Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./06.11.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при участието на
секретаря М. МАРКОВА разгледа докладваното
от съдията гр.д.
№ 10121/2018 г.
Предявени са субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 108 ЗС от Е.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу М.Г.М., ЕГН ********** и М.Е.М., ЕГН ********** *** с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
½ ид. ч. или на 332,50 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в град *, област *,
община *,
с идентификатор *
по КККР на район „*"
одобрена със Заповед №*.
на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес: град *, район"*", ул."**, с площ от 665 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), с номер по предходен план : *, квартал *, парцел *, при съседи : * и да се осъдят ответниците да ѝ
предадат владението върху гореописаната част от поземления имот.
Ищецата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 14.04.1963 г. М.М. дарява на * Г. дворно място от 405 кв.м., находящо се в село *, *, представляващ парцел III 183, 495 от
кв. 29 по плана на селото, при съседи: улица, М.Г., наследници на *. Съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот от 31.01.1967 г. Георги Г. е признат за собственик
по силата на дворищна регулация върху дворно място от 305 кв.м. от имот с пл. №
* от кв. 29 по
плана на селото, собственост на наследници на *, придадени към собствения му парцел * по плана на село *. На 20.02.1995 г. * М. почива.
Негови наследници са двете му деца и съпругата му * *, която почива на 29.11.2015 г. Е.Г.М.
като собственик на 1/6 ид.ч. и *, като собственик на 4/6 ид.ч. продават на съсобственика си М.Г.М. и съпругата му М.Е.М.
изцяло притежаваните от тях идеални части от следните съсобствени
недвижим имоти, придобити от първата по наследяване, а от втората - в СИО и
наследяване, а именно: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с идентификатор * с адрес: град *, район"*", ул."* разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град *, с идентификатор *, със застроена площ от 94 кв.м и
ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩОТО ЗАСТРОЯВАНЕ- стопанска постройка на един етаж с
идентификатор *
с адрес: град *,
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град *, с идентификатор *, със застроена площ от 45кв.м. *
*, като собственик
на 1/3 ид.ч. от дворното място продава на съсобственика си М.Г.М. и
съпругата му М.Е.М. от следният съсобствен недвижим
имот придобит по наследяване, а именно: САМО 1/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
находящ се в град *, област *, община *, с идентификатор *, с адрес: град *", ул. "* с площ от 665кв.м. От своя страна *а, като собственик на останалата
ѝ 1/6 ид.ч. продава на Е.Г.М. следният свой
собствен недвижим имот, придобит по наследяване, а именно: САМО 1/6 идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в град *, с идентификатор * с адрес: град * „ №5, с площ от 665 кв.м. Ищецът
твърди, че след извършените прехвърляния квотите по отношение поземления имот
са ½ идеална част за ищецът и ½ ид.ч.
за ответниците. Посочва, че е сключен договор за разпределение правото на
ползване от 14.12.2010 г. между съсобствениците на поземления имот, но въпреки
подписването на същия целият поземлен имот се използва само от ответниците.
Оспорва правото им на собственост върху целия поземлен имот, тъй като твърди,
че 332,50 кв.м. са нейна собственост. Моли за уважаване исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответниците, с който искът се оспорва като неоснователен.
Твърдят, че не оспорват правото на собственост на ищцата, но неоснователни и
недоказани са изложените от нея обстоятелства, че целият имот се владее от тях
и същата не е допускана в него. Посочват, че по никакъв начин не са
възпрепятствали ищцата да осъществява законните си права спрямо нейната
собственост. Заявяват, че същата винаги е демонстрирала дезинтересираност по
отношение на процесния имот. Твърдят, че не са владели целият имот и са се
съобразявали с договора за разпределение на ползването. Молят за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства и при
съобразяване на действащата нормативна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение предявения иск с правна
квалификация чл.108 ЗС в доказателствена тежест на ищеца по реда на пълно и
главно доказване е да установи следните предпоставки, които следва да
съществуват кумулативно, а именно, че е собственик на процесния имот въз основа
на заявеното от него придобивно основание, посочено в
депозираната искова молба и че процесния имот се владее от ответницата.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че същите са съсобственици на процесния недвижим имот като
ищцата е собственик на ½ идеална част или 332,50 кв. м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
находящ се в град * община *, с идентификатор * КККР на район „*" одобрена със Заповед №*. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
адрес: град *,
с площ от 665кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен
план : *,
квартал *,
парцел *,
при съседи : *
ответниците са собственици общо също на ½
идеална част от процесния имот или на оставащите 332,50 кв.м. Това
обстоятелство се потвърждава и от приетите като писмени доказателства документи
– нотариален акт за дарение на недвижим имот № * на нотариус при Районен съд, град *; нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация № * г. на нотариус при Районен съд, град *; нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № *
г. на нотариус с рег. № *
и район на действие Районен съд, град *; нотариален акт № * г. на нотариус с рег. № 332 и район
на действие Районен съд, град *.
От същите е видно, а и не се спори между страните, че съсобствеността между тях
е възникнала в резултат на наследяване и извършени сделки за покупко – продажба като в резултат на тях ищцата е станала
собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, а ответниците
общо на останалата ½ идеална част от същия като ответникът М.М. е придобил по наследяване и покупко-продажба, а
ответницата М.М. въз основа на покупко-продажба.
От приетия като писмено доказателство
по делото договор за разпределение право на ползване от 14.12.2010 г. се
установява, че същият е сключен между страните в настоящото производство и е с
предмет разпределение правото на ползването на процесния недвижим имот, за
което е изготвена техническа експертиза и скица, последната неразделна част от
същата, от която е видно, че имотът е разделен на два дяла. Първият от тях с
площ 332,50 кв. м., включващ жилищна сграда на един етаж с външно стълбище с
идентификатор 10135.5510.48.2 със застроена площ 90 кв. м. и стопанска
постройка на един етаж с идентификатор *със застроена площ 45 кв. м. при
следните граници: запад – *
ул. „*“;
север ПИ *.
Дял първи е предоставен за ползване на М. и М. *. Вторият дял е с площ 332,50 кв. м. и
е при граници: *
– ул. „*“;
север – дял *-ви;
изток – ПИ *
– ПИ *.
същият е предоставен за ползване на Е.М..
Исковите претенции се явяват
допустими, доколкото с договора за разпределение правото на ползване ясно са
очертани дяловете и квадратните метри, които ще се ползват от ищцата и тези,
които ще се ползват от ответниците. Уважаването на претенцията на ищцата, ще
има за последица създаването на условия за нормално упражняване на вещните й
права. В този смисъл решение № 72/05.06.2018 г. по гр. д. № 1985/2017 г. на
ВКС, 1-во г.о. на ВКС.
Спорен между страните е въпросът дали
процесната идеална част, собственост на ищцата Е.М. се владее от ответниците. С
оглед този спорен в производството момент съдът е събрал гласни доказателства
чрез разпита на четирима свидетели – двама, водени от ищеца – * и Дивна Красимирова Керанова и двама,
водени от ответниците – * и *.
От разпита на свидетеля Калинов се
установява, че същият знае за притежавания от страните съсобствен имот, който
се намира в квартал Галата, ул. „Емона“. Посочва, че е ходил до него заедно с
ищцата веднъж тази година /преди месец или може би повече/, но не са успели да
влязат, защото вратата е била заключена. Твърди, че Е. не можела да си ползва
притежаваната от нея част от имота, тъй като същата се ползва от ответниците.
Посочва, че нямало звънец, на който да звъннат като не знае дали Е. има телефон
на М. и пояснява, че същата не е правила опити да звъни при посещението им.
Знае от ищцата, че е налице поделение между тях относно ползването на имота
като частта на Е. се намира от дясната страна като се застане с лице срещу
имота. Твърди, че в нейната част е имало струпани дърва, някакви платнища и
опъната тента.
От показанията на свидетелката
Керанова се установява, че същата знае, че Е. и ответниците имат съсобствен
имот, който се намира в кв. *, ул. * Твърди, че е виждала имота и е ходила
до същия като последното посещение е било лятото тази година. Уточнява, че преди това е ходила
преди три години, а също така и с *, дъщерята на Е.. Посочва, че не е влизала в имота
никога. За посещението си през лятото на 2018 г. заявява, че е била заедно с Е.
като са опитали да влязат в имота, но не са успели, тъй като вратата е била
заключена. Няма звънец, а и Е. не се е опитвала да звънне по телефона. Постояли
са пред имота, почукали са, но не са викали, след което са си тръгнали.
Заявява, че частта на ищцата се намира от дясната страна след като се застане с
лице към оградата и пояснява, че в същата е имало струпани дърва и беседка.
Свидетелката твърди, че когато са ходили с Биляна също не са влизали, тъй като
вратата е била заключена. Не знае дали Е. и * имат мобилния телефон на М..
Свидетелката Николова посочва, че е
съседка на М. и М.,***. Твърди, че е в близки отношения както с М. и М., така и
с Е., когато е живяла в имота. Уточнява, че от 15 години не е виждала Е. като
последната не е правила опити да идва. Знае, че процесния
имот е разделен между страните като частта с къщата и малка част от дворното
място е на *,
а останалата част на Е.. Твърди, че от 2000 г. е пенсионер и постоянно си е
вкъщи като не е виждала Е., нито последната да прави опити да влезе, тъй като
би следвало, ако дойде да се отбие при нея и да пита защо * го няма, защо не може да влезе.
Посочва, че дъщерята на Е. е живяла в имота до 2005 г. - 2006 г., а след това
не е идвала в имота. Не знае дали ищцата и дъщеря й имат телефона на М. и дали
общуват по този начин с него. Твърди, че частта от двора, която е на Е. не се
използва от ответниците и същата е обрасла с трева и така си стои от години.
Вратата, която е към двора винаги е заключена, но не знае Е. да има ключ от
нея. Твърди, че в частта на Е. няма струпани дървета, а само къщата на кучето
се намира в нея. Между частите на страните няма разделение с ограда и посочва,
че частта на Е. не се обработва от ответниците, защото не е тяхна. Уточнява, че
ако ищцата идва до имота, би трябвало да й се обади, но от петнадесет години не
са се чували. Посочва, че дори не е идвала да види майка си.
От показанията на свидетелката Белмезова се установява, че същата е съседка на
ответниците, тъй като живее на ул. „**. Заявява, че никога не е виждала Е.. Уточнява, че
процесния имот е съсобствен между страните като частта на Е. се пада в дясно
след като се застане с лице към имота. Твърди, че познава дъщерята на Е. – *. Знае, че ответниците през годините
са молели Е. да отиде в имота, тъй като същата не си е стопанисвала
притежаваната от нея част, а също така и за да види майка си, която е била
болна и за която М. и М. са полагали грижи. Твърди, че имотът е ограден с
ограда, която завършва с ажурни блокчета. Има врата, която е заключена. Не знае
Е. да е искала ключ, но и от ответниците не знае такъв да й е даван, тъй като
по този въпрос не са разговаряли. Твърди, че дъщерята на ищцата * е живяла в имота до 2008 г. като
сигурно е имала ключ. Не знае М. да е правил ключ за Е. и да я е молил да й го
даде. Не й е известен случай, при който Е. и * да са ходили в имота и М. да не ги
пуска. Посочва, че в частта на Е. има едни храсталаци саморасли и змии. Не знае
къде се намира къщата на кучето. Уточнява, че между частта на ищцата и на
ответниците няма ограда. Оградата на имота е поставена от М. и М. като не знае
някой да се противопоставял относно поставянето на същата, тъй като по време на
изграждането й дъщерята на Е. е живеела в имота.
От съвкупния анализ на събраните по
делото гласни доказателства безспорно се установява, че процесният имот е
ограден с ограда като входната врата към него е постоянно заключена. Не се установява
както от показанията на водените от ищеца свидетели, така и от водените от
страна на ответниците свидетели ищцата да притежава
ключ от тази входна врата или такъв да й е бил предоставян от ответниците.
Фактът дали нейната дъщеря *
е имала или не ключ от същата се явява ирелевантен,
тъй като последната не е собственик на процесната
идеална част, а и същата от повече от седем години не живее в него. Още повече,
че от показанията на свидетелката *, които съдът цени като непротиворечиви и последователни,
се установява, че дори и при посещението си с Биляна не са успели да влязат,
доколкото вратата е била заключена, поради което следва изводът, че и тя няма
ключ от процесния имот. Само обстоятелство, че съсобственият между страните
имот е заключен и ищцата не притежава ключ от същия води до изводът, че
владението върху целия имот се упражнява от ответниците. Фактът, че Е.М. не
може да влезе в същия, което се установява от съвкупния анализ на свидетелките
показания, събрани чрез разпита на свидетеля * и свидетелката *, води до изводът, че същата не може
да упражнява владение върху собствената й идеална част от имота.
Обстоятелствата сочени от свидетелите * и *,
че не са виждали Е.М., не води до несъмнения извод, че ищцата не е посещавала
имота и че достъп до същият й е осигурен от страна на ответниците.
Дали частта на ищцата се обработва или не от ответниците в настоящия случай се
явява ирелевантно, доколкото чрез факта на поставяне на ограда по отношение на
целия процесен имот и обстоятелството, че достъпът до него е ограничен с оглед
наличието на заключена врата, води до изводът, че владението върху целия
процесен имот, включително и върху частта на ищцата се осъществява от
ответниците.
С оглед гореизложените мотиви, предявените
искови претенции се явяват основателни и доказани, поради което подлежат на
уважаване като ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението на
ищцата върху притежаваната от нея идеална част от имота, съобразно извършеното
между тях разпределение на ползването, съгласно сключения договор от 14.12.2010
г.
По отношение на разноските:
Двете страни в
производството са поискали присъждане на сторените разноски, но с оглед изхода
на делото, такива се следват само на ищцата, която претендира заплащането на сумата
от 2500 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар; сумата от 299 лева, представляваща
заплатена държавна такса и сумата от 30 лева за заверка на документи. В
кориците на делото се съдържат доказателства за заплатения адвокатски хонорар и
за дължимата държавна такса. Липсват такива относно договарянето и заплащането
на сумата от 30 лева за заверка на документи, съгласно разпоредбата на чл. 6,
т.13 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото липсват доказателства за тяхното отделно договаряне
между страните – ищец и процесуален представител и за тяхното заплащане, следва
изводът, че същите не могат да бъдат възложени в тежест на ответниците. Относно
държавната такса, заплатена от ищцата, съдът счита, че дължимата такава е в
размер на 149,49 лева, аргумент от чл.71 ГПК и предвид факта, че са предявени
субективно съединени искове. Останалата внесена държавна такса за горницата над
149,49 лева до пълно заплатения размер от 299 лева се явява недължимо
заплатена, поради което подлежи на връщане. Направено е възражение за
прекомерност на заплатения от страна на ищцата адвокатски хонорар, поради което
съдът дължи произнасяне по същото. Съобразно чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото
адвокатско възнаграждение в настоящия случай възлиза на 1407,46 лева, с оглед
обстоятелството, че исковите претенции са две, предявени при условията на
субективно съединяване. С оглед гореизложеното следва изводът, че направеното
възражение за прекомерност се явява основателно, поради което подлежи на
уважаване. На основание гореизложените мотиви следва изводът, че в тежест на
ответниците следва да се възложат разноски в размер на 1407,46 лева – за
заплатен адвокатски хонорар, както и сумата от 149,49 лева, представляваща
заплатена държавна такса или общо сумата от 1556,95 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Е.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Г.М., ЕГН **********
и М.Е.М., ЕГН ********** ***, че ищцата е собственик на ½ идеална част
или на 332,50 кв. м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в
град *,
област *,
община *,
с идентификатор *
КККР на район „*"
одобрена със Заповед №*.
на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес: град *, район"*", *, с площ от 665 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), с номер по предходен план : *, при съседи : ПИ с №* и
осъжда ответниците да ѝ предадат владението върху гореописаната част от
поземления имот, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА
М.Г.М., ЕГН **********
и М.Е.М., ЕГН ********** *** да заплатят на Е.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 1556,95 лева,
представляваща сторени от последната разноски в настоящото производство, на основание чл. 78 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: