Присъда по дело №209/2013 на Окръжен съд - Добрич

Мотиви към присъда №9/13.03.2014г. по н.о.х.д.№209/2013г. на ОС-гр.***

 

          Срещу Т.К.С. е повдигнато обвинение по чл. 116, ал.1, т.12, във в-ка с чл.115 от НК, за това, че на 28.07.2010г. в землището на с.***, обл.***, при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил В. Й. К. с ЕГН:**********.

Внасянето на обвинителния акт срещу подсъдимия е разпоредено с постановление  рег.№313/2011г. от 15.05.2013г. на АП-гр.***, с което и на основание чл.243, ал.9 от НПК е отменено трето поредно постановление на ОП-гр.*** за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК на наказателното производство срещу С. и продължаване на разследването срещу „Неизвестен извършител”.

          За съвместно разглеждане в процеса е допуснат предявения срещу подсъдимия Т.К.С. граждански иск от И.В.К. и Й.П.К.-родители на починалия В. Й. К.. Претендира се сумата от двеста хиляди лева, ведно със законната лихва от 28.07.2010г., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

          В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителите на АП-гр.*** и ОП-гр.***.

          Частните обвинители и граждански ищци И.К. и Й.К. поддържат обвинението и гражданскоправните си претенции.

          Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения и да не отговаря на въпроси на страните и съда. Защитата изцяло оспорва фактическата и правната обосновка на обвинението, респективно основателността и доказаността на предявените граждански искове.

          Относно фактите:

          Т.С. и В.К. се познавали от дълго време и поддържали приятелски отношения. Около 18:30 часа на 28.07.2010г. пострадалият бил потърсен на мобилния телефон от подсъдимия. След разговора казал на майка си И.К., че ще излезе за малко, като напуснал семейния апартамент в ж.к.”***”-гр.*** гол до кръста, с къси черни панталони и вързана на главата кърпа с щампа на американското знаме. Със себе си взел дънкова чантичка, в която носел мобилен телефон и лични документи.

          Анализът на разговорите проведени от С. и К. показва, че ползваните мобилни апарати са се намирали в обхвата на обща клетка, т.е. позвъняването е извършено от района, в който живеел пострадалия. В този и останалите случаи местонахождението на субектите се извежда от резултатите по назначената техническа експертиза/т.V, с.188 от ДП/, трасираща движението по номер на сим-картата и „IMEI” на апарата, при съобразяване със забележката на експерта относно възможно дублиране на резултата при мобилни клетки със съвпадащ обхват.

          Установен е последващ разговор на подсъдимия с Д.Д.. По това време свидетелят се намирал на наетия бостан, разположен на 300-400м. преди с.***, край пътя от с.*** и с.***, общ.***. Подсъдимият се обадил, за да бъде упътен до бостана, тъй като искал да разговаря с Д. за закупуването на куче за дъщеря си.

          С. пристигнал на срещата с личния си автомобил  „Фолксваген Голф ІV” с К№***, като довел и В.К.. Д. не познавал пострадалия и едва в хода разследването научил името му и факта, че е в неизвестност. След като уговорили намирането на пинчер за детето мъжете разговаряли на общи теми. Според показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство, С. и К. пушили заедно саморъчно свита цигара с марихуана, след което изпаднали приповдигнато настроение и станали особено словоохотливи. В съдебно заседание Д. отрече верността на  изнесеното в предходните разпити, касаещо твърдяната за подсъдимия злоупотреба с психотропни вещества, обяснявайки, че за тези показания му е било оказано противозаконно давление от разследващите. Относно въпросната вечер свидетелят заяви, че само е предположил, че е пушена марихуана, като за това съдел от саморъчното свиване на цигарата и особеното настроение на двамата мъже след употребата и.

          Около 22:30 часа, след като се разбрал с Д. да дойде на следващия ден, водейки детето си, С. и К. се качили в автомобила и тръгнали да се прибират. Минута по-късно се върнали след позвъняване от страна на Д., тъй като подсъдимият бил забравил пачката листчета за цигари. Десетина минути след като потеглили отново, подсъдимият се обадил на свидетеля, опасявайки се, че е сбъркал пътя. Предполагайки, че е поел към с.***, Д. го посъветвал да продължава направо докато излезе на пътя между гр.*** и гр.***. Според разпечатките този разговор бил проведен в 22:50 часа, като С. всъщност се е намирал в обхвата на мобилна клетка „***”, пътувайки през селата *** и *** към ***.

          Следващият установен мобилен трафик от телефона на подсъдимия е за периода между 00:46 и 00:53 часа на 29.07.2010г., включващ изходящо и входящо текстово съобщение, изходящ и приет разговор с телефонен номер 0895/460168. Обслужваща клетка е „ТВРС-***”. По това време номерът бил ползван от П.Т.-братовчедка на С.. Свидетелката сочи, че през летните месеци на годината живеела в с.Църква със съпруга си. След полунощ на 29.07.2010г. се обадил С., който обяснил, че е закъсал с колата си край разклона за с.***, а с него била дъщеря му, поради което помолил свидетелката да го изтегли със семейния джип.

Около 01:15 часа Т. и Х.Т. пристигнали с техния „Опел Фронтера” на разклона за с.***, където трябвало да ги чака С.. Подсъдимият бил с къси панталони, гол до кръста. Свидетелят сочи, че закъсалата кола се виждала от шосето. Автомобилът бил затънал на черен път, вливащ се в този, идващ от главния и водещ към с.***. Отсечката представлявала стар, неизползваем подход на пътя към посоченото село. Фактически, отсечката на която закъсала колата и участъка от черният път към *** се явяват рамене на триъгълник с основа асфалтираното шосе.

С. закачил въже за двата автомобила, след което бил изтеглен до чешмата между пътя за с.*** и този за с.***. На светлината на фаровете двамата свидетели забелязали, че в автомобила на подсъдимия няма други лица, както и че тапицерията в предната част на купето е провиснала, без да се виждат външни следи от удари.

Преди да се приберат Т. провела кратък разговор с братовчед си. Той се извинил, че ги е притеснил, но обяснил, че било много важно, прегърнал я силно и без да конкретизира споделил, че са искали да го убият, като изглеждал силно притеснен и помолил да не казва на никого за случилото се.

В ранните часове на 29.07.2010г. С. пристигнал с автомобила си в с.***, отстоящо на около 65км. от разклона за с.***. Спрял пред фирмената база на неговия приятел С.Д., изчакал го да стане и около 07:00 часа се срещнал с него. Обяснил, че предната нощ пътувал с приятел. Били пресрещнати и нападнати от неизвестни лица, които стреляли по тях. При преследването закъсали, наложило се да слязат от колата и избягали в различни посоки. Когато по-късно се върнал до автомобила видял че е претърсван-с отворена жабка, нарязана тапицерия на седалките и на тавана. Приятелят му бил изчезнал, затова се качил в колата и решил да дойде в ***. Споделил, че нападателите вероятно са търсили „скиминг” устройства, които не бил върнал. При предходно посещение в Гърция трябвало да ги достави на определено лице срещу конкретна сума. След като не му платили задържал устройствата, но и не ги върнал на поръчителите. В тази връзка помолил Д. да потърси начин да се свържат с хората от тези среди в гр.***, за да избегне ново посегателство.

Свидетелят сочи, че видял пораженията по вътрешността автомобила. Нямал подобни контакти в гр.*** и не можел да помогне, но обещал да събере поисканата от приятеля му сума. След разговора С. си тръгнал, като дошъл отново след няколко дена. Имал рани по ръцете, обяснил, че бил нападнат и автомобилът му бил отнет. Д. го оставил да пренощува, а на сутринта му предоставил за ползване автомобил „Ауди” със софийска регистрация.

Според показанията на И. С.И., между 31.07. и 01.08.2010г. приятелят му С. го посетил в дома му в с.***. Пристигнал с черния „Голф”. Колата била изкаляна, а таванът в купето висял. Подсъдимият бил притеснен и уплашен. Споделил, че има големи проблеми. Трябвало да се срещне с някакви хора и затова помолил свидетеля да остане през нощта у тях. На следващата сутрин си тръгнал, но се появил отново на 04.08.2010г. с автомобила на Д.. Попитан за колата му, С. отговорил, че са му я взели. Сравнителната си категоричност относно цитираните дати свидетелят обосновава с именния си ден, който винаги празнувал на втори август.

Същия ден в с.*** подсъдимият се свързал с П.Т., която гледала детето му и донесъл на уговорената среща обещаното кученце, което подарил на дъщеря си. Няколко дни по-късно С. върнал автомобила на Д. и впоследствие заминал в Гърция.

В показанията си полицейските служители Р.И. и С.Т. сочат, че във връзка с провеждани оперативно-издирвателни мероприятия относно безследно изчезналия К., провели беседа със С.Д., който им разказал за срещата си със С. на 29.07.2010г. Пред Т.  свидетелят разказал и за предполагаемата причина за твърдяното от подсъдимия нападение. Към края на разговора Д. заявил, че желае да сподели нещо, но не иска въз основа на това приятелят му да бъде обвинен и да лежи в затвора двадесет-тридесет години. С уговорката, че няма да свидетелства в тази връзка, казал, че при пристигането си С. бил целия кален и опръскан с кръв.

От своя страна Д. категорично отрича да е казвал нещо подобно, като нито той, нито полицейските служители отстъпват от твърденията си при проведените очни ставки.

При претърсване и изземване от дома на Д. *** бил иззет лаптоп, изследван при програмно-техническа експертиза. Направената разпечатка установява,  че С.-сина на Д., се е хвалил в разговори със съученици през „Скайп”,  че от седмица в дома им гостува приятел на баща му. Гостът Т. бил най-големия престъпник, бил целият в рани и се укривал от полицията. Баща му го бил снабдил с нови дрехи и телефон, предоставил му и служебния микробус, който Т. управлявал с чужди регистрационни табели. Показания в подобна насока са дадени от С.Д. и на досъдебното производство. Разпитът е приобщен със съгласието на страните поради констатирани съществени противоречия. В съдебно заседание свидетелят заяви, че в резултат на упражнено физическо и псичическо насилие е бил заставен от разследващия и други полицейски служители да подпише показания, които не съответстват на истината и са били преднамерено съставени въз основа на вече приложените разпечатки от разговорите със съученици в „Скайп”, като сочи, че по случая е подадена жалба във варненска прокуратура. С.Д. обяснява, че в засечените мрежови разговори е проявил детско лекомислие, опитвайки се да впечатли приятелите си с крайно украсени и измислени истории, които не отговарят на реалното положение. В действителност познавал Т. като приятел на баща му, но го видял за последно вечерта, в която той останал да нощува в тях.

След установяването си в Гърция, С. се свързал по телефона с В.С.В. и го помолил за някакъв номер за връзка с полицай от гр.***, тъй като вече знаел от братовчедките си П.Т. и Я.Г., че полицията го издирва относно изчезването на К.. Свидетелят предоставил телефонен номер на инспектор М.М. ***. В разговор с инспектора подсъдимият разказал, че на 28.07.2010г. са ходили заедно с В. на бостана на Митко, след което бил оставил приятеля си  до бар „Бакарди” и нищо не знаел относно изчезването. Когато М. заявил, че ще прегледа видеозаписите от камерите на заведението, С. започнал да твърди, че всъщност оставил К. доста по-надолу-до магазина за велосипеди по ул.”***”.

При следващ разговор с М., С. заявил, че след като си тръгнали от бостана, по пътя били нападнати от непознати лица. В. бил скочил от автомобила и избягал в гората, а самият той закъсал с колата. Не уточнил нищо повече и прекъснал разговора.

М.Ж.М. сочи, че докато С. бил в Гърция няколко пъти разговаряли чрез „Скайп”. В един от разговорите подсъдимият разказал как с В. ходили в някакво село до ***, като по пътя били пресрещнати от кола с непознати. Избегнал сблъсък като навлязъл в нивата, но когато започнали да стрелят по тях В. скочил от колата и избягал, а след това не се били виждали.

Г.П.Ф. и К.М.С. сочат, че са се срещнали със С. в гр.Атина, Гърция. Подсъдимият разказал, че след като си тръгнали от бостана на Митко били засечени от пресрещнал ги автомобил. Т. закъсал и В. избягал към гората. От чуждия автомобил изскочили четири-пет човека и се насочили към тях. Разказал историята няколко пъти, но винаги стигал до едно и също място-как бил закъсал и излязъл от калта с “мръсна газ”, а В. избягал. Споменал, че автомобилът му се намира в гр.*** и предложил да им даде ключовете, за да го предоставят на полицията, но свидетелите отказали. Поискал и да се прибере в България с двамата, но в колата, с която пътували нямало място.

По делото е разпитан св.М.С., който между м.май и м.септември 2010г. бил наел 100дка земеделска земя зад автобусната спирка на разклона за с.*** в посока от гр.*** към к.к.***. Масивът граничел с черния път, водещ от разклона към с.***. Свидетелят наел постоянна охрана на бостана, като един от пазачите бил А.А.. Бараката в която стоял била на 400-500м. навътре в нивата. В показанията си същият сочи, че около процесната дата не е забелязал нищо особено в околността, в т.ч. изстрели или форсиране на двигатели. Вторият пазач на бостана К.И. сочи, че единственото нещо, което му направило впечатление е, че в района постоянно идвали полицаи и проверявали гората.

В показанията си свидетелката М.С. *** сочи, че през м.юли 2010г. работела в зеленчукова градина, до която отивала с велосипед по пътя между с.*** и с.***. Към края на месеца се прибирала, като подминала психиатричната клиника в с.***. На около петстотин метра преди свинекомплекса, в ляво от пътя и на около 60см. от асфалта, в тревната площ намерила синьо калъфче за документи. В него била личната карта на В.К., две сим-карти, бележка с телефонни номера и визитки. След около три седмици свидетелката имала работа в гр.*** и оставила намерените вещи при дежурния в полицейското управление.

На 14.10.2010г. П.Р.П.-***, подал сигнал, че в местността „Бивака”, на около 30 метра в дясно от разклона за селото от пътя гр.*** – к.к. „***” са открити части от труп. Извършен е оглед, при който са били иззети човешки костни останки със запазен скелет. Същите били открити на около 30-40см. дълбочина под слой от пръст, клони и камъни. Мястото се намира в описания по-горе триъгълник, чийто рамене са отсечката на която закъсал автомобила на С. и участъка от черният път към с.***, а основата е асфалтираното шосе.

Назначената ДНК експертиза доказва, че костните останки, иззети от местопроизшествието в землището на с.*** принадлежат на В. Й. К. с ЕГН **********.

При първото експертно изследване на костите са установени механични увреждания в междувеждието. В дясно челно е открита дупчеста фрактура на костта с размери 20мм/12мм, с прохлътване на фрагменти навътре към десен челен синус.  Второто счупване е на горна челюстна кост в дясно, с пробив 26мм/15мм към десен горночелюстен синус, като счупването засягало и участъка по долния ръб на очницата и надолу по тялото на челюстта, както и долната вътрешна повърхност на дясна очница, които изцяло са били разрушени с липса на кости в тази област. Установено било и счупване на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ ребра в ляво-приблизително около средната ключична линия, както и пукване на VІ ребро в дясно-приблизително по средната мишечна линия. Експертизата приема, че смъртта е настъпила вследствие на черепно-мозъчната травма и лицевата травма с по-тежко засягане на лицевия скелет. Сочи се, че тези травми, в зависимост от степента, в която са засегнали мозъка, следва бързо умъртвяване или поне изпадане в кома с неизбежно следваща смърт. Приема се, че състоянието на намерените останки  е могло да се получи за период от  около два-четири-шест месеца преди намирането им, т.е. тялото е заровено на мястото не по-късно от средата на м.август 2010г. Не се изключва и възможността това да е станало след като преди това трупът се е намирал в друга среда.

 Счупването на лицевите кости на черепа отговаря да е получено от действието на твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност и е резултат на не по-малко от два отделни удара. Фрактурите по ребрата са били получени по общия механизъм от удари с или върху твърди тъпи предмети, без да е възможно да се определи точния брой на ударите, с които са причинени. В съдебно заседание експертите заявяват, че не е възможно да се определи дали уврежданията по ребрата са настъпили приживе или впоследствие.

Според заключението по СМЕ №17/2011г. счупването на лицевите кости на черепа отговаря да е получено от действието на твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност при не по-малко от два отделни удара, нанесени с голяма сила. Определена е и вероятната посока на ударите. Направлението за първото счупване в дясно челно е било отпред назад и от дясно на ляво, а за счупването на горночелюстната кост в дясно с пробив към десен горночелюстен синус–отпред назад.

Назначена е и СМЕ №160/2012г., съгласно която:

Дупчеста фрактура на челната кост в междувеждието и счупването на горночелюстната кост в дясно отговарят да са получени при два удара с твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност, нанесени с лява ръка при соченото положение на пострадалия и извършителя в автомобила. Травмите не са съответствали на такива, нанесени при удар с дясна ръка;

Дупчеста фрактура на челната кост и счупването на горночелюстната кост в дясно отговарят да са получени при два удара с твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност, нанесени с лява ръка, при позиция „лице в лице”, независимо дали нападателят и жертвата са в изправено или легнало положение, тъй като само с лявата ръка е можело да се извърши значителен замах, нужен за причиняване на увреждането.

          Заключението по СМЕ №ІІ-17/2013г. потвърждава, че е възможно констатираните лицеви увреждания да бъдат нанесени с лява ръка, ако удрящият се намира на предната лява седалка в автомобил, а пострадалия на седалката до него, но при условие, че ударът е достатъчен по сила. Същият резултат е можело да се получи и при положение „лице в лице” между удрящия и пострадалия.

          В съдебно заседание е назначена СМЕ досежно евентуалния механизъм на възникване на констатираните увреждания в областта на гръдния кош.Прието е, че ако удрящият се намира на предната лява седалка в автомобил, а пострадалия на седалката до него, счупванията на ребрата биха могли да възникнат при удари с ръце или притискане с коляно, но ако субектите са „лице в лице”, счупванията в ляво не могат да бъдат причинени с дясна ръка. Установените счупвания е можело да възникнат и в случай, че пострадалият е бил по гръб на земята и е претърпял нанесен удар или силен натиск в лявата половина на гръдния кош.

          Назначената от съда ТЕ на приложения като веществено доказателство фотоапарат, открит до мястото, на което са намерени костните останки, сочи, че се касае за умишлено и безвъзвратно деформиран цифров фотоапарат в негодно за употреба състояние. Същият не  съдържа преносима външна памет, конструктивно необходима за запаметяване на създаваните цифрови файлове.

С. заявява, че приложеният фотоапарат апарат е негов.  Вещта била взета от автомобила му в нощта на нападението, докато колата била претърсвана в негово отсъствие от нападателите. Подсъдимият твърди, че до отнемането му апаратът бил с поставена карта-памет, съдържаща множество снимки. В подкрепа на твърденията си представи фабрична опаковка, съдържаща гаранция и аксесоари за същия модел фотоапарат.

Във връзка с останалите веществени доказателства не са изразени становища.

При изложената фактическа обстановка, релевантните за делото факти се установяват от показанията на родителите на К., показанията на Д.Д., който последен, с изключение на подсъдимия, е видял пострадалия, показанията на П. и Х. Т-ви-изтеглили автомобила на С. от място, намиращо се в непосредствена близост с това, на което са открити останките на К., показанията на С.Д., който се е срещнал с подсъдимия след нощта на изчезването на пострадалия, показанията на полицейските служители Р.И. и С.Т., относно извънпроцесуални изявления на С.Д., показанията на М.С. относно намерените край с.*** лични документи на пострадалия, констатациите по протокола за оглед и изземване на човешки останки, заключението по назначената ДНК експертиза, заключенията по съдебномедицинската експертиза на костни останки и тези по писмени данни, приложените разпечатки от мобилните оператори, заключението по техническата експертиза, проследяваща движение на участници в процеса по отношение клетките на мобилните оператори, при съобразяване с изричната забележка на вещото лице.

Тази доказателствена съвкупност установява единствено и само, че смъртта на В.К. е била причинена в неопределен момент между 22:50 часа на 28.07.2010г. и средата на м.август 2010г. Началото на периода започва от последния проведен телефонен разговор между Д. и С., от който става ясно, че подсъдимият и пострадалият са все още заедно и пътуват в автомобила. Краят на периода е най-късната според медиците дата, съответстваща на състоянието на намерените на 14.10.2010г. костни останки. Тази неопределеност се простира и по отношение на мястото на посегателството и/или на настъпването на смъртта, използваното средство/оръдие/ и причините за нанасянето на установените, несъвместими със живота травми. Именно това е и основанието за трикратното прекратяване на наказателното производство срещу С. ***, отменяно по реда на инстанционния контрол с указания за извършване на допълнителни следствени действия с липсващ или съмнителен резултат. В крайна сметка е разпоредено внасянето на обвинителен акт, отстояващ теза, твърдяно градена върху неоспорими улики, които в своята съвкупност е следвало да изведат единствено възможния и несъмнен извод за виновността на подсъдимия:

На първа линия са поставени свидетелски показания, които да установят, че след излизането си от затвора рецидивистът С. е злоупотребявал с психотропни вещества-от марихуана до амфетамини. Следвало е да се подчертае, че при приема им, присъщата му агресивност и бруталност ескалирали до степен на готовност за отнемане на живот. В съдебно заседание част от тези свидетели недвусмислено твърдят, че познават подсъдимия съвсем бегло и това, което са казали на досъдебното производство не е вярно/Д.В., Д.Д., в частност-Т.К./ или са го научили от слухове/С.С., Д.К., И. Т. И./. Възможно е, така както твърди обвинението, С. да е оказал давление върху някое от лицата, но очевидно няма как да повлияе върху всички тези свидетели, отричащи изцяло или отчасти верността на протоколите за разпит, или истинността на залегналите в тях твърдения.

На второ място е представена СПЕ, която в преобладаващата си част е незаконосъобразна и необоснована, като възникват и основателни съмнения в нейната правилност. Видно от обстоятелствената част на заключението, вещото лице се е позовало на извънпроцесуални изявления на подсъдимия относно факти, предмет на делото. Обясненията очевидно не са събрани по съответния ред, гарантиращ правото на защита и достоверността на записванията, поради което позоваването на същите е недопустимо. Експертът е използвал и вече споменатите дискредитирани показания на свидетели, въз основа които подсъдимият е определен като дисхармонична личност с личностно разстройство и дисоциален тип, но най-тежкото нарушение е недвусмисленото и изрично  отъждествяване на освидетелствания с лицето, причинило смъртта на пострадалия. Вещото лице си е позволило да внушава мотиви за извършване на инкриминираното престъпление, предварително приемайки за установени наличието на умъртвяване на жертвата, умисъл за това и безспорност на авторството на деянието. Проявена е пълна липса на безпристрастност и подчертано непрофесионално отношение, изцяло компрометиращи представеното заключение.

Третата съществена част от обвинителната теза са показанията на полицейските служители Р.И. и С.Т., според които в неангажираща беседа, с уговорката, че няма да потвърди официално думите си, С.Д. споделил, че при пристигането си сутринта на 29.07.2010г. Т.С. бил опръскан с кръв. Дори да приемем безрезервно твърденията на  полицейските служители, остава открит въпроса как свидетелят е преценил, че се касае именно за кръв, въз основа на какво да се приеме, че тази кръв е от човек и че този човек е именно пострадалият, а не подсъдимият, твърдящ, че е бягал и се е крил в тъмното, за да спаси живота си. Странно е, че в твърдяното състояние С. се появява в с.***, след като малко преди това, според показанията на П. и Х. Т-ви, по тялото му не е имало подобни следи. Немаловажен е и факта, че при едно от посещенията си в дома на свидетеля, С. действително имал видими наранявания, възприети и от С.Д., които били получени при събитие, за което споменава и И. И..

В защита на тезата, че след извършването на вмененото му деяние в продължение на една седмица С. се е укривал в дома на С.Д. ***, обвинението се позовава на приложените към ПТЕ разпечатки от разговорите на С.Д. в „Скайп” и дадените на досъдебното производство показания.

От една страна, в противовес на тази теза са показанията на С.Д., П.Т. и И. И., от които е видно, че укриващият се подсъдим поне два пъти е нощувал в с.*** и междувременно е успял да купи куче, което подарил на дъщеря си.

От друга страна, относно констатираното в съдебно заседание противоречие в показанията му, С.Д. сочи две основни и в значителна степен убедителни причини:

Младежът признава, че е проявил детско лекомислие, опитвайки се да впечатли приятелите си с история, която не отговаря на действителността. В подкрепа на тази възможност е факта, че наред с описанията на „най-големия престъпник”, момчето е написало редица глупости за собствения си баща-за извършени въоръжени грабежи, за 6-месечно укриване в дома на собственик на футболен клуб, за купени наскоро мотор и луксозен краден джип и т.н. Очевидно е, че в същите тези разговори по „Скайп”, едноседмичното гостуване, описвано на един събеседник, изведнъж става двуседмично в разговор с друг, а с допълване на описанията гостът става все по-опасен и по-страшен.

Същевременно С.Д. сочи, че в резултат на упражнено физическо и психическо насилие е бил заставен от разследващия и други полицейски служители да подпише показания, които не съответстват на истината. Достоверността на тези твърдения безусловно е предмет на евентуално друго наказателно производство, но е факт, че в рамките на настоящото съдебно следствие, оплаквания от свързани с разследването незаконосъобразни действия бяха направени не само от С.Д. и неговия баща, но и от свидетелите Д.Д., П.Т. и Х.Т.. В този аспект не може да се изключи възможността отделни оперативни работници да са проявили прекомерно „усърдие”, предвид допълнителен ноторно известен факт, касаещ широко отразеното в медиите недоволство в града, свързано с безследното изчезване на значителен брой граждани, пристигането в края на м.юли 2010г. на небезизвестен бивш министър на вътрешните работи за среща с близките на изчезналите и публично обявеното след това разпореждане за ежемесечно докладване на резултатите от разследването по всички двадесет и един случая.

В останалата си част, разгърната едва в рамките на съдебните прения, но не и в обстоятелствената част на обвинителния акт, тезата на обвинението опитва да черпи дивиденти от действията на подсъдимия след твърдяното деяние, от извънпроцесуалните му изявления и от самото му процесуално поведение.

Безспорно е, че малко след изчезването на К. подсъдимият е напуснал страната, поради което се е наложило да бъде арестуван и предаден на разследващите въз основа на европейска заповед за арест. Въпросното укриване намира своето обяснение в показанията на редица свидетели. В частност Г.Ф. и К.С. сочат, че С. изключително много се е страхувал от това, че може да бъде обвинен за изчезването на приятеля си и да попадне отново в затвор, но въпреки това е изявил желание да се върне с тях в страната. От показанията на В.В. и М.М. е видно, че укриващият се подсъдим е търсил и намерил начин да се свърже с полицейски служител, за да разбере причината, поради която го издирват, ясно съзнавайки, че след тези му действия няма пречки да бъде открит и доведен.

Вторият предприет от обвинението подход е да представи за достоверна и логически подредена собствената си теза на фона на версиите, възпроизвеждани от свидетелите С.Д., В.В., М.М., М.М., Г.Ф. и К.С. след разговорите им със С., както и във връзка с отказа на подсъдимия да даде обяснения. В тази връзка следва да се отбележи, че възползвайки се от своите процесуални права и отстоявайки законните си интереси подсъдимият фактически нито потвърждава, нито отрича наличието на такъв инцидент. Налице са единствено субективни интерпретации на разговори отпреди години, предлагащи една друга версия за случилото се. Колкото и неправдоподобна, наивна, вътрешно противоречива и нелогична да е тази теза, тя не може да бъде автоматично отхвърлена и не подсъдимият следва да доказва верността и, а задължение на обвинението е да я опровергае по категоричен и безспорен начин, още повече, че се касае за твърдения, съществували още при образуването на наказателното производство.

В крайна сметка установената по делото неопределеност по отношение на мястото на посегателството и/или на умъртвяването, използваното средство/оръдие/ и причините за нанасянето на констатираните, несъвместими със живота травми, както и твърде широките граници на интервала от време, през който е могла да настъпи смъртта на пострадалия, позволяват С. да се противопостави на обвинението с мълчание или с простото твърдение, че е избягал, оставяйки приятеля си сам срещу неизвестни нападатели. Така в негов ущърб може да възникне морална отговорност, но не и годни фактически основания за търсене на наказателна такава. При условие, че наблюдаващият прокурор три пъти е стигал до извода, че е обективно невъзможно да обоснове отговора на въпросите кой, кога, къде, по какъв начин и защо е умъртвил пострадалия, внесеното в съда обвинение обслужва единствено резултатите на полицейската статистика, способствайки едно подлежащо на спиране дело срещу неизвестен извършител да се прогласи като разкрито убийство, а цялата отговорност за провала на разследването да се прехвърли върху съда, пуснал „убиеца” на свобода.

Предвид изложените констатации, доводи и съображения съдът е безусловно задължен да приеме, че подсъдимият не е извършил вмененото му деяние, като на основание чл.304 от НПК го оправдае по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.І, във в-ка с чл.115 от НК.

По отношение на гражданскоправната претенция-твърдяно правно основание на исковете е разпоредбата на чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД. Признаването на подсъдимия за невиновен в извършването на вмененото деяние изключва наличието на деликт и налага отхвърлянето като неоснователен и недоказан на предявения срещу С. граждански иск от И.В.К. и Й.П.К., представляващ претендирано ведно със законната лихва от 28.07.2010г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на двеста хиляди лева.

Воден от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

Председател:                                                   Член-съдия: