РЕШЕНИЕ
№ 92
гр.Поморие, 16.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на
тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Д.Д.
при участието на секретаря В.А., като разгледа докладваното от районния
съдия г.д.N 556 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от „А.К.П.З.”
ООД гр.К.против В.К.Д. ***.
Ищцовото дружество твърди, че между ответницата, като кредитополучател и „А.Ф.”
ООД, като кредитор, е сключен договор за кредит „Бяла
карта” № ****г., по силата на който
кредиторът се задължил да предостави
на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 400 лв., под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Accses Finanse/iCard/Viza, а кредитополучателят
се задължил да го ползва
и върне съгласно условията на договора.
Сочи, че
ответницата е усвоила по това облигационно правоотношение сума в общ размер
400 лв., която сума е и дължима главница по договора.
Твърди, че освен главницата, ответницата
дължи и договорна лихва в размер 106.20 лв., начислена за периода от 23.01.2015
г. – датата на първата транзакция по кредитната карта, до 06.05.2016 г. –
датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Твърди също така, че в договора е предвидено задължение
за кредитополучателя, при
незаплащане на текущото задължение на падежа, да
представи на
кредитора в срок от три дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, като задължението за предоставяне
на обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущо задължение, а при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи
на кредитора неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото
задължение за месеца, която неустойка се начислява за всяко
отделно неизпълнение.
Сочи, че на последно посоченото основание кредиторът начислил на ответницата неустойка в размер
на 147.04 лв.
На следващо място се сочи от ищеца, че съгласно клаузите на договора, при непогасяване
на текущото задължение на
кредитополучателя на посочения в договора
падеж, кредитополучателят дължи и заплащане на сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, която сума да
послужи за частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок
до предоставяне на обезпечението. При забава за
заплащане на тази сума, кредитополучателят дължал
разходи за действия по събиране
на задължението в размер на 2.50 лева за всеки
ден до заплащане
на сумата, както и такса в размер 120 лв., включваща разходите на
кредитора за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Така в случая ответницата дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото си задължение по договора в размер на 120 лв.
Твърди се от ищеца, че съгласно договора, ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане на
минимална погасителна вноска по договора с повече от 10 дни,
кредиторът има право да обяви
цялото му задължение по договора
за предсрочно изискуемо, като страните са се
съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично и кредиторът не е длъжен да уведоми
кредитополучателя за това обстоятелство.
В случая
се сочи, че предсрочната изискуемост на задължението на
ответницата, на горепосоченото основание, е настъпила автоматично на 06.05.2016 г.
Твърди се от ищеца, че на
11.11.2016 г., между него и кредитора „А.Ф.” ООД е било подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия),
с което вземането на кредитора по процесния договор за кредит „Бяла
карта” № ****г. било прехвърлено на ищеца.
Поради виновното неизпълнение на задълженията на
ответницата по договора ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което заявление било образувано
ч.гр.дело № 428/2017 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за
изпълнение № 251/10.07.2017 г., за сумите: 400 лв., представляваща дължима
главница по договора за кредит „Бяла карта”, 106.20 лв., представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от 23.01.2015
г. до 06.06.2016 г., 147.04 лв., представляваща договорна неустойка, 120 лв.,
представляваща такси за извънсъдебно събиране и 44.76 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 06.06.2016 г. до 27.06.2017 г., ведно със за законната лихва върху главницата
считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 05.07.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, а така също и за сумата 75 лв., представляваща разноски
в заповедното производство.
Ответницата и длъжник в заповедното производство
депозирала
възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия иск с правно основание чл.124,
ал.1 вр.с чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване на оспорените от ответницата вземания, с изключение на
вземането за лихви в размер 44.76 лв., по отношение на което производството е
прекратено с влязло в законна сила определение на съда от 06.10.2017 г. (л.33
от делото). Претендират се от ищеца и разноските по делото.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис
от нея е връчен на ответницата, която в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е подала
писмен отговор, но във възражението си по чл.414, ал.1 ГПК е оспорила вземането на кредитора за главница и лихви, като погасени чрез плащане, както и е оспорила всички
други вземанияна кредитора, които оспорвания следва
да се разгледат в настоящото производство – т.11а от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по т. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
С определение на съда № 90/14.02.2018 г. (л.79), по молба на ответницата на последната е
предоставена правна помощ и за неин служебен защитник е назначена (л.82) адв.Т.Я., определена от АС при АК – Бургас (л.81).
В съдебно
заседание ищецът, редовно
призован (л.44), не се явява.
Негов редовно упълномощен (л.26) процесуален представител
– юрисконсулт, депозира нарочна писмена молба (л.45), с която не възразява да
се даде ход на делото в отсъствие на ищеца, поддържа заявената с исковата молба
претенция.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и се
представлява от назначения й служебен адвокат. Оспорва предявения иск като
неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди, че предсрочната изискуемост
на процесния договор не й е обявена, нито й е съобщена твърдяната от ищеца
цесия. Оспорва вземането за главница и лихви, като погасени чрез плащане. Оспорва клаузите на процесния договор като противоречащи на Закона за
потребителския кредит и като такива нищожни.
За да разреши спора между страните съдът се
запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните
по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 428/2017 г., по описа на РС – Поморие,
образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца „А.К.П.З.” ООД против ответницата В.К.Д.,
в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 251/10.07.2017 г. (л.13 от ч.г.д.), с която
е разпоредено ответницата да заплати на заявителя и ищец сумата 400
лв. – главница
по договор за кредит „Бяла карта” с № ****4, сумата 106.20 лв.
– договорна лихва за периода
от 23.01.2015 г.
до 06.05.2016 г., сумата 147.04
лв. – неустойка,
сумата 120 лв. – разходи и такси
за извънсъдебно събиране, сумата 44.76 лв. –
лихва за забава за
периода от 06.05.2016 г. до
27.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, а
така също и сумата 75 лв., представляваща разноски по делото.
Заповедта е връчена лично на длъжника на 13.07.2017 г.
(л.15 от ч.г.д.).
На 25.07.2017 г., длъжникът е подал писмено възражение по
образец (л.16
от ч.г.д.) срещу издадената заповед за изпълнение.
Предвид подаденото в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение от длъжника, с разпореждане от 26.07.2017 г. (л.17 от ч.г.д.), заповедният съд е указал
на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
Разпореждането е получено от заявителя на 09.08.2017 г.
(л.20 от ч.г.д.).
На 08.09.2017 г., по пощата (л.27 от делото), в срока по чл.415, ал.1 ГПК, заявителят е
предявил настоящия
положителен установителен иск, който е допустим и като такъв следва
да бъде разгледан
по същество, тъй като за
ищеца е налице правен интерес да предяви иск
за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника и
ответник.
По
съществото на претенцията съдът намира следното.
Страните не спорят, а и се установява от представения по
делото препис от договор за кредит „Бяла карта” от 30.09.2014 г. (л.7-10), че
между „А.Ф.”
ООД, от една страна, като кредитодател и ответницата В.К.Д., от друга страна, като кредитополучател е сключен договор,
по силата на който (чл.2, ал.1 от договора) кредитодател
се задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер 400 лв., под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Accses Finanse/iCard/Viza.
Съгласно чл.2, ал.2 от договора, с подписването му кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № ****4, издадена от „И.Ф.” АД, с
условия за ползване на картата и тарифа за дължимите такси за ползване,
съдържащи се в подписано от страните Приложение № 1 към договора (л.11-15).
Съгласно чл.3, ал.2 от договора, през целия срок на
валидността му кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо
за предходния месец.
По силата на чл.3, ал.3 от договора, текущото задължение
на кредитополучателя се определя като сбор от усвоената и непогасена главница между първо и
деветнадесето число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между
двадесето и последно число на предходния месец, начислена и непогасена
договорна лихва върху предходните суми на основата на посочения в договора
лихвен процент и неустойки за неизпълнение, лихви за забава и разходи за
събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец.
Съгласно чл.4,
ал.1, т.1, т.2 и т.4 от договора, срокът на кредита е две години, при фиксиран
годишен лихвен процент 43.20 %, дневен лихвен процент в размер 0.12 % върху
усвоения размер на кредита и 45.90 % годишен процент на разходите.
По силата на чл.4, ал.1, т.3 от договора, общата сума,
дължима от кредитополучателят е сбор от усвоената и непогасена главница,
договорна лихва върху първата сума и такси за ползване на картата, посочени в
тарифата по Приложение № 1, като лихвата се начислява всеки ден върху усвоената
и непогасена главница
Съгласно чл.12, ал.1 от договора, ако кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на договорения
падеж, същият е длъжен да предостави на кредитора обезпечението по чл.15 от
договора, както и да заплати сума в размер 15 % от максималния кредитен лимит,
която да послужи за частично погасяване на задълженията му в срока по чл.15 –
три дни от датата след падежа за заплащане на текущото задължение.
Съгласно чл.12, ал.2 от договора, със сумата
на текущото задължение се погасяват задълженията на кредитополучателят в
следната поредност : 1. лихви за забава върху дължима
главница; 2. Разходи за събиране на вземането по чл.21, ал.6; 3. Разходи за събиране
на вземането по чл.21, ал.5; 4. Начислени неустойки за неизпълнение върху усвоената и непогасена главница между първо и
деветнадесето число на текущия месец; 5. Начислени
неустойки за неизпълнение върху усвоена и непогасена главница между
двадесето и последно число на предходния месец; 6.
Начислени неустойки по договора, съгласно чл.20, ал.2; 7. Договорна
лихва върху усвоената и непогасена главница между първо и деветнадесето число
на текущия месец; 8. Договорна лихва върху усвоена и непогасена главница между
двадесето и последно число на предходния месец; 9. усвоената и непогасена
главница между първо и деветнадесето число на текущия месец и 10. усвоена и непогасена главница между двадесето
и последно число на предходния месец.
По силата на чл.15 от договора, в случай че кредитополучателят не заплати текущото
си задължение на
падежа, същият е длъжен в срок от три дни след падежа да предостави на кредитодателя
допълнително обезпечение поръчител,
който да отговаря на следните условия – лице над 21 години с минимален
осигурителен доход 2 000 лв., да работи от минимум шест месеца по трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история
в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
401 „редовен”, служебна бележка от работодател и да не е поръчител или
кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „А.Ф.” ООД.
Съгласно чл.15, ал.4 от договора,
задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущо задължение на падежа.
По силата на чл.20 от договора, в случай че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срока по чл.15 от
договора, той дължи неустойка в размер 10 % от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение
за месеца, която неустойка се
начислява за всяко отделно неизпълнение, на шесто число на месеца, в който не е погасено
текущото задължението, до пето число на следващия месец.
Съгласно чл.21, ал.5 от договора, при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по
чл.12, ал.1 от договора – 15% от
максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи разходи
за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева за
всеки ден, до
заплащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1. В
случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл.15
от договора, но заплати 15 % от кредитния лимит, чл.12, ал.1 от договора,
същият не дължи разходи за действия по събиране на задълженията по тази алинея,
но дължи неустойка по чл.20 от договора.
Съгласно чл.21, ал.6 от договора, след
настъпване на предсрочна изискуемост, кридитополучателят
дължи еднократно заплащане на такса в размер 120 лв., включваща разходите на
кредитора за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Съгласно чл.21, ал.1 от договора, ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане на
което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни,
кредитодателят
има право да обяви цялото
му задължение по договора за
предсрочно изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост си извършва по някой от
начините по чл.27 от договора.
По силата на чл.21, ал.2 от договора, в случай, че кредитополучателят
не е заплатил минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един медец да бъдат внесени общо 15 %, то цялото
му задължение по договора става предсрочно
изискуемо и страните се
съгласяват, че предсрочната изискумост настъпва автоматично и кредиторът не е длъжен да
уведоми кредитополучателя за това обстоятелство.
По делото е изслушано и прието като доказателство
неоспореното от страните заключение на вещото лице Г.Р. по извършената съдебно-икономическа експертиза (л.109-118),
съгласно което изтеглената сума (главница) от ответницата по процесната карта е в общ размер 910 лв
(л.113).
Видно от приложение № 1 към заключението(л.117) тази сума
в общ размер 910 лв. е изтеглена от ответницата в периода от 08.10.2014 г. до
08.01.2016 г.
Вещото лице сочи, че по процесния договор ответницата е
извършила плащания в общ размер 1 495.50 лв. (л.110), които плащания са
своевременно отразявани от кредитодателят „А.Ф.” ООД
(л.111), като последното плащане по договора в размер 60 лв. е извършено на
ответницата на 02.03.2016 г.
Видно от заключението на вещото лице с платените от
ответницата суми по картата са погасявани задължения в следната
последователност:
- 1.54 лв. – законна лихва за забава върху дължимата
главница;
- 402.50 лв. – разходи за събиране на вземането по чл.21,
ал.5 от договора (неустойка по чл.20 от договора при
заплащане на 15 % от кредитния лимит);
- 459.91 лв. – неустойка по чл.20 от договора;
- 121.55 лв. – договорна лихва върху усвоена и непогасена
главница по чл.4, ал.1, т.2 от договора и
- 510 лв. – главница.
Видно от представения по делото препис от рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. (л.16-20) и
Приложение № 1/10.02.2017 г. (л.22-24), кредитодателят
„А.Ф.” ООД е прехвърлил на заявителя „А.К.П.З.” ООД, вземанията си по процесния договор, като съгласно посоченото приложение
задълженията на ответницата са в общ размер 802.39 лв., от които 400 лв.,
главница по договора, 29.15 лв. лихва за забава, 106.20 лв.договорна лихва и
267.04 лв., такси/неустойки/ разходи.
Представен по делото е и препис от пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя от
29.12.2016 г. (л.21), с което А.Ф.” ООД е упълномощило „А.К.П.З.”
ООД да уведоми от името на упълномощителя
длъжниците по цедираните вземания.
След прехвърляне на вземането цесионерът
подал процесното заявление по чл.410 ГПК.
Сочи се от вещото лице, че размерът на всяко от претендираните от заявителя вземания е както следва:
- 120 лв. – разходи за събиране на вземането по чл.21,
ал.6 от договора;
- 147.04 лв. – неустойка по
чл.20 от договора;
- 106.20 лв. – договорна лихва и
- 400 лв. – главница.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
При конкретно заявената претенция за
установяване на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното валидно
облигационно отношение между кредитодател и
кредитополучател по процесния договора за кредит „Бяла карта”, по който ответницата е останала задължена за процесните суми, които са прехвърлени на ищеца от кредитодателя, за което ответницата и длъжник е надлежно
уведомена.
Настоящият съдебен състав намира, че
вземанията по процесния договор за кредит на „А. ф.” ООД
– праводател на ищеца „А.К.П.З.” ООД, са валидно прехвърлени на последния по реда на чл. 99 ЗЗД, по силата на сключения между посочените дружества рамков договор за цесия от
11.11.2016 г. и Приложение № 1/10.02.2017 г., към него, в което процесните
вземания са надлежно индивидуализирани по източник, вид и размер.
Не се установява от доказателствата по делото
ответницата да е уведомена за цесията от кредитодателя,
но съдът приема, че длъжникът е известен за цесията от изрично упълномощения за
това цесионер, действащ като представител на цедента, с връчване на препис от исковата молба, поради което
възражението на ответницата в тази насока е неоснователно.
Както бе посочено, страните не спорят, а и се
установява от доказателствата по делото, че процесните
вземания произтичат от договор за кредит „Бяла карта” от
30.09.2014 г., сключения между „А.Ф.” ООД и ответницата, който договор е потребителски по
смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (Обн.,
ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.), и е с предмет предоставянето на револвиращ
кредит с максимален размер 400 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който да се усвоява посредством кредитна карта.
Установи се по делото, че ответницата е усвоила
изцяло предоставения й кредит, което е породило задължението й по чл.3, ал.2 от договора, да заплаща до всяко второ число на месеца текущото
си задължение.
Както бе посочено, последното плащане на
ответницата по договора е извършено на 02.03.2016 г.,
поради което, към сочената от ищеца дата 06.05.2016 г. е настъпилата
уговорената в чл.21, ал.2 от договора, автоматична предсрочна изискуемост на
задълженията по договора.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
в хипотезата на предявен
иск по чл.422, ал.1 ГПК, за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
Действително, в случая процесните вземания
произтичат от договор, който не е предоставен от банка, но това обстоятелство според настоящия съдебен
състав до неприложимост на т.18 от ТР № 4/2013 г.
Това е така, тъй като договорът е сключен от кредитор –финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за
кредитните институции, поради което вземанията му по договора стават изискуеми след като
кредитора е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника
предсрочната изискуемост.
В случая не се установи предсрочната
изискуемост да е обявена на ответницата преди образуване на заповедното
производство на 05.07.2017 г., поради което съдът намира, че процесните вземания не са изискуеми в заявения размер и не
са възникнали на предявеното от ищеца основание – предсрочна изискуемост, ето
защо предявения иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Нещо повече, дори и да се приеме, че
разясненията по т. 18 от ТР № 4/2013г. се отнасят само за договорите за
банков кредит, какъвто процесния безспорно не е, искът е
неоснователен и поради следното.
Ищецът е предявил претенция за
установяване на вземания за главница, възнаградителна (договорна) лихва,
договорна неустойка и такси за извънсъдебно събиране, но клаузите на процесния договор за неустойки и разноски за
събиране са нищожни.
Както бе посочено, процесният
договор е потребителски по смисъла на чл. 9, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като по силата на чл.33, ал.2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва.
Съгласно
чл.21, ал.1 ВПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.21, ал.5 и ал.6 от договора, относно определяне на
разноски за събиране, целят
заобикаляне на
ограниченията на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК и представляват
прикрита неустойка за забава.
Плащанията по тези клаузи нямат за цел да покрият разходи
по събирането, тъй като са уговорени предварително, в абсолютни суми, а разноските за събиране при
забава не могат да бъдат
определени предварително, най-малкото защото са различни в зависимост от конкретния случай.
Предвид нищожност на клаузата за разходи по събирането, искът за установяване на вземане в размер 120
лв., представляваща такива разходи е неоснователен.
Нищожна е и клаузата за неустойка по чл.20 от
договора, уговорена при непредоставяне от кредитополучателя на допълнително
обезпечение – поръчител.
В случая задължението за осигуряване на поръчител, в
отклонение от обичайната практика, не е условие за сключване на договора, изпълнението
му е свързано със значителни затруднения, предвид многобройността на изискванията
свързани с поръчителя и необходимостта заемополучателя
да изпълни тези исквания в изключително кратък срок
от три дни, което води до несъмнения за съда извод, че клаузата е уговорена
така, че да доведе на практика до невъзможност да бъде изпълнена, с което да се
създаде предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в нея.
Ето защо съдът намира, че клаузата за тази неустойка, е
уговорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното претендираното
вземане в размер 147.04 лв., представляващо неустойка
по чл.20 от договора, според съда е недължимо, поради нищожност на посочената
клауза от договора.
При така формираните изводи на съда, извършените
от ответницата плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на
действително възникналите задължения за главница, договорната лихва и на
обезщетението за забава.
Несъмнено се установява от заключението на
вещото лице, че общият размер на главницата и договорната лихва е 1 137.75
лв., от които 910 лв. – главница и 227.75 лв., договорна лихва (производството
по отношение на вземането за законна лихва е прекратено).
По делото е безспорно, че ответницата е
извършил плащания по договора в общ размер 1 495.50 лв.,
която сума е достатъчна за погасяване изцяло на задълженията
й по договора, от което следва извод за липса на неудовлетворено вземане на
кредитора, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и на това основание.
И двете страни претендират присъждане на разноските по
делото.
Предвид изхода от спора искането на ищеца за присъждане
на разноски по делото е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение, както е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение и искането му
за присъждане на разноските, направени от него
в заповедното производство.
Ищецът е останал задължен за
разноски по делото в размер 100 лв., представляващи неплатен остатък от
възнаграждение на вещото лице, поради което в него тежест следва да бъдат
възложени посочените разноски.
Ответницата не е направила
разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъждане
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „А.К.П.З.”
ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „В.Л.”, № ***, етаж мецанин, представлявано
от Р.Г.А., чрез пълномощника и съдебен адресат Н.А.С., за установяване по
отношение на В.К.Д., ЕГН **********,***, че дължи на „А.К.П.З.”
ООД,
сумата 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща главница
по договор за кредит „Бяла карта” от 30.09.2014
г., сумата 106.20 лв. (сто и шест
лева и двадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
23.01.2015 г. до
06.05.2016 г., сумата 147.04
лв.
(сто четиридесет и седем лева и четири стотинки),
представляваща договорна неустойка, сумата 120
лв.
,сто и двадесет лева), представлявашща разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 251/10.07.2017 г. по ч.гр.дело № 428/2017 г., по
описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА „А.К.П.З.” ООД, ЕИК *****, да заплати по депозитната
сметката на РС – Поморие сума в размер 100 (сто лева), представляваща разноски
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.К.П.З.”
ООД, ЕИК *****, за
присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.К.П.З.”
ООД, ЕИК *****, за
присъждане на разноски по по ч.гр.дело № 428/2017 г., по
описа на РС – Поморие.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :