РЕШЕНИЕ
№ 747
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Катерина Рачева
Здравка Иванова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500682 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 6475 от
24.11.2024 г. по гр.д. 9302/2022 г. СГС, Първо ГО 15 състав е признал за установено по
предявения от А. П. Д., ЕГН ********** срещу Д. А. А. с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК по отношение на Д. А. А., че А. П.
Д. е едноличен собственик на следния недвижим имот и лек автомобил, придобити по
време на брака с негово лично имущество: - апартамент № **, находящ се в адрес ***,
имот с идентификатор 68134.4089.785.1.36 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се
намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.785, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.4089.785.1.35,
68134.4089.785.1.37, под обекта 68134.4089.785.1.32, над обекта: 68134.4089.785.1.88,
който имот съгласно одобрен инвестиционен проект представлява апартамент № **,
находящ се в адрес ***, кота +23,75 метра, със застроена площ 104,20 (сто и четири
цяло и двадесет стотни) кв.м., състоящ се от дневна-трапезария с кухненски бокс, две
спални, дрешник, антре, две бани с тоалетни, склад и балкон, при граници: улица,
апартамент № 37, коридор, апартамент № 35, заедно с 0,56 % (нула цяло петдесет и
шест стотни върху сто) идеални части от общите части на сградата, и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.785 (шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и девет, точка,
седемстотин осемдесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
1
одобрени със Заповед РД 18- 15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14-22- 271/22.02.2013г. на началника на СГКК-
София, с адрес на поземления имот: гр. София, район ***, целият с площ по графични
данни от 6169 (шест хиляди сто шестдесет и девет) кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор: 68134.4089.250, номер по предходен план: 3545 (три хиляди петстотин
четиридесет и пет), квартал 29 (двадесет и девет), парцел V (пети), със съседни имоти
с идентификатори, съгласно кадастрална скица: имоти №№68134.4089.243,
68134.4089.249, 68134.4089.246, 68134.4089.245, 68134.4089.551, 68134.4089.367,
68134.4089.775 и 68134.4089.784, който поземлен имот е образуван от следните четири
поземлени имота, съставляващи, съгласно документи за собственост: а/ поземлен имот
№ 2826 (две хиляди осемстотин двадесет и шест) в квартал 29 (двадесет и девет) по
плана на гр. София, местност „***- район 4 (четири)- зона 5 (пет)", одобрен със
заповеди No 346/16.08.1982 г., № РД-09-50-519/01.10.1998 г., № РД-06-329/04.10.2002
г., целият с площ по документи за собственост от 1056 (хиляда петдесет и шест) кв.м.,
при съседи: улица, УПИ I- за ОЖС, УПИ П-1566; б/ поземлен имот N9 1320 (хиляда
триста и двадесет) от квартал 29 (двадесет и девет) по плана на гр. София, местност
ж.к."***" район 4 (четири), зона 5 (пет), целият с площ по документи за собственост от
1864 (хиляда осемстотин шестдесет и четири) кв.м. при съседи: улица, имот пл. №
2896, УПИ П-1566 и имот пл. № ****, попадащ в парцел I - за ОЖС и при граници,
съгласно решение на поземлена комисия: наследници Р. А., И. А., Г. А.; в/ поземлен
имот № **** (***) от квартал 29 (двадесет и девет) по плана на гр. София, местност
„***ски район 4 (четири), зона 5 (пет), целият с площ по документ за собственост от
925 (деветстотин двадесет и пет) кв.м., идентичен с имот пл. № 1423.50 (хиляда
четиристотин двадесет и три, точка, петдесет), кадастрален лист 724 (седемстотин
двадесет и четири) от кадастрален план, изработен 1950 г., при сьседи: път, имот пл. №
1566 и УПИ Ш-1500 и при съседи, съгласно решение на поземлена комисия:
наследници Р. и И. А., А. Х.; г/ поземлен имот № **** (***) от квартал 29 (двадесет и
девет) по плана на гр. София, местност "***ски район 4 (четири) - зона 5 (пет), целият
с площ по документи за собственост от 2434 (две хиляди четиристотин тридесет и
четири) кв.м., при граници: улица, УПИ ІІІ-1500, имот пл. № ****, имот пл. No 1566 и
УПИ I- за ОЖС, идентичен с част от имот пл. № 1423.48-49 (хиляда четиристотин
двадесет и три, точка, четиридесет и осем, тире, четиридесет и девет), кадастрален
лист 724 (седемстотин двадесет и четири) от кадастрален план, изработен 1950 г.;
който недвижим имот е подробно индивидуализиран в нотариален акт за
покупкопродажба на недвижим имот № 80, том ІV, рег. № 16338, дело № 618/2017 г. на
нотариус В. И. с район на действие СРС, както и на - лек автомобил “Опел”, модел
“Астра”, рег. № ********, с рама № WDC1641861A431165, цвят - сив.
С решението ответницата е осъдена да заплати разноски на ищеца и адвокатски
хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвоката му.
С решение № 279 от 16.01.2025 г. е допусната на основание чл. 247 ГПК
поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 6475/26.11.2024 г.
по гр. дело № 9302/2022 г. като вместо "лек автомобил “Опел”, модел “Астра”, рег. №
********, с рама № WDC1641861A431165, цвят - сив" се чете: л.а. "Мерцедес МЛ350",
рег. № ********, рама WDC1641861А431165".
Ответницата Д. А. А. чрез адв. П. В. е подала въззивни жалби срещу двете
решения, с които се иска тяхната отмяна. По делото са постъпили отговори на жалбите
от А. П. Д. чрез адв. Т. Н., в които се твърди тяхната неоснователност.
Въззивната жалба срещу решението от 24.11.2024 г. съдържа оплаквания за
недопустимост, неправилност и непълен доклад. С последното са обосновани следните
2
доказателствени искания: 1. Да бъде изискана служебно писмена информация от
Националния осигурителен институт за размера на получаваните пенсии от
родителите на ищеца за периода от 2000 г. до 31.12.2015 г. включително или да бъде
издадено съдебно удостоверение за снабдяване със същата информация от НОИ; 2. Да
бъде издадено съдебно удостоверение за БНБ с информация за налични банкови
сметки на родителите на ищеца към 31.12.2015 г. и за наличните суми по тези сметки
към 31.12.2015г., а ако са били закрити преди това, за наличните суми по тях към
датата на закриване на всяка една банкова сметка ; 3. Да бъде издадено съдебно
удостоверение за Националната агенция за приходите - Хасково за снабдяване с
информация за наличие или липса на подадени данъчни декларации по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица от родителите на ищеца за периода от
2000 г. до 2015 г. включително, както и информация за размера на ежегодно
декларираните от тях доходи за този период; 4. За назначаване на СИЕ, вещото лице
по която, след като се запознае с официалните данни от НСИ да даде заключение за
необходимите месечни суми за издръжка на човек и на двучленно семейство за
периода от 2000 г. до 31.12.2015 г. включително.
Въззивната жалба срещу решението от 16.01.2025 г. е с довод, че е допусната
правна грешка, довела до произнасяне по непредявен иск, която не може да бъда
поправяна по реда на чл. 247 от ГПК като очевидна фактическа грешка.
С отговора на въззивната жалба срещу основното решение ищецът възразява
срещу уважаването на исканията на ответницата и на свой ред отправя искания: 1.
за съдебно удостоверение за пред НОИ, по силата на което да се снабди със
извлечение/справка от осигурителното досие на П. Д. Т. за осигурителния му доход по
месеци и години за трудовия му стаж за периода от 1962 г. до 1990 г., както и на
извлечение/справка за размера на пенсията му по месеци и години за периода от 1990
г. до 2016 г. включително; 2. за съдебно удостоверение за пред НОИ, по силата на
което да се снабди с извлечение/справка от осигурителното досие на Д. А. Т. за
осигурителния й доход по месеци и години за трудовия й стаж за периода от 1970 г, до
2006 г, както и на извлечение/справка за размера на пенсията й по месеци и години за
периода от 1990 г. до 2016 г. включително; 3. За съдебно удостоверение за пред ТКЗС -
***, за да снабдя със справка за плащаните възнаграждения на П. Д. Т. ЕГН
********** в периода 1991 г. - 1994 г.; 4. За съдебно удостоверение за пред ЕТ "М. В."-
Димитровград за получаване на справка за плащаните възнаграждения на П. Д. Т. в
периода 1994 г. - 1998 г.; 5. за съдебно удостоверение за пред ЕТ„ИКАР - А. К. А." за
получаване на справка за плащаните възнаграждения на П. Д. Т. в периода 1998 г. -
2002 г. Моли за даване срок до съдебно заседание, за да представи документи за
собственост на земеделските земи и съответните удостоверения за наследници, както и
да посочи земеделските кооперации, които арендуват наследствените земи на Д. А. Т. и
П. Д. Т., като след посочването им да ми бъде издадено съдебно удостоверение, по
силата на което да получи справка от тях за плащаните суми за аренда по месеци и
години. За доказване на твърдението, че в периода на 1984 г. - 1989 г. семейство Т.
обработват под аренда земи към местното ТКЗС, както и че отглеждат домашни
животни и земеделска продукция в двора на къщата им в кв. *** на гр. Димитровград
за задоволяване нуждите на семейството, моли за допускане на свидетелски показания
на Д. Р. Д. врежим на довеждане. За доказване на обстоятелството, че родителите
на ищеца са били подпомагани материално и финансово от големия си син, който от
2000 г. живее и работи в Испания моли да бъде допуснат като свидетел в режим на
довеждане Д. П. Д.. С оглед установяване и доказване на сумата, която са могли да
притежават родителите на ищеца, моли да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице, след като по делото постъпят исканите по-горе справки,
след като се запознае с тях и след като изслуша свидетелските показания, да даде
3
заключение за размера на получените доходи от Д. А. Т. и П. Д. Т. за периода от 1962 г.
до 2016 г.
Към отговора са представени извлечение от трудова книжка на Д. А. Т.;
извлечение от трудова книжка на П. Д. Т.; решение на №30330/08.10.1992 г. на
Поземлена комисия Димитровград; решение на №13001/30.06.1999 г. на Поземлена
комисия Свиленград; решение на №13002/30.06.1999 г. на Поземлена комисия
Свиленград и се моли за тяхното приемане.
Препис от отговора е изпратен на насрещната страна, която е взела становище в
дадения от съда срок. Според това становище всички искания са преклудирани на този
етап от процеса.
По доказателствените искания във въззивната жалба съдът е приел следното.
Оплакването за непълен доклад на първата инстанция е неоснователно. Ответницата
не носи тежестта да докаже липсата на парични средства, поради което това не й е
указано. Тя може да проведе насрещно доказване на твърдения извънбрачен произход
на средствата и по-конкретно, че родителите на бившия й съпруг не са разполагали
със сумата, за която се твърди, че му е дарена, но няма задължение да го прави.
Исканията биха били допустими, ако бяха поискани от СГС и съответно недопуснати,
но тъй като не са поискани от първата инстанция, няма процесуално нарушение, което
да обоснове допускането им от въззивната. На следващо място, исканията по т. 2 и т. 3
не са и необходими за спора.
Доказателствените искания в отговора на въззивната жалба също са преценени
като неоснователни. Съдът счита, че те са направени евентуално – ако бъдат уважени
исканията на жалбоподателя. Доколкото на този етап от процеса е недопустимо да се
въвежда нов предмет на доказване при липса на процесуално нарушение на първата
инстанция, исканията следва да бъдат оставени без уважение.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата и исканията за събиране на доказателства и претендира заплащане на
разноски в полза на страната. Процесуалният представител на ответника по жалбата
поддържа нейната неоснователност и претендира заплащане на адвокатски хонорар в
своя полза на основание чл. 38 ЗАдв. Съдът е оставил без уважение искането за отмяна
на определението, с което събирането на доказателства е отказано.
В писмената си защита от 23.05.2025 г. процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа доказателствените си искания, като прави искане за
отмяна на определението за даване на ход по същество. Вън от вече изложените
съображения в определението по чл. 267 от ГПК съдът намира, че не са налице
основания за отмяна на хода по същество, тъй като предмет на установяване по
настоящия иск е извънбрачният произход на средствата, вложени във вещите,
придобити по време на брака, но не и произходът на средствата на родителите на
ищеца, твърдящ извънбрачния произход. В този смисъл е и произнасянето на съда, че
доказателствата, които биха били събрани чрез исканията в жалбата, не са необходими
за изясняване на спора.
Съдът на основание чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед
наведените оплаквания намира, че въззивната жалба срещу основното решение е
частично основателна по следните съображения.
По делото не е спорно, че страните са сключили граждански брак на 25.11.1995 г.,
който с решение по гр.д. № 13639/2021 г. на Софийски районен съд, 91 състав, влязло
в сила на 27.09.2021 г., е прекратен. Не е спорно, че по време на брака са придобили
4
недвижимия имот в кв. *** в София, както и л.а. "Мерцедес МЛ350", рег. № ********,
рама WDC1641861А431165", за които ищецът твърди, че са негова лична собственост.
Спорно е дали е предявен иск за лекия автомобил и е спорен произходът на средствата,
с които са закупени недвижимият имот и лекият автомобил.
С решението си СГС правилно е квалифицирал предявения иск по чл. 23 СК от 2009 г.
Вещите и правата върху вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, а съвместният принос се предполага до доказване на противното. Процесът
на доказване по делото предпоставя приложението на оборимата презумпция за
съвместен принос, а ищецът носи доказателствената тежест да проведе обратното
доказване, което осуетява осъществяването на презюмирания факт за съвместен
принос при придобиването.
По делото това означава, че той следва да докаже, че по време на брака си с
ответницата: 1) е придобил по дарение от родителите си сумата от 90 000 лева; 2) с
тези средства е платена цената на недвижимия имот в ж.к. ***, както и л.а. „Мерцедес“
(изцяло или отчасти).
На твърденията на ищеца, че родителите му са дарили 90 000 лева, които той е
вложил в купуването на апартамента в кв. „***“ и лекия автомобил „Мерцедес“
ответницата е противопоставила твърдение, че апартаментът и автомобилът са
придобити със заеми от приятели на ищеца, които двамата съпрузи са връщали с общи
средства. Ответницата оспорва цената на придобиване на автомобила, като твърди, че
е по-голяма от записаната в договора.
От представените по делото доказателства се установява следното:
На 02.02.2016 г. между „Пайнер“ ООД и А. П. Д. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент № **, находящ се в адрес *** при цена от
43680 евро с ДДС. Договорено е продажната цена да се заплати на две вноски: 35790
евро с ДДС като първа вноска – до 31.03.2016 г., остатъкът от 7890 евро – в срок до
31.08.2017 г. На 27.09.2017 г. между „Пайнер“ ООД и А. Д. е сключен договор за
продажба, обективиран в нотариален акт № 80, том ІV, рег. № 16338, дело № 618/2017
г. на нотариус И. при продажна цена от 43680 евро с ДДС, която сума е отразено, че е
получена от продавача по банков път преди изповядване на сделката.
На 06.12.2017 г. между „Вивиан 1“ ООД и А. Д. е сключен договор за продажба
на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******** при посочена продажна цена от 1000 лв., като е
отразено, че цената е получена преди подписване на договора.
От заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. Д. М., се установява, че индивидуализираният в нот. акт № 80, том ІV, рег. №
16338, дело № 618/29.09.2017 г. апартамент се намира в северозападния ъгъл на сграда
„А“, заснет и нанесен в КККР на София с идентификатор 68134.4089.785.1.6.
От намиращото се на л. 171 от делото удостоверение от Юробанк България АД
от 10.11.2023 г. се установява, че сумата от 70 000 лева е постъпила по сметка на
„Пайнер“ ООД в Банка Пиреос България чрез вноска на каса от вносител Д. А. Т. на
21.03.2016 г. с основание „авансово ап. 36 А. Д. – **********. Видно от протокола от
с.з. на 27.10.2023 г. и удостоверение за раждане на А. Д. на л. 33 от делото това е ЕГН
на г-жа Т., майката на ищеца. Сходна информация се съдържа и в представеното от
ищеца удостоверение от същата банка на л. 154 от делото.
От платежно нареждане, заключение на ССчЕ и извлечение от сметка на
„Пайнер“ ООД на л. 29 се установява, че на 29.08.2017 г. А. Д. е наредил по сметка на
5
„Пайнер“ ООД в „ОББ“ АД от своя сметка в „ОББ“ АД сумата от 15430,65 лв.
От свидетелските показания на Д. Т., П. Т., М. М. се установява, че в началото
на 2016 г. в дома на родителите на ищеца в Димитровград А. е разказал, че има
възможност да купи апартамент в София от фирмата, за която работи - „Пайнер“.
Родителите му са му подарили за тази цел 90 000 лева, броени пред свидетеля М., а
ищецът ги оставил на съхранение при родителите си. Показанията на тримата
свидетели са безпротиворечиви за времето, сумата, мястото на предаването й и целта
й – дарение за А., както и че са оставени на съхранение в дома на родителите. Двамата
родители разказват още, че преди това дарение на 90 000 лева са дарили къща на
големия си син, брат на А.. След това решили да заделят пари и за А. и когато им
казал, че има възможност да купи апартамент в София, му дали събраните пари.
От показанията на Д. Т., П. Т. и Я. Я. се установява, че Д. Т. около три месеца
след предаването на парите в дома им е внесла 70 000 лева по сметка на „Пайнер“
ООД в банка Пиреос за покупката на апартамент на А. в сграда, собственост на
„Пайнер“ ООД. Фактът на внасяне на сумата от майката на ищеца се установява и от
писмените доказателства. Свидетелят Я., служител на „Пайнер“ ООД посочва, че от
майката на ищеца знае, че двамата с баща му са му дарили пари, за да си купи
апартамент в София. От показанията на този свидетел се установява, че „Пайнер“ са
построили сграда и са продавали апартаменти в нея, един от които е закупеният от А..
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за недопустимост на
свидетелските показания поради нейното несъгласие за събирането им. Произходът на
средствата, с които е заплатена цената при исковете по чл. 23 СК, подлежат на
доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски
показания (изрично решение № 86 от 4.07.2018 г. по гр.д. № 2862/2017 г., II г.о. на
ВКС). В това свое решение ВКС обосновава допустимостта на свидетелските
показания, като посочва, че при режима на съпружеска имуществена общност
имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл.23
СК се цели установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени
лични на единия съпруг средства. Спорът се развива между съпрузите, респ.бившите
съпрузи, които или единия от тях, са участвали в сделката като приобретатели.
Нормите на СК са специални и отчитат спецификата на семейните отношения, които
не са само имуществени, а имуществените се преплитат и със сложни лични
отношения. Докато съпрузите са в брак не могат да предполагат бъдещ развод, за да
подписват обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация, нито могат да
уговарят квоти на придобиване, защото съпружеската общност е бездялова. Именно
затова при разрешаване на спор по чл.23 СК по отношение на имот, придобит с
договор за покупко-продажба, е относимо каква е действителната придобивна цена и
произходът на средствата, с които е заплатена.
При ликвидиране съсобствеността между съпрузи след прекратяване на брака,
приносът за придобиване на имущество придобито през време на брака може да се
установява с всички допустими доказателствени средства, включително и свидетелски
показания. Допустимо е, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК установяване със свидетелски
показания на договори на стойност над 5 000 лева, ако са сключени между съпрузи
или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство
до втора степен включително. Според ал. 2 на текста съгласието на страните за
допускане на свидетелските показания по т. 3 трябва да бъде дадено изрично. Текстът
обаче не намира приложение в случаите, когато целта на свидетелските показания не е
да се докаже сключен договор, а се изяснява произхода на средствата вложени при
закупуване на жилището. (решения № 711 от 07.04.1977 г. по гр. д. № 2922/76 г. на ВС
I ГО, № 13 от 08.01.1980 г. по гр. д. № 2557/79 г. на ВС I ГО, № 2232 от 15.07.1980 г.
6
по гр. д. № 1701/80 г. на ВС II ГО, № 355 от 24.04.1985 г. по гр. д. № 210/85 г. на ВС II
ГО, № 116 от 07.02.1991 г. по гр. д. № 1403/90 г. на ВС I ГО, № 535 от 17.06.1994 г. по
гр. д. № 403/94 г. на ВС I ГО, № 108 от 08.06.1999 г. по гр. д. № 722/98 г. на ВКС II ГО
и № 1554 от 24.10.2002 г. по гр. д. № 66/2002 г. на ВКС V ГО, Решение № 701 от
15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 65/2010 г., I г. о., ГК, решение № 347 от 15.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о.)
Придобивната цена на недвижимия имот не е оспорена от ответницата, поради
което съдът приема, че е посочената в нотариалния акт. Съдът кредитира показанията
на родителите на ищеца независимо от тяхната родствена връзка с ищеца поради
следното. На първо място, те съвпадат с показанията на останалите свидетели – М. за
дарението на сумата (място, размер, оставяне на парите на съхранение) и на Я. – за
внасянето от майката на ищеца по сметка на „Пайнер“ ООД на 70 000 лева и за
дарственото намерение на родителите. На второ място, липсва противоречие между
свидетелите, както и липсват други доказателства, които да ги опровергават.
Въззивният съд няма как да се съобрази с искането в писмената защита на адв. В. да
не обсъжда въобще показанията на св. Т. и М. поради тяхната близост с ищеца. Вярно
е, че св. Я. не е присъствал на дарението на парите, но е възприел лично казаното от
майката на ищеца, че двамата с баща му (наречен от свидетеля „бай Петко“) са дарили
пари да си купи апартамент в София. Друг апартамент в София, придобит по време на
брака няма, поради което дарените от родителите пари са именно за апартамента в кв.
***, спорен по делото. Показанията на св. Ж. А., сестра на жалбоподателката, според
които А. Д. в работил във фирмата на баща им, защото не им стигали парите, не
дискредитират показанията за дарението на 90 000 лева от родителите на сина. Фактът,
че А. Д. е работил пет години при свата си, се потвърждава и от самия него. Дали
парите са им стигали сестрата на ответницата по иска няма как да знае, това е нейно
предположение, а дори и да е права в това свое предположение, не е ясно за какво не
са им стигали. Възможно е да са искали да заделят повече пари за сина си и именно
затова да е била работата на бащата на ищеца при бащата на ответницата.
Неоснователни са в този смисъл доводите в писмената защита за недостоверност на
свидетелските показания на родителите на ищеца.
Твърдението на ответницата, че парите за недвижимия имот са осигурени от
заеми от приятели, се опровергава от показанията на св. Н. в с.з. от 02.02.2024 г., който
е категоричен, че не е дарявал или заемал суми на А. Д., каквито показания е дала св.
Ж. А. в предишното с.з. (27.10.2023 г.) Наред с това, внасянето на 70 000 лева от
майката на ищеца по сметка на „Пайнер“ ООД се установява и от писмените
доказателства, поради което доводите на жалбоподателката, че този факт следва да се
установи с писмени доказателства, са неоснователни.
Неоснователни са доводите, поддържани в жалбата и в писмената защита пред
САС, свързани с неизследване на произхода на средствата у родителите на ищеца.
Както е прието в решение 557/02.10.2024 г. по гр.д. 857/2024 на ВКС Първо ГО в
решение №249/27.12.2011 г. по гр.д. №1037/2010 г. на ВКС, II г.о. се възприема, че за
да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на
придобит по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност недвижим
имот, в тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия недвижим имот
или личен дял бивш съпруг, заявил надлежно иска си по чл. 21 СК от 1985 г. /отм./, е
доказването - пълно и пряко на правно релевантни факти: 1./ придобивната стойност
на имота /според вида на сделката с вещно-правен ефект/; 2./ размера на вложените
средства, които имат личен по см. на чл. 20 СК от 1985 г./отм./ произход и са
еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот/ изцяло или отчасти / и 3./
влагането към момента на придобиване на имуществото. (така и решение
7
№69/13.05.2019 г. по гр.д. №3436/2018 г. на ВКС.) Ето защо в решение 557/02.10.2024
г. по гр.д. 857/2024 на ВКС Първо ГО се приема, че за основателността на предявения
иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, a
именно: 1. придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка; 2.
размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и
са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3.
влагането им за придобиването на процесния недвижим имот. Т.е. в контекста на
настоящия спор извън предмета на доказване е наличието на средства и техния
произход у дарителя, когато са наведени твърдения, че в придобиването са вложени
средства, дарени само на единия съпруг от близък негов родственик. В този смисъл,
дали в банката не е постъпила информация за произхода на сумата от 70 000 лева е без
значение.
Неотносими към извънбрачния произход на вложените средства са и доводите
на ответницата за участието й придобиването с участие с парични средства, труд,
грижи за семейството и работа в домакинството. При твърдение за пълна
трансформация в тежест на заявилия тази претенция е да докаже извънбрачният
произход на вложените средства при закупуване на недвижимо имущество по време на
брака. За да се установи пълна трансформация, е необходимо да се докаже
еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен
произход. По този спор е ирелевантен приносът, тъй като трансформацията се
основава на влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или
получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което
е било лично на това основание. Трансформацията изключва приноса по определение.
За разлика от иска за установяване на пълна или частична трансформация, при който
следва да се докаже влагането на лични средства при придобиването на имот по време
на брака, установяването на липса на съвместен принос е необходимо при предявен по
реда на чл. 21, ал. 4 СК иск. Приносът по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК е ирелевантен
при предявен иск за пълна трансформация. Както е прието в решение №13/16.02.2016
г. по гр.д.№3888/2015г. на III г.о. на ВКС, само ако е безспорно, че през време на брака
единият съпруг е придобил вещно право (каквото е правото на собственост върху
недвижим имот), без това да е станало на абсолютно лично основание (каквито са
даренията и наследяването), единственият начин, по който е възможно да се установи,
че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението
за съвместен принос.
На следващо място, следва да се съобрази и решение № 727 от 23.11.2010г. по
гр.д. № 978/2010 г. ІV г.о. ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса
„дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата
съпрузи или за семейството”, с което се приема, че когато родителите на единия
съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага
дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу
прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. В настоящия случай
няма твърдение от съпругата, че дарението е в полза на двамата съпрузи - твърденията
са, че родителите на ищеца няма как да са имали толкова пари, които да му дарят,
както и че вещите са придобити със заеми от приятели. Последното се опровергава от
показанията на свидетеля на ответницата Н., а произходът на парите, дарени от
родителите, е извън предмета на доказване по настоящото дело. Ето защо е без
значение как Д. и П. Т. са спестили тези пари. Независмо от това, следва да се
отбележи, че няма противоречие между спестяването на пари от родителите на ищеца
в този размер и факта, че баща му е работил при бащата на ответницата около пет
години. Показанията на двамата свидетели, че П. Т. е работил двайсет години като
8
миньор, има земи под аренда, 15 години е работил след пенсионирането си и двамата
със съпругата му отглеждат животни и разходите им са минимални, са правдоподобни
и съдът ги кредитира.
По изложените съображения съдът приема за доказано дарение от 90 000 лева
от родителите на ищеца с цел закупуване на апартамент от него, както и придобивна
цена на имота в размер на записаната в нотариалния акт поради липса на оспорването
й. Установява се и извънбрачен произход на първата вноска за апартамента от 70 000
лева, част от дарените от родителите 90 000 лева.
По повод втората вноска за апартамента твърдението на ищеца е, че на
29.08.2017 г. от своя сметка в „ОББ“ АД е внесъл 15640 лева, след това на същата дата
е наредил 15430,65 лева по сметка на продавача в същата банка, като преди това е взел
16 000 лева от дарените от родителите му средства, които е оставил на съхранение при
тях. Както беше посочено, преводът от сметка на ищеца по сметка на продавача на
тази дата и на тази сума е доказан с писмени доказателства и заключението на ССчЕ.
Доказано е и, че дарените в началото на 2016 г. 90 000 лева са оставени на съхранение
при родителите на ищеца. Не се доказва обаче, че за втората вноска са вложени
именно парите, дарени от родителите му пари предишната година, като преди това са
минали през неговата банкова сметка. От представеното извлечение от сметката на А.
Д. в ОББ АД се установява, че на 28.08.2017 г. той е внесъл по своята сметка 15 640
лева, а е превел по сметка на „Пайнер“ ООД 15430,65 лева. Показанията на бащата на
ищеца, че същата година лятото трябвало да се изплати втория транш и А. взел 16 000
лева от парите, оставени на съхранение при тях, отишъл в банката и ги внесъл, не са
достатъчни, за да се приеме влагането на дарените средства в покупката на имота.
Бащата на ищеца разказва, че не е бил със сина си в банката при внасянето на парите,
а само се в возил в колата до банката. Тези показания са косвено доказателство, но за
факта на влагане на дарените средства в покупката на недвижимия имот няма никакво
друго доказателство, с което да се свържат. От извлеченията от банковата му сметка не
може да се изведе информация, че в нея са постъпвали само пари, дарени от
родителите му.
Следва да се съобрази и че при действащата уредба паричните влогове се
отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично
посочени в чл.21 СК. Не представляват лична собственост вещните права, придобити
със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на
брака. Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното
имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство
и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично
имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се
придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21,
ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права
законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на
съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК от 1968г.,
изразена в ППВС№ 5/1972г., ППВС № 8/1980г. и др. - паричните влогове набрани по
време на брака са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че
всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия съпруг, е негова лична
собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на
презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на
съпружеската имуществена общност. Твърде малко биха били възможните хипотези,
при които да се придобие вещно право по време на брака чрез покупко-продажба и то
да има статут на съпружеска имуществена общност, понеже при действието на Закона
за ограничаване на плащанията в брой придобиването на вещни права обикновено се
9
плаща по банков път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо
придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на
брака, е правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята
на законодателя относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде
подкрепено. Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично
имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да
установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по
влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е
опровергана. ( р №126/2019 / 31.01.2020, ВКС, Второ гражданско отделение по гр. д.№
352 по описа за 2019)
Тежестта на доказване е за ищеца, твърдящ извънбрачен произход. Независимо
че ответницата не е доказала твърдението си, че парите за апартамента са осигурени от
заеми от приятели на ищеца, тя няма тежестта да доказва произхода на средствата,
вложени при покупка на вещите. Ето защо, от недоказването на нейното твърдение не
могат да се изведат неблагоприятни последици за нея.
Искът относно недвижимия имот е частично основателен за 70000/85430 ид.ч.
По повод лекия автомобил твърдението на ищеца е, че цената от 1000 лева на
л.а. Мерцедес е от същите подарени от родителите му 90 000 лева. Св. М. М. разказва,
че при покупката му ищецът помолил свидетеля да огледат и пробват колата заедно. С
колата на ищеца отишли до родителите на последния, ищецът взел сумата от 1000 лв.
и след това купил колата от приятел. Друго доказателство за твърдението на ищеца
няма. Не се установява дали взетите пари са част от дарените по-рано 90 000 лева,
дали са дадени на заем. Ето защо при тежест за ответника да докаже влагане на
подарени само на него пари при покупката на автомобила недоказването на
основанието, на което е взел парите от родителите си налага отхвърляне на иска за
трансформация по отношение на автомобила.
Ето защо, искът относно л.а. "Мерцедес МЛ350", рег. № ********, рама
WDC1641861А431165" е неоснователен.
Неоснователна е въззивната жалба на Д. А. срещу решение № 279 от 16.01.2025
г., с което е допусната на основание чл. 247 ГПК поправка на явна фактическа грешка
в диспозитива на решение № 6475/26.11.2024 г. по гр. дело № 9302/2022 г. като вместо
"лек автомобил “Опел”, модел “Астра”, рег. № ********, с рама №
WDC1641861A431165, цвят - сив" се чете: л.а. "Мерцедес МЛ350", рег. № ********,
рама WDC1641861А431165".
В основното решение съдът е изложил мотивите си относно л.а. „Мерцедес“, за
който е предявеният иск. Записването в диспозитива на л.а. „Опел астра“, чийто данни
се с съдържат в делото, но за него не е предявен иск за трансформация, е класически
пример за очевидна фактическа грешка и правилно е преценено от първоинстанциония
съд, че следва да поправи решението по реда на чл. 247 ГПК. Неоснователни са
оплакванията, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, че е допусната правна
грешка, която не може да се поправя по този ред и че тъй като автомобилите са
различни по марка и модел, не може да става дума за грешка. Решението относно
лекия автомобил е неправилно поради недоказаност на трансформацията, но е
допустимо като постановено по предявен иск.
Въззивната жалба срещу решение № 279 от 16.01.2025 г. следва да се остави без
уважение.
При този изход от спора следва да се присъдят разноски за първата инстанция
съобразно уважения размер на иска и за настоящата инстанция съобразно
уважената/отхвърлената част от жалбите спрямо обжалваемия интерес.
10
За първата инстанция ответницата е осъдена да заплати на адв. Н. адвокатски
хонорар от 2400 лева по реда на чл. 38 ЗАдв. Той следва да се намали до 1920 лева и
решението да се отмени за разликата от 1920 лева до 2400 лева.
За настоящата инстанция съдът определя адвокатски хонорар на представителя на
ответника по жалбата в размер на заплатения от насрещната страна хонорар на нейния
адвокат – 1250 лева. Според изхода от спора на жалбоподателката се дължат разноски
за 78, 73 лева за държавна такса и 250 лева за адвокатски хонорар (за 1/5 от цената е
уважена жалбата). На процесуалния представител на ответника по жалбата адв. Т. Н. се
дължи 1000 лева адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗАдв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279 от 16.01.2025 г., с което е допусната поправка
на основание чл. 247 ГПК в диспозитива на решение № 6475/26.11.2024 г. по гр. дело
№ 9302/2022 г. като вместо "лек автомобил “Опел”, модел “Астра”, рег. № ********, с
рама № WDC1641861A431165, цвят - сив" се чете: л.а. "Мерцедес МЛ350", рег. №
********, рама WDC1641861А431165".
ОТМЕНЯ решение № 6475 от 24.11.2024 г., поправено с решение № 279 от
16.01.2025 г., по гр.д. 9302/2022 г. СГС, Първо ГО 15 състав в частта, в която искът с
правно основание чл. 23 от СК на А. П. Д. срещу Д. А. А.:
е уважен над размера от 70000/85430 ид.ч. от апартамент № **, находящ се в
адрес ***, имот с идентификатор 68134.4089.785.1.36 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
е уважен по отношение л.а. "Мерцедес МЛ350", рег. № ********, рама
WDC1641861А431165"
ответницата е осъдена да заплати на адв. Т. Н. адвокатски хонорар по реда на чл.
38 ЗАдв за разликата от 1920 лева до 2400 лева,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 23 от СК на А. П. Д., ЕГН **********
по отношение на Д. А. А. с ЕГН **********, че А. П. Д., ЕГН ********** е
собственик на 15430/85430 ид.ч. от апартамент № **, находящ се в адрес ***, имот с
идентификатор 68134.4089.785.1.36 по КККР, одобрени със заповед РД-18-
15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК и че е изключителен собственик
на л.а. "Мерцедес МЛ350", рег. № ********, рама WDC1641861А431165", придобити
по време на брака му с Д. А. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. А. А. да заплати на основание чл. 38 ЗАдв. на адв. Т. Р. Н., АК гр.
Хасково, с адрес на кантората: гр. София, ул. “Веслец” № 2, ет. 5, ап. 20 сумата от 1000
(хиляда) лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. П. Д. да заплати на Д. А. А. сумата от 328,73 лв. разноски за
въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12