№ 1497
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000501248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266842 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д. №
11071/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът – „ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на И. А. И.,
ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
06.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 30 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника –
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- на ищеца И. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 119.60 лева;
- държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, общо в размер на сумата от 526.00 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. В. У. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от
1
657.80 лева с начислен ДДС;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - И.
А. И., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 378.00 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца И. А. И.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 13 800 лева до размер на сумата от 30 000 лева, а след
частичното оттегляне на въззивната жалба до размер на сумата от 26 200 лева,
с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение за
неимуществените вреди е занижено по размер и не съответства на
действително претърпените от него неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да му заплати допълнително сумата от 12 400 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на отказа за изплащане на
застрахователното обезщетение - 27.05.2020 г.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника – „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 3
800 лева до размер на сумата от 13 800 лева с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение е завишено
по размер и не е съответно на претърпяното увреждане – изкълчване на дясна
глезенна става.
Поддържа още и представя доказателства, че на 12.01.2022 г. е превел
по банковата сметка на ищеца сумата от 4 429.16 лева, която включва
главницата от 3 800 лева и начислената законна лихва, за периода 27.05.2020
г. до 12.01.2022 г., в размер на 629.16 лева.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 3 800 лева до размер
на сумата от 13 800 лева.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи
обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото в размер,
2
по нисък от сумата 13 800 лева.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – И. А. И., ЕГН ********** е предявил против ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
06.10.2019 г., около 08:45 часа е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ******** по третокласен път 812, свързващ гр. Вършец с гр.
Берковица. На км. 6 +275 е настъпило ПТП с насрещно движещ се лек
автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег. № *******, управляван от П. М. И., ЕГН
**********, който загубил контрол върху управлението и лекия автомобил
„Мерцедес“ навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „Опел“,
където настъпил удара между двете МПС.
Ищецът твърди още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед и съставил протокол за оглед и Констативен
протокол;
- образувано е било наказателно производство, което е било прекратено
след като той писмено е поискал това пред разследващия полицай;
- след ПТП е бил транспортиран в МБАЛ – Монтана, където е
установено изкълчване на дясна глезенна става;
- по негово желание е транспортиран до ВМА – София, където е
потвърдена диагнозата, извършена е репозиция и поставена гипсова
имобилизация за срок от 30 дни;
- на 27.02.2020 г. е предявил претенция за обезщетяване, по която
3
ответникът е образувал щета, но едва на 09.10.2020 г. е изплатил обезщетение
за неимуществени вреди, в размер на сумата от 1 200 лева и обезщетение за
имуществени вреди, в размер на сумата от 240.60 лева;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 27.05.2020 г.
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 79/, с който признал
обстоятелството, че лекият автомобил „Мерцедес“ е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но оспорил
основателността на предявените искове с доводи, че е изплатил обезщетение
от 1 200 лева, което е съответно на полученото от ищеца увреждане.
При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по дело, като се приспадне
изплатеното обезщетение.
Оспорил датата 27.05.2020 г. като начало за присъждане на законната
лихва.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 06.10.2019 г.,
около 08:45 часа на третокласен път 812, свързващ гр. Вършец с гр.
Берковица, на км. 6 +275 е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ********, управляван от ищеца и насрещно движещ се лек
автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег. № *******, управляван от П. М. И., ЕГН
**********.
П. М. И., ЕГН ********** загубил контрол върху управлението и лекия
автомобил „Мерцедес“, който навлязъл в лентата за движение на лекия
автомобил „Опел“, където настъпил удара между двете МПС.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед и съставил протокол за оглед и Констативен
протокол.
4
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава от
приложените писмени доказателства и писменото заключение на вещото
извършило автотехническа експертиза в първата инстанция – л. 140.
Ищецът след ПТП е бил транспортиран в МБАЛ – Монтана, където е
установено изкълчване на дясна глезенна става. По искане на ищеца е
транспортиран до ВМА – София, където е проведено петдневно лечение.
Потвърдена е диагнозата изкълчване на дясната глезенна става, извършена е
репозиция и поставена гипсова имобилизация с предписан срок от 30 дни.
Изписан е без усложнения и такива не са се проявили впоследствие.
Болките са били интензивни при извършване на репозицията и в
първите дни на раздвижването.
Настоящият въззивен състав изразява несъгласие с констатациите на
вещото лице, извършило медицинска експертиза в първата инстанция, че
периода на гипсова имобилизация е продължил 35 - 40 дни, което
противоречи с предписания срок от 30 дни в епикризата, приложена на л. 45
от първоинст. п-во.
Образувано е било досъдебното производство, което е било прекратено
от наблюдаващия прокурор, след като ищецът писмено е поискал да не се
осъществи наказателната отговорност по отношение на водача на лекия
автомобил „Мерцедес“.
С наказателно постановление /л. 9 от първоинст. п-во/, издадено от
Началника на РУ – МВР – гр. Вършец на П. М. И., като водач на лекия
автомобил „Мерцедес“ е наложено административно наказание глоба за
извършеното на 06.10.2019 г. нарушение на правилата за движение по чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Лекият автомобил „Мерцедес“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
5
ПТП.
Ищецът на 27.02.2020 г. е предявил претенция за обезщетяване, по
която ответникът е образувал щета. С писмо от 27.05.2020 г. отказал
изплащане на обезщетение, но по късно на 09.10.2020 г. е заплатил на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 1 200 лева и
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 240.60 лева.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и от ответника въззивни жалба, като спорът се концентрира до размера
на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
6
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая автомобилът „Мерцедес“, управляван от П. М. И., ЕГН
********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Образуваното наказателно производство против П. М. И., ЕГН
********** е било прекратено от наблюдаващия прокурор.
С наказателно постановление по отношение на П. М. И. е осъществена
административнонаказателната отговорност за това, че на 06.10.2019 г. при
управлението на лекия автомобил „Мерцедес“ е допуснал нарушение на
правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и станал причина за
настъпване на ПТП.
Така посочените и обсъдени доказателства обосновават извод, че
поведението на водача П. М. И., ЕГН ********** осъществява деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД и в пряка причинна връзка с това поведение са
претърпените от ищеца вреди.
Доказателствата по делото не обосновават извод за поведение на пострадалия, с
което пряко и непосредствено да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
7
на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно: възрастта
на пострадалия и неговото обществено положение; вида и характера на
единственото получено травматично увреждане – изкълчване на дясна
глезенна става; продължителността на периода, в който болките и страданията
са били интензивни; общият лечебен и възстановителен период; отсъствието
на негативни последици за здравето; обществено – икономическите условия в
страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали със заплатеното от
ответника преди завеждане на делото обезщетение за неимуществени вреди, в
размер на сумата от 1 200 лева, поради което прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е основателен, до
размер на сумата от 3 800 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен
размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
8
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че
необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане
на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 27.02.2020 г. и
с исковата молба поискал да се присъди законната лихва върху
обезщетението, считано от 27.05.2020 г., която дата не се оспорва от
ответника с въззивната жалба.
С оглед на изложеното от подадените две въззивни жалби изцяло
основателна е жалбата, подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г., за разликата над
сумата от 3 800 лева до размер на сумата от 13 800 лева и вместо това са
отхвърли прекият иск, за разликата над сумата от 3 800 лева до размер на
сумата от 13 800 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която прекият иск, имащ за предмет обезщетение на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 13 800 лева до размер на сумата от
26 200 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 31.20 лева до размер на
сумата от 119.60 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
9
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над
сумата от 216.21 лева до размер на сумата от 657.80 лева с начислен ДДС;
- да се отмени решението в частта, в която ответникът е осъден да
заплати държавна такса и разноски по делото, общо в размер на сумата от 526
лева и вместо това да се осъди да заплати държавна такса, в размер на сумата
от 152 лева и деловодни разноски за вещи лица, в размер сумата от 50.40
лева;
- да се осъди ищеца да заплати на ответника деловодни разноски за
първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, допълнително сумата
от 262 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2020 г., до размер на сумата от 3 800 лева
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск е
отхвърлен, за разликата над сумата от 26 200 лева до размер на сумата от
30 000 лева, поради оттегляне на въззивната жалбаот ищеца е влязло в сила.
По разноските:
С оглед промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
исковете, осъществило се с приетата от съда основателност на въззивната
жалба, подадена от ответника, ищецът следва да понесе отговорността за
разноски, като заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
деловодни разноски, в размер нае сумата от 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 200 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266842 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д. №
11071/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на И. А. И., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 06.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
27.05.2020 г., за разликата над сумата от 3 800 лева до размер на 13 800
/тринадесет хиляди и осемстотин/ лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. И., ЕГН ********** против „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно
основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.10.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 27.05.2020 г., за разликата над сумата от
3 800 лева до размер на 13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 266842 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д. №
11071/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати:
- деловодни разноски на И. А. И., ЕГН **********, на основание на чл.
78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата 31.20 лева до размер на сумата от
119.60 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. В. У. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 216.21 лева до размер на сумата от
657.80 лева с начислен ДДС;
ОТМЕНЯ решение № 266842 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д. №
11071/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати държавна такса и разноски по делото, общо в размер на сумата от 526
лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника – „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК ********* да заплати деловодни разноски за първата инстанция по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса, в размер на сумата от 152 лева и деловодни разноски за вещи лица, в
11
размер сумата от 50.40 лева.
ОСЪЖДА ищеца - И. А. И., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, допълнително деловодни разноски за първата инстанция, в това
число и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 262 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2020 г., до размер на сумата от 3 800 лева
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск е
отхвърлен, за разликата над сумата от 26 200 лева до размер на сумата от
30 000 лева, поради оттегляне на въззивната жалба от ищеца е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца - И. А. И., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски за въззивното производство –
държавна такса, в размер на сумата от 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 200 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12