№ 65
гр. Кърджали, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20235140200134 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на С. А. Д. от *** против НП № 22-1947-
000744 от 10.01.2023г., издадено от началник сектор към ОДМВР-Кърджали, РУ Кърджали.
В жалбата си жалбодателят твърди, че атакуваното НП било неправилно и
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които
ограничили правото му на защита, както и в противоречие на закона. Моли съда да отмени
обжалваното НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата така, както е депозирана в съда.
Административно-наказващият орган се представлява от ю.к. Ч., който счита жалбата
за неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. Претендира разноски.
Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.12.2022 г. около 10:54 часа, служители на РУ- Кърджали – Е. Ю. и И. К.,
установили в гр. Кърджали на ул. “Екзарх Йосиф”, пред заведение „Инсайт”, паркиран лек
автомобил "***" с peг. № ***, собственост на А.К.К., извън разрешените за това места,
определени от собственика на пътя или администрацията която го обслужва. Автомобилът
бил с работещ двигател, а в него стоял водача Д.. Полицай Е., след като проверил
документите на водача и на автомобила, съставил фиш, който водачът Д. отказал да
подпише. Обяснил, че изчаквал да се освободи паркомясто, за да паркира автомобила.
Тогава, за така констатираното нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, на жалбодателя, в негово
присъствие, бил съставен АУАН с бланков № 598774/ 20.12.2022 г., който му бил връчен и
подписан с възражение. Въз основа на така съставения акт началник сектор в ОДМВР-
1
Кърджали, РУ, издал НП № 22-1947-000744 от 10.01.2023г., с което на С. А. Д. от ***, за
нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложил
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка, съдът
констатира следното:
Констатациите на АУАН, респективно на НП, се подкрепят от показанията на
свидетелите - очевидци Е. Ю. и И. К., които са еднопосочни и непротиворечиви. От друга
страна, изложеното несъгласие с констатираното нарушение предвид на това, че процесния
автомобил е бил в зоната на паркинга, изложено от процесуалния представител на
жалбодателя, е подкрепено от представеното заверено копие на скица от централната част
на града, съдържаща схема за паркиране, от която е видно, че обособените паркоместа на ул.
„Екзарх Йосиф” са общински паркинг, без да е отразено наличието на тротоар. От
приложеното с жалбата заверено копие от пропуск за лек автомобил "***" с peг. № ***,
валиден до 31.12.2022г. е видно, че процесния автомобил е имал право да паркира именно на
този паркинг. В случая, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, който гласи: За престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разС.ие най-малко 2 метра
за прЕ.аване на пешеходци. Според посочената в наказателното постановление санкционна
норма на чл. 178е от ЗДвП, наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за
пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Въпросът е
има ли тротоар на посоченото в НП място, както и дали следва да се приеме, че
автомобилът, управляван от Д., е бил паркиран или само е престоявал. В тази връзка следва
да се има предвид легалната дефиниция за тротоар, дадена в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, според
който „Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от
пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. Законодателят е категоричен, че тротоарът е предназначен само за пешеходци,
но, както бе отбелязано по- горе, паркоместата се намират след т.нар. тротоар, при което
няма как ползващите го МПС-та да не прЕ.ат през него за да паркират, като на конкретното
място няма изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение. Най-вероятно, именно поради това в цитираната скица
пред паркоместата не е отбелязано наличие на тротоар, което съответства на законовата
дефиниция.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Ето защо, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., но от представителя на
2
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 лв.
Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника
правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство в едно съдебно
заседание. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение
надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ,
същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е
справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 400 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва
да понесе разноските по делото.
Водим от изложеното,съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1947-000744 от 10.01.2023г., издадено от
началник сектор към ОДМВР-Кърджали, РУ Кърджали, с което на С. А. Д. от ***, ЕГН
**********, за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кърджали да заплати на С. А. Д. от ***, ул. „****, ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Кърджали в
четиринадесетдневен срок, считано от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3