Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Каварна, 11.07.2014г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на дванадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш., като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №802/2013г. по описа на КРС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Гражданско дело №802/2013г. е образувано въз основа на
искова молба вх.№2922/31.08.2012г., поправена с молба с вх.№3109/18.09.2013г. и
молба с вх.№3345/10.10.2013г., подадена от Й.П.И. с ЕГН ********** и М.К.И.-Н.
с ЕГН **********,***, съдебен адрес: ***, адв.М.К.,
срещу О.Т.Б. с ЕГН ********** ***. С разпореждане №2481/30.12.2013г. и след
указания дадени от ДОС при инстанционен контрол, в
производството е конституиран като ответник, задължителния необходим другар,
съпругата Ж.В.Б. с ЕГН **********. С исковата молба е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В молбата се излага, че К.П. И., починал на 29.08.****г.,
съпруг на първата и баща на втората ищца и ответника О.Б. са наследници на М.С.С.,
б.ж. на с.Т., общ.К. заедно с останалите й наследници. Излага още, че ответника
О.Б. с Нотариален акт за собственост на поземлен имот, придобит по давност ****,
вписан в СВ Каварна вх.рег****. е придобил
собствеността на описания в акта недвижим имот само за себе си, твърдейки
придобивна давност в своя полза.
Ищците твърдят, че имота описан в НА е наследствен от
общия наследодател М.С.С. и ответника е един от наследниците. Излагат още, че
наследодателката им е имала шест деца, които към 2010г. били починали, както и
част от техните низходящи.
В исковата молба ищците излагат, че наследодетелката им М.С.С. през 1935г. е закупила с
нотариално заверен акт за продажба на Околийски съд Каварна под ****, вписан в
регистъра на същия съд под №236/1935г., недвижим имот в с.Т. от продавача И.С..
Горното се установявало от нотариалния акт с превод от румънски и разписен лист
за дворищна регулация на с.Т.. Ищците се позовават на твърдение, че
наследодателката им М.С. не е извършвала разпореждания с този имот през
годините, а след смъртта й наследници остават нейните деца, съответно техните низходящи
с право на заместване. Недвижимият имот представлявал ПИ с идентификатор *** с
обща площ от 5 306 кв.м., с административен адрес: с.Т., общ.К. **, а към
настоящия момент бил разделен на два парцела, съответно ПИ с идентификатор ** с
площ от 2 000 кв.м. и ПИ с идентификатор ** с площ от 3 306 кв.м. Сочат, че по
разписния лист на с.Т. имота е бил с пл.№106, което се установявало от
Удостоверението за идентичност на имот. Ищците твърдят, че описания имот е придобит
по наследство от общия наследодател М.С.С. и е собственост на всички нейни
низходящи.
С оглед на изложеното, молят съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че имота е придобит по наследство от
всички наследници на **, б.ж. на с.Т. и представляващ дворно място с площ от 5
306 в.м., стар идентификатор ***, находящ се в с.Т., общ.К. **, съгласно НА за
собственост на поземлен имот придобит по давност ***, вписан в СВ Каварна вх.рег***., а към настоящия момент дворно място с площ от 2
000 кв.м., имот с идентификатор ** и дворно място с идентификатор ** с площ от
3 306 кв.м. Претендират разноски по делото. В с.з. поддържат исковата молба.
Ответниците О.Т.Б. и Ж. В.Б. депозират писмен отговор по реда на
чл.131 от ГПК. Считат иска за недопустим, поради липса на правен интерес от
водене на производството от страна на
ищците и като неоснователен. Излагат, че от около 33 години са се грижили за
имота, обработвали са го, засаждали са там зеленчуци и други зърнени култури.
Ответника Б. твърди, че е построил в мястото барака и там всяко лято
семейството му е почивало, децата му са израсли там. Твърди, че никой не му е
оспорил собствеността през този период и поради това се е снадил с акт за
собственост. Излага, че лицата вписани в удостоверението за наследници въобще
не ги познава. В с.з., ответниците лично и чрез упълномощения адв.А.А. поддържат отговора и оспорват исковете. Претендират
разноски.
Съдът след
преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници
изх.№АО10-79/19.09.2012г. изд. от кметство с.Т., общ.К. се установява, че
ищците и ответника са наследници по закон на М.С.С. б.ж. на с.Т., починала на
30.04.***г., като Й.И. и М. Н. са наследници по закон на внука й К.П. И.,
починал на 29.08.****г., а О.Б. е неин внук – син на дъщеря й Д.С. И. –
починала на 04.10.****г.
От представения с исковата молба нотариално заверен
акт за продажба ***. на Околийски съд в Каварна, вписан в регистъра на същия
съд под №236/1935г., се установява, че на 27.11.1935г. М.С.С. живуща *** е закупила
от продавача И.С. от с.Татар Суючук,
общ.Каварна, една къща – стара пострайка, с две стаи,
един гра../не се чете/ и нейният двор на площ от
около 3000 кв.м., находяща се в с.Татар Суючук и граничеща на изток и юг с полето на селото, на
запад със Ст.Х. и на север с П.С., за цена от две хиляди лей изплатени изцяло
при съставяне на акта. В акта е вписано още, че имота е свободен от тежести и
съдебни искове и купувачката влиза във фактическо правно владение едновременно
с нотариалната заверка на акта.
С декларация вх.№4752/27.03.1998г. по чл.14, чл.24 и
§2 от ПЗР на ЗМДТ О.Т.Б. е декларирал, че притежава в с.Т., общ.К. недвижим
имот представляващ земя с площ 6000 кв.м., с начин на придобиване наследство,
съставляваща ***г., разположена в строителните граници на населеното място, на
който имот той е единствен собственик
Установи се от представеното нотариално дело
№153/2010г. по описа на нотариус Йордан Павлов, че на 04.05.2010г. по молба на О.Т.Б.
и въз основа на извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ГПК,
последният е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с
идентификатор – *** по КККР на с.Т., общ.К. обл.Добрич,
представляващ дворно място цялото с площ 5 306 кв.м., находящо се в с.Т.,
общ.К. ***, при съседи на имота ПИ № *** От представеното удостоверение за
граждански брак №35/19**г. и удостоверение за семейно положение, съпруга и деца
се установява, че от 23.04.19**г. и към датата на съставяне на констативния
нотариален акт ответникът Б. е бил в граждански брак с Ж.В.Б., поради което придобивната давност е започнала и изтекла по време на
брака и придобитият имот съставлява съпружеска имуществена общност.
От показанията на разпитаните свидетели В.Т.С. и М. С.С.,
водени от ищците се установява, че не познават
двете ищци Й. и М., но познават О. и
жена му, защото са ги виждали в имота, който е съседен на техния. Според показанията
на В.С., имота бил наследствен на баба Марга и Иванджика /син или брат на баба Марга/
ги гонел от двора, защото като деца там играели. Свидетеля твърди, че преди
години О. се настанил в двора. Свидетелката Савова твърди, че ищците били
плащали данъци и такса смет за имота.
Свидетелите на ответната страна И.Е.Г., В.В.Д. и Т.О. Б.
разказват, че О.Б. работел имота отдавна. С.Г. твърди, че работи в „Калиакриата”, като охрана и всеки ден минава покрай мястото
на О.. Вижда го да работи мястото, сложил бил барака, засял лозе. Твърди, че
повече от 15 години го вижда в Топола.
Свидетеля В.Д. познава О. повече от 23 години. Преди
това свидетеля бил работил във Варна, но след като се върнал на село, тъста му
казал да изоре мястото, съседния двор, който обработвали. Но дошъл О. и казал,
че това място е негово и свидетеля му го дал да си го гледа. Твърди, че в двора
няма чешма и О. вземал вода от неговия кладенец. Имал засято лозе, боб домати.
Свидетеля твърди, че О. му казал, че имота е наследствен от баща му, той го
работил, а сега О. го обработва.
Според показанията на свидетеля Т.О. Б., син на
ответника, твърди, че самия той ходи в имота отпреди 10 години и помага на баща
си. Свидетеля твърди още, че имота е на майката на баща му, негова баба, а тя
го имала от своята майка – баба Марга. Свидетеля твърди, бе баща му е едно дете, а
майката на баща му има двама братя починали, които нямат наследници и само баща
му е наследник. Преди 20 години сложили бараката в мястото, защото преди това
друг човек работил мястото. Преди четири години се явили и други наследници,
които да искат част от имота.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна
страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът
е пасивно легитимиран по иска, доколкото същия се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на процесните два имота. Разгледан по същество,
съдът намира иска за частично основателен.
Безспорно се установи, че страните са наследници на М.С.С..
Установи се също така, че през 1935г. наследодателката им е закупила недвижим
имот от 3 000 кв.м. и къща както и, че процесния имот, който понастоящем е
по-голям около 5 306 кв. и по твърдения
на ответниците се обработва от тях и семейството им. Поради това и ответника Б.
се е снабдил с Нотариален акт за собственост по давностно владение, като счита,
че никой не му е оспорил владението и собствеността върху имота.
За да бъде уважено обаче това възражение на
ответниците, следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав
на придобивната давност: владение /непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа власт върху вещта, предмет
на спора, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя/,
противопоставяне на това владение по отношение на останалите съсобственици на
имота по начин по който това противопоставяне да достигне и да бъде възприето
от съзнанието им, както и изтичане не определен срок от време.
Съдебната практика е последователна в този смисъл и
приема, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху
наследствен имот, той е владелец на своята идеална част от наследствения имот и
е държател по отношение на идеалните части на останалите наследници. За да
стане владелец и на тези части, не е достатъчно той да упражнява фактическа
власт върху целия имот повече от 10 години, а е необходимо да е отблъснал
владението на останалите наследници, като е манифестирал това свое намерение за
владение пред тях. Само в този случай след изтичане на 10 години би могъл да
придобие по давност целия наследствен имот.
От показанията на свидетелите се установи, че действително
ответниците са се грижили за наследствения имот, като са го обработвали, но не
се установи да са отблъсквали владението на другите наследници на М.С. върху
целия имот. Това налага извода, че ответника О.Б. и съпругата му Ж.Б. се явяват
държатели по отношение на идеалните части на останалите наследници на
наследодателката им и в частност ищците. А и от показанията на свидетеля воден
от тяхна страна и син на ответниците се установи, че имота за който се грижат е
наследствен от тяхната баба по майчина линия, т.е. на баба Марга.
С оглед така установеното съдът
счита, че в рамките на настоящото производство ищците ангажираха достатъчно
доказателства въз основа на които да се направи извод, че те заедно с всички
останали наследници на М.С.С. са
съсобственици на 3000 кв.м. ид.части от имот с
идентифиатор ***, целия с площ от 5 306 кв.м.,
понастоящем разделен на два парцела – ПИ с идентификатор ** с площ от 2 000
кв.м. и ПИ с идентификатор ** с площ от 3 306 кв.м., поради което предявения
установителен иск до този размер като основателен и доказан, следва да бъде
уважен. За разликата над 3000 кв.м. ид.части от целия имот, ищците не ангажираха доказателства той
да е наследствен и да е придобит от тях по твърдяния
способ – наследство, поради което искът над този размер следва да бъде отхвърлен.
Като последица на уважаване на предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът следва да отмени нотариалния акт издаден по
обстоятелствена проверка в частта на признатото право до 3000 кв.м. ид.ч. По съществото си тази отмяна е законна последица от
уважаване на иска за собственост, която съдът присъжда служебно, дори и ищецът
да не е направил искане в този смисъл /ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС и
ТР №3/29.11.2012г. на ВКС по тълк.д.№3/2012г. на
ОСГК/. Издаденият въз основа на обстоятелствена проверка нотариален акт ***/04.05.2010г.
на нотариус рег. №035 на Нотариалната камара, с който О.Т.Б. е бил признат за
собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор – *** по КККР
на с.Т., общ.К. обл.Добрич, представляващ дворно
място цялото с площ 5 306 кв.м., находящо се в с.Т., общ.К. ***, следва да
бъде отменен в частта до 3000 кв.м., ид.части, които
са собственост на наследниците на М.С.С..
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищците направените по делото разноски в размер на 763.68 лв., съразмерно на
уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника също има
право на разноски, съразмерно на отхвърлената част, които съдът определи на 173.81
лева.
Водим от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на О.Т.Б. с ЕГН ********** и Ж.В.Б. с ЕГН **********,***,
че наследниците по закон на М.С.С., б.ж.
на с.Т., общ.К. починала на 30.04.****г., са собственици на 3000 /три хиляди/
кв.м. ид.части от недвижим имот представляващ дворно
място с площ 5 306 /пет хиляди триста и шест/ кв.м. ид.ч.,
стар идентификатор ***, от който са обособени два поземлени имота: ПИ с идентификатор **, с площ от 2000 /две
хиляди/ кв.м. и ПИ с идентификатор **,
с площ от 3306 /три хиляди триста и шест/ кв.м., по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Т., общ.К. обл.Добрич,
одобрени със Заповед №РД-18-31/27.02.2008г. на Изпълнителния директор на
Агенция по кадастъра, по предявените от Й.П.И., ЕГН ********** и М.К.И.-Н., ЕГН
**********, обективно и субективно съединени искове, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над 3000 /три хиляди/ кв.м., ид.ч., до претендиралите 5 306/ пет хиляди триста и шест/
кв.м., ид.ч. от недвижимия имот, като неоснователни.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2
от ГПК, нотариален акт ***/****г. издаден от нотариус Йордан Павлов,
с рег. №035 на Нотариалната камара, вписан под *** на службата по вписванията
гр.Каварна, с който О.Т.Б. е бил признат за собственик по давностно владение на
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Т., общ.К. обл.Добрич,
представляващ дворно място цялото с площ 5 306 кв.м., находящо се в с.Т.,
общ.К. ***, при съседи на имота ПИ № *** до размера от 3000 /три хиляди/ кв.м. ид.части, които са собственост на наследниците на М.С.С..
ОСЪЖДА О.Т.Б.
с ЕГН ********** и Ж.В.Б. с ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на Й.П.И., ЕГН ********** и М.К.И.-Н., ЕГН **********, двете
със съдебен адрес ***, сумата от 763.68 /седемстотин шестдесет и три лева и
шестдесет и осем стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Й.П.И.,
ЕГН ********** и М.К.И.-Н., ЕГН **********, двете със съдебен адрес ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на О.Т.Б., ЕГН **********,***, сумата
от 173.81 /сто седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..