Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството пред ВТОС по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по въззивна жалба от "Е.-Е.Е." против решение № ...../......г. на ГОРС, постановено по гр.д. ....../2010г. , с което е прието за установено , че жалбоподателят дължи сумата 1732,27 лева, представляващи наемни възнаграждения и суми за покриване на консумативни разходи на "Е."ООД , като и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 497,76 лева, и е отхвърлил и отрицателния установителен иск на жалбоподателя, че между страните към дата след ......г. не същестувавт наемни правоотношения. В жалбата се развиват следните оплаквания за незаконосъобразност: допълнителното споразумение към договора за наем не е едновременно подписан от дтете страни, не е сключен договор за охрана , а съгласно т. 14 от договора в тридневен срок такъв договор следва да се сключи като санкцията за това е прекратяване на договора , ,в процесниет фактури липсва период за който е начислен наема. С оглед на тези оплаквания намира ,че съдът неправилно е установил фактическата обстановка като не е взел предвид всички факти от значение за делото и оттам направените от него изводи са неправилни. Моли съда да отмени цялото решение в обжлаваната част. В срока по е депозиран отгвор като в него ответник жалба заема следното становище, решението е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е установил,че между страните има сключено допълнително споразумение към договор за наем, , същото е подписано от упълномощени за това лица, като въпросът дали обектът е охраняван или не е без значение за правния спор. Моли съда да потвръди обжалавното ершение. В с. з. жалбата се поддържа. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение. След като се запозна с оплакванията, изложени във възз. жалба, становищата на страните, атакуваният съдебен акт и след преценка на събраните по делото доказателства, ВТОС установи следната фактическа обстановка: От представения по делото допълнително споразумени е от ..... г. към Договор за наем от ......г, се установява ,че между старните са съществуват наемни правоотношения. Правилни при оспорване на анекса ГОРС е откирл производство по неговото оспорване по реда на чл. 193 ал 2 и 3 от ГПК, като с помощта на изслушаната СГрЕ се установява, че положеният под анекса подпис е на представляващ жалбоподателя. Подписалият анекса С. С. е бил упълномощен с нотарилна заверка на подписа да представлява отжалбопоадтеля, като пълномощното за това не е оттеглено към датата на подписване на анекса. Наистина от разпита на това лице се установява ,че на посочената дата в допълнителното споразувение същият не е бил в канцелрията на наемодателя, но този факт е без правно значение, тъй като първо договорът за наем е неформален такъв, за неговата действителност не е необходимо писмена фома. Същата е само за доказване. И второ, от ЗЗД не изисква подписите върху един договр да са положени едновременно, важно е съвпадението на волеизявланията на старните досежно предмете на договора. Такова е налице . За периода от .....-......г. се доказва по делото , че ответникът в първата инстанция е ползвал имота, и следователно независимо дали правното основание ще бъде неизпълнение на задължение по договорния наем или неоснователно обогатяване по на отпаднало основание ползване на имота, като обезщетението ще бъде в размер на договорения наем, процесните суми се явяват дължими. П възражението , че съставените фактури няма един от реквизитите не изписано за кой период се отнасят, е несъществено нарушение на правилата на счетоводната отчетност. Тъй като както се произнася по множество решения ВАС важни са основните реквизити на този частен документ с официална доказателствена сила - страните, предмета на доставката и др. След като същите са издадени респ. на ......г., периодът е тази дата. Като самите фактури не са оспорени като частни документи. И третото оплакване за липсата на сключен договор за охрана с определена фирма, който съгласно т.23 от договора е едно от прекратителните основания. След като обаче никоя от страните не се е възползвала от тази възможност, то договорът мне може да се счита за такъв. Още повече дали със допълнителен анекс или без него е продължило ползването на имота, поради което съответно наемно възнаграждение се дължи. По тоншени на останалите установени от ГОРС факти, съдът изцяло приема ,че той е установил фактическата обстановка : развило се производство по чл. 410 от ГПК , издадена заповед за изпънение, като в законоустановения срок е подадено възражение, което поражда задължение за заявителя да предяви установителен иск по , . Каквото е било сторено от ответник жълба. В хода на това произвоство той е доказал както наличието на наемни правоотношения ,така и дължимата сума за наем и заплащане на прилежащите разходи/ изслушана е СИЕ/ От всичко гореизложено ВТОС прави следните павни изводи: Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, предвид разп. на , и от правнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване. Същата, разгледана по същество, се преценя, като неоснователна, поради изложените по - горе съображения . Предявени са два иска отрицателен установител за наличието на наемно правоотоншение от страна на жалбоподателя, а от ищеца такъв по , вр. с . Договорът за наем, уреден в , чийто обект може да бъде, както недвижим имот, така и движима вещ, е двустранен, възмезден, консесуален, неформален договор, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ, а наемателят да му плати определена цена. В конкретния случай, безспорно е налице договор за наем между страните , по който не са постъпили плащания за м. април,май и юни. Вземането на ответник жалба е установено по основание и размер и следователно е ликвидно. Няколкократно е бил поканен жалбоподателят да заплати горепосочената сума от 1738,06 лева. Ннаемният договор е бил сключен на годно правно основание от наемодателя, то поражда задължение за последния да запалти договорирания наеми и суми за консумативи. Тъй като не се претендират разноски в тази инстанция , съдът не присъжда такива. С огелд гоеризолженото съдът наимар, че решението на ГОРС следва да бъде потвърдено. Като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на ГОРС. Водим от горното, ВТОС РЕШИ: ПОТВРЪЖДАВА решение № ...../.....г. на ГОРС, постановено по гр.д. ....../2010г. като правилно и законосъобразно Решението е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |