РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Смолян , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100159 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Щ. против **, в която се
твърди от ищеца,че е служител в * от 2007 г., където продължава да работи и в момента. От
29.06.2015 г. до настоящия момент заема длъжността старши полицай в сектор
„Охранителна полиция” в *** и *** при ***. Твърди,че съгласно специфичната организация
на работа той полага труд на 12-часови работни смени, по предварително изготвени и
утвърдени графици. През есенно-зимния сезон полага труд при специфични условия
средноденонощни температури под +10 °С по данни от Националния институт по
метеорология и хидрология. Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.З изр. 1-во за извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал.1,
т.1-3 и ал.З от ЗМВР се осигурява безплатна храна. Размерът на сумите и доволствията по
ал.1-3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и
редът за предоставянето им се определят с наредба /чл. 181, ал.5 от ЗМВР./. През периода от
29.06.2015 - 25.03.2019 г. е работил като „старши полицай” в ****, а от 25.03.2019г. до
момента - като „старши полицай” в **** и е полагал труд при средноденонощни
температури под +10 градуса, респ.над +30°С. Твърди,че полаганият от него труд се
характеризира като специфичен съобразно разпоредбата на чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-
904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., която наредба е действала до
04.08.2020 г. Съгласно разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. „До
приключването на процедурите за възлагане на обществените поръчки за доставка на
1
безплатна храна по чл. 7 на служителите на МВР по чл. 2 от тази наредба се осигурява
левовата равностойност на полагащата им се безплатна храна.”. Към настоящия момент
липсват данни за започнала и приключила процедура за възлагане на обществена поръчка за
доставка на безплатна храна на служителите на МВР по чл. 2 от Наредба № 8121 з-904 от 30
юли 2015 г., поради което счита, че следва да се приложи § 3 от Преходните и
Заключителните й разпоредби и да се осигури левовата равностойност на полагащата са
безплатна храна. От предоставената служебна бележка рег.№ 345000 - 889/26.01.2021 г е
видно, че за дните, през които е полагал труд при средноденонощни температури под +10 °С
и над +30°С му се е полагала безплатна храна, като за периода октомври 2017 - юли 2020 г.
са посочени съответните стойности по месеци. Левовата стойност на тази храна не е
изплатена към момента. Разпоредбата на чл. 181 ал.З, изр. 2 от ЗМВР предвижда, че на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя
със заповед, а условията и редът за предоставянето се определят с Наредба № 8121 з-904 от
30.07.2015 г.В чл. 10 от тази наредба е регламентирано, че ободряващите напитки не могат
да се компенсират с пари. Тази разпоредба, обаче, определя единствено задължението за
работодателя да осигури ободряващите напитки в натура и му забранява да предложи
парична компенсация вместо напитки. Тя не освобождава от отговорност работодателя в
случай на неизпълнение на задължението си по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, на което
кореспондира правото на служителя да получи ободряващи напитки. Целта на
предоставянето на ободряващи напитки - чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин
напитки, и други е да бъдат предоставени в точно определен момент - по време на нощно
дежурство, но тъй като те не са своевременно предоставени, към настоящия момент не може
да се предяви иск за реално изпълнение, което не означава, че това право е погасено. Когато
едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от
интерес, това води до трансформация на задължението от натурално в задължение за
парично обезщетяване. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за
компенсаторно парично обезщетение, би довело до абсурдния резултат длъжникът/
работодател да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение и
ако се приеме, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без
последици, то това влиза в разрез с правовия ред. Счита, че размерът на паричното
обезщетение следва да се равнява на стойността на ободряващите напитки, които
служителят не е получил и които си е осигурявал със собствени средства, за да бъде
работоспособен при работа през нощта.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 750,00 лв — главница, представляваща неизплатена левова равностойност за
неосигурена безплатна храна за периода 05.12.2017 - 01.08.2020 г. , ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 130,00 лв. - мораторна лихва върху цялото задължение,
формирано на база закъснение на всяко ежемесечно задължение, считано от първо число на
2
месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се безплатна
храна., както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 120,00 лв. - главница,
представляваща обезщетение за неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд
през периода 05.12.2017 - 01.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 20,00
лв. — мораторна лихва върху цялото задължение, формирано на база закъснение на всяко
ежемесечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи
предоставянето на полагащите се ободряващи напитки - от 05.12.2017 г. до 01.08.2020 г.
Претендира и за разноски по водене на делото.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Сочи,че не е спорно, че през исковия период ищецът е
бил служител на МВР по чл. 142, ал. I, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР. Съобразно чл. 181,
ал. 3 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 97/05.12.2017 г./, действаща за претендиралия от ищеца
период, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. На служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки. Видно от редакцията на правната норма за сочения от ищеца период,
не е била налице предвидена възможност горепосочената храна и напитки да бъдат
компенсирани със заплащането на левовата им равностойност. Налице е съществена разлика
между безплатната храна по ал. 1 на чл. 181 от ЗМВР и предпазната храна и ободряващите
напитки по ал. 3 от същата разпоредба. Първата представлява допълнително натурално
трудово възнаграждение, докато предпазната храна и ободряващите напитки по ал. 3 са с
целево предназначение и ако не са предоставени към момента, същите губят своя смисъл.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 10 от Наредба№ 8121з-904 от 30.07.2015 г.
за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22.00 до 06,00ч., според която ободряващите напитки не могат
да се компенсират с пари. В случая е налице специална правна норма, изключващо
паричната компенсация на ободряващите напитки, което на още по-голямо основание
следва да се приеме, че не следва да бъде изплащана равностойността им и съответно и
ЗМВР не предвижда такава възможност. Все в тази насока, правото да се получават
безплатна храна и ободряващи напитки произтича от характера на труда (работа на смени)
като разпоредбата чл. 181, ал. 3 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 97/05.12.2017 г./ не вменява на
работодателя задължение за парично възмездяване, а задължение за постигане на определен
резултат - неутрализиране влиянието на вредни за човешкото здраве фактори от работната
среда, респ. на изтощителния ефект от полагането на работа на смени. С оглед на това,
счита, че правото на безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181, ал. 3 от
ЗМВР /редакция ДВ бр. 97/05.12.2017 г./ е неимуществено право за разлика от правото на
безплатна храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, което както бе посочено по-горе представлява
натурално възнаграждение за труд, като в този смисъл неизпълнението на задължението за
осигуряване на предпазна храна и ободряващи напитки, не поражда задължение за
заплащане на левовата им равностойност. В горния смисъл и Решение от 26.01.2016 г. по в.
гр. д. № 255/2015 г. на Окръжен съд - *, Решение № 314 от 08.10.2020 г. по в. гр. д. №
451/2020 г. на Окръжен съд — Русе, Решение № 361381 от 14.03.2018 г. по гр. д. №
64806/2016 г. на Софийски Районен съд, Решение № 216 от 09.06.2011 г. по гр. д. №
718/2010 г. на ВКС, IV г. о. Най - съществен аргумент в подкрепа на гореизложената теза е,
че за да се въведе претендиралия от ищеца начин на парично компенсиране, законодателят
отменя чл. 10 (отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 04.08.2020 г.) от Наредбата за
определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се
безплатна храна на служителите на министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата
равностойност на ободряващи напитки на служителите на министерството на вътрешните
работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00ч. (загл. изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила
от 04.08.2020 г.), както и съществено изменя чл. 181, ал. 3 от ЗМВР едва с ДВ, бр. 60 от 2020
3
г. в сила от 01,08.2020 г. — „На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват
дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се
осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява
левовата им равностойност.“. Очевидно е, че тази правна уредба не е съществувала за
периода от 05.12.2017 г. до 01.08.2020 г. и не може да бъде приложена. В с.з. ищецът р. пр.
не се явява. Вместо него исковете се поддържат от пълномощника му адв.****. Представя и
писмени бележки.
Ответникът р.пр. оспорва исковете чрез проц. си представител юриск.***.
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора,
на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът
работи при ответника по служебно правоотношение на длъжност със статут на държавен
служител, с място на работа за периода 29.06.2015г.-25.03.2019г. в ***, а от 25.03.2019г. и до
момента в ***.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните, се установява, че за процесния период са действали последователно
Заповед 8121з-38/19.01.2016 г., Заповед 8121з-693/08.07.2016 г. и Заповед 8123з-
57/09.01.2017 г. В *** има изготвени справки за служителите, работещи при температури <
10 и >30 градуса Целзий, съобразени с официалните данни от НИМХ по дни съгласно чл.2,
т.7 от Наредбата, в които справки е включен и ищецът.
Размерът на левовата равностойност на неосигурената на ищеца храна за положен
от него труд със специфичен характер за периода от 05.12.2017 г. до 01.08.2020 г. е 745.20
лева, помесечно отразен в Таблица 1, к,2.
Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за
положен от него труд в часовия диапазон 22.00-6.00 ч. за периода от 05.12.2017 г. до г. по
0.60 лева на смяна е 118.20 лева, подробно отразен в Таблица 2, к.2.
Размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число на
месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна за
процесния период до 05.02.2021 г. /датата на иска/ е 139.04 лева, /Табица1, к.З/.
Размерът на лихвата върху всяко задължение, считано от първо число на месеца,
следващ този, за който се дължи левовата равностойност на неосигурените ободряващи
напитки за положен от него труд в часовия диапазон 22.00-6.00 ч. за процесния период до
05.02.2021г. /датата на иска/ е 21.67 лева, /Табица2, к.З/.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.181 ал.3 изр.1 и 2 от ЗМВР и чл.86 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР/ ред. ДВ бр.97/2017г./ за извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. На служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал.
3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.
Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето им се определят
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/ 30.07.2015
4
г., а въз основа на нея са издадени съответно заповед № 8123з-38/19.01.2016 г.; Заповед №
8121з-693/08.07.2016 и заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., които предвиждат да бъде
осигурявана безплатна храна в натура при работа при специфични условия.
В чл. 2 от Наредба 81213з904 от 30.07.2015 г. са изчерпателно изброени дейностите,
определени за специфични. В т. 7 са предвидени и дейностите, извършвани при
средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Научния институт по
метереология и хидрология към БАН. Няма спор, че по повод на изпълнение на служебните
му задължения ищецът е извършвал специфични дейности при средноденонощни
температури под +10 °С и над +30 °С.
Безспорно се установи от заключението на вещото лице, че ответникът не е
осигурил на ищеца в натура такава безплатна храна и ободряващи напитки в процесния
период. Ответникът не ангажира доказателства да е платил на ищеца левовата
равностойност на полагаемата се безплатна храна и ободряващи напитки .
Предвид това претенцията за заплащане на левовата равностойност на неосигурена
безплатна храна за периода 05.12.2017г.-01.08.2020г. е основателна и доказана и следва да
се уважи в претендирания от ищеца размер от 745,20 лв., установен от заключението на
вещото лице, както и аксесорната претенция за лихви върху тази сума в размер на 139,03
лв., считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата
равностойност на полагащата се безплатна храна до датата на предявяване на иска-
05.02.2021г. ,ведно със законната лихва след тази дата 05.02.2021г. до окончателното й
изплащане.Основателна и доказана е претенцията за заплащане на обезщетение за
неосигурените ободряващи напитки за периода 05.12.2017г. до 01.08.2020г. в претендирания
от ищеца размер от 118,20лв., установен от заключението на вещото лице, както и
аксесорната претенция за лихви за забава върху тази сума в размер на 21,67лв., считано от
от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи предоставянето на полагащите се
ободряващи напитки до датата на предяване на иска- 05.02.2021 г. до датата на предявяване
на иска- 05.02.2021г. , ведно със законната лихва след тази дата 05.02.2021г. до
окончателното изплащане.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн.чл.80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на
600,00 лв. за адвокатско възнаграждение.Съдът счита,че направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид,че възнаграждението е в минимално предвидения в чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. размер за всеки от двата предявени главни иска.
Ще следва на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Смолян ДТ върху уважените искове в размер на 200,00 лв. и разноски за вещо
лице в размер 120,00лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** да заплати на Г. Д. Щ. с ЕГН ********** с адрес ***** 745,20 лв —
главница, представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена безплатна
храна за периода 05.12.2017 - 01.08.2020 г. , сумата от 139,04 лв. - мораторна лихва върху
главницата, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата
равностойност на полагащата се безплатна храна до датата на предявяване на иска-
05.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-05.02.2021г. до
5
окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА ***** да заплати на Г. Д. Щ. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от
118,20 лв. - главница, представляваща обезщетение за неосигурени ободряващи напитки за
положен нощен труд през периода 05.12.2017 - 01.08.2020 г., сумата от 21,67 лв. —
мораторна лихва върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ този, за
който се дължи предоставянето на полагащите се ободряващи напитки до датата на
предявяване на иска- 05.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска-05.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ***** да заплати на Г. Д. Щ. с ЕГН ********** с адрес *** разноски
по водене на делото в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер
на 200,00 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 120,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок,считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6