеното
съдът не гради въз основа на горното писмо никакви фактически изводи.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният от ищеца А.Т.В. иск е с
правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД. Фактическият състав на деликта
включва кумулативното наличие следните елементи: деяние – действие или
бездействие; противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
осъщественото деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Противоправността се изразява в
такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди
субективни права или правнозначими интереси и блага на един или повече правни
субекти, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Деликтната отговорност по
чл. 45 ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение, т. е., тя се явява
защита на негово субективно материално право или правнозначим интерес или
благо. Ето защо, за да е противоправно деянието по отношение на ищеца, предявил
иска по чл. 45 ЗЗД не трябва да има негово съгласие за увреждането му –
директно или потенциално възможно. С други думи щом един резултат се желае от
пострадалия, той не може да се оплаква, че е настъпил. В обобщение, едно
действие или бездействие може да е в нарушение на установения правопорядък или
на общите принципи на правото, на добрите нрави и на морала, и да е увреждащо
за един правен субект, но той не може да търси обезщетение за деликт, ако
извършилият това действие е действал според даденото от него съгласие.
Установено е по делото, че на
06.01.2015 год. ищецът депозирал писменото си съгласие да бъде донор на
смерматозоиди за съпругата си С.И.В. с оглед желанието им да създадат съвместно
потомство, депозирал е и писменото си съгласие биологичният му материал да бъде
съхраняван в клиниката. И двете съгласия не са обвързани със срок.
Съгласно т. 20. от Допълнителните
разпоредби на Наредба №28 от 20.06.2007г. за дейностите по асистирана
репродукция, термина "Партньорско даряване" означава даряване на
репродуктивни клетки от мъж на жена, когато същите предварително са декларирали
пред лекаря, който ще извърши вземането, че искат съвместно да създадат
потомство.
В чл. 70 и чл. 71 от Наредба №28 от
20.06.2007г. за дейностите по асистирана репродукция са обхванати хипотезите при които болничното
заведение блокира, изтегля и унищожава яйцеклетки,
сперматозоиди и зиготи.
Съгласно чл. 70, т. 3 и 4 от
цитираната наредба основателни причини за блокиране на яйцеклетки,
сперматозоиди и зиготи (при партньорско даряване на сперматозоиди) са писмено
удостовереното желание на донорите (т. 3) и смъртта на съпруга/партньора,
независимо от наличието на декларирано приживе желание, по отношение на
сперматозоиди или зиготи (т. 4).
Чл. 71 от наредбата предвижда като основателни
причини за изтегляне и унищожаване на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи:
писмено удостовереното желание на пациентите (т. 1); изтичането на максималния
срок за съхранение, който е заявен от пациентите при подписването на
декларацията за информирано съгласие преди криоконсервация (т. 2); смъртта на
съпруга/партньора независимо от наличието на декларирано желание приживе, по
отношение на сперматозоиди или зиготи (т. 7).
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба №
28 за дейностите по асистирана репродукция гамети
и зиготи се поставят в тялото на жената, след като поставящото лице ги е
идентифицирало еднозначно и се е уверило в произхода им и в информираното
съгласие на жената, в която се поставят.
Анализът
на цитираните разпоредби обосновава извода, че нормативната
уредба не поставя изискване за даване на ново писмено информирано съгласие от мъжа-донор преди
всяка поредна процедура по изкуствено
оплождане на партньорката му, вкл. и чрез метода „трансфер на ембриони“ след като такова вече веднъж е било дадено и мъжът се е съгласил биологичният му материал да
бъде използван от неговата партньорка за изкуственото и́ оплождане в
хипотезите на партньорско даряване на сперматозоиди. До оттеглянето му (срв.
чл. 70, т. 3 и чл. 71, т. 1 от Наредба № 28/20.06.2007 год. за дейностите по
асистирана репродукция) даденото от мъжа съгласие да бъде донор на биологичен
материал на партньорката си за изкуственото и́ оплождане, го обвързва.
По – горе бе изтъкнато, че за да е противоправно
деянието по отношение на ищеца, предявил иск по чл. 45 ЗЗД, не трябва да има негово
съгласие за увреждането му – директно или потенциално възможно и че дори и деянието да е
в нарушение на установения правопорядък или на общите принципи на правото, на
добрите нрави и на морала, и да е увреждащо за един правен субект, той не може
да търси обезщетение за деликт, ако извършителят е
действал според даденото от него съгласие.
В случая
е установено, че даденото от ищеца на 06.01.2015 год. съгласие да бъде донор на
биологичен материал за ответницата за изкуственото и́ зачеване, както и
съгласието му предоставения от него биологичен материал да бъде съхраняван в
клиниката и използван от ответницата, не е било оттеглено към 22.07.2018 год.,
когато спрямо ответницата е приложен метод за изкуствено оплождане „трансфер на
ембриони“ в тялото и́, получени и от предоставения от ищеца биологичен
материал, т. е., ответницата е действала според даденото от ищеца съгласие.
Поради
това и след като действията на ответницата по изкуственото и́ оплождане
през месец юли 2018 год. са в съответствие с даденото от ищеца съгласие, дори и
тези нейни действия да накърняват добрите нрави и морала и от тях да са
настъпили неимуществени вреди за ищеца (негативни преживявания и емоции и
влошаване на здравословното му състояние), тези действия не са неправомерни
спрямо него.
Липсата
на един от обективните признаци на деликта, а именно – неправомерност на
деянието – обосновава извод за неоснователност на предявения иск.
На следващо място, дори и да се
приеме, че действията на ответницата са неправомерни спрямо ищеца и в резултат
на тези неправомерни действия са му причинени твърдените морални вреди, изразяващи
се в негативни преживявания (страх, безпокойство, стрес, безпомощност, унижение)
и влошаване на здравословното му състояние (хипертонична криза, безсъние,
загуба на апетит), то липсва причинна връзка между действията на ответницата и причинените
вреди, т. е., действията и́ не са необходимо закономерно следствие на
конкретното деяние с вредоносен резултат, като съображенията за това са
следните:
В т. 8.4 от Раздел VІ от Приложение № 1, към чл. 1 от Наредба №
28/20.06.2007 год. за дейностите по асистирана репродукция, озаглавен
„Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана
репродукция“, е предвидено, че поставянето на ембриони в маточната кухина
(ембриотрансфер) се извършва след взето информирано съгласие от пациентите. Посоченото изискване е насочено към лечебните заведения, които извършват дейност по асистирана репродукция – в тази насока е чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
според която с наредбата се утвърждава медицински стандарт за асистирана репродукция съгласно
приложение № 1.
В случая твърдяното от ищеца увреждащо го деяние – извършеният на дата
22.07.2018 год. трансфер на ембриони в тялото на ответницата, получени от
неговия биологичен материал – е осъществено от
медицински екип от МЦРМ „Радост“ ООД – гр. Варна, при което и действията на ответницата, изразяващи се в
предприемане на процедура по изкуственото и́ оплождане, не са в пряка
причинна връзка, не са необходимо закономерно следствие
на конкретното деяние с вредоносния
резултат, а именно – с трансфера на ембриони в тялото и́, получени от биологичен материал на ищеца.
Това е така
защото, в случай, че се приеме, че преди извършването на процедурата по
изкуственото оплождане на ответницата чрез „трансфер на ембриони“ е необходимо
и информираното писмено съгласие на ищеца, което в случая е липсвало, тази
процедура не е следвало да бъде извършвана, при което и увреждащият ищеца
резултат – трансфер на ембриони в тялото на ответницата, получени от биологичен материал на ищеца – не би
настъпил.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че не са налице два от обективните елементи
на фактическия състав на деликта, поради което и предявеният от А.Т.В. против С.И.В.
иск по чл. 45 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на
въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от спора в настоящаат
инстанция, предвид отправеното искане и представените доказателства в полза на
ответницата с.В. следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2158/17.05.2019 год. постановено по гр. дело №
12474/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявения от А.Т.В. срещу С.И.В. иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева – обезщетение за прининени
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване
на физическото и психическото му състояние, в
резултат от предприети от
ответницата през месец юли 2018 год. действия по
осъществяване на процедура по оплождане от предоставен от ищеца през 2015 год. в
медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ в гр. Варна биологичен донорски
материал, като
действията по осъществяване на процедурата по оплождане са извършени във време,
през което страните са били
във фактическа раздяла и при висящ съдебен процес за
развод, а процедурата по оплождането е
била извършена без знанието и необходимото изрично съгласие на ищеца.
В останалите му части
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.