Решение по дело №274/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Ю. Г. А. от [населено място], [област], действащ чрез пълномощника си адв. М. Б., против Решение № 4/04.03.2025 г., постановено по АНД № 50/2024 г. по описа на Районен съд – Ардино. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-0238-000285/27.08.2024 г., издадено от началник РУ - Ардино при ОДМВР гр. Кърджали, с което на Ю. Г. А. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, за това, че на 08.08.2024 г. в [населено място], [улица], като водач на лек автомобил „[марка] [модел]“ с рег. № [рег. номер], е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Излага съображения, че решението на районния съд е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно му е предявен.

Въвежда доводи, че в АУАН не било отбелязано, че е отказал да подпише същия, което следвало да бъде удостоверено с подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта, а такива данни липсвали в АУАН и преписката. Счита, че състава на първоинстанционния съд неправилно е приел, че отказа следвало да бъде удостоверен от А. З. Б.. Последният се явявал и свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, и за да не възникват съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част на АУАН, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следвало да бъде лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Това следвало от анализа на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 и чл. 43, ал 2 от ЗАНН, като нарушението на това правило представлявало процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

На следващо място сочи, че в нарушение на процедурата по чл. 43 от ЗАНН, съставеният АУАН не му бил предявен и връчен, което нарушение само по себе си водило до незаконосъобразност на наказателното постановление. Поради това оспореното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, се явявало неправилно и било основание за неговата отмяна.

Релевира доводи, че по време на проверката не бил съставен протокол за извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, който да му е бил връчен. Такъв бил съставен, а именно с Peг. № 238р-7371 от 16.08.2024 г., но с оглед разликата в датата на изготвяне и датата на регистриране на същия, счита, че този протокол най-вероятно е бил съставен след проверката и в негово отсъствие, респ. нито му е бил предоставян за подпис, нито е бил запознат с неговото съдържание в деня на проверката и нито е отказвал да го подпише.

Излага съображения, че в талона за медицинско изследване № [номер], било записано, че управлявал МПС с регистрационен номер №[номер], който регистрационен номер не отговарял на управлявания от него автомобил. Освен това било записано, че била извършена предварителна проба в 20.27 часа на 08.08.2024 г., с Дръгтест 5000, с фабричен №[номер], а на следващо място било отбелязано „отказва“. Несъответствие имало и по отношение на времето, до което следвало да се яви в ФСМП – [населено място], а именно до 22:00 минути от връчването на талона или до 22.00 часа на 08.08.2024 г. Липсвали и задължителни реквизити от талона за медицинско изследване, а именно кой начин на изследване е избрал, какъв е вида и номера на документа му за самоличност. Неясно било и кога бил издаден талона за медицинско изследване, дали в 21.15 часа, както било записано в протокола или в 21.45 часа, както било записано в талона, което било съществено за времето, с което разполагал, за да отиде и да даде кръв и урина за изследване. Счита, че с това е нарушена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 4/04.03.2025 г., постановено по АНД № 50/2024 г. по описа на Районен съд – Ардино и вместо него да постанови друго, с което отмени изцяло Наказателно постановление № 24-0238-000285/27.08.2024 г., издадено от началник на РУ – Ардино при ОДМВР гр. Кърджали, както и да му присъди деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание чрез пълномощниците адв. Б. и адв. Ц., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на доводите за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Въвежда допълнителни доводи, че в АУАН и НП били констатирани две отделни нарушения, за което било наложено едно единствено наказание, в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.

Ответникът по касация – Началник на РУ - Ардино при ОДМВР гр. Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника гл.юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба с вх. № 2550/17.06.2025 г., в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размера на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение..

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, като липсват и допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 24-0238-000285/27.08.2024 г., издадено от началник на РУ - Ардино при ОДМВР - Кърджали, с което на Ю. Д. А. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установявало, че при извършената проверка на жалбоподателя, управлявал МПС, същият е отказал да бъде тестван за употреба на наркотичните вещества или техни аналози с техническо средство, с което от водача било извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на актосъставителя – св. Е. К. и свидетелите по АУАН – св. Е. К. и Е. Н..

Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на наказаното лице и е приел за неоснователни твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила и на материалния закона, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Изложил е мотиви, че АУАН е надлежно съставен и предявен на нарушителя, който отказал да го подпише и да получи препис от него, като в конкретния случай неотразяването на обстоятелството в АУАН, не е попречило на соченото за нарушено лице да упражни правото си на защита срещу него, респ. не е било налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочил е, че АУАН и атакуваното наказателно постановление, съдържат необходимите реквизити. Нарушението било точно и ясно описано и при какви обстоятелствата е извършено, а също и доказателствата, които го подкрепят. Деянието правилно било квалифицирано като нарушение, за което и било наложено наказание в законоустановения размер.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са частично основателни.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана на основание чл. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която норма предвижда наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „глоба“ 2000 лв. за водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението по цитираната разпоредба е формално, като основание за ангажиране на административно – наказателна отговорност е отказът на водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред. Следва да се посочи, че в представеното пред началника на РУ – Ардино възражение/л. 17 от АНД № 50/2024 г./ Ю. А. изрично е посочил, че е отказал да му бъде да му бъде извършен тест за наркотици, тъй като нямал никакви външни признаци и такъв тест не можело да бъде правен рутинно.

Твърдяното в писмената защита на адв. Ц. нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в довод, че жалбоподателя са били вменени две отделни нарушения, е изцяло бланкетно въведено и не кореспондира със съдържанието на АУАН и НП. В тази връзка за прецизност следва да се посочи, че в обстоятелствената част на НП изрично е посочено словесно, че на 08.08.2024 г. [час] водачът А. отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Отразено е, в какво конкретно се състои изпълнителното деяние и са посочени вида и и наименованието на техническото средство, с което е отказана проверката и номера на издадения талон за медицинско изследване. Действително по-надолу в НП/в 1)/ са посочени/буквално пренесени/ двете алтернативи съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка и не изпълни предписание, което обаче не обоснова извода, че на Ю. Г. са вменени две нарушения. Налице е изцяло формално цитиране на част от текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Необосновани са доводите за липса на надлежно съставен Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и не връчването му на жалбоподателя. В производството пред районния съд е представен и прието като доказателство Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. № 238р-7371/16.08.2024 г., в който е налице оформен отказ за получаване от Ю. А., което е надлежно удостоверено с трите имена и подпис на свидетел – Е. В. К.. Последният и посочените в протокола Е. К. и С. Н. са разпитани в съдебно заседание, при което ясно и недвусмислено, без противоречие са посочили, че протоколът е съставен на 08.08.2024 г. и жалбоподателят е отказал да получи екземпляр от протокола. Обстоятелството, на коя дата е бил регистриран протоколът в информационната система на ОДМВР – Кърджали, е ирелевантен за процеса.

Доказателствата по делото не сочат наличие на съществени нарушения при издаването на талона за изследване, които да са възпрепятствали жалбоподателя да предостави кръвна проба. В този смисъл, по силата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/Наредбата/, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест.

Съгласно чл. 6 от Наредбата, талонът по чл. 3, ал. 2/талонът за изследване/ се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача.

По делото не се твърди, че Ю. А. е посетил ЦСМП – [населено място] и му е било отказано да му бъде взета кръвна проба, поради което наличието на разминаване в описания в талона час на връчване/различен от този в гореобсъдения протокол/ е без съществено значение. В този смисъл ирелевантно е записването относно отразения краен част на явяване за проба – изписан като 22.00 мин. Липсва спор относно факта, че препис от талона за изследване е надлежно връчен на жалбоподателя, както и не са налице твърдения, че са му били предоставени стикери към предоставения му екземпляр от талона за изследване. В този смисъл следва да се отбележи и това, че горецитираната норма не изисква залепване на стикер към талона, който се предоставя на водача.

Основателни са обаче доводите за допуснато съществено нарушение на производствените правила от районния съд.

По аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в производството по обжалване на наказателните постановления съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. В случая, след като е констатирал, че в издадения АУАН серия GA № 1331205 от 08.08.2024 г. изрично е отразено, че Ю. Г. А. отказва да подпише акта и/или разписката за връчване, което е удостоверено с трите имана и точен адрес на свидетеля А. З. Б., но същевременно липсва положен подпис на същия в АУАН, районният съд е следвало да призове и разпита в качеството му на свидетел посоченото лице. Едва след разпита на същият районния съд е следвало да извърши преценка доколко е доказано обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да подпише АУАН и получи препис от акта, както и да изложи мотиви дали липсата на подпис на свидетеля, посочен като такъв по отказ от нарушителя да подпише АУАН и разписката за връчване, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната на НП на процесуална основа. В тази връзка административният съд намира за необходимо да посочи, че съществено нарушение на административно-производствените правила ще е налице, когато то е ограничило правото на защита на нарушителя или когато, в случай, че не е било допуснато, крайният резултат би бил различен.

С други думи, районният съд е следвало в рамките на служебното начало да прояви процесуална активност за разкриване на обективната истина като събере съответните доказателства, необходими за установяването на релевантни за административното нарушение обстоятелства. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което предвид забраната за ново фактическо установяване не може да бъде отстранено пред настоящата касационна инстанция.

Горното налага обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който с цел изясняване на обстоятелствата релевантни за административното нарушение и разкриване на обективната истина следва да събере всички относими към предмета на спора доказателства, в т.ч. да призове и разпита в качеството му на свидетел А. З. Б. и да извърши преценка доколко е доказано обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да подпише АУАН и получи препис от акта, както и да изложи мотиви дали липсата на подпис на свидетеля, посочен като такъв по отказ от нарушителя да подпише АУАН и разписката за връчване, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната на НП на процесуална основа. След което, въз основа на събраните по делото доказателства да направи обоснована преценка за законосъобразността на издаденото НП и наложените на жалбоподателя административни наказания

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Ардино, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0238-000285/27.08.2024 г., издадено от началник РУ - Ардино при ОДМВР гр. Кърджали, с което на Ю. Г. А. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като незаконосъобразно следва бъде отменено, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН..

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 4/04.03.2025 г., постановено по АНД № 50/2024 г. по описа на Районен съд – Ардино.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ардино, при спазване на въведените в мотивите на решението указания по прилагането на закона.

Решението е окончателно.