Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 21.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесет и втора
година в състав
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20191100100685, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Б.Д. ЕАД, с която са предявени срещу А.М.Г.
и А.М.М.Г.
осъдителни искове, при условията на пасивна солидарност, както
следва:
-
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ за сумата от 89699,42 евро, представляваща вземане за неплатена част
от заетата сума (главница) по договор за банков кредит за покупка на недвижим
имот, ведно със законна лихва от 16.01.2019 г. до окончателното плащане;
-
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 2 ТЗ за възнаградителна лихва върху заетата сума в размер на 69769,96 евро
за периода 29.08.2008 г. – 15.01.2018 г.;
-
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка за
забава за сумата от 15161,39 евро за периода 23.03.2009 г. – 29.05.2018 г.;
-
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка за
забава за сумата от 5631,92 евро за периода 30.05.2018 г. – 15.01.2019 г.;
-
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 712,41 евро, представляващи заемни такси.
Ищецът твърди, че на основание договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 15.05.2008 г. банката е предоставила на А.М.Г. и А.М.М.Г. заемна сума в
размер на 91210 евро, а ответниците са се задължили да я върнат на вноски и в
срокове съгласно уговорен погасителен план. Срокът за издължаване на кредита е
120 месеца, съгласно погасителен план, приложение към договора за кредит.
Кредитът е усвоен на 30.05.2008 г. в съответствие с уговореното в т. 5 от
договора за кредит по сметка на „П. Р.“ ООД – продавач на недвижимия имот, за
покупка на който е разрешен кредита. В т.7.1. от договора страните са
уговорили, че кредитът ще се олихвява с годишна възнаградителна лихва в размер
на 7 %. В т. 19.1. от договора са уговорени санкциите при забавени плащания, а
именно: при неплащане на падежна дата на дължимата лихва остатъкът от кредита
ще се олихвявам освен с дължимата възнаградителна лихва по т. 7.1. и с
наказателна надбавка за забава в размер на 3 процентни пункта, считано от
падежната дата. При неплащане на падежна дата на дължимата месечна вноска по
главница, невнесената дължима сума се олихвява с уговорената в т. 7.1.
възнаградителна лихва и с наказателна надбавка за забава в размер на 3
процентни пункта, считано от падежната дата (т. 19.4). Кредитополучателят се е
задължил за плащането на такси и комисионни, както и всички други разходи по
обслужването на задължението и принудително събиране на вземането (т. 22.1.).
Кредитополучателят се е задължил да плати сумите във връзка със служебното
подновяване на застраховката на обезпечението по договора, в каквато връзка се
твърди да дължи застрахователна премия, платена от банката във връзка със
служебното подновяване на застраховката на обезпечението по застрахователните
полици. Задължението не е изпълнявано и е настъпил крайния падеж на процесния
договор – 30.05.2018 г. Претендира разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба е връчена на ответниците в съответствие с Конвенцията за
връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи (Хагската конвенция).
Отговор на исковата молба не е постъпил.
С определение от 10.05.2022 г. съдът е дал указания на ищеца да
конкретизира за кой период и в какъв размер са начислявани претендираните от
ищеца заемни такси в размер на 712,41 евро като е указал, че при неизпълнение
на указанията исковата молба ще бъде върната. Указанията не са изпълнени до
първото открито съдебно заседание, поради което, на осн. 129, ал. 3 ГПК, исковата
молба в тази част подлежи на връщане.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница:
От приложения договор за кредит за покупка на недвижим имот от 15.05.2008
г. се установява, че между банката, от една страна като кредитор, и А.М.Г. и Ан
М.Г., от друга страна като кредитополучатели, е възникнало правоотношение по
договор за банков кредит, по силата на което банката се е задължила да
предостави на кредитополучателите сумата от 91210 евро за покупка на описания в
договора апартамент, а кредитополучателите са се задължили да я върнат по реда,
сроковете и условията, уговорени в договора (т. 1). Уговорено е сумата да бъде
предоставена за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита (т. 2.1.). Уговорено е заплащането на възнаградителна лихва за ползване на
кредита (т. 7.1), както и на санкция за неплащане на падежна дата (т. 19.3). Договорът е сключен в
изискуемата от закона писмена форма (430, ал. 3 ТЗ) и съдържа изискуемите по закон реквизити
на договора за кредит съгласно ал. 1 и ал. 2 на чл. 430 ТЗ.
Съгласно договора кредитът се усвоява еднократно, като средствата се
превеждат безкасово по сметка на името на продавача (т. 5). От приетото по
делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че на 30.05.2008 г. договорената заемна сума е предоставена на
кредитополучателите и преведена на „П. Р.“ ООД - продавач на апартамента, за
покупката на който е предоставена заемната сума. Следователно, кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателите договорената
заемна сума, а за кредитополучателите е възникнало задължение да я върнат. Предвид,
че кредитът е усвоен на 30.05.2008 г. и е срокът за който е предоставен
кредита, считано от датата на усвояването, падежът за погасяване на кредита е
30.05.2018 г. (т. 2.1.).
На осн. чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ договорът за кредит е търговска сделка. От
съдържанието на договора не се установява кредитополучателите да са се
задължили да отговарят разделно за поетото задължение, поради което, на осн.
чл. 304 ТЗ, кредитополучателите са солидарни длъжници.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредитът е погасяван редовно до вноска с падеж 29.08.2008 г. –
трета вноска по кредита, като от тази вноска е останала просрочена главница в
размер на 97,52 евро. Към датата на исковата молба кредитът е с настъпил падеж
като размерът на непогасената главница е 89 699,42 евро, формирана от 118 броя
месечни вноски за периода 29.08.2008 г. – 29.05.2018 г. Следователно, искът за главница е основателен и следва да
бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за възнаградителна лихва:
Ответниците са физически лица, на които по силата на сключения с банката
договор е предоставен банков кредит за покупка на жилищен имот - апартамент. Не
се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът
да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
страна на ответниците, поради което същите имат качеството на потребители по
см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява
търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответниците са
приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.
На осн. чл. 7, ал. 3, изр. първо ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Страните са договорили, че за предоставения кредит кредитополучателите
заплащат лихва в размер на 7% (т.7.1.). При промяна на лихвения процент при
условията на т. 22.3 кредиторът определя нов размер на месечната погасителна
вноска, за което предоставя на кредитополучателите актуализиран погасителен
план (т. 7.2.). При начисляване на лихвите, месецът се брои на 30 дни, а
годината за 360 дни (т. 7.3).
В т. 22.3 е уговорено, че кредиторът има право едностранно да променя
лихвения процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ
начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните
условия: а. при изменение от поне 1% за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR,
LIBOR; б. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или
евро/щатски долар; в. при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на
потребителските цени за България (CPI); г. въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д. промени в
нормативните актове , както и в регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките; е. при изменение от поне 10% за
месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива от привлечените
депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на Централната
банка; ж. съществена промяна в паричната политики на Централната банка като
премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на
парите. Клаузата на т. 22.3 представлява хипотеза на неравноправна клауза,
посочена сред неизчерпателно изброените хипотези на чл. 143 ЗЗП (чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП). Действително, предвидените в
клаузата основания, при наличието на които банката може да измени едностранно
лихвения процент, стоят извън волята на търговеца. Същевременно, в договора не е
предвидено, нито са приложени документи, доказващи, че страните са се
споразумели, как промяната на посочените в клаузата на т. 22.3. обстоятелства
конкретно ще се отрази на промяната на лихвения процент, които конкретни
уговорки да могат да позволят на потребителя да предвиди риска от приемане на
посочената клауза. В случая, не е налице фактическият състав на изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги
(разпоредбата изрично реферира към чл. 143, т. 7, 10 и 12, но предвид
измененията на чл. 143 в ДВ - бр. 100/19 следва да се тълкува корективно и да
се отнася съответно за чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13). Основният критерий за
приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за
едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания
размер на лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията, при които този размер може
да се променя при наличие на посочените в клаузата на т. 22.3 основания до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност,
поради което, по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г.
на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно,
недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на лихвата,
предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не може да
се ползва от коментираното изключение. В разглеждания случай не е налице и
фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1) доставчикът
на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за
извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен
срок и 2) другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати.
Това е така, защото втората от посочените предпоставки не е уговорена - в
процесния договор липсва клауза, която предоставя такава възможност на
потребителя.
Не е доказано коментираната клаузата на т. 22.3. от
договора да е индивидуално уговорена, поради което, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД
е нищожна. Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора за кредит (цената
на договора) и доколкото при неприлагане на тази клауза, се запазва уговорката
за дължима възнаградителна лихва с определен размер, съставът приема, че
сделката би била сключена и без недействителната й част (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Наличието не неплатени суми за възнаградителни лихви и, съответни -
техният размер при наличието на неплатени суми следва да се определи при
прилагане на първоначално уговорения лихвен процент за възнаградителна лихва –
7%. От приетото заключение на вещото лице се установява, че размерът на възнаградителната лихва върху
заетата сума при прилагане на лихвен процент в размер на 7% за периода 29.08.2008 г. – 15.01.2018 г. е в размер на 58603,21 евро, до която сума
искът следва да бъде уважен, а за остатъка – отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
неустойка за забава за сумата от 15161,39 евро за периода 23.03.2009 г. –
29.05.2018 г.:
Страните са уговорили, че при неплащане на падежна дата на дължимата (цяла
или част) месечна лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен
процент по т. 7.1., увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта,
считано от падежната дата (т. 19.3, б. а)). Уговорили са също, че при неплащане
на падежна дата на дължимата (цяла или част) месечна вноска по главница,
невнесената дължима сума се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7.1.,
увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта, считано от падежната
дата (т. 19.3, б. б)).
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че банката е начислила на
кредитополучателите за периода 29.09.2008 г. – 29.05.2018 г. „санкционираща
лихва“ в размер на 16472,31 евро, от които 1310,92 евро са погасени на
15.08.2014 г.
Доколкото неустойката за забава се формира чрез лихвения процент на възнаградителната
лихва, увеличен с определена надбавка и с оглед изводите на съда за нищожност
на клаузите, предвиждащи право на банката едностранно да увеличава
възнаградителната лихва, то размерът на дължимата неустойка за забава следва да
се определи при прилагане на първоначално уговорената лихва от 7%.
Установява се от счетоводната експертиза – съобразно отговора на задача 14,
във вариант по първоначалния лихвен процент от 7%, че непогасената част от
неустойка (с приспадане на платената част от 1310,92 евро) за забава за периода
23.03.2009 г. – 29.05.2018 г. е в размер на 15695,37 евро. Искът следва да бъде уважен до предявения
размер от 15161,39 евро.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
неустойка за забава за сумата от 5631,92 евро за периода 30.05.2018 г. –
15.01.2019 г.:
От приетото заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че наказателната лихва за забава за периода
30.05.2018 г. – 15.01.2019 г., изчислена върху непогасена главница в размер на
89699,42 евро, при лихвен процент в размер на 10%, е в размер на 5631,92 евро.
Следователно, искът е основателен и следа да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ищецът е направил съдебно-деловодни разноски в размер на 14658,26 лв.,
претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Съразмерно с
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски в общ размер на 14172,35 лв.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.М.Г. /А.М.G./, роден на *** г., гражданин на
Ирландия, и А.М.М.Г. /A.M.M. G./, родена на *** г., гражданка на
Ирландия, да заплатят солидарно на Б.Д. ЕАД, ЕИК ******* както следва:
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 89699,42
евро, представляваща вземане за неплатена част от заетата сума (главница)
по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 15.05.2008 г., ведно
със законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното плащане;
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, сумата от 58603,21 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода 29.08.2008 г. – 15.01.2018 г.;
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 15161,39 евро,
представляваща неустойка за забава за сумата за периода 23.03.2009 г. –
29.05.2018 г.;
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5631,92 евро,
представляваща неустойка за забава за сумата от за периода 30.05.2018 г. –
15.01.2019 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 14172,35 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за
възнаградителна лихва за разликата над 58603,21
евро до пълния предявен размер от 69769,96 евро.
ПРЕКРАТЯВА на основание 129, ал. 3 ГПК, производството в частта по предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, за сумата от
712,41 евро, представляваща заемни такси.
Решението в частта, с която е върната исковата молба, подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните. В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: