Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 972 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.144 СК и чл.149 СК
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от В.Д.Г. ЕГН**********, ***
против Д.Г.Г., ЕГН**********,***. В исковата молба се
твърди, че ответникът е баща на ищцата, а бракът между родителите ѝ е
прекратен с Решение №582 на Плевенския районен съд от 26.02.2009г. по
бр.д.№4246/2008г. Твърди, че на
28.06.2018г. навършила 18г. и баща ѝ, въпреки устните им договорки,
преустановил изплащането на издръжката ѝ. Твърди, че тя учи редовно в
Средно училище “***” гр.Плевен. Няма никакви доходи и имущества, от които да се
издържа. Твърди, че майка ѝ работи, но доходите ѝ са недостатъчни
за да задоволи потребностите на ищцата. Твърди, че последните са доста
по-големи от обичайните, защото има здравословни проблеми. Твърди, че от
седемгодишна възраст страда от бронхиална астма, придружена с алергичен ринит. Твърди, че състоянието ѝ не само предполага
специфичен режим на натоварване и почивка, специфичен хранителен режим, както и
допълнителното приемане на витамини и хранителни добавки, но и постоянното се
налага доплащане и заплащане изцяло на лекарства и изследвания , които не се
поемат от здравната каса. Твърди, че са завишени и потребностите ѝ във
връзка с образованието ѝ. Твърди, че е отлична ученичка и има намерение
да продължи да учи. Твърди, че подготовката ѝ за кандидатстудентските
изпити е свързана с допълнителни разходи за учебници и допълнителни платени
учебни курсове. Твърди, че посещава частни уроци. Моли ответника да бъде осъден
да заплаща на ищцата заплаща ежемесечна издръжка по 180 лв.,считано от датата
на подаване на исковата молба до настъпване на законните условия за
прекратяването и. Моли на основание чл.149 от СК, ответника да бъде осъден да
заплати на ищцата издръжка за минало време в размер 1350 лв./по 180лв. месечно
за периода от 28.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба./
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище за допустимост, но
неоснователност на предявената претенция. Признава за безспорно, че ищцата В.Г.
е дъщеря на ответника Д.Г.. С оглед представената по делото служебна бележка №538/06.02.2019г.
на СУ „***”- гр. Плевен е безспорно, че В.Г. през учебната 2018/2019г. е
записана като ученичка в 12 „в“ клас. Не оспорва, че ищцата е навършила
18-годищна възраст. Излага съображения, че условията, при които родител заплаща
издръжка на своите пълнолетни деца са уредени в чл. 144 от СК, а именно: Детето
да учи редовно в средно или висше учебно заведение, да не може да се издържа от
доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на
издръжката да не създава особени затруднения на родителя. Твърди, че пълна
безусловност на това задължение не е налице, за разлика от издръжката на
ненавършили пълнолетие деца. Регламента на тази норма е кумулативен- т.е.
детето да учи, да не може да се издържа и родителя да има възможност да дава
издръжка. Твърди, че в настоящия случай от представените писмени доказателства
се установява, че ищцата е пълнолетен гражданин, записана да учи в 12 клас.
Липсват писмени доказателства, които да установяват, че тя безспорно посещава
учебните занятия. Ищцата не е представила и доказателства за имущественото си
състояние, в т.ч. евентуално получавани от нея доходи. Твърди, че ответника ми
има друго дете Г.Д.Г., родена на ***г., Твърди, че ответника е сключил нов брак
и че освен своето биологично дете Г., се грижи и за още две деца- П.П., роден на ***г. и Р.П., роден на ***г. П.и Р., които са
деца на неговата съпруга, родени от първият ѝ брак с Р.П., починал на
08.06.2008г. в гр. Русе. Твърди, че децата са сираци и след сключване на
граждански брак между ответника и тяхната майка М.М.грижите
по отглеждането им е поета изцяло от Д.Г.. Твърди, че получава нетна сума в
размер на около 900 лева на месец. Твърди, че семейството на Д. живее на кредит
и ежемесечно получаваното от него трудово възнаграждение покрива вноските по
заемните суми. Твърди че е принуден да «тегли“ нови и нови кредити, за да
погасява вече предоставени кредити, с които семейството му се опитва да
преживява нормално. Твърди, че с оглед представените с отговора писмени
доказателства за материалното състояние на ответника, че той не е в състояние
да заплаща исканата издръжка без това да му създаде особени затруднения- той
издържа освен своето родно дете и две други деца, изцяло с трудовото му
възнаграждение се заплащат ежемесечните вноски по изтеглени заеми, като
семейството му преживява ,.на кредит“. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените по
делото удостоверение за раждане по акт за раждане № 1822/27.10.2000г. родители
на ищцата В.Д.Г. са С.В. Г. и Д.Г.Г..
Установява се от Служебна
бележка № 538/06.02.2019г. и Удостоверение № Д-17-231/14.05.2019г., че В.Г. е
редовна ученичка в 12в клас през учебната 2018/2019г. в СУ ***, Плевен, като е
посещавала редовно учебните занятия.
Видно от Протокол на
медицинска комисия и Амбулаторен лист № 001069/21.12.2018г. В.Г. има заболяване
Астма с преобладаващ алергичен компонент.
Видно от Удостоверение
за сключен граждански брак по акт № 0062/23.03.2010г. Д.Г. е сключил граждански
брак с М.Х.М..
От Удостоверение за
раждане по акт № 1229/29.07.2009г. се установява, че Д.Г. е баща на детето Г.Д.Г.,
родена на ***г.
От удостоверение за
раждане по акт № 1511/25.10.2002г. и № 0762/23.05.2008г. е видно, че М.М.е майка и на децата П.Р.П., роден на ***г. и Р. Р.П.,
роден на ***г., а техен баща е Р.К.П., която е починал на 07.06.2008г. видно то
Препис-извлечение от акт за смърт № 1071/08.06.2008г.
От Удостоверение №
2762/15.04.19г. е видно, че Д.Г. е получил средномесечно
трудово възнаграждение за периода от м.04.2018г. до м.03.2019г. в размер на 1230
лв. брутно и 954 лв. нетно.
Видно от Договор за
стоков кредит №3281581/07.07.2018г. Д.Г. е
декларирал, че той получава месечен доход в размер на 1600 лв., а съпругата му
получава 900 лв. месечен доход.
Установява се от
представените множество договори за кредит, че Д.Г. е кредитополучател по
множество кредити, по които има месечна погасителна вноска в размер на около
1100 лв.
Съдът дава вяра на
показанията на св.В.А.В.въпреки, че тя е заинтересована от изхода на делото,
като баба на ищцата, като логични, непротиворечиви и в съответствие с
останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че ищцата
посещава редовно училище и живее в едно домакинство с майка си и баба си.
Учебниците, необходими за обучението на ищцата в 11 и 12 клас са били по около
300 лв. годишно. Ищцата има заболяване „астма с преобладаващ алергичен
компонент“, диспансеризирана е. Изписват ѝ редовно лекарства за това.
Напоследък ѝ установили и гинекологичен проблем. Тъй като лекарствата не
са много скъпи, ищцата и нейните близки не са предприели действия да получават
необходимата терапия безплатно, а заплащат медикаментите. Ищцата си купува
книги, както и е ходила на уроци по английски език.
Съдът кредитира
показанията на св.М.С.М.като логични и непротиворечиви. От тях се установява,
че ответника живее в *** заедно със съпругата си и трите деца. Едното дете е на
Д., а другите две деца са доведени от съпругата му и са от друг баща, който е
починал. Семейството живее скромно, изплащат къща. Св.М.понякога дава пари
назаем на Д. за покриване на ежедневни нужди. Д. се грижи освен за своето,
родено от брака дете, и за доведените от съпругата му две деца. До скоро
ответника е плащал издръжка и на детето В.. В семейството на ответника имат
повече от една кола.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.144 СК:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 144
от Семейния
кодекс. За да възникне
правото на издръжка на пълнолетни учащи се, е необходимо да са налице следните
предпоставки: лицето да е пълнолетно; невъзможност да се издържа от доходите си
или от използване на имуществото си; да учи редовно в средно, полувисше или
висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по късно от 20 г.
възраст за обучение в средно и на 25 г. възраст - при обучение в полувисше или
висше учебно заведение, както и даването на издръжка да не съставлява за
даващия я особено затруднение.
Издръжката
по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази,
дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е
безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат
сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване
на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени
затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е
трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че
дължи издръжка по чл. 144
СК. Както е изяснено в
Р-199/17.05.2011 г. на III ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г., постановено по чл. 290
ГПК, родителят отговаря по
чл. 144
СК тогава, когато
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество
е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал.
2 и 3 СК, защото задължението за
издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се
грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот,
необходими за развитието им. Поради това, дори наличието
на лично имущество от детето,
не освобождава родителя от грижи
и от даване на издръжка, а се взема предвид
само при определяне на размера
ѝ. Безусловността на тази
отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да
се грижат за издръжката си. Изключението е за тези,
които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук
законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на
търсещия издръжка и имуществото на родителя. Когато
родителят обективно няма доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка
по чл. 144
СК за пълнолетното си
учащо дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в
работоспособна възраст./ Решение № 305 от 07.06.2011 г. по
гр.д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд/
От представените и описани по-горе писмени доказателства се установява, а
и не се оспорва обстоятелството, че ищцата е пълнолетна и учи редовно за
учебната 2018/2019 г.във училище-12 клас. Не се установи по делото ищцата да разполага с недвижимо имущество и МПС, както
не се установи по делото, тя да получава доходи от стипендия или други, от
които да може да се самоиздържа.
По делото беше указано на ищцата
по делото, че носи доказателствената тежест да установи
получаваните от ответника доходи и възможността на ответника да заплаща
търсената издръжка в претендирания размер. По делото
се установи получаваното от ответника трудово възнаграждение, което е в размер
на 954 лв. нетно. Отделно от това, съдът приема за доказан факта, че освен
посоченото трудово възнаграждение ответника получава и други доходи, доколкото
сам е декларирал получаването на месечен доход от 1600 лв. Същото се съдържа в
Договор за стоков кредит от 07.07.2018г., подписано е
от него и съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. От
друга страна, съдът отчита, че ответника дължи безусловно издръжка на
непълнолетното си дете, както и факта, че живее в едно домакинство със
съпругата си и нейните две деца, родени от предходна връзка.
Задължението за даване на
издръжка на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е задължението му
към ненавършилите пълнолетие деца. Както вече се посочи, за да се дължи
издръжка по смисъла на чл. 144 от СК, родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете. От
показанията на св.М.се установи, че понякога се случва да услужва с пари назаем
на ответника по делото, което е индикация за това, че той има периодични
финансови затруднения. В този смисъл претенцията на ищцата не би могла да бъде
уважена в заявения размер. С оглед на тези съображения, съдебният състав счита,
че бащата следва да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в размер
на по 100.00 лв., считано от 14.02.2019 г.(датата на завеждане на исковата
молба) до настъпване на законни основания за изменяване
или прекратяване на издръжката. Tози размер издръжка
безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от
издръжка, но съдът следва да отчита възможностите на задължения родител, като
при определяне на издръжката за пълнолетни лица, съдът не е обвързан с
минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.
142, ал.2 от СК. Присъждането на издръжка ще съставлява особено затруднение за
родителя, който дължи такава поради материалното му положение, който дължи
издръжка и за новото си семейство и за малолетното си дете. Липсата на
достатъчно доходи на лицето, което дължи издръжка, изключват възможността
ответника да бъде ангажиран със заплащане на по-голям размер издръжка на
учащата се пълнолетна дъщеря. В останалата част от 100.00 лв. до пълния му
предявен размер от 180.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По искът с правно основание чл.149 СК:
Поначало издръжка се дължи за
бъдещо време, защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди.
Издръжката за минало време е безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени.
Но от това правило е предвидено изключение, като е допуснато търсене на
издръжка и за известен период преди завеждане на иска - тук надделява
съображението, че нуждата вероятно е била налице, нуждаещият се е правил опити
за доброволно получаване на издръжка, необходимо е било време да се организира
съдебната претенция, която хипотеза очевидно кореспондира и с настоящия казус.
По делото се събраха доказателства, че
страните отдавна живеят отделно и че ответника е спрял да плаща издръжка на
ищцата след отпадане на основанието за заплащане на безусловна издръжка-
навършване на 18-годишна възраст 28.06.2018г. до подаване на исковата молба.
Този факт се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и не
се оспорва от ответника, нито се ангажират доказателства за заплащана такава
издръжка. Предвид тези констатации,
съдът счита че искът с правно основание по чл.149 от СК, с който се иска
издръжка за дванадесет месеца за минало време, е основателен и доказан за
сумата от 750.00 лева/по 100 лв. месечно/ по следните съображения: дължимата
месечна издръжка и за минало време според съда е в размер на 100 лв. месечно по
изложените по-горе съображения, а за разликата
до предявения размер от 1350 лв./по 180 лв. месечно/ искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в
размер на 166,67 лв. за адвокатско
възнаграждение съразмерно с
уважената част на исковите претенции.
При този изход на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 133,33 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.
При този изход на делото, огветника следва да бъде осъден да заплати на РС-Плевен,
ДТ върху присъдената издръжка в размер на 174,00
лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК Д.Г.Г., ЕГН**********,*** да заплаща на В.Д.Г. ЕГН**********, *** ежемесечна издръжка в размер на
100 лева, считано от 14.02.2019 г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването ѝ, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска,
а за разликата от 100 лв. до пълния предявен размер от 180 лева отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК, Д.Г.Г., ЕГН**********,*** да заплаща на В.Д.Г. ЕГН**********, ***,
сумата от 750,00 лв./по 100 лв.
месечно/, издръжка за периода от 28.06.2018г
до 13.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба/14.02.2019г./ до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер от 1350 лв./по 180 лв.
месечно/ отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 СК, Д.Г.Г., ЕГН**********,*** да заплаща на В.Д.Г.
ЕГН**********, *** сумата от 166,67 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 СК, В.Д.Г. ЕГН**********, *** да плати на Д.Г.Г., ЕГН**********,***3,33 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г., ЕГН**********,*** да плати по сметка на
РС-Плевен сумата от 174,00 лева за държавна такса, както и 5 лв., в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок, считано от 14.06.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: