Р Е Ш
Е Н И Е № 1416
гр. Бургас, 27 октомври 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на осми
октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар Й.
Б. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1519/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Изолстрой Бургас“ ООД, с
ЕИК *********, представлявано от Г.И.Д., чрез процесуален представител адв. Хр.
К., против решение № 576/04.06.2020г., постановено по анд № 680/2020г. по опис
на Районен съд гр. Бургас.
С решението е потвърдено наказателно постановление № 108/05.02.2020 г.,
издадено от директор на РИОСВ-Бургас, с което на „Изолстрой Бургас“ ООД, с ЕИК *********,
за нарушение на чл.29 ал.2, пр. второ от ЗУО и на осн. чл.134, ал.1, т.1,
предложение първо от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 1400
(хиляда и четиристотин) лева и „Изолстрой Бургас“ ООД, с ЕИК ********* е осъдено
да заплати на МОСВ гр. София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
и направените с нея искания.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител. Представя
писмено становище, с което застъпва тезата за неоснователност на касационната
жалба и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е
преценил, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения
и материалният закон е приложен правилно.
Настоящият състав на съда не споделя извода за материалноправна
законосъобразност.
Счита, че обективните елементи от състава на нарушението не са доказани
по категоричен и несъмнен начин.
Първоинстанционният съд приел за установени следните факти:
„На 03.10.2019г
свидетелите Ю.Н., К.К.и Д.Г.- експерти в РИОСВ Бургас, били на проверка в местността „Лозята“,
находяща се в землището на град Камено, с ПИ 000091. На това място имало бивше
сметище и в задълженията им било периодично да проверяват затвореното сметище,
съгласно предписанията дадени от РИОСВ към Община Камено, да го поддържа чисто
и да не се изхвърля отпадък. Докато тримата свидетели се намирали на това бивше
сметище установили, че скоро преди тяхното посещение същото е било почиствано.
Депото било затворено за ползване от РИОСВ –Бургас от 2015 година. В един
момент на това място пристигнал бял на цвят микробус марка Ситроен модел Джъмпер
с рег. № А 1376 МА, от който излезли мъже и започнали да разтоварват строителни
отпадъци – черна хартия за изолация и други изолационни материали. Свидетелите
експерти от РИОСВ-Бургас обяснили на хората от микробуса, че на това място не
могат да оставят отпадъци. Свидетелката Н. разговаряла с мъж представил й се
като управител на дружеството, чиято собственост бил микробуса. Когато
свидетелите от РИОСВ –Бургас потеглили в посока сградата на Община Камено
оставили пристигналите с микробуса и в него имало още отпадъци. Собствеността
на лекия автомобил микробус марка Ситроен модел Джъмпер била установена на
16.10.2019г.“.
Изложените факти са приети за доказани обаче, само въз основа на
показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители на РИОСВ и то
ценени селективно и превратно.
На първо място, никой от свидетелите не е заявил, че някой от
разтоварващите се е представил като управител на дружеството, така както е
приел съда. Говорят за хора, слезли от микробуса и започнали разтоварване.
Св. Николова обяснила на последните, че не могат да изхвърлят отпадъци
на мястото. И тримата свидетели твърдят, че не са останали до края на процеса
на разтоварване, а когато си тръгвали в микробуса имало все още неразтоварени
чували.
Същевременно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите П. и Х.,
като ги преценил за пристрастни в частта им, в която се твърди, че
отпадъкът бил поставен в торби и че същият този отпадък бил отново натоварен и
изхвърлен по-късно на сметището в Бургас. Посочил, че тези показания
противоречат на представеното писмено доказателство от страна на жалбоподателя,
в което е отразено, че отпадъкът изхвърлен на бургаското сметища не е
строителен отпадък, а земни маси.
Всъщност, показанията на посочените двама свидетели не противоречат нито
на останалите гласни доказателства, нито на писмените такива.
Служителите на РОИСВ не са изчакали процеса на разтоварване на приключи,
т.е. не са очевидци на довършване на нарушението.
В тази връзка твърденията на П. и Х., че след отправеното им
предупреждение са върнали отпадъка обратно в микробуса и са го върнали в базата
на дружеството, са логични.
Вярно е, че представената по делото квитанция от 7.10.2019г.,
удостоверява плащане на такса за изхвърляне на земни маси, а не на строителен
отпадък. В хода на настоящото производство обаче, касаторът представя заявление
от същата дата- вх. № 70-00-6909, отправено до Община Бургас, за издаване на
разрешение за транспортиране и депониране на строителни отпадъци от ремонт за
периода от 10.10. до 31.10.2019г.
При това положение е логично да се приеме, че при посочване на
основанието за плащане в приходната квитанция, е допусната неточност.
Представеното заявление и извършеното въз основа на него плащане на
такса са в подкрепа на показанията на св. П. и Х..
При това положение съдът намира за доказан опит за извършване на
нарушение- започнало изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешено място и
отказ от довършване на нарушението по собствена подбуда по см. на чл.18, ал.3,
б.“а“ от НК.
Според нормата на чл. 9, ал.2 от ЗАНН, опитът към административно
нарушение не се наказва, освен в изрично предвидени три хипотези, които в
случая не са налице.
Отделен въпрос, е липсата на каквото и да е обозначение на мястото на
разтоварване, за наличие на акт забраняващ ползването на съществуващо депо за
неопасни отпадъци.
Поради изложеното съдът намира, че установеното с наказателното
постановление деяние не осъществява признаците на състава на нарушение по чл.134,
ал.1, т.1, пр. първо от ЗУО. Като е приел обратното първоинстанционният съд е
постановил акт при неправилно приложение на материалния закон, който следва да
бъде отменен.
По същество- следва да бъде отменено и наказателното постановление.
С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите, и доказани, в размер на 100лв., разноски.
Разноските следва да бъдат възложени на Министерството на околната среда
и водите гр. София, в чиято структура е учреждението- ответник, доколкото
последното, макар да разполага с административна правосубектност за участие в
съдебното производство, не може да бъде носител на права и задължения с
облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 576/04.06.2020г., постановено по
анд № 680/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 108/05.02.2020
г., издадено от директор на РИОСВ-Бургас, с което на „Изолстрой Бургас“ ООД, с
ЕИК *********, за нарушение на чл.29 ал.2, пр. второ от ЗУО и на осн. чл.134,
ал.1, т.1, предложение първо от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на
1400 (хиляда и четиристотин) лева.
ОСЪЖДА МОСВ гр. София да заплати на „Изолстрой
Бургас“ ООД, с ЕИК ********* сума в размер на 100лв., представляваща разноски
по делото.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: