Р Е Ш Е Н И Е № 171/30.9.2021 г.
30.09.2021 година, гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На десети
септември
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 206 по описа на 2021 година.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл.46, ал.6 от Закона за
общинската собственост/ЗОС/.
Образувано
е по жалба на Н.И.Д. *** против Заповед
№ ОС/01-00032 от 15.03.2021г. на кмета на Община Ямбол за прекратяване на
наемно правоотношение за общински жилищен имот, представляващ тристаен
апартамент, находящ се в гр. ***, издадена на
основание чл. 46, ал. 2 и чл. 46, ал. 1, т.7 от Закона за общинската
собственост (ЗОС), във вр. с чл. 22, ал. 1
т.6 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища.
В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна, тъй като е издадена при
нарушение на административнопроизводствените правила
и материалноправните разпоредби, както и в нарушение
на целта на закона. Оспорващата сочи, че наследената идеална част от недвижим
имот няма как да удовлетвори жилищните й нужди. Прави искане да бъде отменена
заповедта, а преписката върната за ново произнасяне от административния орган.
Ответникът – кметът на Община Ямбол
представя писмен отговор по жалбата, в който счита жалбата за неоснователна, за
което излага съображения.
В съдебно
заседание, оспорващата Н.Д., редовно призована се явява лично, поддържа
депозираната жалба и заявява, че иска общинското жилище да бъде закупено от
дъщерите й, като се преразгледат подадените от нея три молби за изкупуването
му. Допълнително представя подробни
писмени бележки.
Ответната
страна - редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт
В.-Х., която моли да се потвърди заповедта за прекратяване на наемно
правоотношение като законосъобразна, издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона писмена форма и при съобразяване на материалноправните
предпоставки за нейното издаване. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, по представен списък.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Със Заповед №
I-A-682 от 19.10.2001 г. Н.И.Д. е настанена, заедно със съпруга си Л.П.Г. в
общински жилищен имот /, представляващ тристаен апартамент, находящ
се в ***, град *, като семейството се състои от 4 члена, без да е посочен срок
на наемното правоотношение. На основание цитираната Заповед е подписан Договор
за наем от 01.11.2001 г., между Н.Д. и „Комуналуниверс“ЕООД,
в който също не е посочен срок на наемното правоотношение, поради което адм. орган се позовава на разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД,
както и на Наредба за реда за управление и разпореждане с общински жилища на
община Ямбол, поради което приема, че договорът за наем не може да бъде сключен
за срок повече от 10 години и ако бъде сключен за по-дълъг период, той има сила
за десет.
След
извършена служебна проверка в Отдел „Местни приходи" на Община Ямбол, е
констатирано, че Н.И.Д. притежава 1/2 идеална част от самостоятелен обект в
сграда, апартамент, находящ се на адрес: гр. ***,
видно от приложен нотариален акт и удостоверение за наследници
Адм. орган се
позовава на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба за реда за
управление и разпореждане с общински
жилища на община Ямбол, а именно, че право да бъдат
настанявани под наем в общински жилища имат граждани и техните семейства, които
не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти.
На
основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона
за общинската собственост Н.Д. е информирана, че наемното правоотношение ще
бъде прекратено поради отпадане на условията за настаняване в общинско жилище и
ще бъде издадена Заповед от Кмета на община Ямбол на основание чл. 46, ал. 2 от
Закона за общинската собственост с посочен срок за освобождаване на заеманото
жилище. Писменото уведомление е получено лично от госпожа Д. на 04.03.2021 г.
видно от приложената към преписката обратна разписка.
Заповед
№ ОС/01-00032/15.03.2021 г. на кмета на община Ямбол за прекратяване на наемно
правоотношение е връчена на оспорващата на 06.07.2021 г. В заповедта е
посочено основанието за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът за освобождаване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от
един месец - чл. 46, ал. 2 от ЗОС.
По делото е приета цялата преписка по
издаване на оспорената заповед, съдържаща заповед за настаняване под наем №
І-А-682 от 19.10.2001г., договор за отдаване под наем на общински жилищен имот
от 01.11.2001г., съставен въз основа на цитираната настанителна заповед,
декларация от 27.04. 2021г., с която декларира, че притежава ½ идеална
част от жилище, находящо се в гр. ***, декларирано по
ЗМДТ в отдел „Местни приходи“ при община Ямбол. Видно от представената
декларация, оспорващата е посочила семейно положение-разведена с решение от 26.04.2021г., както и че има две дъщери родени на ***г. С писмо
рег. № 28-1-04515 от 26.02.2021г. е открито
адм. производство по издаване на оспорената
заповед. Адм. преписка съдържа още заявление с рег. №
2801-00942 от 14.01.2021г. с искане общинското жилище да бъде изкупено от
дъщерите на Н.Д., за които сочи, че обитават
жилището от 22.10.2021г. След извършена служебна
проверка в Отдел „Местни приходи" на Община Ямбол, е констатирано, че Н.И.Д.
притежава 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда, апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, видно от приложен нотариален
акт и удостоверение за наследници.
Адм. орган е
представил и Наредба за реда за управление и разпореждане с общински жилища,
действаща към момента на издаване на процесната
заповед.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законния срок от лице адресат на индивидуалния
административен акт, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК,
проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. С оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
административния акт на така посочените
основания, като не се ограничава само с
обсъждане на основанията посочени от
страна на оспорващия.
Оспорената заповед № ОС/01-00032 от 15.03.2021г. на кмета на
Община Ямбол е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност
по чл.46, ал.2 ЗОС. Но при проверката за контрол по законосъобразност, съдът
констатира, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила и не съответстваща на целта на закона.
ЯАС, счита, че заповедта е издадена без да са
изследвани всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е в
нарушение и на чл. 35 от АПК.
Действително според чл. 229 от ЗЗД
договорът за наем не може да бъде сключен за повече от 10 години. Представения договор за наем е сключен на 01.11.2001г. между оспорващата и „Комуналуниверс“ ЕООД, въз основа на настанителна заповед №І-А-682
от 19.10.2001г. Следователно договорът за наем е сключен с дружество, на което
е поверено управлението на общинските жилища, но въз основа на издадената
настанителна заповед, въз основа на която е възникнало наемното правоотношение
между оспорващата и община Ямбол. Предмет на настоящото съдебно производство е заповед за прекратяване на
наемното правоотношение, която като индивидуален административен акт трябва да отговаря
на изискванията за законосъобразност на чл. 146 от АПК. Прекратяването на
наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската
собственост се предприема
поради настъпването на възникнали след учредяването му юридически факти.
Заповедта за настаняване поражда наемното правоотношение, а условията, при
които се упражнява то и произтичащите от него права и задължения, се определят
със сключения между страните облигационен договор. Прекратяването на наемния
договор не въздейства върху наемното правоотношението, при положение, че то
възниква от заповедта за настаняване. В Закона за общинската собственост в глава пета е предвиден
ред за прекратяване на наемните правоотношения за отдадените под наем общински
жилища поради факти настъпили в последствие и правещи наемателя неизправен в
съществуващото правоотношението между него и общината.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед- кметът на общината.
Заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение е незаконосъобразна и като такава ще се отмени в условията на
чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК. Заповедта е в писмена форма, но същата не отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същата е немотивирана. При постановяването й са нарушени и административно
производствените правила. Доводите в тази връзка са следните: Съгласно правилото на чл. 46, ал. 1,
т. 7 ЗОС наемните правоотношения се
прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско
жилище, като нормата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от наредбата, е идентична със законовата регламентация. За да бъде
приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в
обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече
изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за
настаняване в тях. Придобиването на собственост само по себе си е
достатъчно основание да бъде прекратен наемният договор, но не всяко вещно
право на собственост върху недвижима вещ е пречка едно лице да бъде адресат на
наемно правоотношение с общината досежно жилище.
Необходимо е административният орган да докаже, че така придобитата собственост
е достатъчна да задоволи нуждите на лицето от жилище, още повече, че се касае за ½ идеална част от такова. Следователно
налице е формално основание, но не това е целта и духа на закона. В тази връзка
административният орган не е изследвал въпроса дали притежаваното жилище е
годно за постоянно обитаване и може да задоволи жилищните нужди на оспорващата,
за да се обоснове извод за отпадане на условията за настаняване в общинско
жилище. В случая, в нарушение на изискването по чл. 35 АПК, административният
орган не е установил всички относими към визираната от него хипотеза фактически
обстоятелства. Административният орган се е задоволил да приеме и обсъди
единствено факта на притежаване на ½ идеална част от недвижим имот, придобита по наследство от оспорващата, като е приложил правната норма,
тълкувайки я буквално и не в съответствие с целта на закона - ЗОС и Наредбата
за реда за управление и разпореждане с общински жилища на община Ямбол.
От друга страна следва да се приеме, че е нарушен и
принципа на съразмерност, тъй като в случай, че не е достатъчна ½ идеална
част да задоволи жилищната нужда на оспорващата, то би следвало д а заплаща наем
за жилище на свободния пазар. А принципа на АПК заложен в ал. 2 на чл. 6 гласи,
че издадения административен акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Всичко гореизложено сочи на едно формално отношение,
на липса на мотиви и опорочава издадения акт, тъй като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства
от административният орган. Следователно,
за да са приложими цитираните в заповедта разпоредби, следва да
са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обуславящи настаняването в общинско жилище, които да
изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи
на изискванията за настаняване в общинско жилище. Както вече беше посочено, липсват доказателства
за такива обстоятелства,
което прави издадената заповед незаконосъобразна по същество.
В заключение, в нарушение на
изискването по чл. 35 АПК, административният орган не е установил всички
относими към казуса фактически обстоятелства. Административният орган се е
задоволил да приеме и обсъди единствено факта на придобиване на ½
идеална част от недвижим имот по наследство от страна на Н.Д., за да достигне
до извода за отпадане на условията за
настаняване в общинското жилище. Но доколко идеалните части от жилищна
сграда биха могли да задоволят жилищната нужда на оспорващата не би могло да се
прецени, т.к. административният орган не е обследвал този въпрос и не е
представил доказателства по делото. Не се съдържат и мотиви в тази насока в процесната
заповед.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваната заповед страда от пороци
по смисъла на чл. 146,
т. 3 и т. 5 от АПК, които налагат отмяната ѝ като неправилна и
незаконосъобразна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти
административен състав:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.И.Д. *** Заповед № ОС/01-00032 от 15.03.2021г.
на кмета на Община Ямбол.
Решението на ЯАС е окончателно с оглед
разпоредбата на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.
Решението да се съобщи на страните по
реда на чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете