РЕШЕНИЕ
№ 1074
гр. Пловдив, 12.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330111382 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд против П. Х. В., ЕГН
**********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“, вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2017 г., в град Пловдив, при движение на
кръстовището на бул. „А. С.“ и ул. „Д. Т.“, настъпило ПТП по вина на ответника, който
при наличие на знак Б2 /спри/ не пропуснал правомерно движещия се по път с
предимство л.а. с ДК № ....., ударил го и причинил имуществени вреди.
Управлявал л.а. „Ровър“ с ДК № ..., без задължителна застраховка ГО.
По образуваната преписка по щета № 110540/27.07.2017 г., ищецът платил
обезщетение на увредения от 3220 лева, което претендира за присъждане, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 07.07.2021 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител, е
подал отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер. Не били изчерпани
възможностите за уреждане на спора извънсъдебно, вземането не било изискуемо.
Липсвали док. за липса на ГО към датата на и часа на ПТП. Сумата за обезщетение
била завишена, с недоказани по вид и размер щети. Представените документи не
доказвали всички твърдени факти, нито действително причинените щети. В поканата
до ответника била посочена различна сума за плащане от претендираната. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
1
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже настъпилото
ПТП по вина на ответника, който е управлявал МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, причинените на увреденото МПС щети и техния размер,
причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е
платил застрахователно обезщетение в посочения размер на увредения, т.е. по
основание и размер претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, както и към момента на настъпване на ПТП да е имал
валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност”, както и
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
основателен по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът е платил на увредения по
образуваната преписка по щета № 110540/27.07.2017 г., обезщетение от 3220 лева /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 9964/25.11.2021 г. – л.53-54/.
Видно от протокола за ПТП /л.78/ на 17.03.2017 около 5,30 ч. на кръстовището на
бул. „А. С." и ул. „Д. Т.“, настъпило ПТП, при което л.а. „Ровър“, управляван от
ответника и негова собственост, не спазил пътен знак Б2 „Стоп“, отнел предимството
на движещия се по път с предимство участник 2, който вследствие на удара се блъснал
в стълб, извън пътното платно. Удостоверени са множество щети по увреденото МПС.
Съставени са АУАН и НП на ответника, като са му наложени съответни санкции
за различни нарушения, установени при това ПТП – не са обжалвани и са влезли в
сила.
Приета е преписката по щета от ГФ № 11-0540/2017 г. г., образувана по
уведомление от собственика на увредения автомобил, към която са приложени
уведомление за имуществени вреди, доклад по щета и технически експертизи,
установяващи размера на причинените вреди, възлизащи на сумата от общо 3220 лева.
Изготвена е справка от база данни на информационния център към ищеца, от
която е видно, че управляваното от ответника МПС нямало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Плащането на увредения е отделено за безспорно обстоятелство, но се установява
и от пл. док. – л. 26.
Събрани са гласни док. средства, чрез разпит на двама свидетели. Св. Р. Л. –
участник в ПТП заявява, че се е движил бавно по пътя с предимство на описаното
местоположение, ответникът не спрял на знак Стоп, ударил го, предната част на
автомобила му се ударила в стълб. Служители на КАТ съставили протокол. След
уведомяване, получил обезщетение от ГФ в размер около 3200 лева. Св. А. Г. –
съставител на протокола, потвърждава описаното в него - в схемата отразил видяното
на място, като участници, разположение на МПС и вреди.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, т.к. са ясни,
последователни, непротиворечиви, кореспондират на останалите док. по делото и няма
причина да не бъдат ценени като достоверни.
2
Прието е и не е оспорено заключение на САТЕ, според което - при механизма на
ПТП, за който има данни по делото, от техническа гледна точка могат да се увредят
подробно описаните детайли в съответната степен. Стойността на щетите по
увреденото МПС е в размер на 4348 лева.
При тази фактическа обстановка и доказателства, съдът намира следното:
Произшествието е настъпило по вина на ответника, който не е спазил правилата
за движение по пътищата. На кръстовище не е спрял на забранителен знак „Стоп“,
отнел е предимството и не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а., като е
причинил материални щети. Нарушил е разпоредбите на чл. чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал.
1; чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Налице е противоправно поведение. ПТП е настъпило в причинна връзка с него,
като са произтекли имуществени вреди за другиго. Възраженията в обратна насока са
неоснователни – няма ангажирани доказателства, които да водят до извод, че ПТП е
причинено по друг механизъм или да се дължи на други причини.
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото
на произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в протокола/,
както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила /в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т.
о., ТК, пост. по реда на чл. 290 ГПК/. Ответникът е подписал документа, а доколкото
протоколът удостоверява неизгодни за него факти /че именно той е нарушил правилата
за безопасност на движението/, същият се ползва с доказателствена сила относно
същите. Материалната док.стойност на протокола не е оборена, удостовереното в него
е потвърдено и от съставителя, поради което следва да бъде зачетена, като съдът
приема, че фактите са се осъществили така, както е отразено.
За самия механизъм са приобщени и показанията на другия водач, който
потвърждава отразеното в протокола и ситуацията по настъпване на произшествието.
От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на
различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността му.
Той е управлявал МПС, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, която би покрила причинените вреди на трети лица. В тази насока,
следва да се посочи, че документът – Справка, изготвена от ГФ въз основа на данните
от Информационния център към него, до доказване на противното, удостоверява
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието…,
съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ. Т.е. документът има формална и материална
доказателствена сила на официален такъв, придадена от закона, по смисъла на чл. 178,
ал. 1 ГПК. Тази информация се потвърждава и от извършената от съда служебна
справка в публично достъпния интернет сайт на ГФ, а в случай, че ответникът твърди
3
наличие на ГО /каквито доводи липсват/ следваше да представи действаща такава,
което не бе сторено.
Наличието на описаните от ищеца щети по автомобила вследствие на инцидента
се доказа по категоричен начин, както от представените писмени доказателства, така и
от приетото и неоспорено заключение на САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и ясно изготвено. Според експерта, причинените вреди на увреденото
МПС се намират в причинна връзка с ПТП. Вещото лице сочи, че при настъпване на
произшествието по механизма, за който са събрани доказателства, технически е
възможна увреда на всички авточасти по вид и до степен, посочени от ищеца, като
същите са получени именно вследствие на ПТП. Налице е причинно – следствена
връзка между механизма и щетите. Техният размер възлиза на сумата от 4348 лева,
поради което и възраженията в ОИМ за завишеност на търсеното обезщетение и
недоказаност на вида и размера на вредите, не се споделят.
Ищецът претендира за плащане на сума в по-нисък размер от 3220 лева. Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното плащане. Ето защо, в негова полза е възникнало вземане в размер на
извършеното плащане - исковата сума.
Налице са предпоставките на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, съгласно които
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Поради което са налице и предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от същия кодекс, след изплащане на обезщетението,
фондът да встъпва в правата на увредения собственик на МПС до размера на платеното
- причинна връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение
на ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, по отношение на управлявания от него автомобил и
заплатено застрахователно обезщетение на третото лице, са установени.
Предвид изложеното исковата претенция е доказана по основание и размер.
Възраженията на особения представител макар резонни и обосновани, обясними като
защитна позиция, не могат да бъдат споделени. Търсената сума следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба до
погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл.
80 ГПК и док. за сторени такива от: 128,80 лева – ДТ; 200 лв. – деп. САТЕ; 40 лв. – деп.
2ма св. /изплатени/; 455,40 лв. – възн. особен представител; 10 лв. – ДТ справки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Х. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. Д.“ №.., ет., ап. да
плати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, следните суми: 3220 лева /три хиляди двеста и двадесет
лева/ - представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета
4
№ 110540/2017 г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил с ДК №....,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 17.03.2017 г. в гр. Пловдив по вина на В.
като водач на МПС с ДК № ....., управлявано без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 07.07.2021 г. до
окончателното погасяване, както и общо 834,20 лева /осемстотин тридесет и четири
лева и двадесет стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищеца, съгл. чл. 236,
ал.1, т.7 ГПК /л.2/:
...........................................– „Уникредит Булбанк“ АД
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5