№ 77
гр. Сливен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Пламен Д. С.
Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20252200600124 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител Г.
Н. К., чрез повереника си адв. К. К. от АК-Сливен, срещу Присъда №
185/12.12.2024 г., постановена по НДЧХ № 1616/2023 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. И. за невиновни в това, че на 06.04.2022г. в с.
Крушаре, общ. Сливен в съучастие помежду си като съизвършители нанесли
на Г. Н. К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота, т.е. „Разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК“, поради което подсъдимите са оправдани по повдигнатото
и обвинение за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Според изложените във въззивната жалба, допълнението към нея и в
производството пред окръжния съд съображения и доводи, обжалваната
присъда е необоснована, незаконосъобразна и неправилна, като се претендира
нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата..
Повереникът счита, че повдигнатото от частния тъжител Г. Н. К. срещу
подсъдимите Г. Г. и С. И. обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК се доказва от ангажираните по делото доказателства. Иска се
оправдателната присъда да бъде отменена и подсъдимите Г. Г. и С. И. осъдени
по така повдигнатите им обвинения с налагане на съответното наказание или
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Въззиваемите подсъдимите Г. Г. и С. И. и техния защитник защитник
– адв. М. Х. от АК-Сливен, оспорват основателността на подадената въззивна
жалба и молят присъдата на районния съд да бъде потвърдена като
законосъобразна и правилна.
1
Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа подадената въззивна жалба в качеството си
на инстанция по същество, и след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.
314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
По постъпила частна тъжба от Г. Н. К. срещу Г. С. Г. и С. Г. И. в РС –
Сливен е образувано НЧХД № 1616/2023 по описа на съда. Подсъдимите Г. С.
Г. и С. Г. И. са обвинени в това, че на 06.04.2022г. в с. Крушаре, общ. Сливен в
съучастие помежду си като съизвършители нанесли на Г. Н. К. лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за
живота, т.е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК“
– престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът не е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Г. Н. К.
срещу Г. Г. и С. И. за присаждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата от 5000 лв., ведно със законните лихви.
С обжалваната присъда, първоинстанционният съд е признал
подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. И. за невинни по така повдигнатото от частния
тъжител Г. Н. К. обвинение.
Прието е, че деянието извършено от С. Г. И. не е обществено опасно,
тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана - за да се защити от
непосредствено противоправно нападение личността на отбраняващия се С. Г.
И. чрез причиняване вреди на нападателя Г. Н. К. в рамките на необходимите
предели- чл.12 ал.1 от НК.
По отношение на деянието извършено от Г. С. Г. е прието, че не е
обществено опасно, тъй като е извършено при условията на крайна
необходимост – за да спаси баща си С. Г. И. от непосредствена опасност, която
не е могъл да избегне по друг начин и причинените от деянието вреди са по-
малко значителни от предотвратените - чл.13 ал.1 от НК.
Предвид на така приетото и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 130,
ал. 1, чл. 12, ал. 1 и чл.13, ал.1 от НК първоинстанционния съд е оправдал
подсъдимите по това обвинение.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото
въпроси. В резултат на анализа на доказателствените материали се приемат за
установени следните фактически обстоятелства:
По делото не е спорно, че частният тъжителя Г. К. и Я. Г.а живеели на
семейни начала в гр. Димитровград и на 08.03.2022 год., поради честите
семейни разправии помежду им, Я. Г.а, заедно с двете им деца напуснала
тъжителя Г. К. и отишла да живее в дома на родителите си - свид. И. Й.а и
подс. С. Й. в с. Крушаре, общ. Сливен, където живеел и нейният брат - подс. Г.
Г..
Това е станало причина тъжителят Г. К. да посещава дома на
родителите на Я. Г.а за да види децата и изостряне на отношенията между него
и живущите в този дом.
Тъжителят Г. К. два пъти посещавал дома на родителите на Я. Г.а, като
втория път това станало на 06.04.2022 г. На този ден тъжителя Г. К. разговарял
по телефона с Я. Г.а и по - късно, преди обяд, отишъл до дома на родителите й
в с. Крушаре, общ. Сливен заедно със свид. А.З.. Тъжителят Г. К. носел букет
цвята за Я. Г.а и започнал да удря по пътната врата, тъй като звънеца не
2
работел.
Подс. Г. Г. отишъл до пътната врата и видял тъжителя Г. К. и свид. А.З..
Тъжителят Г. К. казал, че иска да говори с Я. Г.а. Подс. Г. Г. му казал, че ще й
каже. Подс. Г. Г. отишъл зад къщата, където Я. Г.а заедно с баща си - подс. С.
Й., правили оранжерия. Я. Г.а казала, че не иска да говори с тъжителя Г. К..
Подс. Г. Г. отишъл при тъжителя Г. К. и му казал, че Я. Г.а не желае да говори с
него. Тъжителят Г. К. започнал да крещи и тогава на пътната врата отишъл и
подс. С. Й.. Между двамата - тъжителя Г. К. и подс. С. Й. възникнал словесен
спор, двамата започнали да се дърпат. Тъжителят Г. К. ударил с юмрук в
лицето подс. С. Й., който залитайки назад се хванал за тъжителя Г. К. и
двамата паднали, като подс. С. Й. паднал по гръб на земята. Двамата
продължили да си нанасят взаимно удари. Виждайки това подс. Г. Г., за да
помогне на баща си, взел една брадва и с тъпата й част ударил тъжителя Г. К. в
седалището. Свид. А.З. тръгнал към подс. Г. Г. за да помогне на тъжителя, но
подс. Г. Г. се обърнал към него и като държал в ръцете си брадвата започнал да
го гони. Свид. А.З. побягнал, но бил застигнат от подс. Г. Г., който го ударил
брадвата в крака.
През това време от къщата били излезли Я. Г.а и майка й свид. И. Й.а,
които видели боя между тъжителя Г. К. и подс. С. Й.. Свид. А.З. взел брадвата
от ръцете на подс. Г. Г. и я дал на Я. Г.а, която я хвърлила през оградата вътре в
двора. Я. Г.а се разкрещяла да си тръгват, да не вдигат скандали, след което
тъжителят Г. К. и свид. А.З. побягнали.
Същия ден в 11,45 часа тъжителят Г. К. подал сигнал на тел. 112, като
заявил, че подсъдимите излезли с брадва да го бият, но нямало нужда от
линейка и искал да пратят полицейски екип.
В 11,49 часа тъжителят Г. К. отново се обадил на тел. 112 и заявил, че
бил бит, гонели го с нож, течала кръв от носа му, питал къде е полицията и
заявил, че в момента нямал нужда от линейка.
В 12,44 часа бил проведен нов разговор с оператор на тел. 112, като
тъжителят Г. К. заявил, че полиция не е дошла и казал, че отиват в Спешна
помощ.
На 06.04.2022 год. в 13,00 часа тъжителят Г. К. бил прегледан в КДБ/СО
при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен, където му бил издаден Лист
за преглед на пациент. В последния в графата „Обективно състояние“ били
отразено следното: незадоволително общо състояние, видимо разтревожен,
притеснен, разочарован от ситуацията; розови лигавици, кожа розова;
латерално от дясна вежда рана върху травматичен оток; над него на границата
с окосмената част екскориации без кървене; травматичен оток в регио
окципиталис синистра; екскориации и палпаторна болезненост в областта на
дясна гърда; палпаторна болезненост в регио глутеа декстра и дистално ляво
бедро, медиално (л. 7 от НЧХД № 442/2022 год. по описа на СлРС).
На 06.04.2022 год. в 14,36 часа, по негово желание, тъжителят Г. К.
посетил съдебен лекар и след извършеният му преглед и освидетелстване му
било издадено Съдебното - медицинско удостоверение (СМУ) № 111/2022 год.
от „СМДЛ МЕДЕКСЕРТ - Д-р Ч.” ЕООД - гр. Сливен. В същото било
отразено, че за тъжителя били установени данни за контузия на главата с
наличие на кръвонасядане, охлузване на кожата на болезнен оток на тъканите
в областта на дясната вежда; кръвонасядания и оток на тъканите в областта на
дясната половина на челото, болки в тилните области на главата и в областта
на лявото слепоочие; болки в десните седалищни области и болки с
охлузвания и оток на тъканите в областта на предната повърхност на дясната
3
половина на гръдния кош отпред. Посочено е в СМУ, че описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава
и самият освидетелстван; както и че установените увреждания са му
причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 5 от
НЧХД № 442/2022 год. по описа на СлРС).
Същия ден - 06.04.2022 год., тъжителят Г. К. подал Заявление до
Началника на РУ - Сливен, в което посочил, че в 12,15 часа в с. Крушаре, общ.
Сливен на улица „Иван Вазов“ № 15 бил бит с юмруци и брадва от бащата и
брата на Я. Г.а, с която бил съжителствал и имали две общи деца, както и че
комшиите били свидетели на нападението срещу него. По повод подаденото
заявление била образувана преписка рег. № 167000-1789/07.04.2022 год. по
описа на РУ - Сливен, по която било снето сведение от тъжителя Г. К..
На следващия ден - 07.04.2022 год. Заявление до Началника на РУ -
Сливен било подадено и от свид. А.З.. По повод това заявление била
образувана преписка рег. № 167000-11810/08.04.2022 год. по описа на РУ -
Сливен, по която било снето сведение от свид. А.З..
Горепосочените две преписки били обединени и предварителната
проверка била извършена по преписка № ЗМ - 566/2022 год. по описа на РУ-
Сливен, вх. № 2218/2022 год. по описа на РП - Сливен. По същата с Протокол
за доброволно предаване от 13.04.2022 год. подс. Г. С. Г. предал 1 брой брадва,
състояща се от метална част и дървена дръжка (сап) с дължина 1,2 м. В
протокола подс. Г. С. Г. в графата за пояснения отбелязал, че брадвата е лично
негова и с нея се защитил на 06.04.2022 год. при нападението на Г. К. и с нея
защитил и баща си С. Г.. Преписката била изпратена на РП - Сливен с
предложение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 4 от НПК. Прието е от
наблюдаващия прокурор, че съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК,
деянията по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК са от частен характер и се преследват
по тъжба на пострадалия в съда.
На 08.04.2022 год. в 13,04 часа тъжителят Г. К. посетил съдебен лекар и
след извършеният му преглед му било издадено СМУ № 102/2022 год. от Д-р
Х.Е. - гр. Хасково. В същото било отразено, че при прегледа на тъжителя било
установено, че същият бил получил следните увреждания: рана във външния
край на дясната вежда; охлузвания и кръвонасядане в дясната слепоочно
област; оток в лявата тилна област; кръвонасядане в лявата гръдна половина и
охлузване в дясната гръдна половина; оток и болка в областта на десния
трохантер. Посочено е в СМУ, че уврежданията са причинени от твърди тъпи
предмети и могат да се получат при побой с ръце и включително тъпата част
на брадва, по начина, времето и при обстоятелствата, описани от прегледания;
както и че е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК (л. 6 от НЧХД № 442/2022 год. по описа на СлРС).
На 14.04.2022 год. в 14,52 часа, по негово желание, подс. С. Г. Й. посетил
съдебен лекар и след извършеният му преглед и освидетелстване му било
издадено СМУ № 129/2022 год. от „СМДЛ МЕДЕКСЕРТ - Д-р Ч.” ЕООД - гр.
Сливен. В същото било отразено, че подс. С. Г. Й. били установени болки в
областта на лявата половина на лицето, които се засилвали при опипване с
ръка и при отваряне и затваряне на устата и болки в областта на предната
повърхност, на долната половина на лявата половина на гръдния, които се
засилвали при раздвижване на снагата и при опипване с ръка. Посочено е в
СМУ, че описаните болки добре отговарят да се дължат на нанесени удари в
4
посочените области на лицето и тялото и добре отговарят да са били получени
по начин и време, както съобщава и самият освидетелстван; както и че
установените увреждания са му причинили „Болки и страдания” (л. 14 от
НЧХД № 442/2022 год. по описа на СлРС).
От изготвената по делото фоноскопна експертиза се установява
съдържанието на проведените на 06.04.2022 год. три броя разговори на
тъжителя Г. К. с оператор на тел. 112 (л. 79 - 84 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Присъда № 49/16.03.2023
год. по НЧХД № 448/2022 год. по описа на СлРС, влязла в сила на 22.11.2023
год. се установява, че подс. Г. Г. е признат за виновен за това, че на 06.04.2022
год. около 12,00 часа в с. Крушаре, общ. Сливен е причинил на свид. А.З. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на гърба и дясната глезенна става,
които осъществяват медико - биологичния признак „Болки и страдания“ -
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК (л. 154 - 163 от делото).
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
Извършеният в тази връзка анализ на доказателствените източници,
изложените съображения и направените изводи от районния съд по същество
се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което не
се налага повторно да бъдат излагани същите съображения.
В случая от показанията на свид. И. Й.а се установява, че на
06.02.2022 год. тъжителят Г. К. дошъл заедно със свид. А.З. да види и вземе
децата си и в тази връзка възникнал скандал. В хода на този сканзал съпругът
й - подс. С. Й. бил ударен от тъжителя и паднал на земята. След падането му
на земята той започнал да се отбранява и между него и тъжителя Г. К. били
разменени удари, а синът й - подс. Г. Г. се намесил за да помогне на баща си.
Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията и на
останалите разпитаните по делото свидетели:
Пламен Колев , който чул и видял подсъдимите да се карат с тъжителя
Г. К. , както и че последният посегнал и ударил подс. С. Й. с юмрук в лицето,
при което подс. С. Й. паднал от удара и тъжителят Г. К. паднал върху него и
продължил да му нанася удари и че подс. Г. Г. се намесил за да ги разтърве.
А.З., който е отишъл заедно с тъжителя Г. К. до дома на родителите на
Я. Г.а, като при възникналия конфликт подс. Г. Г. с тъпото на брадвата е ударил
по задника тъжителя Г. К., след което подгонил този свидетел и го ударил с
тъпата част на брадвата в краката, но св. Златев успял да му отнеме брадвата,
дал я на Я. Г.а, която я хвърлила през оградата навътре в двора.
Видно е също, че обясненията на подсъдимите Г. Г. и С. Й. и
показанията на тези свидетели коректно отразяват конфликта, неговото
възникване и ескалиране, нанесените удари.
Подс. Г. Г. в обясненията си заявява, че тъжителят Г. К. е отишъл до
дома им заедно със свид. А.З., че сестра му е отказала да се види с тъжителя Г.
К., поради което последният започнал да крещи и след като баща му подс. С.
Й. отишъл при него паднал на земята и с тъжителят Г. К. са си разменяли
удари. От своя страна в обясненията си подс. С. Й. заявява, че е бил бутнат от
тъжителя Г. К., залитнал назад и паднал по гръб, както и че двамата взаимно
са си разменяли удари.
Наред с това ударите, които са си нанесли тъжителя Г. К. и
подсъдимия С. Й., като и от подсъдимия Г. Г. с тъпата част на брадвата по
задника на тъжителя Г. К. съответстват изцяло на констатациите от
5
извършените медицински прегледи и съдебно медицински удостоверения.
Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение
достоверност на изложените от тях факти и обстоятелства, поради което
същите правилно са възприети от районния съд.
Окръжният съд възприема изцяло констатациите от извършените
медицински прегледи и съдебно медицински удостоверения. Същите не се
оспорват от страните, тъй като явно не пораждат никакво съмнение по
отношение на тяхната правилност.
Анализирайки така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. И. на 06.04.2022г. в с.
Крушаре, общ. Сливен в съучастие помежду си като съизвършители нанесли
на Г. Н. К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота, т.е. „Разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК“ – съставомерни признаци на изпълнителното деяние по
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Същевременно следва да бъдат споделени изводите на първия съд, че
това деяние не се явява обществено опасно, тъй като е извършено при
условията на неизбежна отбрана - за да се защити от непосредствено
противоправно нападение личността на отбраняващия се С. Г. И. чрез
причиняване вреди на нападателя Г. Н. К. в рамките на необходимите предели.
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 12, ал. 1 от НК
районният съд правилно е оправдал подсъдимия С. Г. И. по повдигнатото му
частно обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Изводите на първата инстанция за наличие на условията на чл. 13, ал.
1 НК - крайна необходимост за да оправдае подсъдимия Г. С. Г. не се споделят
от настоящия съдебен състав.
В тази връзка, съдът ще посочи следното:
От доказателствата по делото се установява, че действията на
подсъдимия Г. С. Г. са били извършени с цел защита от започналото
непосредствено противоправно нападение от страна на частния тъжител към
неговия баща подсъдимия С. Г. И.. Ударите с тъпата част на брадвата от този
подсъдим по задника на тъжителя са станали в момента, в който на земята
върху подсъдимия С. Г. И. е бил тъжителя Г. Н. К. и му нанасял удари. В този
смисъл, към момента на нанасянето на тези удари е имало непосредствена
опасност за здравето на друго лице-неговия баща С. Г. И. и действията на
подсъдимия Г. С. Г. са били свързани именно с неговата защита.
Въззивния съд приема, че при възприетата по-горе фактическа
обстановка е налице хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12,
ал. 1 от НК по отношение на двамата подсъдими. По делото е установено по
несъмнен начин, че действията на че подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. И. са в
отговор на непосредствено предхождащо го агресивно поведение спрямо един
от тях от страна на тъжителя Г. Н. К.. Именно последният е бил върху
падналия на земята С. Г. И. и му нанасял нанесъл удари с ръце по главата и
тялото, при което му причинил болки в областта на лявата половина на лицето
и болки в областта на предната повърхност, на долната половина на лявата
половина на гръдния кош. С. Г. И. е опитал да се защити. Безспорно е, че при
това сбиване за да защити баща си подс. Г. С. Г. е ударил тъжителя Г. Н. К. по
задника с тъпата част на брадвата. Ето защо съдът приема, че при
иницииращото непосредственото противоправно нападение от страна на Г. Н.
К., насочено спрямо телесния интегритет на С. Г. И., последният и сина му Г.
С. Г. съвсем съзнателно са предприели действия за самозащита. С. Г. И. се
6
опитал да защити себе си, а Г. С. Г. баща си употребявайки физическа сила по
отношение на нападателя. Несъмнено при създалата се изненадваща и и
критична ситуация, подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. И. не са разполагали с други
възможности и се е налагало да бъде приложена интензивна употреба на сила.
Двамата подсъдими не са разполагал с достатъчно време, за да вземат друго
решение как да действат в създадената сериозно застрашаваща подсъдимия С.
Г. И. ситуация. Ето защо съдът приема, че подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. И. са се
намирали в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК.
Подсъдимият С. Г. И. е бил обект на внезапно нападение от страна на
тъжителя Г. Н. К. т. е. налице е пряко, непосредствено и противоправно
нападение, изразяващо се в посегателство над неговата личност, което е
започнало и не е приключило /не е прекратено/. Подс. С. Г. И. се е отбранявал,
при което е нанесъл удари и причинил визираните травми на тъжителя Г. Н.
К., а подс. Г. С. Г. е защитил от непосредственото противоправно нападение
другия подсъдим.
Същевременно съдът намира, че предприетата от подсъдимите Г. С. Г.
и С. Г. И. защита съответства на характера и опасността на нападението, тъй
като по сила и интензитет не превишава самото нападение.
Поради изложеното съдът прие, че подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. И. са
действали в пределите на неизбежната отбрана, тъй като избраните от тях
начин и средства за защита съответстват на характера и опасността на
нападението и не надхвърлят необходимото за отблъскването му. В този
аспект е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК и за двамата подсъдими.
В този смисъл въпреки различията по въпроса за приложението на чл.
13, ал. 1 НК между двете инстанции подсъдимия Г. С. Г. отново не би могла да
носи наказателна отговорност, доколкото и в двата случая липсата на
обществена опасност на деянието се приравнява на липса на престъпление,
което по дефиниция от чл. 9, ал. 1 НК следва да разполага с такава.
Действията на подсъдимите в условията на неизбежна отбрана
рефлектират и върху липсата на умисъл за извършване на престъпление.
Целта по преустановяване на насилствените действия на нападателя и по
защита на себе си за единия подсъдим и на друго лице за втория ги мотивира
при извършване на деянието по нанасяне на удари, респ. те не целят
причиняването на телесно увреждане на пострадалия, което е съставомерен
резултат по чл. 130, ал. 1 НК. Подсъдимият С. Г. И. е бил нападнат, поради
което, той действайки за защита на личността си, а подс. Г. С. Г. действайки за
защита на другиго от едно налично към момента нападение, се намирали при
условията на неизбежна отбрана, съответно и съгласно чл. 12, ал. 1 от НК
деянието им не е обществено опасно, а от там и не е престъпление по смисъла
на чл. 9, ал. 1 от НК.
Ето защо съдът прие, че следва да потвърди обжалваната Присъда №
185/12.12.2024 г., постановена от Районен съд – Сливен по н. ч. х. дело №
1616/2023 г., с която подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. И. са признати за невиновни и
оправдани по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20 ал.2 от
НК.
Настоящата инстанция приема за доказани разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени от подс. Г. С. Г. и от подс. С. Г. И. в настоящото
въззивно съдебно производство. Тази сума е определена по два договора за
правна помощ и пълномощно от 31.03.2025г. между всеки един от тях и
защитника им адв. М. Х.. Двата договора за правна защита и съдействие всеки
от които с договорено възнаграждение от по 1200 лева са представени във
7
въззивното съдебно заседание и адвокат М. Х. е осъществила защитата. В
този смисъл съдът намира, че следва да бъдат присъждани претендираните
разноски, обективирани в тях.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, ал. 1,
т. 6 от НПК, Сливенския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 185/12.12.2024 г., постановена от
Районен съд – Сливен по н. ч. х. дело № 1616/2023 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 190, ал. 1 НПК, частния тъжител Г. Н. К., ЕГН
***, да заплати на подс. Г. С. Г., ЕГН **********, сумата от 1200 (хиляда
идвеста) лева, представляващи направени пред въззивния съд разноски за
адвокат.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 190, ал. 1 НПК, частния тъжител Г. Н. К., ЕГН
***, да заплати на подс. С. Г. И., ЕГН **********, сумата от 1200 (хиляда
идвеста) лева, представляващи направени пред въззивния съд разноски за
адвокат.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8