Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 13.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 3591/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Б.Ж.К., с която са
предявени искове срещу И.Г.К., Л.Л.Р. и Л.Л.Р., с която e предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.
чл.77 и чл. 79 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на 8/12 ид.ч. от недвижим
имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ №2, находящ се в гр. София, ул. *****,
със застроена площ от 119 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение №2
с площ от 10,10 кв.м., заедно с приспадащите му се 6,49 ид.ч. от общите части
на сградата, построена върху УПИ III-165, 166, от кв.
258а по плана на София, местност „Павлово - Бъкстон“, с площ от 1438 кв.м.,
като oстаналата част от 4/12 ид.ч. е придобита по наследство.
Ищецът твърди, че имотът е придобит от сина му М.К. през 2003 г. –
закупен от ищеца на името на сина му. През 2010 г. синът му е починал и е
оставил за свои наследници съпругата си – ответницата И.К., баща си – ищецът Б.К.
и майка си Л.К., която от своя страна е починала през 2019 г. и е оставила за
наследници по закон ответниците Л.Л.Р. и Л.Л.Р. и ищеца Б.К.. Твърди, че
притежава по силата на наследствено правоприемство 4/12 ид.ч. от имота, а
останалата част от 8/12 ид.ч. е придобил по давност чрез упражнявано владение с
намерение да свои в периода от 30.06.2010 г. до предявяване на исковата молба –
08.12.2020 г. Поддържа, че след смъртта на сина си е установил фактическа власт
за себе си върху целия имот, като в него са живели двамата със съпругата му Л.К.
до смъртта й през 2019 г., но тя е била със съзнанието, че имотът е на ищеца,
тъй като той не е имал претенции към нейните имоти, които тя е разпоредила в
полза на децата от първия си брак. Твърди да е манифестирал е пред страните по
делото, че свои имота.
Ответницата И.Г.К. оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца -
баща на починалия ѝ съпруг М.К., че имотът е закупен с негови средства,
че ищецът владее несмущавано имота от смъртта на М.К. през 2010 г. до смъртта
на съпругата му Л.К. през 2019 г., с която е живеел в имота и след това, както
и че Л.К. била със съзнанието, че имотът е на съпруга й. Не оспорва, че считано
от м. януари 2021 г. ищецът владее имота и не допуска други лица до него, за
което е сезирала прокуратурата и има образувано досъдебно производство. Твърди,
че в периода до 2021 г. е имала достъп до апартамента, а началото на 2021 г. е
установила, че ключалките на апартамента са сменени. Твърди също, че през
цялото време е заплащала данъци и консумативи (битови сметки) за имота. Твърди,
че ищецът по никакъв начин не е демонстрирал пред нея намерението си да владее
целия имот и да го свои за себе си. Твърди, че преди сключване на брака си и
след това е живяла със съпруга си М.К. в процесния апартамент и там двамата са
адресно регистрирани. Твърди, че в периода от 2018 г. е заплащала сметки за
ползвана електрическа енергия в имота, както и абонамент за телевизионни и
други услуги. След смъртта на съпруга й през 2010 г. е била в добри отношения с
родителите му и е полагала грижи за тях,
като им е оказвала помощ и е заплащала за лечението на Л.К.. Претендира съдебни
разноски.
Ответниците Л.Л.Р. и Л.Л.Р. оспорват иска. Оспорват твърдението на
ищеца, че владее сам несмущавано имота от 2003 г. до смъртта на майка им Л.К.
през 2019 г., че тя била със съзнание, че имотът е на ищеца, както и последният
е манифестирал спрямо тях намерението си, че владее имота само за себе си. Твърдят,
че след като майка им се е разболяла, в течение на 7-8 години са поели всички
грижи и разноски за лечението й, в това число и за консумативи за апартамента и
пътните разходи на ищеца, който е посещавал дъщеря си в гр. Варна, като
ответницата И.К. е заплащала част от разходите. Твърдят, че имотът е закупен от
брат им М.К., който го обзавежда и се нанася да живее в него, а впоследствие се
нанасят и родителите му. След сключване на брака на М.с И., тя също е започнала
да живее в имота. След смъртта на майка си през 2019 г. ответниците са
изпратили нотариална покана до ищеца, с която са като са изразили изрично
желанието си да получават наем от припадащите им се дялове от имуществото на
майка си, притежавани в съсобственост с ищеца, включително процесния ап.2 на
ул. *****. Претендират съдебни и разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Установява се от нотариален акт №73 от
15.04.2002 г., вписан с вх. рег. №6992/2002, акт № 14, том ХХХ на СВ
гр. София, че М.Б.К. е придобил от С.ООД правото на
строеж за изграждане на следния недвижим имот: апартамент №2, находящ се в гр. София,
ул. *****, със застроена площ от 119 кв.м., заедно с принадлежащото му
избено помещение №2 с площ от 10,10 кв.м., заедно с приспадащите му се 6,49
ид.ч. от общите части на сградата, построена върху УПИ III-165,
166, от кв. 258а по плана на София, местност „Павлово - Бъкстон“, с площ от
1438 кв.м. Видно от Удостоверение №51 от 08.12.2003 г. сградата на ул. *****е
въведена в експлоатация.
От представеното удостоверение за
сключен граждански брак №402916 от 11.01.2009 г. се установява, че на
посочената дата М.Богомилов К. и И.Г. Банева са сключили граждански брак, като
след брака съпругата е приела да носи името К..
Установява се от удостоверение за наследници №119/25.01.2011 г.,
че М.К. е починал на 30.06.2010 г. и е оставил за наследници по закон: И.К. – съпруга
и Б.К. и Л.К. – родители. От удостоверение за наследници от 15.08.2019 г. се
установява, че Л.К. е починала на 21.04.2019 г. и е оставила за наследници по
закон: Б.К. – съпруг и Л.Р. и Л.Р. – деца.
По силата на закона – чл.6 и чл.9 ЗН,
след откриването на наследството на общия наследодател М.К. на 02.07.2010 г., преживялата
съпруга И.К. и родителите му Б.К. и Л.К., като универсални правоприемници на
починалия, придобиват дялове от неговото имущество, съответно:
съпругата наследява 1/2 ид.ч. от имуществото му съгласно чл.9, ал.2, изр.1 ЗН,
а неговите родители - останалата 1/2 ид.ч., като в патрумониума на родителите
тази 1/2 ид.ч. се разделя поравно и така Л.и Б. Ковачеви получават в наследство
всеки от тях дял от 1/4 от имуществото на починалия си син. Така се формира
съсобственост върху процесния имот - апартамент № 2 на ул. "*****в гр.
София при квоти 1/2 ид.ч. за ответницата И.К. и по 1/4 ид.ч. за ищеца Б.К. и
съпругата му Л.К.. След смъртта на Л.К., нейните насленици Б.К., Л.Р. и Л.Р. получават на основание
чл.5, ал.1, вр. чл.9, ал.1 ЗН равна част от имуществото й, в това число от
процесния апартамент и притежаваната от наследодателката 1/4 ид.ч. се разделя
по равно между тримата, като всеки получава по 1/12 ид.ч. В резултат на това второ по ред наследствено
правоприемство по закон, правото на съсобственост върху процесния апартамент се
разпределя по следния начин: И.К. притежава 6/12 ид.ч. (1/2 ид.ч.), Б.К. - 4/12
ид.ч. (1/4=3/12 по наследство от сина си и 1/12 по наследство от съпругата си),
Л.Л.Р. и Л.Л.Р. - по 1/12 ид.ч.
Съсобствеността като вид право на
собственост, възникнала в случая по силата на наследяване, включва правомощието
на всички наследници да владеят наследствения имот. Това не означава, че всички
наследници трябва едновременно да упражняват фактическа власт върху вещта, като
когато един сънаследник сам използва и упражнява фактическа власт върху една
наследствена вещ, той упражнява едновременно владение и държане. Наследникът
владее (свои) вещта до размера на своя наследствен дял и упражнява държане по
отношение дяловете на останалите наследници. Съсобственикът-държател не може да
прекрати упражняваното от останалите съсобственици владение просто като промени
намерението си и започне да свои вещта. Това намерение трябва да бъде
манифестирано спрямо другите съсобственици чрез действия, отричащи тяхното
владение и то така, че те да узнаят за тази интервенция, за да могат да защитят
своето владение в сравнително кратките срокове по чл. 75-76 ЗС. Доколкото при
промяна на държането във владение тези действията, обективиращи промяната в
намерението, трябва да са насочени и към собственика, при съсобственост – тази
промяна следва да се манифестира към останалите съсобственици. Това е така,
доколкото субективният елемент на владението – намерението за своене, е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно
чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието
на собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението
на презумпцията на чл. 69 ЗС (виж ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС), но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от
съсобствениците има право да ползва вещта (чл. 31, ал.1 ЗС). Когато след
възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е
владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици.
За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира,
че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои
техните части за себе си. В практиката си ВКС приема, че не е необходимо
отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки
роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се
приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за
себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото
на собственост, да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да
разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт
върху него. В този смисъл решение № 97/19.10.2020 г. по гр.д. №325/2020 г. на
ВКС, I ГО.
По делото не се спори, а и се установява
от изслушаните гласни доказателства – показанията на всички свидетели,
разпитани по делото - С.Т.Т.(л.134 и сл.), М.А.М. (л.135 и сл.), Е.Х.П.
(л.136), В.И.К.(л.153 и сл.), С.Й.Г.(л.155) и В.В.К.(л.156 и сл.), че ищецът е
започнал да живее в имота след завършване на сградата през 2003 г., заедно със
съпругата си Л.К. и сина си М.К., че съпругата Л.К. е живяла в имота до смъртта
си през 2019 г. и от този момент и към разглеждане на делото ищецът продължава
да живее в апартамента сам. По този въпрос няма противоречие между свидетелските показания, а и
този факт – относно начина на установяване на фактическа власт, е безспорен
между страните. Спорен е въпросът относно намерението, с което е упражнявана
фактическата власт, като ищецът твърди, че лично е закупил имота със свои
средства на името на сина си, с дарствено намерение, а след смъртта на сина му,
съпругата му Л.К. е приела, че имотът е на ищеца и двамата са продължили да
живеят заедно в апартамента, но със съзнанието, че ищецът владее целият имот за
себе си. Ответниците оспорват тези твърдения, като сочат от своя страна, че
всички са живели в различни периоди в този имот (ответницата – за времето от
преди брака си с М.К., заедно с него, а ответниците Л. и Л.Р. – при посещенията
си в България, когато са отсядали в апартамента за времето от 2003 г. до
смъртта на майка си през 2019 г.).
С цитираното по-горе ТР №1/2012 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо
от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях
може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с
правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг
има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на
останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си
части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението
на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79
ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва
съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част,
но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване
на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в
хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението,
поддържането и ползването на общата вещ - чл.30 - 32 ЗС, не може да обоснове
извод за оборване презумпцията на чл.69 ЗС. Такъв може да се направи само ако
се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални
части, изключва намерението те да се държат като собствени. Когато основанието,
по силата на което е придобито владението не изключва правата на останалите
съсобственици, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене. Ето защо с цитираното ТР ВКС приема, че презумпцията на
чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена.
Установяването на фактическа власт върху
процесния имот е осъществено през 2003 г., когато в него са се нанесли да
живеят ищецът, съпругата му и сина му (последният – собственик на имота). Към
този момент обаче ищецът е бил държател – той в нито един момент не твърди да е
упражнявал владение върху имота с цел да го свои приживе на сина си и срещу
него като собственик, напротив – ищецът твърди, че имотът е закупен за М.К. и едва
след смъртта на сина си е завладял наследствените дялове на останалите
сънаследници. Доколкото към момента на установяване на владение на идеалните
части на наследниците – момента на откриване на наследството на М.К., ищецът
вече е живеел в имота (т.е. вече е установил фактическа власт като държател),
установяване на владението следва да е осъществено чрез превръщане на държането
във владение - промяна на основанието за упражняване на фактическа власт въз
основа на субективно решение на ищеца, че вече свои имота за себе си. Ето защо
следва да се приеме, че не са налице предпоставките, предвидени в ТР №1/2012 г.
на ОСГК на ВКС, в отношенията между съсобствениците да се приложи презумпцията
на чл.69 ЗС – в случая съсобстветността произтича от наследяване, а не от друг юридически
факт и установяването на владението, извършено чрез превръщане на държането във
владение, не изключва правата на останалите сънаследници. Ето защо, за да се
приеме начало да придобивна давност, следва да се докаже превръщане на държането
във владение с едностранни действия от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като завладяването
на частите на останалите трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
Установява се от показанията на
свидетеля С. Т. Т., съсед на ищеца, живущ в същата сграда, в която е процесния
апартамент, че ответницата И.К. никога не е живяла в жилището и не е имала ключ
за него, наследодателят М.също не е имал ключ, като след сключването на брак се
е изнесъл от апартамента и при посещения в жилището баща му му е отварял.
Свидетелят не познава ответниците Л. и Л.Р. и не е виждал последните двама да
посещават апартамента. В апартамента са живели ищецът и съпругата му, като след
като тя се е разболяла и залежала, той спрял да пътува и сам се е грижил за
нея, с помощта на жена, която идвала да чисти и готви. Относно имуществото на
наследодателя М.К., единственото което знае свидетеля е това, което му е
споделил ищеца и което се отнася до друг имот, не процесния – апартамент, в
който са живели М.и И.К. след брака им, за който друг апартамент ищецът е
споделил на свидетеля, че ще остави на ответницата И.К..
От показанията на свидетеля В.И.К.–
съсед на ищеца, живееща на същия етаж, че И.К. не е живяла в процесния имот заедно
със съпруга си преди брака им или след това. След смъртта на М., в имота са
живели единствено ищецът и съпругата му Л.К.. Виждала е децата на Л.- Л. и Л.Р.
да идват на гости по празници, преди смъртта на М.К., но не ги е виждала да
отсядат или да нощуват в процесния апартамент, а след смъртта на М.К. не ги е
виждала да посещават имота, включително и след като майка им се е разболяла.
Свидетелката сочи, че тя лично е полагала грижи за Л.К., тъй като е лекар. След
като Л.е заболяла, е виждала И.К. да идва в имота, но без да има собствен ключ
– винаги е звъняла и са й отваряли. Говорила с ищеца и Л.К. относно
собствеността върху имота, за което свидетелката посочва: „Те са ми
споделяли, че И. има собствен апартамент, който аз също го знам, когато го
купуваха. Двете деца, които живеят в чужбина, Л.им беше разпределила техните
имоти, реално този апартамент беше техен“. Относно свободния достъп до
апартамента, свидетелката сочи, че е виждала И.К. да посещава апартамента, но
смята, че последната не е разполагала със собствен ключ. Свободният достъп на
ответницата е продължил до преди две години, когато на свидетелката е известно
за възникнал скандал, свързан с посещение на И.К. и нейни придружители, след
които скандал ищецът е сменил ключалката на апартамента си. Това събитие е
настъпило около 2020 г. (така показанията на свидетелите К.и Комсалов).
Горното установяват свидетелите,
ангажирани от ищеца. Относно тези обстоятелства подобни, но с известни отлики
са и данните от свидетелите, ангажирани от ответниците.
От показанията на М.А.М., близка
приятелка и съученичка на Л.Р. се установява, че М.е живял в апартамента,
заедно с майка си и баща си. Л., която живее в Лондон, е имала ключове от
апартамента и поне 4-5 пъти годишно, когато се е завръщала в България, е
отсядала там. Свидетелката лично е посещавала апартамента, заедно с Л..
От показанията на Е.Х.П., рехабилитатор
към фондация „Ш.“, се установява, че е била ангажирана през 2017 г., когато
след падане Л.К. е била прикована на легло. Разноските за рехабилитацията е
покривала първоначално фондация „Ш.“, а впоследствие за кратък период – Б.К., а
в течение на една година - Л.Р.. При посещенията си в апартамента й е отварял
ищецът Б.К., а в някои случай – И.К.. В апартамента е виждала както ищеца, така
и ответниците, включително всички заедно. При нужда, помощ на свидетелката в
грижите за Л.К. е оказвала ответницата И.К..
От показанията на свидетелите С.Й.Г.и В.В.К.–
състуденти и приятели на ответницата И.К. и покойния й съпруг М.К., се
установява, че М.и И.К. са живели за известно време в процесния апартамент,
включително са организирали тържество по случай Нова година. С И.К. са
посещавали процесния апартамент и след смъртта на М., като последната е имала
достъп и ключове от апартамента. Сидетелят К. е станал очевидец на скандал,
когато при посещение в имота заедно с ответницата се е стигнало до пререкания с
ищеца, поради което не са били допуснати в имота. Сочи, че е знаел за проблемите на
ответницата К. относно процесния апартамент, започнали преди около четири
години, и затова ѝ е съдействал тя да закупи друг апартамент.
Гласните доказателства могат да
се разделят на две групи:
Свидетелите, доведени от ищеца С.Т.Т.и В. Т. К. сочат, че
познават ищеца, съпругата му Л.К. и синът им М.К. от 2003 г., когато
свидетелите и ищецът заедно със семейството си се настанили да живеят в
сградата, в която се намира процесният
апартамент. Сочат, че са виждали ответницата И.К. да се посещава апартамента,
но че тя никога не е живяла там - нито докато М.К. е бил жив, нито след това. Двамата
твърдят, че само Б.К. е имал ключ от жилището, като той лично е отварял
входната врата и вратата на апартамента. Свидетелят Т. не познава децата на Л. К.,
не ги е виждал да посещават апартамента, а свидетелката К.е виждала децата на Л.К.
от първия ѝ брак, които преди смъртта на М.К. един-два пъти са идвали на
гости, но след разболяването на Л.К., както и след смъртта й, не ги е виждала
да посещават имота. За апартамента свидетелката К.сочи, че се е интересувала - като
най-пряк съсед по апартамент, и е говорила за това с ищеца и покойната му
съпруга. От ищеца и съпругата му на свидетелката е станало известно, че
процесният апартамент е за ищеца и съпругата му, тъй като за сина и съпругата
му те са закупили друг в близост, като другият апартамент след смъртта на сина
са решили да оставят на снаха си. Св. К.сочи, че Л.К. ѝ е споделила, че е
разпределила други апартаменти на децата си, а процесният апартамент е реално
на нея и ищеца.
Свидетелите, доведени
от ответниците Л.Р.
и Л.Р. - М.А.М. и Е.Х.П. установяват различни факти по следните въпроси:
свидетелката М. сочи, че докато М.К. е бил жив, а по-късно когато ответницата Л.
Р.е гостувала по четири-пет пъти в годината и е спяла в процесния апартамент
при майка си, като ответницата е имала ключ и е отваряла врата. Има впечатления
също така и че и ответницата И.К. е имала ключ от апартамента. Свидетелката П.,
която от 2017 г. е полагала почасови грижи като рехабилитатор за Л.Ковачевапосочва,
че първоначално вратата е отварял само ищеца, а след това - и И.К., както и че
децата на Л.К. са идвали за кратко и ги е виждала в апартамента.
Свидетелите на ответницата И.К. С.Й.Г.и В.В.К.установяват, че
ответницата Ив. К. е живяла със съпруга си в процесния апартамент за около една
година, а после са се преместили в друг апартамент на същата улица. След смъртта
на М.К. свидетелят са посещавали заедно с ответницата К. Л.К. в апартамента и
ответницата е имала ключ и си е отваряла сама. Свидетелят К.също е ходил на
гости заедно с ответницата К. в процесното жилище. Ответницата е живеела в друг
апартамент в близост до процесния. Сочи, че е знаел за проблемите на
ответницата К. относно процесния апартамент, започнали преди около четири
години, и затова ѝ е съдействал тя да закупи друг апартамент. Придружавал
е ответницата, когато ищецът е отказал да я пусне в имота.
При
преценка на коя група от свидетели да даде вяра относно противоречивите
обстоятелства, съдът съобрази и останалите събрани доказателства и житейските
правила и логика. Съобразно тези критерии съдът намира за крайно съмнително
твърдението, че децата на Л.К. не са я посещавали, включително след като е
заболяла и е била на легло. По делото има писмени доказателства – извлечения от
електронна кореспонденция (л.81-87), от които е видно, че ответницата Л.Р. е
била ангажирана с грижите за майка си и ги е заплащала. От представените
извлечения от платежна система ePay.bg е
видно, че ответницата К. е плащала различни комунални услуги (електроенергия,
абонаментни планове за мобилни услуги – виж л.43 и сл.). Всичко това сочи на
ангажираност на ответниците към ищеца и съпругата му и общото им домакинство и
прави убедителна втората група гласни доказателства, според която ответниците
са посещавали процесния апартамент, като Л.Р. е отсядала в имота, а И.К. е била
ангажирана с обгрижване на Л.след разболяването й и често е присъствала в
имота. Не могат да се
кредитират показанията на съседите Т.и К., които считат, че ответницата К. не е
имала ключ от апартамента – техните наблюдения като съседи върху процесния
апартамент не биха могли да бъдат непрестанни и постоянни, а са по-скоро
инцидентни. От друга страна свидетелите на ответниците сочат лични наблюдения как
нееднократно ответницата И.К. ги е допускала до имота. За обстоятелството, че И.К.
е разполагала с ключ от апартамента, косвено говори и обстоятелството, че след
скандал с нея ищецът е сменил ключалката на апартамента си. Това събитие е
настъпило около 2020 г. (така показанията на свидетелите К.и Комсалов). Нелогично
е ищецът да сменя ключалката на апартамента, ако ответницата не е имала свой
ключ – такова действие би било безсмислено, ако той единствен е имал ключове от
апартамента.
След
анализа на гласните доказателства и съобразно така изложеното съдът намира, че
показанията на свидетелите на ищеца относно спорните факти са в противоречие
както с останалите събрани доказателства, така и с обичайната житейска логика и
не следва да се кредитират в тази им част.
От изложеното следва, че след смъртта на
М.К., в имота са живели заедно ищецът и съпругата му Л.К., като достъп до имота
са имали и ответниците, които са го посещавали безпрепятствено. Самите
свидетели на ищеца С.Т.и В.К.установяват, че имотът се е ползвал съвместно от
ищеца и съпругата му, като двамата са третирали апартамента като свой - „реално
този апартамент беше техен“, по думите на свидетелката К.. По делото няма
ангажирано нито едно доказателство ищецът да е манифестирал пред Л.К. превръщане
на държането във владение с едностранни действия от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане нейното владение. Ето защо
съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че е установил владение върху
собствената на съпругата си идеалната част от имота, а тя от своя страна е била
със съзнание, че имотът е на съпругът й. Поради това считано от 2010 г. не е
започнала да тече придобивна давност за идеалната част от имота на Л.К.,
преминала впоследствие в наследство на ответниците Р..
Не се установява и манифестиране от
страна на ищеца на намерение за владение на идеалната част от имота, преминала
в наследство на И.К., за периода от смъртта на наследодателя М.К. през 2010 г.
до смъртта на майка му през 2019 г. Всички свидетели (включително на ищеца)
познават К. и са я виждали са посещава имота, има данни да е заплащала комунални
сметки за жилището и че е помагала в грижите за болната Л.К.. Едва след смъртта
на съпругата на ищеца е настъпил разрив в отношенията им, при което ищецът е
спрял да допуска ответницата К. до жилището, включително чрез смяна на
ключалката. Това действие представлява манифестиране на превръщане на държането
на нейната идеална част във владение, но то е настъпило по различни данни между
две или четири години преди изслушване на свидетелите, т.е. между 2018 и 2020
г. Тоест, дори и да се приеме, че ищецът е установил по отношение на
ответницата К. владение на нейната идеална част от имота, срокът на такова
владение – от 2018 г. или 2020 г. до предявяване на исковата молба, не е
достатъчен за придобиване на право на собственост по давност. Макар само ищецът да е живеел в имота, за да доведе това до
придобиване на имота и съответно – загуба на собствеността на ответницата К.,
следва да е осъществявал действия, с които отблъсква владението на собственика.
В процесния случай няма данни ищецът да е манифестирал пред ответницата К.
собственическото си отношение към имота, напротив – до 2018 или 2020 г., когато
е сменена ключалката, ответницата е посещавала имота, като няма данни ищецът да
се е противопоставял на посещенията й. Както се приема в практиката на ВКС,
напр. Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК „За
разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си,
владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато“ – т.е.
спорадичните посещения в имота за собственика са достатъчни, за да се
квалифицират като упражняване на собственически правомощия и представляват
пречка за загубване на правото му на собственост.
По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива при кумулативното
наличие на два елемента: непрекъснато владение и период на непрекъснатото
владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и съсобственост или ограничено вещно право
чрез фактическото упражняване на съдържанието на това право в определен в
закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане
на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на
давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, а съгласно т. 2 от
ТР 4/2012 на ОСГК на ВКС при надлежно позоваване правните последици за
придобиване на вещното право се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
От изложеното следва, че ищецът, в
съответствие с указаната си доказателствена тежест, не е представил
доказателства, че е установил фактическа власт с намерение да свои имота през
2010 г. чрез превръщане на държането във владение с едностранни действия от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да покаже отричане
владението на останалите съсобственици към този момент – Л.К. (като
наследодател на Л. и Л.Р.) и И.К.. Двете са имали достъп до имота – едната е
живеела в него, а другата го е посещавала редовно, включително да оказва помощ
в грижите за Л.К., докато е боледувала. По отношения на ответниците Л. и Л.Р.,
от момента, в който са придобили идеална част от имота, не се установяват
действия на ищеца, с които да отрече владението на техните идеални част и да
манифестира своенето им за себе си, а по отношение на ответницата И.К., начало
на владение, отричащо нейните права като съсобственик, е поставено в периода 2018
г. – 2020 г., който срок до предявяване на исковата молба не е достатъчен за
придобиване на идеалната й част, съответно
за нея – до загуба на правото на собственост.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за придобиване на идеалните части на ответниците от имота, чрез изтекла в полза на ищеца придобивна давност, е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода по делото на ответниците следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение – на И.К. за сумата от 5300
лв., а за Л.Р. и Л.Р. – сумата от по 1350 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението –
съобразно цената на иска срещу всеки ответник, уговореното и заплатено
възнаграждение – същото съответства на фактическата и правна сложност на спора,
броя на проведените заседания и естеството на проведените процесуални действия.
По
изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Ж.К.,
ЕГН **********, срещу И.Г.К., ЕГН **********, Л.Л.Р.,
ЕГН **********, и Л.Л.Р., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.77 и чл. 79 ЗС, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност на 8/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №2, находящ се в гр. София, ул. *****,
със застроена площ от 119 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение №2
с площ от 10,10 кв.м., заедно с приспадащите му се 6,49 ид.ч. от общите части
на сградата, построена върху УПИ III-165, 166, от кв.
258а по плана на София, местност „Павлово - Бъкстон“, с площ от 1438 кв.м.,
като oстаналата част от 4/12 ид.ч. от имота е придобита от ищеца по наследство.
ОСЪЖДА Б.Ж.К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, на
И.Г.К., ЕГН **********, сумата от 5300 лв., представляваща съдебни разноски, а на Л.Л.Р.,
ЕГН **********, и Л.Л.Р., ЕГН **********, сумата от по 1350 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: