Р Е Ш Е Н И Е № 260053
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 15.03.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
КАТЯ
ПЕНЧЕВА
при участието на
секретаря Катя Митева, като
разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №446 описа
на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по
постъпила въззивна жалба от Ю.Б. АД.
Обжалва се постановеното решение №69 от 25.02.2020 г. по
търг.дело №90/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което са
отхвърлени предявените осъдителни искове от банката против против А.А.Б.,
ЕГН **********, за заплащане на
следните суми:
- 29 681,83
лв., представляващи непогасена главница по ДК № 1174/R/2007г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 29 681,83
лв., начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата,
- 32 153,71
лв., представляващи непогасена възнаградителна лихва по чл.
13, ал. 1 от договора за периода 11.12.2008г. - 29.03.2018 г.,
- 739,26 лв., представляващи непогасена
наказателна лихва по чл.14, ал.3 от договора за периода от 11.12.2008г. -
29.03.2018г.,
- 1
315,54 лв., представляващи непогасена годишна такса по чл.15, б.„в" от договора.
Жалбоподателят
Ю.Б. АД, действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат С.Н., е останал
недоволен от решението, като е изложил подробни съображения. Счита, че то е
неправилно, поради наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и противорение с материалния закон. Не е съгласен с изводите на съда
относно определяемостта на вноските по договора за кредит, липсата на
задължение за двустранно подписване на погасителен план и съгласието на
кредитополучателя, доказателствената сила на счетоводните записвания на
банката. В тази връзка е изложил оборващите си доводи, вкл. се позовава на
практиката на ЕС. Оспорва възраженията
за наличие на неравноправни клаузи и за
изтекла погасителна давност.
Моли да се отмени решението, като се уважат предявените
искове. Претендира направените разноски.
Ответникът
А.А.Б., действащ чрез назначения особен представител адвокат А., счита въззивната жалба
за неоснователна по подробни съображения, изложени в отговора им.
Моли да се потвърди решението.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на
жалбоподателя на 10.03.2020 г., а въззивната жалба срещу него е подадена по
пощата с пощенско клеймо от 13.03.2020 г., което е в двуседмичния срок, предвиден
в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт. Ето защо, следва да се пристъпи към
разглеждането и.
С обжалваното решение са
отхвърлени предявените осъдителни искове, като съдът е приел, че липсата на
погасителен план не се отразява на валидността на процесния договор за банков
кредит, но тъй като в договора не са
посочени размерът на ежемесечната погасителна вноска и падежът на всяка погасителна вноска, няма основание да
се приеме, че ответникът е изпаднал в забава, като не е заплатил вноска с падеж
на 11.12.2008 г. и последващите вноски.
Видно от данните в исковата молба,
банката е предявила осъдителни искове срещу ответника за заплащане на главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси, произтичащи от неизпълнение
на договорно правоотношение.
Ищецът банка
се позовава на сключен с ответника договор за кредит № 1174/R/2007 г. на 05.04.2007 г., обезпечен с ипотека, по силата на
който му е предоставен банков кредит в размер на 30 000 лв. за покупка на недвижим имот и ремонт. В договора били уговорени
условията за отпускането му –обезпечения, възнаградителна лихва, наказателна
лихва при просрочие, банкови такси и комисионни, предсрочна изискуемост. Усвоеният
кредит подлежал на връщане с краен срок
11.04.2042 г.
Твърди, че кредитът е усвоен, че ответникът
е изпълнявал задълженията си по договора за около една година, че след
11.12.2008 г. е спрял да изплаща дължимите по него суми. Посочва задълженията
му - падежирали и непадежирали
за главница, за възнаградителна и наказателна лихви, за такси и комисионни, съгласно счетоводните записвания на банката.
Счита, че е настъпило условието на чл.27,б.а от договора – непогасяване в срок
на някоя от вноските по договора, поради което и на основание чл.432,ал.1 от ТЗ
се е породила възможността му за обявяване на вземанията по договора за кредит
за главница за предсрочно изискуеми. Отправя волеизявление за обявяване на непадежиралите вземания за главница за
предсрочно изискуеми, ако не могат да
бъдат погасени в 7 –дневен срок от връчване на исковата молба
падежиралите/изискуеми и просрочени/ вземания за главница, лихви и
комисионни общо в размер на 35 402,46 лв., посочени и по пера в
исковата молба.
Ответникът
е представил отговор, в който оспорва исковата молба.
Възразява,
че е настъпила предсрочна изискуемост с връчването на исковата молба, като
излага съображения, че банката не е упражнила надлежно това свое право преди
подаване на исковата молба и лично до
ответника.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност, за липса на погасителен план и на банково извлечение за усвояване на
кредита и за плащанията, които са извършвани за погасяване на кредита, за
неравноправни клаузи, съгласно които банката има правото едностранно да изменя
договорената лихва.
В допълнителната искова молба и в
допълнителния отговор страните поддържат становищата си. В хода на
производството ответникът конкретизира възражението си за липса на погасителен
план, като счита, че липсата на подписани от страните погасителен план, както и
Общи условия към договора, води до нищожност на основание чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД на договора, а именно липса на съгласие.
От приложения договор на банков
кредит – чл.1 и чл.6 несъмнено се установява, че между страните е сключен
процесният договор на 05.04.2007 г. за предоставяне на банков кредит в размер
на 30 000 лв. за финансиране покупка на недвижим имот и за ремонт. Уговорено
било усвояването на кредита по разплащателна сметка след учредяване на договорените обезпечения - в случая ипотека
върху недвижим имот, а ползването по безкасов път чрез разплащателната сметка
на ответника.
Съгласно чл.10 от договора, ответникът се
задължавал да погасява отпуснатия му банков кредит заедно с начислените лихви по начина и в
сроковете, уговорени в този договор.
Съгласно
чл.13,ал.1, страните са се съгласили, че за усвоения кредит кредитополучатят
заплаща годишен лихвен процент в размер на 10,5%, равен на базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в лева плюс надбавка 3%, като за първите
шест месеца от усвояването на кредита
кредитополучателят дължи лихва само 3%. Това е т.нар.възнаградителна
лихва.
Съгласно чл.13,ал.3, базовият лихвен процент
на банката се определя от 3-месечния Софибор плюс надбавка от 3,2%, като за
изчисление на лихвата по този договор е приета
стойност от 4,3%.
Съгласно чл.13,ал.4, тази стойност е минимално
приемливата за банката стойност, като банката има правото едностранно да променя размера на
лихвата при положение, че 3-месечният Софибор достигне нива с 0,25 процентни
пункта по-високи от посочените в договора в рамките на един месец. Промяната на
лихвения процент влиза в сила веднага от деня на приемането му от банката, като
кредитополучателят се уведомява за това
чрез съобщения в банковия салон или в интернет страницата на банката.
Съгласно чл.14,ал.1, лихвата се изчислява и се
заплаща ежемесечно заедно със съответна част от главницата съгласно погасителен
план - приложение 1 към договора. При начисляване на лихвите, месецът се
определя спрямо календарната му продължителност.
Съгласно
чл.14,ал.3, при просрочване на която и да е вноска от главницата на кредита,
както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху неиздължените суми по главницата за времето от забавата се
дължи наказателна лихва в размер на възнаградителната лихва по чл.13,ал.1 плюс надбавка
в размер на 4%.
В
чл.15 са уговорени дължимите такси и комисионни – годишна такса от 0,5 % с
падеж датата на усвояване на кредита, а в чл.27 - условията за настъпване на
предсрочна изискуемост.
Чл.21 се отнася до издължаване на кредита.
Страните са се съгласили задълженията по кредита - главница, лихви и разноски
по него да се погасяват служебно от банката с постъпления по разплащателната
сметка на кредитополучателя, съгласно уговорените в договора срокове. Съгласно
чл.23, погасяването ще се извършва на
месечни погасителни вноски, включващи част от главница и лихва на база погасителен план, представляващ
приложение 1, освен в случаите на предсрочна изискуемост. В чл.24 е посочен крайният
срок на издължаване на кредита е 420
месеца от датата на първото поред усвояване.
Договорът е сключен при Общи условия, които
са приети от ответника и същият декрарира, че са му предадени към датата на подписване
на договора. Това обстоятелство се устаонвява от клаузата на чл.28,б.б от договора.
Приложен е погасителен план, който не носи
подписите на страните по договора за банков кредит. Представлява компютърна
разпечатка за периода 11.04.2007 г. – 11.04.2042
г. на месечни вноски по главница, лихви и общо с включена годишна такса от
остатъка по кредита. От нея се установява, че през първите 6 месеца общо
месечните вноски са по 115,46 лв., а след това – по 267,63 лв. плюс начислените
годишни такси.
Приложено е извлечение от банковата сметка на
ответника за периода от 11.04.2007 г. до
29.03.2019 г., от което се установява усвояването на кредита на 11.04.2007 г.,
постъпилите суми от ответника след тази дата за погасяване на кредита. Същият е
направил 16 вноски, като последната е на дата 28.11.2008 г. Вноските са, както
следва: 120 лв.,117 лв.,120 лв.,118 лв.,117 лв.,117 лв.,270 лв.,300
лв.,270 лв.,270 лв.,270 лв.,270 лв.,270 лв.,540 лв.,280 лв.,1100 лв.
Назначена е съдебно счетоводна експертиза. От
основното и първото допълнително заключение, изготвени на база доказателствата по делото и информация от счетоводните регистри на
банката, се установява размерът на падежиралата и непадежиралата главница към
датата на исковата молба 30.03.2018 г.,
съответно на лихвите и таксите,
първоначалните месечните вноски – по 115,46 лв. за първите шест месеца, а след
това – по 267,63 лв., последното плащане и как са отнесени плащанията.
Установява се завишаване на лихвения процент по чл.13,ал.1 от договора, т.нар.възнаградителна
лихва – 11% от 15.10.2007 – до
11.12.2007 г./завишаване с 0,5 % на база протокол №10 от 21.09.2007 г., 3% от
11.12.2007 г. до 17.10.2008 г. /няма информация за изчисляването му, като в
конкретния случай лихвеният процент не е намален/, 11,75% от 17.10.2008 до
11.06.2009 г. /завишен с 0,75% по протокол №12-А от 10.10.2008 г./. Последният
процент е запазен до края на периода на
олихвяване. Вещото лице е изследвало плащанията от кредитополучателя, като
установява, че са извършвани равни месечни погасителни анюитетни вноски, при
които с времето плащанията по лихвата плавно намаляват и пропорционално се
увеличават плащанията по главницата, така че размерът на месечната вноска
остава един и същи. Посочва как са съотнесени постъпилите суми по кредита,
изискуемите суми към конкретно посочени периоди. В останалите допълнителни
заключения вещото лице е изследвало механизмът на промяна на лихвения процент
на база методологията на банката, както и е изчислило дължимите суми по кредита без увеличението на лихвения
процент.
Въз
основа на така събраните доказателства следва извод, че между страните е сключен
процесният договор за банков кредит, по силата на което е предоставена
уговорената сума на физическо лице, имащо качеството потребител с оглед целта
на договора – закупуване на недвижим
имот и ремонт. Налице е договорно правоотношение между тях, по което е
постигнато съгласие, за което са приложими правилата, уреждащи договора за
банков кредит в ТЗ и ЗКИ, а с оглед целта на договора и обезпечаването му с
договорна ипотека - ЗПК и Закон за защита на потребителите/ЗЗП/.
Установява се, към този договор не е
приложен погасителен план. Приложената разпечатка на погасителен план по делото
не носи подписите на страните, както и дата на изготвяне. Ето защо, в случая
няма изготвен и подписан от страните погасителен план, в който да са посочени
дължимите месечни вноски поотделно за главница, лихви и разноски, както и общо,
включващи посочените компоненти, с падеж за всяка една вноска. Липсата на план
трябва да се тълкува в съответствие с правилата за договора за кредит от Закон
за потребителския кредит и Директива 2008/48 относно необходимата информация, която трябва да съдържа.
Съгласно
чл.11 от закона, договорът трябва да е написан на ясен и разбираем език и да
съдържа предвидените елементи. Съгласно т.11 от него, следва да са посочени условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Съгласно чл.10,пар.2,б.з от директивата,
договорът по кратък и ясен начин следва да посочва размера, броя и периодичността на дължимите
погасителни вноски, а когато това е уместно, реда на разпределение на вноските
между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Тази разпоредба
трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква
част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата. В този
смисъл е решение на съда на ЕС по дело С-42/15 относно задължителната
информация, която трябва да съдържа срочния договор за кредит и последиците от липсата на част от нея.
В случая от процесния договор за кредит се
установява размерът на главницата. Посочен е в чл.1 и чл.6 от него. В чл.13 е
посочен размерът на възнаградителната лихва, както и начинът на формиране на
нейната променлива компонента. Уговорена е диференциация на размера на лихвата
през първите шест месеца от усвояването на кредита и за периода след това. В
чл.14 е уточнено, че лихвата се начислява и дължи ежемесечно, заедно със
съответната част от главницата, както и е посочено как се определя месеца и
годината. В чл.23 е посочен броят на месечните погасителните вноски – 420,
считано от датата на първото усвояване на кредита. Уговорен е и краен срок за
погасяване на кредита.
Въз основа на тези данни от договора могат да се определят месечните погасителни
вноски, както и техния падеж. Те са определяеми, както и техния падеж - 11 число на
съответния месец след датата на първото усвояване на кредита. Длъжникът е
започнал да изпълнява своите задължения по договора – да погасява ежемесечните
си задължения. Изпълнението е ставало чрез равни месечни погасителни анюитетни
вноски, както се установява от констатациите на вещото лице, при които с
времето плащанията по лихвата плавно намаляват и пропорционално се увеличават
плащанията по главницата, така че размерът на месечната вноска остава един и
същи.
Съгласно чл.430,ал.1 от ТЗ, с договора за
банков кредит банката се задължава за отпусне на едно лице - заемател парична
сума с определена цел и при уговорени условия и срок, като заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Съгласно ал.2, заемателят заплаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Съществените и задължителни елементи от съдържанието на
договора за банков кредит са, както
следва: страните, паричната сума-предмет на договора, целта, за която е
отпусната паричната сума, условията, при които е отпусната сумата –
възнаградителна и санкционна
/наказателна/ лихва, срок за ползване, съответно връщане на отпуснатия и усвоен
кредит.
В случая следва да се приеме, че са налице
така посочените елементи от договора. Въз основа на тях са определяеми
месечните погасителни вноски и падеж. Установява се,
че към 11.12.2008 г. са спрели плащанията по кредита. Към този момент и след
това не са постъпвали ежемесечни плащания, от което следва, че е настъпила
забава.
Видно от договора - чл.27,б.в,
страните са уговорили предсрочна изискуемост на кредита при условие
кредитополучателят да не е погасил която
и да е от дължимите вноски по договора.
Предсрочната
изискуемост е потестативно по своя характер право на кредитора, водещо
до изменение на договора. Настъпва с волеизявление на една от страните по него – кредиторът
посочва, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно
изискуеми, включително и вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били изискуеми. Представлява сложен
фактически състав от два елемента –
обективен и субективен. Обективният елемент изисква настъпване на
факт, който е уговорен от страните, осносно неизпълнение на договорно
задължение, настъпването на който води като последица изменение на договора. Субективният
елемент изисква кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като уведоми длъжника за това. Действието на
предсрочната изискуемост започва от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването и.
В случая са предявени осъдителни искове срещу ответника по делото. В исковата
молба са посочени падежиралите и непадежиралите вноски по размер, основание и
период, както и дължимите банкови такси. В нея се съдържа изявление на банката
за обявяване на непадежиралите вземания за предсрочно изискуеми. Връчена е на
назначения особен представител по делото на 16.11.2018 г. съгласно установеня
ред. Връчването е редовно. С връчването на исковата молба ответникът следва да
се счита, че е уведомен за просрочените задължения за периода 11.12.2008 г. – 23.03.2018 г., т.е.
от установената по-горе забава до датата
на подаване на исковата молба в канцеларията на съда 30.03.2018 г. Ето защо, следва да се приеме,
че към 16.11.2018 г. е налице надлежно отправено предизвестие, както и че са
настъпили последиците му. Породено е изменение на договора за банков кредит,
като е настъпила предсрочна изискуемост по отношение на вземането, произтичащо от процесния договор
за банков кредитг.
Следва да се обсъди размера на вземането, като се прецени дали са налице
неравноправни клаузи в договора съгласно възражението на ответника и служебното
задължение на съда.
От
договора се установява, че в чл.13,ал.4 страните са уговорили правото на
банката едностранно да променя размера на лихвата при положение, че 3-месечният
Софибор достигне нива с 0,25 процентни пункта по-високи от посочените в
договора в рамките на един месец. Промяната на лихвения процент влиза в сила
веднага от деня на приемането му от банката, като кредитополучателят се уведомява за това чрез съобщения в банковия
салон или в интернет страницата на банката. Предвидена е едностранна промяна на
лихвения процент само от страна на кредитора – банка, свързана с промяна на
базовия лихвен индекс - 3-месечния Софибор. Увеличението настъпва автоматично.
Не е посочена възможност за намаление със същия процент, с който се намалява
базовия лихвен индекс.
От констатациите на вещото лице се установява,
че банката се е възползвала от правото
си да промени лихвения процент. Вещото лице е посочило как е завишен лихвения
процент от сключване на договора до
11.06.2009 г., като е установило, че след този момент няма актуализация
на лихвените проценти. Усвоените суми за
възнаградителна лихва съответстват на уговорките в договора. При определяне на
лихвените проценти банката се е ръководела от методологията до 23.07.2014 г.,
по която базисният лихвен процент се
образува от средните стойности на всички привлечени средства на банката,
завишена със стойността на законоопределените разходи за минимални задължителни
резерви, Фонд за гарантиране на влоговете и
административно управленски разходи.
Съгласно общият принцип, съдържащ се в
разпоредбата на чл.143 ЗЗП, в договор, сключен с потребител,
неравноправни са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Такива са клаузите, позволяващи на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание – чл.143, т.11 ЗЗП.
Изключението
от горното правило, отнасящо се до договорите, с които се предоставят финансови
услуги, се съдържа в чл.144
ал.2 ЗЗП. Съгласно чл.144, ал.2 т.1 ЗЗП доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие
лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на
всички други разходи, свързани с финансовите услуги при условие, че е поел
задължение да уведоми за промяната другата страна по договора в 7-дневен срок и
другата страна по договора да има правото незабавно да прекрати договора.
В клаузата на
чл.13,ал.4 е уговорена едностранна промяна на лихвения процент, без кредитополучателят да има правото да прекрати
договора. Лихвеният процент се формира на база референтен лихвен процент или
променлив лихвен процент плюс надбавка.
В променливата му част зависи от пазарен индекс, без да има възможност при
намалението му да се определи по-нисък лихвен процент, както и от методология,
включваща необективни елементи. Настъпва автоматично. Установена е и
методологията на банката при промяна на лихвения процент.
Посочената
клауза не е уговорена индивидуално, тъй като
процесният договор е сключен при Общи условия. Ето защо и тъй като с нея не е спазено
условието, посочено по-горе в чл.144,ал.2,т.1 от ЗЗП, следва да се приеме, че същата
е неравноправна. Уговорката в договор за
банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент/възнаградителната лихва/ въз основа на непредвидено в договора основание и когато
договорното изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън
контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна по смисъла на
общата дефиниция на чл.143,т.11 от ЗЗП.
Съгласно
чл.145,ал.5, наличието на неравноправна клауза в договора не води до
неговата нищожност, ако договорът може
да се прилага без нищожната клауза. В случая това е възможно на база
първоначално уговорената в договора лихва по чл.13,ал.1, без да се прилага нищожната
клауза на чл.13,ал.4 от него.
По делото е
поставена задача на вещото лице да изчисли размерът на изискуемата и непогасена
главница по договора при отчитане обявяването на предсрочната изискуемост –
28 487,88 лв.редовна главница, 1 193,88 лв. просрочена главница, или
общо 29 681,83 лв.
С
допълнителна задача вещото лице е изчислило възнаградителната лихва съобразно
уговореното в чл.13,ал.1 от договора – 28 205,11 лв. При изчисленията вещото лице е съобразило
дължимите лихви към 11.12.2008 г. съгласно клаузата на чл.13,ал.1 от договора в
размер на 4087,57 лв., платените лихви
към този момент в размер на
4 060,28 лв., като е направило извод за липса на надплатени суми. Вещото
лице е посочило и сумата, с която се е увеличила възнаградителната лихва в резултат на
нищожната клауза - 3 948,60 лв.
Вещото
лице е изчислило наказателната лихва,
съгласно чл.14,ал.3 от договора за периода 11.12.2008 – 29.03.2018 г., общо
739,26 лв. и по пера за всеки месец, както и банковите такси , съгласно
чл.15,б.в от договора за периода 11.04.2009 г. – 11.04.2017 г. – общо 1315,54
лв. и по пера за всяка година.
Вещото
лице е изчислило и падежиралите вноски на база възражението за погасителна
давност. Падежиралите вноски за главница за периода 11.12.2008 г. – 11.12.2013
г. са в размер на 391,17 лв., за възнаградителна и наказателна лихви за периода
11.12.2008 г. – 11.03.2015 г. съответно 21 841,67 лв. и 600,87 лв.,
банкови такси за периода 11.04.2009 г. – 11.04.2014 г. – 882,86 лв.
Съдът
кредитира изчисленията на вещото лице. Въз основа на тях следва да определи
размерите на задължението на ответника при отчитане на възражението за
погасителна давност. В чл.110 от ЗЗД е посочен общият давностен срок, при който
се погасяват всички вземания, за които не е предвиден друг срок – 5 години от
възникване на задължението. За вземанията за лихви и други периодични плащания е
предвиден друг срок в чл.111 – 3 години от възникване на задължението.
Така
вноските за главница за периода 11.12.2008 г.
– 11.03.2013 г. са се погасили ежемесечно и последователно за периода 11.12.2011
г. - 11.03.2018 г. Те са в размер на 391,17 лв. Тази сума следва да се
приспадне от падежиралата главница 1 193,95 лв., тъй като е погасена по
давност, като остава сумата 802,78 лв. Тази сума плюс редовната главница
28 487,88 лв. формира главницата по договора 29 290,66 лв. До този
размер следва да бъде уважен искът за главница, като за разликата над
29 290,66 лв. до 29 681,83 лв. следва да се отхвърли.
Вноските за възнаградителна лихва, които са
падежирали за периода 11.12.2008 г. – 11.03.2015 г. са се погасили ежемесечно и
последователно за периода 11.12.2011 г. - 11.03.2018 г. Те са в размер на
21 841,67 лв. Тази сума следва да се приспадне от претендираната сума 32 153,71 лв., като остава сумата
10 312,04 лв. Установява се от вещото лице, че претендираната сума е с включен изменен
лихвен процент, с който се е увеличила лихвата с 3 948,60 лв. При
положение, че изменението на лихвения процент е признато за нищожно, сумата, с
която се е увеличила възнаградителната лихва, следва да се приспадне от сумата
10 312,04 лв., като остава сумата
6 363,44 лв. За разликата над 6 363,44 лв. до 32 153,71 лв.
претенцията се явява неоснователна.
Вноските
за наказателна лихва за периода 11.12.2008 г. – 11.03.2015 г. са се погасили
ежемесечно и последователно за периода 11.12.2011 г. - 11.03.2018 г. Те са в
размер на 600,87 лв. Тази сума следва да се приспадне от претендираната сума
739,26 лв., като остава сумата 138,39 лв. За разликата над 138,39 лв. до 739,26
лв. претенцията следва да се отхвърли, като погасена по давност.
Вноските за банкови такси за периода 11.04.2009 г. – 11.04.2014 г. са се
погасили последователно за периода 11.04.2012 г. - 11.04.2017 г. Те са в размер
на 882,86 лв. Тази сума следва да се приспадне от претендираната сума 1 315,54 лв., като остава сумата 432,68 лв. За разликата над 432,68 лв. 1 315,54
лв. претенцията следва да се отхвърли, като погасена по давност.
С оглед гореизложеното, основателни се явяват
оплакванията във въззивната жалба. Същата следва да се уважи частично, като се
отмени обжалваното решение и се уважат претенциите частично, както е посочено
по-горе.
По разноските: съобразно изхода на
делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски съразмерно
уважената част на претенциите.
Съгласно приложен списък по чл.80
от ГПК, ведно с доказателства, общо разноските за въззивното производство
са 4 491,20 лв. Съразмерно
уважената част ответникът дължи
2 546,46 лв.
Съгласно приложен списък по чл.80
от ГПК пред първата инстанция, ведно с доказателства, общо разноските за
първоинстанционното производство са
6 827,44 лв. Съразмерно уважената част ответникът дължи 3 871,09 лв. Или общо
за двете инстанции – 6 417,55 лв.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен
съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №69 от 25.02.2020
г. по търг.дело №90/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ, с
която са отхвърлени предявените осъдителни искове от Ю.Б. АД против против А.А.Б., ЕГН **********, за заплащане
на следните суми:
- сумата от 29 290,66 лв., представляваща непогасена главница по ДК № 1174/R/2007г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на главницата,
- сумата от 6 363,44 лв.,
представляваща непогасена възнаградителна лихва по чл. 13, ал. 1 от договора за
периода 11.04.2015 г. - 29.03.2018 г.,
- сумата от 138,39 лв.,
представляваща непогасена наказателна лихва по чл.14, ал.3 от договора за периода
от 11.04.2015г. - 29.03.2018 г.,
- сумата от 432,68 лв., представляваща
непогасена годишна такса по чл.15, б.„в" от договор за периода 11.04.2015 г. – 11.04.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН **********, да заплати на Ю.Б. АД следните суми:
- сумата от
29 290,66 лв.,
представляваща непогасена главница по ДК № 1174/R/2007г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, начиная от
датата на подаване на исковата молба 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на главницата,
- сумата от 6 363,44 лв.,
представляваща непогасена възнаградителна лихва по чл. 13, ал. 1 от договора за
периода 11.04.2015 г. - 29.03.2018 г.,
- сумата от 138,39 лв.,
представляваща непогасена наказателна лихва по чл.14, ал.3 от договора за периода
от 11.04.2015г. - 29.03.2018 г.,
- сумата от 432,68 лв., представляваща
непогасена годишна такса по чл.15, б.„в" от договор за периода 11.04.2015 г. – 11.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №69 от 25.02.2020
г. по търг.дело №90/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ, с
която са отхвърлени предявените осъдителни искове от Ю.Б. АД против против А.А.Б., ЕГН **********, за заплащане
на следните суми:
- за разликата над 29 290,66 лв. до 29 681,83
лв., представляваща непогасена главница по ДК № 1174/R/2007г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, начиная от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата,
- за разликата над
6 363,44
лв. до 32 153,71 лв., представляваща непогасена
възнаградителна лихва по чл. 13, ал. 1 от договора за периода 11.12.2008 г. - 11.03.2015 г.,
- за разликата 138,39 лв. над 739,26 лв.,
представляваща непогасена наказателна лихва по чл.14, ал.3 от договора за периода
от 11.12.2008 г. - 11.03.2015 г.,
- за разликата 432,68 лв над 1 315,54 лв., представляваща
непогасена годишна такса по чл.15, б.„в" от договора за периода 11.04.2012 г. - 11.04.2017 г.
Осъжда А.А.Б., ЕГН **********, да заплати на Ю.Б. АД направените разноски за
първата инстанция в размер на 3 871,09 лв. и за въззивната инстанция в
размер на 2 546,46 лв., или общо 6 417,55 лв. по съразмерност.
Решението
е неокончателно и подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: