Присъда по дело №1438/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
по НОХД №1438 по описа на Софийски районен
съд, НО, 2-ри състав, за 2022 г.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура с обвинителен акт
против Р. Л. М. , ЕГН **********, за това, че за периода от 08.11.2018г. до 08.01.2021г., в
гр.С, след като била осъдена с решение №529793/08.11.2018г. на СРС, 92 –ри състав,
постановено по гр. д. №60906/2018г., влязло в законна сила на 08.11.2018г., да издържа свой
низходящ – сина си Б. К. К., чрез неговия баща и законен представител К. Т. К., като
заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 26 пълни
месечни вноски, всяка в размер на 150,00 лева, в общ размер на 3900,00 лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
По делото като частен обвинител е конституиран Б. К. К..
Съдебното производство пред СРС е реализирано по общия ред, регламентиран с
нормите на Глава XX от НПК.
В проведеното открито съдебно заседание представителят на СРП поддържа
обвинението срещу подсъдимата, като твърди, че с оглед събраните по делото доказателства
същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира, М. да бъде призната за виновна
в извършването на вмененото й престъпно деяние. Приема, че се разкриват единствено
предпоставки за частично оправдаване досежно размера на дължимата за инкриминирания
период сума, равняваща се на сбора от допълнително извършените плащания от
подсъдимата. При индивидуализация на наказанието счита, че следва да се отчете чистото
съдебно минало на привлеченото към отговорност лице, като предлага да се наложи по-
лекото като алтернатива в санкцията на чл.183, ал.1 от НК наказание „Пробация“ за период
от 6 /шест/ месеца.
Частният обвинител се солидаризира със становището на държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимата – адвокат Н, споделя аргументите на прокурора за
доказаност на тезата му досежно факта на инкриминираното деяние. Поддържа и
предложението размерът на издръжката да бъде актуализиран съобразно приетото
заключение на счетоводната експертиза по делото. Относно индивидуализация на
наказанието обаче счита, че следва да се възприеме позицията за изключително ниска степен
били обществена опасност, привеждайки в подкрепа доводи, свързани със
социалноикономическите условия в държавата, които до голяма степен са повлияли и върху
живота и нерегулярната трудова ангажираност на М. – обективна пречка да изпълнява
своите задължения. Подчертава, че в момента, в който подсъдимата е започнала постоянна
работа, незабавно е пристъпила към макар и поетапно изплащане на дължимите суми. В
резюме пледира за налагане на наказание „Пробация“, с приложение на задължителните
мерки в минимален размер.
Подсъдимата М. е редовно призована и се явява в съдебното заседание.
Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага своята версия за
обстоятелствата, обусловили инкриминираното деяние. В хода по същество се
придържа към аргументите на своя защитник. При упражняване правото си на
последна дума изразява съжаление за стореното, отдавайки го на тежкото си
финансово положение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Подсъдимата Р. Л. М., ЕГН **********, е родена на ХХХ, в гр. С, българка, с
българско гражданство, неосъждана, разведена, със средно - специално образование, работи
като „детегледач“ в ХХХ – гр. С, с постоянен и настоящ адрес: гр. С, ХХХ
Подс. М. и свид. К. Т. К. сключили граждански брак на ХХХ В хода на съвместния
им живот на 19.12.2003г. се родил техният син – частният обвинител Б. К. К..
С решение №529793 на СРС, ІІІ г.о., 92-ри състав, постановено на 08.11.2018г., по
гр.д.№60906/2018г., влязло в законна сила на 08.11.2018г., бракът между подсъдимата и
съпруга й бил разтрогнат, определено било местоживеене на свид. Б. К. при неговия баща (в
гр. С, ул.”ХХХ), комуто било предоставено упражняването на родителските права. За
майката бил установен режим на контакти, като тя била осъдена и да заплаща месечна
издръжка на своя низходящ чрез неговия баща и законен представител. Същата била
опредЕ. в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева и била изискуема до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването й.
За съдебното решение подсъдимата била уведомена, доколкото лично участвала в
бракоразводното дело. Осъдителният диспозитив нееднократно бил споменаван и в
разговорите й с бившия й съпруг и със сина й.
Изначално след влизане в сила на осъдителното решение подсъдимата не обслужвала
своите алиментни задължения, което бездействие продължило до 08.01.2021г., включително.
Това свое поведение тя проявявала въпреки съзнанието, че двата съдебни акта се явяват
задължителни за изпълнение по отношение на своите адресати. То мотивирало и
инициативата на частния обвинител да сезира с жалба прокуратурата на Република
България, по повод която било образувано досъдебно производство.
След като разбрала за започнатата срещу нея наказателна процедура
подсъдимата предприела постъпки по частично изпълнение на задълженията си. В
периода месец февруари 2021г. – месец май 2022г. тя извършила няколко плащания
за издръжка чрез преводи през системата на „Български пощи“ЕАД на името на
бившия си съпруг, както следва: на 23.02.2021г. – сумата от 150,00 лева; на
23.03.2021г. – сумата от 150,00 лева; на 02.06.2021г. – сумата от 80,00 лева; на
23.06.2021г. – сумата от 150,00 лева; на 28.09.2021г. – сумата от 150,00 лева; на
26.11.2021г. – сумата от 150,00 лева; на 28.02.2022г. – сумата от 150,00 лева и на
28.03.2022г. – сумата от 150,00 лева. На 23.05.2022г. М. предала лично на своя син
150,00 лева, като за целта между двамата била оформена разписка, в която било
отразено като основание „издръжка“. На 27.05.2022г. подсъдимата наредила по
банков път в полза на частния обвинител и още 150,00 лева. В основанието на никой
от преводите, с изключение на връчената лично на частния обвинител сума, не било
конкретизирано за кой период се отнасят, поради което се приема, че те погасяват
най-старите задължения, считано от влизане в сила на решението – 08.11.2018г.
Така били изплатени общо 9 /девет/ месечни вноски, всяка в размер на 150,00 лева,
равняващи се като сбор на 1350,00 лева и една непълна вноска в размер на 10,00
лева. Други плащания не били извършвани. При това положение и след приспадане
на преведените суми, в рамките на периода от 08.11.2018г., до 08.01.2021г. М. не
изпълнила задължението си по осъдителното решение срещу нея в размер на повече от две
месечни вноски, а именно в размер на 16 пълни месечни издръжки, всяка по 150,00 лева,
възлизащи на 2400,00 лева и една непълна вноска в размер на 140,00 лева, като всички
неизплатени месечни издръжки достигали общата стойност от 2540,00 лева.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Б. К. К. (дадени в хода на съдебното следствие
и приобщени частично по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК – л.58 от досъдебното
дело) и К. Т. К. (дадени в хода на съдебното следствие и приобщени частично по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК – л.77 от досъдебното дело); писмените доказателства:
жалба до СРП, заверени ксерографски копия от следните документи: решение
№529793/08.11.2018г. на СРС, 92 състав (л.25-27 от ДП; л.30-32 от ДП), писмени отговори
от ТД на НАП – С (л.36-41, л.43 от ДП), отговор от Агенция по вписванията (л.47 от ДП и
л.13 от съдебното дело), отговор от Агенция по заетостта (л.49 от ДП), справка от ОПП –
2

СДВР с данни от АИС – КАТ (л.52-56 от ДП и л.14-15 от съдебното дело), копие на
изпълнителен лист и съобщение за образувано изпълнително дело (л.62 – 63 от ДП),
заверени ксерографски копия на служебни бонове (л.65 от ДП и л.57-59 от съдебното дело),
копие на вносна бележка (л.55 от съдебното дело), копие на разписка (л.56 от съдебното
дело), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за
начислени и изплатени заплати на М. (л.43 от съдебното дело), справка от „Йеттел
България“ЕАД (л.67-68 от съдебното дело); писмени доказателствени средства: справки за
съдимост (л.71 от ДП и л.23 от съдебното дело), както и заключенията на съдебно –
оценителна експертиза (л.67-70 от ДП) и частично допълнителната съдебно - оценителна
експертиза (л.70 – 75 от съдебното дело), приобщени на осн. чл.283 от НПК.
Първоинстанционният съд даде вяра и кредитира като последователни, обективни и
вътрешно непротиворечиви показанията на частния обвинител Б. К. и свид. К. К.. От тях се
извличат обстоятелствата, свързани с отношенията между подсъдимата, от една страна и
сина й и неговия баща, от друга, развивали се след раздялата на родителите и годините,
следващи осъждането на М. за размера на месечната издръжка на нейното дете. Свидетелите
представят хронологията на тези събития с присъщата на утвърден спомен логична
последователност. Споделят непосредствените си възприятия върху проявеното бездействие
на майката да изпълнява своето парично задължение и мотивираното с причини, излизащи и
извън липсата на финансови средства, нежелание да изплаща дължимите суми. В тази
връзка двамата акцентират, че непоследователно през годините тя е изпращала парични
средства. Така заявеното се подкрепя и от приобщените в хода на разследването и съдебното
следствие копия на фискални бонове за пощенски и банкови преводи, като подробно е
обсъдено и в приетата в съдебното следствие оценителна експертиза, поради което се
разглежда като обективен факт от действителността. Категорични са свидетелите, че
инициативата от страна на М. да съобразява поведението си е била стимулирана в резултат
на съзнанието за инициираната срещу нея наказателна процедура пред прокуратурата на
Република България. Този факт е признат, макар и лаконично, дори в обясненията на
подсъдимата.
Не са констатирани пропуски в изложението на фактите от страна на свидетелите Б. и
К. К.и, като заявеното от тях звучи житейски логично, в достатъчна степен пунктуално и
изчерпателно. Този извод не се накърнява и от констатираните частични противоречия и
забрава на детайли, споделени в първоначалните им разпити в досъдебната фаза. Те са
отстранени посредством приложението на процесуалния способ, установен с нормата на
чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК. Запитани относно идентичността на прочетеното и
действителността, в случай че могат да произведат спомени за нея, двамата свидетели
споделиха, че описаните събития в по- ранните им изявления следва да се възприемат като
отговарящи на реалността. Посочиха и че забравата следва да бъде отдадена на изминалото
значително време от обсъжданите периоди. Ангажираните причини са приемливи и
житейски правдиви. Поднесени с тези аргументи, така споделените изявления следва да се
кредитират с доверие не само защото са депозирани в предходен момент, когато споменът
на лицата за посочените обстоятелства е бил по-ясен, а и съобразявайки разкриващото се
съответствие между поддържаното в тази насока помежду им, а така също и анализирайки
възприетото от вещите лица в изготвените от тях съдебно- оценителни експертизи, ведно с
данните, установими посредством документите, приобщени в хода на цялото производство.
Показанията на свидетелите, дадени в предходни процесуални фази и етапи, следва да се
приемат като достоверни, тъй като са приближени по време към събитието на
престъплението и се отличават с логичност и последователност. В случая не се разкриват
белези на проявено некоректно процесуално поведение, изразяващо се в стремеж да се
пресъздадат възприятия, които не отговарят на действителността. В духа на изложените
дотук аргументи може да се заключи, че не следва да намери приложение рестриктивната
разпоредба на чл.281, ал.8 от НПК, установена с оглед съблюдаване на основния принцип на
непосредственост в процеса.
Изявленията на разпитаните свидетели разкриват хомогенност и устойчиви
съвпадения по фактите, без данни за житейски алогизми и взаимоизключващи се твърдения,
които да затрудняват остойностяването им. Те търпят надлежна проверка чрез съпоставката
помежду им, като резултатът не указва съществени противоречия и изключващи
3

действителността на споделените факти алогизми. Предвид изложеното по- горе съдебният
състав прецени, че обсъдените дотук показания съдържат онази пряка доказателствена
информация за процесното деяние, респ. за обстоятелствата съпътстващи, предхождащи и
следващи го, годна да ги конституира като основни източници на доказателства, върху
които съдът гради изводите си по същество. Тези изявления притежават качествени
характеристики, за да дадат нужното за наказателния процес достоверно, обективно и точно
знание за събитията, при което е извършено деянието и неговия автор.
На последно, но не и по значимост място сред гласните доказателствени източници
съставът на съда анализира дадените пред съдебния състав обяснения от подсъдимата.
Отчитайки двойнствената им природа на средство за защита и източник на доказателства,
решаващият орган намира, че в значителна част те са обективни и кореспондиращи с
останалите гласни и писмени доказателства по делото. В тях подсъдимата споделя
развитието на отношенията си със своя син и с бившия си съпруг след датата на
бракоразводното решение. Признава, че не е изпълнявала своите задължения за
предоставяне на издръжка, като пояснява и подробности от имущественото си състояние в
инкриминирания период. Досежно изброените обстоятелства гласните изявления на М. се
контролират от показанията на разпитаните по делото свидетели, с които се намират в
синхрон, както и със заключението на приетите експертиза, а се потвърждават и от
приобщените по делото документи. Така установените допирни точки решаващият орган
приема за достатъчни белези за достоверност на съответните пасажи от обясненията на
подсъдимата, което позволява те да се разглеждат като обективно отразяващи събитията
доказателствени средства.
Като неприемливи обаче съдът определя твърденията на М., в които споделя
мотивите за своето бездействие, извинявайки ги с ниския размер на получаваните месечни
доходи, доколкото подобен аргумент не я освобождава от задължението й така да
организира личните си финанси, че да осигури дължимите за непълнолетното си дете
ресурси.
Съдът се довери и на приетите по надлежния процесуален ред писмени
доказателства, доколкото допълват и подкрепят гласните доказателства по делото, като
изясняват в пълнота фактическата картина на престъплението, извършено от подс. М..
Видно от приложените по делото справки от Агенция по вписванията, подсъдимата не
притежава собственост и не е вписана като участник в управлението и собствеността на
търговски дружества. Установява се от извадка от централизираната електронна база на
КАТ, че е регистрирана съсобственост между нея и братята й върху пътно превозно
средство – лек автомобил. Този факт обаче следва да се анализира ведно с показанията на
свид. К. К. и обясненията на привлеченото към отговорност лице, че се касае за придобито
по наследство превозно средство, ползването на което е предоставено изцяло на роднините
на подсъдимата, без тя да получава облаги от него. Съгласно изисканите справки от ТД на
НАП, откриващо се и в свидетелските показания, М. е била ангажирана по силата на трудов
договор в процесния период към различни държавни и частни организации, което, ведно и с
представената от защитата й в съдебното следствие справка за начислени и изплатени
заплати, издадена от последния й работодател, потвърждава съществуването на постоянен
източник на доходи, макар и с нисък размер, към и след момента на влизане в сила на
осъдителното решение на гражданския съд. От справката от Агенция по заетостта се
извеждат отделни периоди на регистрация на лицето като безработно, но същите са извън
инкриминирания по делото период, поради което и са неотносими за очертаване пределите
на отговорността. Според справка от „Йеттел България“ЕАД, подсъдимата се явява
дългогодишен ползвател и на мобилен телефонен номер, чийто пост не е закрит и
понастоящем, а сметките към него се обслужват ежемесечно. Същевременно, с оглед
обобщено представените данни за фактурирани услуги, съпоставено и с копието на
изпълнителен лист и уведомление за образуване на изпълнително дело, както и твърдяното
от подсъдимата, подкрепено и от заявеното от свидетелите К. и Б. К.и, тя е поела тежестта
по изплащане на натрупани чрез телефонни разговори от сина си сметки с висока стойност.
Този факт обаче отново е даденост към момент, предхождащ разтрогването на брака между
съпрузите и пораждане действието на осъдителното решение срещу М., поради което и не
следва да се съобразява като значимо за отговорността й обстоятелство. Разглеждани в
4

съвкупност така приобщените като писмени доказателства копия на документи указват
наличието на обективна възможност подсъдимата да изплаща своевременно своите
задължения. Възникналите пречки, маркирани по- горе, нямат изключителен принос за
нейната забава, поради което и не следва да се тълкуват като основание за екскулпиране на
отговорността й. Съдът ще ги обсъди в контекста на индивидуализацията на следващото се
наказание. От справките за съдимост се извежда и фактът на чистото съдебно минало на
привлеченото към отговорност лице.
От приетите по делото удостоверителни платежни документи, данните в които не
подлежат на субективна интерпретация, категорично се налага извод, че, макар и
нерегулярно, в периода 2021г. – 2022г. М. е плащала суми, за които е била осъдена във
връзка с издръжката на своя син, превеждайки ги на името на бившия си съпруг, а една от
тях е предадена лично на частния обвинител, потвърдено и в показанията на разпитаните по
делото свидетели. Така през месеците февруари, март, юни, септември и ноември 2021г. тя е
предоставила на свид. К. К. общата сума от 760,00 лева; през февруари и март 2022г. е
изпратила на името на бившия си съпруг, суми в общ размер на 300,00 лева; през месец май
2022г. е връчила лично на сина си 150,00 лева, за което е оформена помежду им разписка и
му е превела по банков път още 150,00 лева. Изрично във всеки документ е вписано
основанието за плащане, поради което няма съмнение, съпоставено и със свидетелските
показания, за предназначението на тези суми. Доколкото липсва указание за месеците, за
които те се отнасят, следва да се приеме, че те се приспадат към най- старото задължение,
възникнало след влизане в сила на осъдителното решение. Общият размер на така
установените в съдебното следствие като платени суми за издръжки е 1360,00 лева.
На основание чл. 297 ГПК, съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на
решението от 08.11.2018г., по гр.д.№529793 на СРС, ІІІ г.о., 92 състав, постановено на
същата дата, с което е определен първоначалният и измененият впоследствие размер на
дължимата сума за издръжка, ето защо изгради изводите и свободното си вътрешно
убеждение въз основа на същите. Категорично се установява, че съдебният акт е влязъл в
сила на 08.11.2018г., поради което и от тази дата насетне следва да се преценява
съставомерността на поведението на подсъдимата за периода, през който е траело
бездействието й като задълженото за издръжка лице. Последното, анализирано ведно със
събраните доказателства – копия на фискални бонове за наредени пощенски и банкови
преводи и разписка за предадена на ръка сума, указващи частични плащания в периодите
2021-2022г., в общ размер 1360,00 лева, с основание издръжка, макар без уточнение за
относимите месеци и заключението на допълнителната експертиза, кредитирало ги, сочи, че
така изчислената сума следва да бъде извадена от размера на дължимата издръжка,
индивидуализиран в обвинителния акт. Съответно съдът приема и че така представените в
съдебното следствие документи, удостоверяват извършени плащания, които покриват най-
старите задължения, възникнали след влизане в сила на съдебното осъдително решение.
Доколкото те не са били факт още към момента на образуване на досъдебното производство,
до който единствено момент е можело да бъдат взети предвид, а са настъпили дори след
образуване на съдебното производство по делото, то от обвинителната теза следва да
отпадне единствено част от дължимия размер, но без да се интервенира върху
инкриминирания период, заключен между месец ноември 2018г. и месец януари 2021г.,
включително. При този подход, изчислената върху 1360,00 лева като реално недължима
поради изплащането й сума покрива общо 9 месечни вноски и непълна част от 1 месечна
вноска в размер на 10,00 лева, които следва да се извадят от първоначално предявената на
М. обща сума. Така, размерът на дължимата и необслужена издръжка за инкриминирания
период остава 16 месечни вноски, всяка по 150,00 лева или общо - 2400,00 лева и една
непълна вноска от 140,00 лева, като общото задължение за времето между 08.11.2018г. и
08.01.2021г. възлиза на 2540,00 лева.
Следва да се кредитира като обективно и професионално и заключението на
първоначалната икономическа експертиза, което установява общия размер на неплатените
месечни вноски за издръжка и техния брой. Така обективираното вещо мнение, анализирано
поотделно и в съвкупност потвърждава свидетелските показания и приетите писмени
доказателства, че се касае за бездействие, проявено в период от повече от две години,
попадащ във времето на действие на решението за издръжка. Както бе обосновано и по-
5

горе, обаче с оглед новоустановените в съдебното следствие факти, изводими от платежните
документи, размерът на незаплатените дължими суми за издръжка търпи корекция, като се
доказа, че за периода ноември 2018г. – януари 2021г. от дължимите и инкриминирани суми
са били погасени такива в размер на 1360,00 лева. Противоречието между становището на
вещото лице, дадено на досъдебното производство относно конкретно платения от
подсъдимата размер на издръжката, взет предвид и при формулиране на обвинението и тази
констатация, за извеждането на която, впрочем, не е необходимо прилагането на специални
знания в рамките на експертиза, доколкото предполага единствено проста математическа
сметка, формирана в резултат на сбор от отделни суми, е обяснимо с различното
количеството доказателствени източници, изследвани от вещото лице при изграждане на
изводите му. Копията на платежни документи, отразяващи постъпили макар и частични
плащания, съответстват на действителното фактическо положение и позволяват извод, че
към момента на постановяване на присъдата е настъпила промяна, която указва изпълнение
на задълженията за издръжка от страна на М. за част от инкриминирания по делото размер,
който съответно следва да отпадне от диспозитива на обвинението.
Тук е мястото да се обсъди и второто, прието по делото заключение на допълнителна
счетоводна експертиза, което съдът кредитира единствено отчасти. Съответни на
формираната по делото доказателствена съвкупност се явяват обсъдените от експерта като
даденост осем броя пощенски записи, 1 брой платежно нареждане за банков превод и 1 брой
разписка, удостоверяващи плащания. Неправилни обаче са отразяванията относно размера
на част от сумите, предадени с тях от подсъдимата, в частност не е обърнато внимание, че
освен на 02.06.2021г., така също и на 26.11.2021г. са били изплатени само 80,00 лева.
Писменото заключение е ревизирано в указаната насока от вещото лице при изслушването
му в съдебното следствие. Оставащото въпреки това противоречие между становището на
вещото лице, депозирано в съдебното следствие и направеното от съда изчисление,
касателно крайната обща дължима сума обаче е обяснимо с извършено прибавяне от
експерта и на сума от 100,00 лева, отнесена към месец ноември 2021г. и обоснована
единствено върху обясненията на подсъдимата от досъдебната фаза, че е предала на бившия
си съпруг средства в този размер, които обаче в тази им част съдът не кредитира като
достоверен източник на информация. Те не са били приобщени в хода на съдебното
следствие по реда на чл.279 от НПК, поради което би било и недопустимо да се анализират.
Дори и хипотетично да се игнорира тази процесуална пречка пред тяхното обсъждане, те не
са подкрепени от събраните по делото документи, а са отречени категорично и в
свидетелските показания.
Съвкупният анализ на всички доказателствени материали, събрани по делото, води
съда до категоричен и несъмнен извод, че подс.М. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и затова я призна за виновна по така
повдигнатото й обвинение, което коригира единствено с оправдателен диспозитив за част от
инкриминираната като размер сума.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че
поведението на подсъдимата Р. Л. М. изпълва всички обективни и субективни признаци на
престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна, за периода от 08.11.2018г. до 08.01.2021г., в гр. С, след като
била осъдена с решение №529793/08.11.2018г. на СРС, 92 –ри състав, постановено по гр. д.
№60906/2018г., влязло в законна сила на 08.11.2018г., да издържа свой низходящ – сина си
Б. К. К., чрез неговия баща и законен представител К. Т. К., като заплаща месечна издръжка
в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – 16 пълни месечни вноски, всяка в
размер на 150,00 лева, в общ размер на 2400,00 лева и 1 непълна месечна вноска в размер на
140,00 лева, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 2540,00 лева.
Физическата страна на изпълнително деяние на престъпния състав, ситуиран в
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, се проявява във формата бездействие и се изразява в
6

съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер две или повече месечни
вноски. Видно от приложените по делото справки – извлечения за извършени частични
плащания, както и показанията на частния обвинител и свидетеля К., през очертания период
от време ноември 2018г. – януари 2021г. подсъдимата е получавала регулярно доходи, макар
и с невисок размер. Същевременно, приобщената към материалите справка от мобилния
оператор „Йеттел България”ЕАД относно ползван от нея мобилен телефонен номер,
незакрит до момента, както и споменатото от свидетелите, че е предавала, макар и рядко,
дребни суми на ръка, способства да се заключи, че Р. М. не е била лишена от материални
възможности да заделя средства за издръжката на своето дете. В този аспект се установи
наличието на опит да се прикрие нежелание за изпълнение под привидно обективирана
липса на парични средства. Позоваването на подобно обстоятелство при констатирана
постоянна трудова заетост в инкриминирания период е най- малкото морално укоримо,
доколкото законът не поставя паралел между получавания размер на трудовите доходи на
родителите и законните интереси на децата при формулиране средствата за защита на
техните права. Без значение за наказателната отговорност на дееца се явява обстоятелството,
дали другият родител разполага с достатъчно финансови средства, за да обезпечи
отглеждането на низходящия. В тази връзка наличието на предоставяни дребни суми лично
на непълнолетния Б. К. от страна на неговата майка и под формата на дарове не може
априори да освободи последната от задължението й да превежда регулярно средства за
текущото му съществуване, доколкото отказ в тази насока би бил недействителен като
противоречащ на закона (чл.147 от СК). Безспорно, подобен акт на загриженост в една или
друга степен обезпечава детето, но сам по себе си не може да задоволи нуждите му в
годините на израстване. Възпитанието и осигуряването на препитание на низходящите
родственици, които не са способни сами да се грижат за себе си, е възложена в тежест на
двамата родители. Осъзнаването на тази отговорност е дълг на всеки гражданин.
Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като от гледна точка на
въздействието върху непосредствения обект на защита, законът не изисква настъпването на
някакъв допълнителен резултат, освен самото неплащане на издръжката. Налице са две
влезли в сила съдебни решения, с които последователно деецът е осъден да издържа свой
низходящ. Съгласно чл. 68, б. “а” от Закона за задълженията и договорите паричните
задължения са носими, т.е. тяхното местоизпълнение следва да бъде извършено в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Имайки предвид
естеството на алиментното задължение за издръжка, а именно да задоволява ежедневните
нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Същата служи за
задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена, поради което не
трябва да се изчаква неговото изтичане.
Както от показанията на свид. К. К. и частния обвинител, допълнени от приетите
копия на разписки за пощенски, банкови преводи и такива на ръка, така и от заключението
на допусната допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, се установява категорично
фактът на покриване посредством извършените от Р. М. във време след момента на
образуване на наказателното производство парични вноски. Този новоустановен едва в
съдебното следствие юридически факт задължително следва да бъде отчетен в контекста на
правилното индивидуализиране обема на отговорността на подсъдимата. Поради това и
частично оправдаване следва да се постанови по отношение на разликата между
първоначално инкриминирания размер на издръжката от 3900,00 лева и оставащия от
2540,00 лева след приспадане на изплатените суми за издръжки, дължими в периода от
месец ноември 2018г. до месец януари 2021г., включително, а именно сумата от 1360,00
лева, формирана от сбора на 9 пълни месечни вноски в размер на 150,00 лева и 1 непълна
месечна вноска в размер на 10,00 лева, доколкото бяха събрани неопровержими
доказателства, че М. действително е изпълнила своите задължения частично, макар
последното да не изключва отговорността й за целия инкриминирания период, защото
издръжката за него не е изплатена в цялост.
В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на
деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. Като
типично формално престъпление същото може да бъде извършено при единствено
7

възможната форма на вината – пряк умисъл. В интелектуален аспект подсъдимата е
предвиждала извършването му, състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични
задължения спрямо детето си, съзнавала е техният общественоопасен характер, изразяващ се
в накърняване на обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на
посочените от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във волево
отношение подсъдимата е искала извършването на деянията, като пряко е целяла
противоправното си бездействие.
При приетите от този съд фактически обстоятелства, а именно, че подсъдимата няма
декларирано недвижимо имущество, но същевременно е разполагала с парични средства,
придобити от редовни трудови доходи, била е в инкриминирания период в работоспособна
възраст, без данни да е страдала от здравословни проблеми, които да са възпрепятствали
възможността й да упражнява общественополезен труд, се налага извод, че отсъстват
обективни причини, препятствали заплащането на дължимата издръжка.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимата Р.
Л. М. следва да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1
НК, като частично оправдаване следва да се извърши за част от инкриминирания размер в
рамките на времевия период на първоначално предявеното й деяние, съобразно изложеното
по- горе.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 НК законодателят е предвидил в условията на
алтернативност санкция „Лишаване от свобода“ в размер до 1 година или пробация.
Съдът отчита положително досежно личността на М. липсата на данни за водени към
момента срещу нея други наказателни или административнонаказателни производства,
което предвид достигнатата й възраст предполага достатъчно способности за съобразяване
на житейските ситуации и отсъствие на дълбоко утвърдени противоправни навици. При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата СРС съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство и чистото й съдебно минало. В идентична насока следва да
бъдат тълкувани последователното придържане към съдействащо поведение за протичането
на производството в разумни срокове и установяването в пълнота на обстоятелствата от
значение за разкриване обективната истина по случая. Същевременно, видно и от
приложените по делото документи тя доброволно е предоставяла суми за изпълнение на
своето задължение, успявайки да намали с близо една трета размера на задълженията си за
предходен период, с което е демонстрирала желание да постави поведението си в синхрон
със законовите изисквания. Като смекчаващо обстоятелство, без да изключва отговорността,
следва да се отчете и относително ниският размер на получаваното трудово възнаграждение,
съобразно представената от работодателя й справка.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът разглежда високия размер на
общо дължимата сума и периода на бездействието, доколкото неплащането на алиментните
задължения за издръжка е реализирано повече от две години.
Предвид горните аргументи, съпоставяйки относителната тежест на относимите към
индивидуализацията на отговорността обстоятелства, този съдебен състав прецени, че се
обуславя приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“В“ НК. Установените по делото смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства формират необичайно множество, а
същевременно са налице фактически данни за формиране и на изискуемия от закона
кумулативен извод за несъразмерност дори на най-лекото предвидено в закона наказание- в
случая „Пробация“, като въздействие върху подсъдимото лице с оглед постигане целите на
индивидуалната и генералната превенции, заложени в нормата на чл.36 от НК. В тази
хипотеза превантивната и превъзпитателната функции биха могли да се постигнат чрез
определянето на следващото по тежест наказание „Глоба”, с което най- лекото, предвидено
от нормата на чл.183, ал.1 от НК – „Пробация“, да бъде заменено. Същото следва да се
индивидуализира в размер близък до относително определения среден такъв - от
8

300,00 (триста) лева. Подходът е мотивиран от обстоятелството, че с оглед продължителния
период на бездействие и непренебрежимата стойност на дължима необслужена издръжка,
забавата от страна на майката е имала по- висок негативен отзвук. По този начин ще се
постигнат целите на наказанието и ще се препятства възможността подсъдимата да
извършва престъпни прояви, а същевременно тежестта на санкцията ще се яви съответна на
интензитета на бездействието, с което М. е консумирала състава на престъплението.
Отмереният размер на наказанието настоящата съдебна инстанция намира за достатъчен за
подсъдимото лице да осъзнае не само законовата, а и житейски обусловената необходимост
от стриктно спазване на задължението си за ежемесечно изплащане на издръжка,
произтичащо освен от влязлото в сила съдебно решение, а и от социалното и биологичното
му положение на родител. Индивидуализирано в тези параметри, наложеното наказание
съответства на принципите на законоустановеност и справедливост на легитимно
упражнената държавна принуда, ще изпълни своя поправителен и възпитателен потенциал
спрямо подсъдимата М. и ще способства за правилното формиране на нейния мироглед и
правосъзнание.
Предвид изхода на делото, подсъдимата М. е осъдена, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, да
заплати по сметка на СДВР извършените по делото разноски на досъдебната фаза за
заплащане възнаграждение на вещо лице, изготвило заключение по съдебно- икономическа
експертиза в размер на 97,50 лева, а по сметка на СРС да заплати направените в съдебната
фаза на производството разноски за вещи лица в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	194
Дата:	12 септември 2022 г.
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20221110201438
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 февруари 2022 г.

Присъда по дело №1438/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите