Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260055
гр. Несебър, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 1079 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗС и чл.
109 от ЗС.
От
ищеца М.З.К. срещу „Е.Х.” ООД са предявени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗС, с които се иска да бъде признато за
установено, че ищецът притежава идеална част, съответстваща на неговата част от
общите части в сградата, в следните обекти, представляващи общи части в сграда
с кадастрален идентифИ.ор № ************.3, представляваща блок С – сграда „И.”
в комплекс „И.”, с. Равда: СОС с
идентифИ.ор № ************.3.1, СОС с идентифИ.ор ************.3.13, СОС с
идентифИ.ор ************, СОС с идентифИ.ор ************, електромери и
устройства, осигуряващи функционирането на домофнна система, пожароизвестителна
система, СОТ, намиращи се метални шкафове, отляво вътре във вход 1 на бл. С –
сграда „И.”, осветителни тела, сензори, инсталации, намиращите се в коридорите
на сградата, обща система за вентилация, инсталации и контролни панели за нея,
намиращи се в коридорите на сградата, ВиК тръби, инсталации и водомери, намиращи
се в коридорите на сградата, технически инсталации, осигуряващи разпределението
на интернет в сградата (основна конзола); основен пулт за управление на
пожароизвестителната система, централен контролен панел за климатичната
система; електрически разпределител; система за управление на централната
вентилационна система на сградата, разположени в СОС с кадастрален идентифИ.ор ************.
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска ответникът да
прекрати незаконните си действия по прекъсване на електроснабдяването и да се
въздържа от действия, представляващи прекъсване подаването на електричество към
общите части в сграда „И.” и към собствения на ищеца имот; да прекрати
незаконните си действия по прекъсване на климатизацията и да се въздържа от
действия, представляващи спиране климатизацията към собствения на ищеца имот;
да прекрати незаконните си действия по създаване препятствия на ищеца да
прекара самостоятелна интернет връзка към собствения си имот и да се въздържа от
всякакви възпрепятстващи това действия; да бъде осъден ответникът да
преустанови противоправните действия върху общите части на сграда „И.” в режим
на ЕС, изразяващи се в завземане на общи части; да бъде осъден ответникът да
прекрати създадените пречки по отношение на ищеца да ползва общите части,
подробно описани в молбата, като осигури на ищеца свободен достъп до изброените
помещения, инсталации и съоръжения, разположени в сграда „И.”. Ищецът сочи, че е
собственик на недвижим имот в блок С – сграда „И.”, а именно: СОС с идентифИ.ор
№ ************.3.29, представляващ апартамент № *********. Твърди, че по този
начин той има право на собственост и от общите части на бл. С. Развива
съображения, че описаните помещения служат за общо ползване по смисъла на чл.
38 от ЗС. Сочи, че ответникът претендира да е собственик на тези части. Твърди,
че на 08.06.2019г. в 14:00 часа ответникът спрял изцяло електрозахранването в
сграда „И.”. Излага, че на 12.06.2019г. собственикът „Юг Капитал” ЕООД, чрез
управителя си, подал молба за обезпечение на бъдещ иск, по която съдът е
допуснал обезпечение на бъдещия иск чрез възстановяване на електрозахранването
в сграда с идентифИ.ор ************.3. Твърди, че на основание този съдебен акт
захранването е възстановено, но на 20.08.2019г. ответникът спрял
електрозахранването в общите части и в апартамента на ищеца. Сочи, че и към момента
на подаване на исковата молба продължава да е прекъснато подаването на
електричество към собствения на ищеца имот, както и в общите части. Твърди, че
ответникът е прекъснал интернет връзката до имота на ищеца, тъй като има достъп
до помещението, от което може да се управлява интернет достъпа на собствениците
и не позволява по никакъв начин ищецът да прекара интернет връзка в апартамента
си, независима от тази на ответника. Сочи, че ответникът е прекъснал
климатизацията към имота на ищеца и по този начин го е направил негоден да се
обитава през летния и зимния сезон. Навежда, че ответникът, ограничавайки
достъпа до посочените помещения, е нарушил чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗУЕС, тъй като
е завзел общи части на ЕС и е лишил останалите етажни собственици от
възможността да ги ползват. Развива съображения в насока, че посочените
помещения и инсталации са били предназначени за общо ползване. Твърди, че ответникът
няма право да претендира индивидуална собственост, а ограничава достъпа до
посочените общи части, тъй като единствено той има достъп до тях и отказва на
всеки, който се обръща с искане за осигуряване на такъв. Сочи, че ответникът препятства
и достъп на лица до помещенията, извършващи техническа поддръжка. Намира, че с
тези действия той нарушава чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 12 от
ЗУЕС, а за ищеца е невъзможно да упражни правата си по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС. Квалифицира действията на ответника като неправомерни, пряко нарушаващи
правния ред. Сочи, че СОС с
идентифИ.ор № ************.3.1 представлява склад за общо ползване, тъй като в
него се намира водомер на сградата, система за управление на сградната
инсталация, уред за топлообмен и други инсталации. Твърди се, че ответникът е
завзел този обект чрез своите служители, които не осигуряват достъп до
помещението на собствениците. Излага се, че СОС с идентифИ.ор ************.3.13
е за общо ползване, тъй като в него се намират електрически табла, електромери
и устройства, осигуряващи функционирането на домофонната система,
пожароизвестителната система, СОТ за вх. 2, които се намират в метални шкафове.
Твърди се, че такива устройства се намират и в метални шкафове, разположени
отляво вътре във вход 1 на бл. С – сграда И.. Сочи се, че този обект е завзет
от ответника чрез неговите служители, които не само, че не осигуряват достъп до
помещението на собствениците, но неправомерно прекъсват електроподаването към
общите част и към апартамент И 105. Навежда се, че ответното дружество държи
ключовете за металните шкафове, до които собствениците на отделни обекти нямат
достъп, като не се допускат собствениците до помещението, в което се намира
централното електрическо табло на сградата. По отношение на СОС с идентифИ.ор ************
се сочи, че служи за общо сервизно помещение, като е завзет от ответното
дружество, чрез неговите служители, които не осигуряват достъп до помещението
на собствениците. Сочи се, че СОС с идентифИ.ор ************ е инфраструктурен
обект, разположен на ет. 5 (последен), като в него се намират климатични машини
Дайкин – десет броя и инсталации, осигуряващи необходимата климатизация на
всички самостоятелни обекти в сградата. Твърди се, че е обща част, тъй като
служи за общи нужди на собствениците. Излага се, че системата за управление на
вентилационната система в сградата е разположена и в СОС с идентифИ.ор ************.3.12,
СОС с идентифИ.ор ************.3.32, СОС с идентифИ.ор ************.3.48 и СОС
с идентифИ.ор ************.3.62. Сочи се, че контролни панели за общата система
за вентилация и инсталации се намират в коридорите на сградата. Твърди се, че
ответното дружество чрез свои служители е завзело самостоятелните обекти, като
не допуска отделните собственици до климатичната инсталация и централната
система за управление на вентилацията и неправомерно изключва климатизацията
към апартамент *********. Излага се, че единствено ответникът има ключове за
помещенията, металните шкафове, ревизионните кутии, шахти, комуникационни
шкафове за оптични мрежи и други. Отправя се искане да се преустановят
противоправните действия на ответника, като същият следва да осигури
безпрепятствен достъп до общите помещения, шкафове, кутии и шахти и др. чрез
предоставяне на ключ, като ответникът е поставил ключове и катинари, с което е
лишил етажния собственик от достъп до общите части. Отправя се искане
ответникът да прекрати незаконните си действия по прекъсване на
електроснабдяването до собствения на ищеца имот и да се въздържа от действия,
представляващи прекъсване на подаването на електричество до общите части, да
прекрати незаконните си действия по прекъсване на климатизация и да се въздържа
от действия по спиране на климатизация, да прекрати незаконните си действия по
препятстване на ищеца да постави самостоятелна интернет връзка в собствения си
имот и да се въздържа от препятстващи това действия. С тези
доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника „Е.Х.” ООД е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, неоснователни,
недоказани. Моли делото да бъде прекратено поради липса на процесуален интерес.
Счита, че не става ясно кое е правото, което е нарушено за ищеца. Оспорват се
всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Сочи се, че помещенията
от 1 до 4 в исковата молба са собственост на ответника, тъй като са предмет на
апорт от страна на „П.Д.” ЕООД (строител на сградата). Излага се, че процесните
помещения са били собственост на строителя, не са продадени, останали са в
патримониума му и са апортирани в капитала на ответника. Не се оспорва, че
обектите по т. 5, 6, 7, 8 и 9 от исковата молба са общи части по смисъла на чл.
38 от ЗС и принадлежат на всички собственици на сграда С – съответно на
процента им от идеалните части в сградата. Оспорват се твърденията на ищеца, че
правото му на собственост върху тези имоти е ограничавано, като се твърди, че от ответника
под никаква форма не е извършвано такова ограничаване. Твърди се, че комплексът
е от „затворен тип”, но има и 8 учредени етажни собствености. Сочи се, че ответникът
извършва управление и поддръжка на основание индивидуални договори, сключени по
чл. 2 от ЗУЕС, но от друга страна между отделните етажни собственици и
дружеството има конфликт относно поддръжката. Излага се, че етажните
собствености събират разходи за управление и поддръжка, без обективно да
заплащат такива, а поддръжката се поема изцяло от ответника, който има
назначени на заплата служители, отговарящи за поддръжката. Излага се, че в
помещенията, описани в исковата молба, има монтирани машини и съоръжения, които
са собственост на „Е.Х.” ООД. Сочи се, че собственост на дружеството са допълнителни
съоръжения, елемент на техническата инфраструктура, които са монтирани
допълнително и с цел безпроблемно осигуряване на дейността по управление и
поддръжка и комунално обезпечаване на апартаментите в отделните сгради на
комплекса. Оспорва се твърдението за умишлено спиране на тока на ищците. Твърди
се, че прекъсването на електрозахранването се дължи на изгорели високоволтови
предпазители – 6 броя, в уредба средно напрежение в „Трафопост 3”, което е
установено от „Актаел – Н” ЕООД – дружество, натоварено с поддръжка на
трафопостовете. Сочи се, че захранването прекъснало на 08.06.2019г., но
впоследствие били монтирани нови предпазители и същото било възстановено от
14.06.2019г. В тази връзка липсата на ток на ищеца на 08.06.2019г. се отдава на
авария, а не на вина на дружеството ответник. Обръща се внимание, че ответникът
няма как да контролира кой и какви вмешателства извършва по електрическата
мрежа, поради което се стига до чести аварии. Относно интернет връзката се
сочи, че доставчик на услугата в комплекса е „А1 България” ЕАД. Излага се, че
ответникът не носи отговорност за ограничаване на интернет връзката спрямо
етажните собственици. Твърди се, че ответното дружество не е извършило
неправомерни действия, с които да ограничи достъпа на етажните собственици до
помещения и намиращи се в тях технически съоръжения и инсталации, които са
предназначени за общо ползване. Обръща се внимание, че не става ясно в какво се
изразява твърдяното завземане на общи части. Сочи се, че липсва констативен
протокол по чл. 57 от ЗУЕС за нарушения, извършени от ответника. Твърди се, че
ответникът не е предприемал действия за преустрояване на общи части, нито за
ползването им не според тяхното предназначение, без съгласието на останалите
етажни собственици. Излага се, че правото на ползване на общите части не е
накърнено. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответното дружество не допуска
лица, извършващи техническа поддръжка на комплекса. Сочи се, че трудностите за
ищеца при осъществяване на достъпа до общите части не са свързани с
неоснователни действия на ответника. Оспорва се твърдението, че ответното
дружество е спирало климатизацията до самостоятелния обект на ищеца. Твърди се,
че никой не е пречил на ищеца да прекара интернет връзка в апартамента си. Сочи
се, че ищецът неправомерно се е прикачил към електрическата мрежа в общите
части, а ответникът не му е доставчик на електричество и няма право да го
захранва с електричество. Твърди се, че ищецът не е ограничен да ползва общите
части. Излага се, че са установени правила за достъп до инфраструктурните
съоръжения в сградата, като не може и няма как всеки да има ключ до таблата за
ток и водомерите, тъй като са чести случаите на извършени манипулации. Твърди
се, че ответното дружество има назначен отговорник по поддръжка на общите части
в комплекса и в присъствието на техническо лице на никой не е отказан достъп до
съоръженията на инфраструктурата в сградата. Твърди се, че обекти с кадастрален идентифИ.ор №№ ************.3.12 на ет.
0 с площ от 12,76 кв. м., ************.3.32 на ет. 1 с площ от 13,41 кв. м., ************.3.48
на ет. 2 с квадратура от 13,41 кв. м. и ************.3.62 на ет. 3 с квадратура
от 13,41 кв. м. фигурират в дружествения договор на ответника, като приета
апортна вноска от „П.Д.” ЕООД. Сочи се, че ответникът е собственик на тези
обекти на това основание, които са вписани в дружествения договор като
камериерски офиси и се ползват за осъществяване на дейността по управление и
поддръжка. По отношение на обекти с кадастрални номера ************.3.1, ************.3.13,
************, ************.3.82 се сочи, че са собственост на „П.Д.” ЕООД и в
тях има оборудване и техника на двете дружества. С тези доводи се твърди, че
обектите са самостоятелни и са собственост на юридически лица, поради което не
представляват обща част. Оспорват се твърденията на ищеца за противоправни
действия от служители на дружеството ответник. Относно искането за
самостоятелна интернет връзка на ищеца се сочи, че това би могло да се случи
след сключване на индивидуален договор за предоставяне на определената услуга. С тези
доводи от съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Третото лице помагач – П.Д.” ЕООД,
чрез процесуалния си представител сочи, че е собственик на обекти с кадастрални номера ************.3.1
- склад, ************.3.13 - инсталации, ************ - склад, ************.3.82
– машинно. Обръща се внимание, че поради тази причина те не са общи части по
смисъла на чл. 38 от ЗС. Излага се, че исковете срещу ответника са
неоснователни и недоказани. Твърди се, че не е
ограничаван достъпът на собствениците до тези помещения. Отправя се искане
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа страна:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 117, том VI, рег. № 5556 по дело № 1026 от 26.08.2011г. на нотариус
Мария Бакърджиева, вписана под номер 110 (на л. 9 – л. 10 от делото) ищецът
придобил самостоятелен обект в сграда с идентифИ.ор № ************.3.29 в село
Равда, с адрес – курортен апартаментен комплекс „И.“, блок С, етаж 1,
апартамент И 105 – в сграда 3 в ПИ с идентифИ.ор ************, представляваща
жилище, апартамент, брой нива – 1, площ по документ – 110,97 кв. м., с
прилежащи части – 2,014 % идеални части, съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж – СО № ************.3.30 и СО ************.3.28, под обекта – СО ************.3.9
и СО ************.3.8, над обекта – СО ************.3.47, СО ************.3.46
и СО ************.3.45, описан в нотариалния акт като апартамент № И 105, на
първи етаж, състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две
бани с тоалетни и тераса, на площ, ведно с общите части от 136,11 кв. м., със
застроена площ от 110,97 кв. м. и общи части – 2,014 %, заедно със съответния
процент идеални части от правото на строеж върху мястото.
С Определение № 280 от 08.07.2019г. по ч.гр.д. №
227/2019г. е допусната обезпечителна мярка в полза на Олег Ашурков –
възстановяване на електрозахранването в сграда с идентифИ.ор ************.3.
От ищеца до Окръжен съд Бургас е подадена молба за
обезпечение на бъдещ иск (на л. 13 – л. 15 от делото) от 21.08.2019г. С нея е
поискано обезпечение на бъдещ иск чрез обезпечителна мярка – „Възстановяване
подаване на електричество“ в общите части в сграда с идентифИ.ор ************.3.,
както и в самостоятелен обект ************.3.29 – апартамент И 105. Изложени са
твърдения, че на 08.06.2019г. в 14:00 часа дружеството „Е.Х.“ спряло изцяло
електрозахранването в сграда в режим на етажна собственост „И.“, бл. С – всички
обекти, общите части и асансьорната уредба били лишени от електрическа енергия.
По обезпечението на Ашурков електричеството било възстановено в цялата сграда.
На 20.08.2019г. дружеството отново спряло електрозахранването в общите части и
в апартамента на К.. С определение 415 от 09.09.2019г. по ч.гр.д. № 313/2019г.
по описа на Апелативен съд Бургас е оставено без уважение искането на К. поради
неадекватност на мярката.
Видно от договор от 01.05.2019г. (на л. 102 – л. 106 от
делото) „Е.Х.“ ЕООД възложило на „Актаел – Н“ ЕООД да извърши „Поддържане и
ремонт на електроинсталация в комплекс от затворен тип „И. Бийч енд Спа“ с.
Равда, ул. „*********, включващо поддържане на електрическата инсталация и
електрическо оборудване в сградите на комплекса. С договор между същите страни
и от същата дата (на л. 107 – л. 110 от делото) на дружеството било възложено
абонаментно техническо обслужва и профилактика на Трафопост 1, Трафопост 2 и
Трафопост 3 в комплекса. В кондиционен лист (на л. 111 – л. 112 от делото) били
уговорени конкретни дейности за изпълнителя и ценоразпис.
Видно от 2 бр. констативни протоколи (на л. 113 – л. 114
от делото) на 08.06.2019г. при „Актаел – Н“ постъпил сигнал от „Е.Х.“ ООД за
прекъсване на електрозахранването на „И. Бийч Ресорт Енд Спа – Равда“. На
10.06.2019г. били направени измервания на параметрите на електрическата мрежа,
при които се установило, че прекъсване на захранването се дължи на изгорели
високоволтови предпазители – 6 бр. в уредба средно напрежение в трафопост № 3.
Поради необходимост от смяната им се наложила доставка на същите, като били
доставени на 14.06.2019г. и монтирани на същата дата, на която захранването
било възстановено. На 10.08.2018г. от св. Недялков и представител на
„Булелектрикс“ ООД било констатирано, че в трафопост 3 е включен кабел,
захранващ сграда Е – към шинната система на табло ниско напрежение ТНН на ТП 3,
но преди измервателните токови трансформатори и потребената ел. енергия от тази
сграда не се включва в общата измерена от балансовия електромер за трафопоста.
Видно от дружествен договор на „Е.Х.“ ООД (на л. 116 – л.
155 от делото) съобразно чл. 7, ал. 5 от него от „П.Д.“ била направена апортна
вноска на собственици недвижими имоти, машини, апаратура и инвентар, находящи
се в комплекс „И.“, сред които: СОС с
кадастрален идентифИ.ор ************, СОС с идентифИ.ор ************.3.32, СОС
с идентифИ.ор ************.3.48 и СОС с идентифИ.ор ************.3.62.
От удостоверение №
268/15.09.2006г. на главен архитект на Община Несебър (на л. 178 от делото) се
установява, че „Курортен апартаментен комплекс „И.“, подобект „Сграда С“, с
възложител „П.Д.“ ЕООД, бил въведен в експлоатация от същата дата.
От заключението на
комбинираната съдебно-техническата експертиза (на л. 217 – л. 223 от делото) се
установява, че на 24.07.2020г. бил извършен оглед в комплекса и в апартамента
на ищеца. При огледа се установило, че комплексът се състои от няколко сгради,
парково пространство с открит басейн и зелени площи, като се ползва сезонно
само през летните месеци. Откритият басейн се ползвал безпрепятствено, а
площите били добре поддържани. За целия комплекс „И.“ има открита партида за
ток и вода на името на „Е.Х.“ ООД, което осъществява и поддръжката на
комплекса. На вещите лица бил осигурен достъп до комплекса и общите части на
сграда „И.“ – от служители на дружеството. До апартамента на ищеца бил осигурен
достъп от негов представител. Констатирало се, че асансьорите в сградата
работят, коридорите са осветени от ел. осветление, поддържа се интернет по
договор с кабелен оператор „А1“. Топла вода се подава към отделните апартаменти
централно, като се загрява в котел. На всеки етаж в коридора, в обособени ниши,
има подотчетни водомери за всеки апартамент, които са собственост на дружеството.
В заключено ел. табло са монтирани електромери за всеки апартамент, като
отделните собственици на апартаменти нямат открити партиди за ток и вода. От
централен водомер се отчита общото изразходено количество вода за курортния
комплекс, което се разпределя на отделните потребители по данните от
подотчените водомери. Потребеното количество електроенергия също се разпределя по електромерите за всеки
апартамент. На всеки етаж има стая за съръвър за поддържане на интернет в
курортния комплекс към кабелен оператор А1. Няма централна климатична
инсталация, обслужваща всички самостоятелни обекти, а отделна сплит система DAIKIN към апартаментите, която се включва и изключва от отделните потребители
в съответния апартамент. СОС с идентифИ.ор № ************.3.1 на ет. 0 е с
предназначение „склад“ и площ от 35,50 кв. м. – в него се намират общият за
сградата водомер и други компоненти от сградните инсталации за общо ползване.
СОС с идентифИ.ор ************.3.13 на ет. 0 е с предназначение „инфраструктурен
обект“ и застроена площ от 50 кв. м. В него се намират ел. табла и електромери
за общи за сградата инсталации, контролери и командни пултове за
пожароизвестителната инсталация и СОТ. СОС с идентифИ.ор ************ на ет. 0
е с предназначение „Склад“ и застроена площ от 17,50 кв. м. Ползва се като
склад за инвентар и сервизно помещение. СОС с идентифИ.ор ************ на ет. 5
е с предназначение „инфраструктурен обект“ и площ от 53 кв. м. Разположени са
компоненти на климатичната система, обслужващи общите части – стълбища,
коридори и фоайета – обозначен в проекта като „машинно асансьори“. СОС с
кадастрален идентифИ.ор ************, СОС с идентифИ.ор ************.3.32, СОС
с идентифИ.ор ************.3.48 и СОС с идентифИ.ор ************.3.62,
съответно на етажи 0, 1, 2 и 3 са с предназначение „камериерски офис“ и
застроена площ от 12,76 кв. м., 13,41 кв. м., 13,41 кв. м. и 13,41 кв. м. В тях
са разположени етажните приемно-разпределителни устройства за интернета в
сградата. Изводът на вещите лица е, че тези обекти служат за задоволяване на
общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа и към момента на
възникване на етажната собственост. Направен е извод, че към датата на огледа
не е прекъснато подаването на електричество, климатизация и интернет към
апартамент № *********. При включване – лампите светват, климатикът започва да
работи. Има кабел за интернет към апартамента на ищеца. Не е прекъснато
подаването на електричество в общите части – асансьори, стълбища, коридори в
отделните сгради на комплекса. В съдебно заседание вещите лица сочат, че има
портиер и в него е ключът за ел. таблата. Помещенията са заключени – портиер и
охрана държат ключа. В камериерските офиси са съоръженията за интернета.
По делото като свидетел е
разпитан Стоян С. (собственик на апартамент в друга сграда в комплекса. Според него
ответникът спира електричеството на всички живущи по свое желание и по свое
усмотрение с твърдения, че има технически проблем. За апартамента на К.
електричеството се включвало от стая на нулевия етаж. Основното захранване идвало
от главния корпус, където имало един общ електромер, който се водел на „Е.Х.“.
Свидетелят твърди, че К. бил изнудван да заплаща на дружеството сума, за която
нямало основание. Свидетелят сочи, че електричеството на К. било спирано по
нареждане на ръководството на дружеството. За стаята с електромери на нулевия
етаж ключ имали единствено служители на дружеството. Свидетелят констатирал, че
периодично се спира и изключва токът, водата се спирала, климатичната система
не работела. Климатичната инсталация се намирала на покривния етаж и
представлявала инвекторна система с един главен механизъм. Някой от
сътрудниците спирал системите умишлено. Свидетелят твърди, че се изключва токът
само на апартаментите, тъй като ответникът отдавал апартаменти под наем и имало
ток в коридорите. Свидетелят присъствал на случай, в който електричеството в
апартамента на К. било спряно, а съпругата на ищеца имала нужда да ползва електричество
за зареждане на устройство, поради което свидетелят и К. включили устройството
към електрическата мрежа от коридора.
От показанията на св. Недялков
(ръководител на технически отдел в комплекс „И.“) се установява, че партидата
за ел. енергия е една, а токът за отделните апартаменти се отчита чрез
подотчетни електромери. Установява се, че електромерите се намират на отделни
места в сграда „И.“. Според свидетеля никой не е спирал тока в комплекса, като
е имало отделни аварии – при някой не е имало ток в целия комплекс, при други –
в отделни апартаменти. Установява се, че поддържащото комплекса дружество имало
договор за поддръжка на трафопостовете, като сграда „И.“ се захранва от
Трафопост 3. Според свидетеля имало аварии в Трафопост 3 поради проблем със
захранването със средно напрежение. В сградата се доставя интернет от доставчик
„А1“, като свидетелят не е наясно дали съществува техническа възможност за
връзка с други доставчици. Климатизацията в комплекса е обща, като са налични
общи машини, обслужващи до 10-15 вътрешни тела, разположени в отделните
апартаменти. До сервизните помещения достъп имало ръководството на „Е.Х.“, но
при поискване били допускани собственици – например за сверка на данни от
електромера. Според свидетеля помещенията са винаги заключени, тъй като в тях
има машини и съоръжения и е опасно да се влиза без надзор. Установява се, че
таблата от електромерите са заключени с катинар. От показанията на свидетеля
става ясно, че на нулевия етаж има три сервизни помещения – първото с табло с
електромери, второто с абонатна станция за студена и топла вода и третото с
вентилатор за аспирация на цялата сграда. Установява се, че конзолите за
интернет и телевизията се намират в камериерските офиси – на всеки етаж. Климатизацията
е на покрива на сградата – в помещение с намиращи се в него климатични тела.
Ключът за това помещение се намира при св. Недялков – в техническа служба.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗС:
В тежест на ищеца е
да докаже, че е собственик на самостоятелен обект с идентифИ.ор № ************.3.29,
представляващ апартамент № *********, блок С – сграда „И.”, в комплекс „И.”, с.
Равда, че сградата е в режим на етажната собственост и в качеството си на
собственик на самостоятелен обект притежава правото на собственост върху общи
части, да докаже какъв е обемът на притежаваното от него право върху общите
части, както и да докаже твърденията си, че следните обекти представляват общи
части в сградата: СОС с идентифИ.ор № ************.3.1, СОС с идентифИ.ор ************.3.13,
СОС с идентифИ.ор ************, СОС с идентифИ.ор ************, електромери и
устройства, осигуряващи функционирането на домофнна система, пожароизвестителна
система, СОТ, намиращи се метални шкафове, отляво вътре във вход 1 на бл. С –
сграда „И.”, осветителни тела, сензори, инсталации, намиращите се в коридорите
на сградата, обща система за вентилация, инсталации и контролни панели за нея,
намиращи се в коридорите на сградата, ВиК тръби, инсталации и водомери,
намиращи се в коридорите на сградата, технически инсталации, осигуряващи
разпределението на интернет в сградата (основна конзола); основен пулт за
управление на пожароизвестителната система, централен контролен панел за
климатичната система; електрически разпределител; система за управление на
централната вентилационна система на сградата, разположени в СОС с кадастрален
идентифИ.ор ************.
На първо място
съдът намира, че така предявеният иск е допустим. В определение № 146 от
28.03.2019г. по гр.д. № 1921/2018г. по описа на II гр. о. на ВКС е разгледан въпросът за допустимост на иск, предявен от
отделен етажен собственик, за установяване собствеността на процент идеални
части върху определен обект на правото на собственост, представляващ обща част
в сграда в режим на етажна собственост. С цитираното определение изрично е
прието, че всеки етажен собственик може да предяви иск срещу трето лице за
защита на обща част от сградата, а при уважаване на иск за собственост съдът
следва да постанови диспозитив, в който да посочи на каква част от спорната вещ
ищецът е собственик. В случая ищецът изрично е поискал от съда да признае за
установено, че е собственик на идеални части от процесните обекти,
съответстващи на неговите идеални части в общите части от сградата. Ето защо с
оглед твърденията и искането на ищеца предявеният иск е допустим.
Както се установи
от фактическа страна ищецът е собственик на самостоятелен обект от правото на
собственост в сграда „С“ в процесния комплекс и като такъв притежава правото на
собственост върху 2,014 % идеални части
от общите части в сградата. Установи се, че сградата е в режим на етажната
собственост, доколкото в нея са налице множество самостоятелни обекти,
собственост на различни лица. Т.е. посочените елементи от фактическия състав на
предявения иск са установени. Спорен по делото е въпросът дали процесните
обекти са общи части.
Във връзка с общите части следва да се има
предвид, че в закона и съдебната практика са заложени критерии, по които да се
определи дали даден обект представлява обща част в сграда в режим на етажната
собственост. На първо място понятие за „общи части“ е дадено в чл. 38 от ЗС.
Според цитирания законов текст при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползуване. Може да
се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно
притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито
помещения обслужват.
От своя страна в Решение № 26 от 11.06.2020г.
по гр.д. № 3226/2019г. по описа на II гр.о. на ВКС е прието, че статутът
на обслужващите помещения, като принадлежност към самостоятелен обект в сграда
в режим на етажна собственост или като обща по предназначението си част, се
определя към момента на възникване на етажната собственост съобразно
строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика (съсобствениците)
при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и
въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за
самостоятелност на обект от съответния вид. Също така, етажните собственици
могат във всеки един момент с общо съгласие, при условия, допустими от закона,
да променят общите части по предназначение, като те преминат в самостоятелна
собственост на един или няколко съсобственика или трети лица. Такава промяна не
е допустима относно общите части по естеството си. В Решение № 40 от 25.03.2016г. по гр.д. № 4994/2015г. по
описа на II гр.
о. на ВКС е прието, че общите по предназначение части е възможно да не бъдат
общи на всички етажни собственици, ако такова предназначение не им е било
дадено или ако то би се отменил и тъй като за учредяването на етажна
собственост не е необходим специален акт, от значение е моментът, в който
съответното предназначение е било придадено, като когато това е станало преди
отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост
между различни съсобственици, т. е. преди възникването на етажната собственост,
меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било
придадено по волята на едноличния собственик на сградата. При определяне дали
даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част
или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има
предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на
етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено
преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент
към който се преценява статутът е момента на възникване на етажната
собственост. Обстоятелството дали елемент от сградата съставлява самостоятелен
обект и е заснет като такъв в кадастралната карта е без правно значение при
преценка статута му на обща част, тъй като и самостоятелни обекти – например
изрично посоченото в нормата на чл.38, ал.1 ЗС портиерско жилище – могат да
бъдат общи по предназначение части, щом са предназначени да обслужват общи
нужди на етажните собственици.
Във връзка с горните постановки на първо
място следва да се обърне внимание, че безспорно (като това обстоятелство не се
оспорва и от ответника) електромерите,
устройствата, осигуряващи функционирането на домофнна система,
пожароизвестителната система, СОТ, осветителни тела, сензори, инсталации,
намиращи се в коридорите на сградата, обща система за вентилация, инсталации и
контролни панели за нея, намиращи се в коридорите на сградата, ВиК тръби,
инсталации и водомери, намиращи се в коридорите на сградата, технически
инсталации, осигуряващи разпределението на интернет в сградата (основна
конзола); основен пулт за управление на пожароизвестителната система, централен
контролен панел за климатичната система; електрически разпределител; система за
управление на централната вентилационна система на сградата, представляват общи
части по естеството си, които попадат в обхвата на чл. 38, ал. 1 от ЗС, тъй
като са част от главните линии
на всички видове инсталации и централните им уредби и водосточните тръби. Т.е. изрично са предвидени
като общи части в текста на чл. 38, ал. 1 от ЗС. По делото се установи, че част
от тези инсталации са разположени в определени самостоятелни обекти (напр.
инсталациите, осигуряващи разпределението на интернет в сградата (основна
конзола) се намират в т. нар. „камериерски офиси“ - СОС с кадастрален идентифИ.ор
************, СОС с идентифИ.ор ************.3.32, СОС с идентифИ.ор ************.3.48
и СОС с идентифИ.ор ************.3.62). От своя страна общият за сградата
водомер се намира в СОС с идентифИ.ор № ************.3.1, ел. табла и
електромери за общи за сградата инсталации, контролери и командни пултове за
пожароизвестителната инсталация и СОТ се намират в СОС с идентифИ.ор ************.3.13,
а компоненти на климатичната система в СОС с идентифИ.ор ************. Друга
част от инсталациите се намират в коридорите на сградата – в ел. табло са
монтирани електромери за апартаменти, ел. осветление, подотчетни водомери за
всеки апартамент. По делото не възниква спор, че тези инсталации са общи части
за сградата.
Основният спорен
във връзка с този иск въпрос е дали общи части са СОС с идентифИ.ор № ************.3.1,
СОС с идентифИ.ор ************.3.13, СОС с идентифИ.ор ************, СОС с
идентифИ.ор ************. В тази връзка по делото е встъпило трето лице помагач
– „П.Д.“ ЕООД, което се легитимира като собственик на тези обекти. Изложено е,
че щом същите имат самостоятелни кадастрални номера значи са самостоятелни
обекти на правото на собственост. Както се посочи – в обсъдената по-горе
практика изрично е прието, че обстоятелството
дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв в
кадастралната карта е без правно значение при преценка статута му на обща част.
От значение е предназначението на съответния обект към момента на възникване на етажната собственост съобразно
строителните книжа. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че предназначението на
посочените самостоятелни обекти е да служат за задоволяване на общи нужди на
етажните собственици с оглед строителните книжа към момента на възникване на
етажната собственост. Този извод се затвърждава от отразеното в одобрения
архитектурен проект, според който тези помещения са предназначени за складове,
инсталации и машинно асансьор. Няма данни преди възникване на етажната
собственост собственикът на сградата да е променял предназначението им, нито
впоследствие общото събрание на етажната собственост да е вземало решение в
тази насока. Актуалното фактическо положение установява, че тези обекти
действително се ползват за общи нужди с оглед установеното от вещите лица и
свидетелите, че общият за сградата водомер се намира в СОС с идентифИ.ор № ************.3.1,
част от електрическите табла и електромери, общи за сградата инсталации,
контролери и командни пултове за пожароизвестителната инсталация и СОТ се
намират в СОС с идентифИ.ор ************.3.13, а компоненти на климатичната
система в СОС с идентифИ.ор ************. Посочените фактически обстоятелства
потвърждават, че и към момента посочените помещения се ползват за общи нужди и
съобразно цитираните постановки на съдебната практика представляват общи части
по предназначението си.
С оглед всичко
изложено до тук съдът намира, че искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 1 от ЗС. В случая посоченият иск следва да бъде уважен срещу
ответника „Е.Х.“ и при участието на третото лице помагач - „П.Д.“ ЕООД, тъй
като и двете дружества оспорват правото на собственост на ищеца върху
посочените обекти. На разглеждане е поставен въпросът дали ищецът притежава
право на собственост в тях, съответстващо на притежаваните от него идеални
части от общите части в сградата и след като това право му се оспорва от
ответника, то искът следва да бъде уважен именно срещу този ответник (за който
са събрани данни, че осъществява владение върху съответните самостоятелни
обекти). Въпросът кой фигурира в документите за собственост като собственик на
обектите е без значение, тъй като изводът на съда е, че става въпрос за общи
части и техни собственици са всички притежатели на самостоятелни обекти в
сградата в режим на етажна собственост.
По предявения иск с
правно основание чл. 109 ЗС:
Ищецът следва да
докаже, че е собственик на самостоятелен обект с идентифИ.ор № ************.3.29,
представляващ апартамент № *********, блок С – сграда „И.”, в комплекс „И.”, с.
Равда, че сградата е в режим на етажната собственост и в качеството си на
собственик на самостоятелен обект притежава правото на собственост върху общи
части, да докаже какъв е обемът на притежаваното от него право върху общите
части, че ответникът е осъществил посочените в исковата молба неоснователни
действия, с които пречи на ищеца като собственик на апартамент от жилищната
сграда, да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху апартамента и
върху общи части от сградата, следва да докаже, че електроснабдяването и
климатизацията до имота му и до общите части са прекъснати и към момента,
вследствие на неправомерни действия на ответника, че ответникът е извършил
действия по създаване препятствия на ищеца да прекара самостоятелна интернет
връзка към собствения си имот, че ответникът извършва противоправни действия
върху общите части на сграда „И.” в режим на ЕС, изразяващи се в завземане на
общи части; че ответникът извършва действия, с които създава пречки по
отношение на ищеца да ползва общите части, като препятства свободния му достъп
до изброените помещения, инсталации и съоръжения, разположени в сграда „И.”. Следва да докаже твърденията
си, че ответникът, чрез свои служители, препятства достъпът до описаните общи
части в сградата, както и, че на помещенията са поставени ключалки и катинари
от ответника и ключовете за тях се държат единствено от ответника.
Следва да се обърне
внимание, че след конкретизацията на претенциите си във връзка с този иск
ищецът твърди, че ответникът, чрез свои служители, препятства достъпа до
описаните общи части в сградата, както и, че на помещенията са поставени
ключалки и катинари от ответника и ключовете за тях се държат единствено от
ответника.
По този начин
исканията на ищеца по чл. 109 от ЗС се свеждат до няколко направления: 1. ответникът да прекрати незаконните си действия по
прекъсване на електроснабдяването и да се въздържа от действия, представляващи
прекъсване подаването на електричество към общите части в сграда „И.” и към
собствения на ищеца имот; 2. да прекрати незаконните си действия по
прекъсване на климатизацията и да се въздържа от действия, представляващи
спиране климатизацията към собствения на ищеца имот; 3. да прекрати незаконните си действия по създаване
препятствия на ищеца да прекара самостоятелна интернет връзка към собствения си
имот и да се въздържа от всякакви възпрепятстващи това действия; 4. да бъде осъден ответникът да преустанови
противоправните действия върху общите части на сграда „И.” в режим на ЕС,
изразяващи се в завземане на общи части, като осигури на ищеца свободен достъп
до изброените помещения, инсталации и съоръжения.
Във връзка с първите три искания следва да се
съобрази задължителната практика на върховната инстанция, според която при
предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС установяване на неправомерното
действие и съществуването му следва да се установи в рамките на висящия процес,
а искът по чл.109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на
съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост
на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват (Решение № 48 от
16.08.2017г. по гр.д. № 3809/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС). От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че към момента на огледа – 24.07.2020г. в общите
части на сградата и в апартамента на ищеца е налице електроснабдяване,
климатизацията в апартамента на ищеца работи и е налице кабел от съответния
оператор за интернет до апартамента на ищеца. Ето защо не се установява към
момента на приключване на съдебното дирене да е налице противоправно поведение
на ответника, което да препятства възможността на ищеца да упражнява правото си
на собственост върху проценсия апартамент. Нещо повече – по делото не се
събраха категорични доказателства такова препятстване да е осъществявано и в
миналото, доколкото от ответника не се оспорва, че електроподаването в сградата
е спирало, но поради настъпили аварии, като са представени и доказателства за
това – констативни протоколи. От своя страна единствено в показанията на св. С.
се сочи, че електричеството в апартамента на ищеца било спирано по инициатива
на ответника. Прави впечатление обаче, че в тази част показанията на свидетеля
не сочат никаква конкретика, а представляват на практика отправени обвинения от
него към „Е.Х.“, без да се съобщават обективни факти, на които тези обвинения
се основават. Свидетелят твърди, че дружеството периодични спирало и пускало
тока в апартамента на К., но не дава конкретни данни по въпроса от къде се е
снабдил с такава информация. Освен това твърденията му са, че електричеството
било спирано единствено в апартамента на ищеца. Тези твърдения от своя страна
не съответстват на твърденията на самия ищец и на други собственици в сградата,
отправени пред Окръжен съд Бургас и Апелативен съд Бургас, в които се твърди,
че електричеството било спряно в цялата сграда. Ето защо показанията на св. С.
са противоречиви, неясни и дадени при липса на конкретика, поради което от тях
не се установяват твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Т.е. по
делото не се доказа противоправно поведение на ответника, още повече такова
поведение, което да е предизвикало пречка за упражняване правото на собственост
на ищеца към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
Във връзка с твърденията на ищеца, че
ответникът ограничава правото му да сключва договор с избран интернет
доставчик, по делото се установи единствено, че в сградата са налични
инсталации на А1 и кабел за връзка с посоченото дружество е изведен до
апартамента на ищеца. По никакъв начин не се доказа представители на
дружеството ищец да пречат на свободата на договаряне на ищеца и да не му
позволяват да сключи договор по свое усмотрение с А1 или с друг оператор на
интернет. Следва да се отбележи, че няма как дружеството, което поддържа
сградата, да осигури връзка в самата сграда с всички възможни доставчици на
интернет, поради което самото инсталиране на слотове с А1 представлява
единствено предоставяне на възможност до собствениците да сключат договор с
този интернет доставчик. Не се доказаха конкретни факти и обстоятелства, които
да доведат до извод, че ищецът е препятстван да сключи договор за интернет с друг
доставчик. Изложеното мотивира съда да приеме, че искът по чл. 109 от ЗС в
частта относно първите три формулирани искания е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен на изложените по-горе основания.
По отношение на четвъртото искане на ищеца,
същото се свежда до твърдения за неправомерни действия на служители на
дружеството ответник, изразяващи се в поставяне на катинари и ключалки до
общите части и препятстване достъпа на ищеца до тях. Тези твърдения
представляват и основание на иска, който е по чл. 109 от ЗС и се основава на
твърдения за неправомерни действие от страна на дружеството. Съдът намира, че
цитираното завземане на общи части от ответника не се доказва по делото.
Действително от съдебно-техническата експертиза и показанията на св. Недялков
се установява, че достъпа до процесните помещения е ограничен и ключове за тях
се държат от „Е.Х.“ ООД като дружество, поддържащо комплекса. Не се установява
обаче този достъп да е установен от ответника чрез завземане на общите части.
Фактическият състав на иска по чл. 109 от ЗС изисква установяване на
неправомерно действие на ответника и наличието на връзка между конкретното
неоснователно действие и обема на препятстване упражняване правото на
собственост на ищеца. Ищецът основава искането си именно на неправомерните
действия на ответника (вкл. и изброените в точки от 1 до 3 от исканията),
поради което основава иска си единствено на чл. 109 от ЗС и за основателността
му е следвало да установи съответните неправомерни действия. От всички събрани по
делото доказателства се установява, че ответникът осъществява поддръжка в
комплекса и именно в това свое качество е установил владение върху посочените
помещения. Установява се – от показанията на св. Недялков, че при поискване
всеки собственик е допускан до помещенията, вкл. и за извършване на конкретни
сверки. Тези обстоятелства не се оборват от показанията на св. С., които не
сочат (като конкретика) поведение на ответника, изразяващо се в завземане на
общите части. Налага се извод, че не се доказа (въпреки указанията на съда)
неправомерно поведение на ответника, което да препятства достъпа на ищеца до
посочените общи части. Нещо повече – установеният начин на процедиране е
напълно логичен с оглед изнесеното и от св. Недялков, че в цитираните процесни
помещения са налични машини и инсталации и е нормално достъпът до тях на
етажните собственици да се извършва под някакъв контрол. Не се доказа по
никакъв начин достъп на етажен собственик до инсталациите в обекта да е бил належащ
за него и той да не е допускан от ответника. Както се посочи загатното от св. С.,
че електричеството на К. било спирано от служители на ответника, не се доказа
по делото поради липса на конкретика в показанията му. Следователно не може да
се приеме за доказано, че ищецът е следвало да посети помещението на етаж 0, за
да възстанови електричеството в апартамента си, а такъв достъп му е бил отказан
от ответника. Такива факти не се установяват в хода на процеса, а само факти от
подобно естество биха могли да докажат противоправно поведение на ответника,
което да препятства упражняването в пълен обем на правото на собственост на
ищеца.
При този изход на спора на страните не следва да се
присъждат разноски, тъй като единият от исковете е уважен изцяло, а другия –
отхвърлен изцяло, а страните претендират разноски в сходен размер. Ето защо с
оглед изхода на спора всяка от страните следва да понесе разноските така, както
са направени от нея.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Х.”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, че М.З.К., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Москва,
притежаващ паспорт тип Р № ******, издаден на 21.02.2012г. от ФМС 77208,
валиден до 21.12.2022г., с адрес в Република България – село Равда, комплекс „И.“,
ул. „*********, бл. С – сграда „И.“, ап. *********, Е СОБСТВЕНИК на основание
притежавания от него процент идеални части от общите части в сградата по нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 117, том VI, рег. № 5556 по дело № 1026 от 26.08.2011г. на нотариус Мария Бакърджиева,
вписана под номер 110 в регистъра на Нотариалната камара, на 2,014 % идеални части от следните общи части в сградата: самостоятелен
обект с идентифИ.ор № ************.3.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, с
предназначение „За склад“, площ – 35,50 кв. м., брой нива на обекта – 1,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ************.3.2, под обекта –
няма, над обекта: ************.3.21, ведно с намиращия се в него общ за
сградата водомер, самостоятелен обект с идентифИ.ор ************.3.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, с предназначение
„инфраструктурен обект в сграда“, площ – 50,00 кв. м., брой нива на обекта – 1,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ************.3.14, под обекта –
няма, над обекта: ************.3.33, ************.3.34, ведно с намиращите се в
него ел. табла и електромери за общи за сградата инсталации, контролери и
командни пултове за пожароизвестителната инсталация и СОТ, самостоятелен
обект с идентифИ.ор № ************ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Равда, с предназначение „За склад“, площ – 17,50 кв. м., брой
нива на обекта – 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под
обекта – няма, над обекта: няма, самостоятелен обект с идентифИ.ор ************,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, с предназначение
„инфраструктурен обект в сграда“, площ – 53,00 кв. м., брой нива на обекта – 1,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта – ************.3.75,
над обекта: няма, ведно с намиращите се в него компоненти на климатичната система,
технически инсталации, осигуряващи разпределението на интернет в сградата
(основна конзола), намиращи се в „камериерски офиси“ - СОС с кадастрален
идентифИ.ор ************, СОС с идентифИ.ор ************.3.32, СОС с идентифИ.ор
************.3.48 и СОС с идентифИ.ор ************.3.62; електромерите,
устройствата, осигуряващи функционирането на домофнна система, осветителни
тела, сензори, инсталации, обща система за вентилация, инсталации и
контролни панели за нея, ВиК тръби, инсталации и водомери, намиращи
се в коридорите на сградата, електрически разпределител, система за
управление на централната вентилационна система на сградата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.З.К., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. в гр. Москва, притежаващ паспорт тип Р № ******,
издаден на 21.02.2012г. от ФМС 77208, валиден до 21.12.2022г., с адрес в
Република България – село Равда, комплекс „И.“, ул. „*********, бл. С – сграда
„И.“, ап. *********, срещу „Е.Х.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска
ответникът да бъде осъден да прекрати незаконните си действия по прекъсване на електроснабдяването и да се въздържа от действия, представляващи прекъсване подаването на
електричество към общите части в сграда „И.” и към собствения на ищеца имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентифИ.ор № ************.3.29
в село Равда, с адрес – курортен апартаментен комплекс „И.“, блок С, етаж 1,
апартамент И 105 – в сграда 3 в ПИ с идентифИ.ор ************, да прекрати незаконните си действия по прекъсване на
климатизацията и да се въздържа от действия, представляващи спиране
климатизацията към собствения на ищеца имот, да прекрати
незаконните си действия по създаване препятствия на ищеца да прекара
самостоятелна интернет връзка към собствения си имот и да се въздържа от всякакви възпрепятстващи това действия, да
преустанови противоправните действия върху общите части на сграда „И.” с идентифИ.ор № ************.3.29.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Равда - в режим на ЕС, изразяващи се в завземане на общи части, като
осигури на ищеца свободен достъп до изброените помещения, инсталации и
съоръжения, разположени в сградата.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач – „П.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: