Р Е Ш Е Н И Е № 14
гр.
Пазарджик, 31.01.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на двадесети декември две хиляди и шестанадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Р., разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 196 по описа за 2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото се разглежда по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
Предявен е осъдителен иск от ищеца „Е.Е.П.“ ЕООД- с. Т.,
общ. Сливен срещу ответника „М.Е.*“ ЕООД – гр. В., бул.“С.“ № 100 за заплащане
на сумата от 34 000 лв., който иск се основава на следните обстоятелства:
Страните
сключили по между си устен договор за продажба на специализирана машина за добив
и извозване на дървесина „TIMBERJAСK”, на основание на който ищецът заплатил уговорената цена
от общо 34 000 лв., като ответникът /продавач/ му издал две фактури с дати
21.02.2013 г. за сумата от 11 000 лв. и 26.02.2013 г. за сумата от
23 000 лв. Машината не била доставена след извършените плащания, нито след
редица устни покани да стори това, а
10-тина дни преди подаване на исковата молба вх. № 828/05.02.2014 г. ищецът
установил, че тази машина не може да му бъде доставена, тъй като не е във вида,
в който му била предложена – същата била в „неработещо състояние“. Тъй като машината не му била доставена, а било
видно, че това не може да стане, предвид състоянието, в което се намира,
несъответстващо на уговорките и на изискванията за обичайната й употреба,
ищецът претендира да му се върне обратно платената цена от 34 000 лв. , с
твърдението, че това е размерът на претърпяната от него вреда, в резултат от неточното изпълнение на
продавача.
При
така заявените обстоятелства и след като съобрази решението на касационната
инстанция, с което се обезсилват тези на въззивния и на първоинстанционния съд,
постановени при първото разглеждане на делото, настоящия състав дава следната
правна квалификация на претендираното от ищеца право да му бъде платена сума от 34 000 лв.
Претенцията
е за връщане на платената от купувача
цена по договор за продажба на осн. чл. 195 във вр. с чл. 193 от ГПК, които
правни норми намират приложение на осн. чл. 288 от ТЗ и относно продажбата като
търговска сделка, каквато е сключена в случая между ищеца и ответника –
търговски дружества, във връзка с упражняваната от тях дейност като търговци.
Отговорността по чл. 195 във вр. с чл. 193 от ЗЗД, която възниква за купувача
при доставка на стока с недостатъци е проявление на предвидената в общите
правила на ЗЗД отговорност за неточно изпълнение на договорните задължения,
поради което при повторното разглеждане на делото съдът възприе дадената в
доклада в първото съдебно заседание квалификация – с посочване на правните
норми на чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД, още повече, че чл. 195, ал.2 от ЗЗД изрично
дава право на купувача да иска обезщетение за вредите съгласно общите правила относно
неизпълнението на задълженията.Точно това основание за реализиране
отговорността на продавача е избрал ищеца, като твърди, че сумата, платена като
цена, съставлява претърпяна от него загуба и се позовава на изявлението си за
разваляне на договора поради неточно изпълнение, което твърди, че се съдържат
имплицитно в самата искова молба.
Ответникът
е подал писмен отговор в законния срок, в който признава: че има сключен устен договор за доставка и
продажба на посочената от ищеца машина и че купувачът му е заплатил общо
34 000 лв. за закупуването й.
Не оспорва също така, че машината не е получена
от купувача до завеждане на исковата молба, както и до настоящия момент, както
стана ясно при повторното разглеждане на делото.
Прави възражения
за това, че:
Уговорената цена е била по-висока от твърдяната
от ищеца и платена от него в размер на 34 000 лв.Твърди, че тази сума
представлявала само аванс, а ищецът дължал общо 43 000 лева без ДДС,
или 51600 лева с ДДС.
Нямам задължение да достави машината в с. Т.,
където е седалището на купувача, а последният следвало да си й получи в гр. В., от базата на ответника, от
където да я транспортира за своя сметка.
От тези две възражения, касаещи фактите по
делото, ответникът прави правния довод, че не той, а ищецът е неизправна страна
по сделката, поради което не може да черпи изгодни последици от това свое
поведение и да иска разваляне на договора поради неизпълнението на продавача,
нито да претендира обезщетение в тази връзка.
Друго възражение, направено с отговора от
05.03.2014 г. е, че процесната машина „работи нормално и може да бъде
използвана по предназначение- а именно за добив и извозване на дървесина“, т. е.
възразява се срещу основанието за възникване отговорността на продавача за
доставка на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление, по смисъла на чл.
193,ал.1 от ЗЗД.
Във връзка с тези свои възражения, ответникът
счита, че отказът на ищеца да получи машината е напълно своеволен, без законово
основание и вероятно е мотивиран от загуба на интерес от изпълнението му, което
обаче не било свързано с виновно поведение на насрещната страна.
При сегашното разглеждане
на делото, в първото съдебно заседание на 29.11.206 г. пълномощникът на ищеца
се позова на факта, че „машината към настоящия момент е вече изправна“, като
изрично подчертава, че това е нов факт и машината е била поправена след
приключване на предишното разглеждане на делото. Представя в тази връзка и нови
доказателства – покана за доплащане на цената и получаване на машината и
разписки за връчването й. А от изявленията на пълномощника става ясно, че
поканата е изпратена, след като машината е била поправена.От тези нововъзникнали
обстоятелства ответникът пледира да се направи извод, че след съответната
покана ищецът не се е явил да получи ремонтираната и вече годна за употреба
вещ, поради което няма основание да претендира обезщетение за вреди – според
дадената от съда правна квалификация.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните и при спазване задължителните указания,
съдържащи се в решението на ВКС, с което делото се връща за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, решаващия състав достигна до следните изводи:
На първо място следва да
се отбележи, че е безспорен факт сключването на търговска сделка за продажба на
движима вещ, индивидуализирана в достатъчна степен, така че да е ясен предмета
дължимата от продавача престация, именно - една употребявана специализира
самоходна дърводобиваща и извозваща машина от марката „TIMBERJAСK“ . Относно предметът на сделката страните не
спорят, като съвпадат и твърденията за начина на сключването й – след размяна
на отправяне на предложение и изявление за приемането им, разменени по
електронен път.
За момента на сключване на
сделката по този ред законът /чл.14,ал.1 ЗЗД/ приема този, в който приемането
достигне до предложителя. В случая според твърдението в исковата молба,
неоспорено от ответника, предложението е направено от последния, за момент, в
който приемането му от купувача без съмнение
е достигнало до предложителя съдът определя датата на първото плащане на
част от цената, за което е и издадена съответната фактура за сумата от 11 00 лв. от 21.02.2013 г.
Съобразявайки се с
указанията,дадени от ВКС, които се основават на разпоредбите на чл.293 от ТЗ,
съдът приема, че сделката, сключена между двете търговски дружества и имаща
безспорно търговски характер е действителна, макар да не е спазена специалната
форма за прехвърляне право на собственост на върху този вид дърводобивна машина
/чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника/.
Това е така, защото от поведението и на двете страни може да се заключи, че не
оспорват действителността на изявленията си, макар да не са в писмено форма с
нотариална заверка на подписите. Това става ясно от последващото им поведение –
плащанията, извършени от ищеца, набавянето на машината, чрез закупуването й от
трето лице, срещи и разговори помежду им за уточняване състоянието на вещта, за
които действия по делото има безспорни доказателства, както и признания на
страните.
На основание на така постигнатото съгласие между
двете страни, търговци по смисъла на чл.1, ал.2,т.2 от ТЗ, ищецът е заплатил но
ответника, видно от приложените към исковата молба две фактури общо сумата от
34 000 лв. И в двете фактури, издадени от продавача е посочено като
основание за плащането – авансова плащане за специализирана машина „TIMBERJAСK“. Но и самият ищец е осчетоводил като аванси към
доставчик „Мега енерджи-_“ ЕООД и двете платени суми по фактурите, както от
21.02.2013 г. така и по втората от 26.02.2013 г. Това става ясно при анализ на
представената с исковата молба счетоводна справка, което доказателство влиза
в колизия с твърдяното от ищеца, че е
платил цялата уговорена цена от 34 000 лв. Двете фактури и счетоводната
справка доказват твърдението на ответника, че сумата от 34 000 лв. е
представлява аванс, респективно – уговорената цена е била по-висока от тази
сума.
По делото няма доказателства за това каква цена
са определили страните по договора за търговска продажба, нито за уговорка
относно начина, по който да се определи тази цена. За това и позовавайки се на
разпоредбата на чл. 326, ал.2 от ТЗ, съдът ще следва да приеме за цена на
сделката тази, която се е плащала обикновено за този вид стока към момента на
сключването – 21.02.2013 г. В тази връзка ще следва да се позове на приетото
при първото разглеждане на делото заключение на вещото лице Васил Фотев, според
която цената на технически изправни и работещи аналози на процесната машина
„втора употреба“ се предлагат на пазара за цена около 38 000 лв.
И тъй като договорът е логично да е бил сключен
за технически изправна, макар и употребявана машина, съдът приема, че на осн.
чл. 326, ал.2 от ТЗ, следва да се смята, че страните са се уговорили машината
да бъде продадена имено срещу тази обичайна за онзи момент пазарна цена –
38 000 лв., който извод кореспондира и на обсъдените по-горе доказателства
за общия размер на двете авансови плащания – 34 000 лв.
Други безспорни обстоятелства по делото, установени
от признанията на страните и с показания на свидетели са: че машината и до сега
не е получена от ищеца /купувач/, както и че не била напълно изправно
състояние, когато той е узнал, че е
доставена в базата на ответника /продавач/ в гр. В..
Ищецът и ответникът спорят относно следните,
релевантни за делото факти: къде и по-какъв е начин е следвало да се предаде
машината, колко съществени са били неизправностите и по-какви причини не е
предадена на купувача до настоящия момент. Всички тези обстоятелства имат
своето значение относно възникване на претендираното от ищеца право да получи
обратно платената сума от 34 000 лв., като обезщетение за загубата,
претърпяна поради това, че не му е предадена вещ с нужните характеристики,
която да е годна за употреба.
Ищецът твърди, че повредите в машината са били
толкова съществени, че не е била годна за обикновената й употреба – дърводобив
и извозване на дървесина. И доказва това свое твърдение със заключението на
вещото лице В. Фотев, изслушано и прието при предишното разглеждане на делото,
от което се установява:машината, доставена в базата на ответника, за да бъде
продадена на ищеца е със значителни неизправности, констатирани по най-малко
седем елемента и с най-малко четири неизправности, които могат да се определят
като незначителни.Тези неизправности, подробно описани в констативно
съобразителната част са достатъчни според вещото лице, за са се направи извода,
че тя не е годна да се използва по предназначението си.
Ответникът сам е уведомил ищеца за констатирани
след доставката й в базата на ответника във В. неизправности /дефекти/ на
машината. Това установява св. Стоян Христов, разпитан при предишното
разглеждане на делото, като го потвърди и служител на ответника – св.И.С., който
даде показания пред настоящия състав. Той поясни също така, че от страна на
дружеството-продавач си поели ангажимента да я отремонтират, но това отнело
„малко повече време“, защото машината била специализирана и липсват резервни
части и специалисти в България, които са компетентни да отстранят проблема.
След като самият продавач знае за недостатъците
на предмета на сделката и уведомява купувача за тях, то безспорно сме изправени
пред хипотезата на чл. 194, ал.2 – не е необходимо уведомяване от страна на
купувача към продавача за констатирани недостатъци, нещо повече, не е било
необходимо дори да се върши преглед на
вещта, тъй като самият продавач дава на
съконтрахента си тази информация – че машината е неизправна и ще е необходимо
да се ремонтира, преди да му бъде предадена.
При така установените с гласни доказателства
обстоятелства, няма как да бъде уважено възражението на ответника, че ищецът не
бил изпълнил своето задължение да получи вещта, като осигури транспортирането
до с. Т., където е неговото седалище. Дори такава да е била уговорката им,
очевидно той не го е сторил преди да заведе иска си, не по своя вина, а защото
е бил уведомен да изчака поправката на вещта за сметка на продавача.
Това, че продавачът предлага да отстрани
недостатъците за своя сметка обаче, не лишава купувача от възможността да
упражни своето право на избор и да предпочете да получи обезщетение за вредите
от неточното изпълнение, като претендира поради доставката на вещ с недостатъци
обезщетение по общи я ред – чл. 195, ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД. Именно това
е направил, като със завеждане на исковата молба недвусмислено заявява, че не
желае запазването на договорната връзка, а иска заплащане на обезщетение да претърпяните
загуби от неизпълнения от продавача договор – връщане на платената сума от
34 000 лв.
Няма съмнение, че исковата молба в този случай
съдържа писменото изявление за разваляне на договора, което достига до другата
страна с връчването на преписите та книжата по делото. От този момент нататък
договорът се смята за развален и предприетите през лятото на тази година
действия по ремонт на машината и уведомяване на ищеца, че е преведена в
изправност се явяват без правна стойност.
Още в началото на 2014 г., когато подава исковата
молба на 05.02.2014 г. купувачът заявява, че желае разтрогване на облигационната
връзка и обезщетение за претърпяната загуба. Вина за неизпълнение на договора
безспорно има продавач, който е поел задължение да му предаде употребявана,но
годна за обичайно ползване машина от посочения по-горе вид и марка. И след като
разбира от самия продавач, че тя се нуждае от ремонт, за да бъде ползвана по
предназначение, купувачът предпочита да развали договора и да получи обратно
платената от него сума от 34 000 лв., която съставлява за него вреда, под
формата на загуба на парични средства от неизпълнения договор.
Ищецът е изправна страна, тъй като е платил аванс
за закупуване на машината. Не може да се приеме, че той в забава, респективно –
няма право да развали договора и да претендира обезщетение на нито едно от
сочените от ответника основания.
Няма доказателства, че е била постигната уговорка
в определен срок да се плати остатъка от цената и ищецът да е изпаднал в забава
по отношение на това свое задължение. При липса на доказателства, че по
уговорка на страните паричната престация е следвало да предхожда предаването на
вещта, приложение намират разпоредбите на закона относно времето на плащане на
цената при търговска продажба.
Според чл. 327 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
правото да я получи. А както стана ясно стоката не е предадена до завеждане на
делото, поради това, че е била неизправна и са правени опити да бъде
ремонтирана. Единствените документи, издадена от продавача са две фактури за
авансвово плащане, които не са по рода си такива, гарантиращи правото на
купувача да получи стоката.
Единствената хипотеза, при която продавачът може
да изисква предварително плащане на цялата цена е тази на чл. 327, ал.2 от ТЗ –
когато продавачът се е задължил да изпрати/достави/ стоката на адреса на
купувача. Но ответникът в хода процеса категорично отрича да е поел такова
задължение, като твърди точно обратното – че купувачът сам е следвало да дойде
във В. да получи машината и да я транспортира за своя сметка.
По същественото е обаче, че машината не е била
предадена, респективно – ищецът не я е получил, не поради собствена прищявка,
неоснователен отказ или някаква друга проявна форма на виновно поведение от
негова страна, а защото е бил уведомен
от купувача, че тя има дефекти и едва след отстраняването им ще му съобщят да
отиде да си я получи. Това уведомяване е станало първо по телефона, а когато
управителя на ищцовото дружество е отишъл до базата на ответника във В., за да
се увери, че именно така стоят нещата – машината не работи. Св. С. установи
също така, че проблемът бил отстранен едва пред лятото на 2016 г. и тогава едва
ищцовото дружество било поканено да си я получи.
Обстоятелството, че при посещението си във В.
представителят на ищеца е огледал машината само визуално, не направил опит да
види дали действително не работи и не си бил осигурил „оператор“, който да може
да работи с нея, нямат никакво значение в случая. От една страна експертизата
обективно е установила съществените неизправности на тази вещ, съществуващи в
хода на висящия вече процес за обезщетение за вредите. А от друга – още преди
завеждане на делото, по твърденията на ищеца, доказани с разпита на двамата
свидетели по делото, самият продавач е знаел за тези недостатъци и именно той е
уведомил за тях купувача.
При така изложеното до тук, съдът приема, че са
налице всички условия за уважаване на иска.
Ищецът е провел успешно пълното главно доказване
на значимите за спора и изгодни за него факти: сключването на договор за
търговска продажба, развалянето му по вина на другата страна, поради неточно
/некачествено/ изпълнение и специалните условия за възникване отговорността на
продавача в хипотезата на чл. 193 от ГПК – продажба на вещ с недостатъци.
По конкретно, за да се приложи разпоредбата на
чл. 195, ал.2 и да се присъди претендираното обезщетение за вреди съгласно
общите правила относно неизпълнението на задълженията, купувачът доказа: че
вещта, която е уговорено да му бъде предадена е имала недостатъци, съществено
намаляващи нейната годност за т. нар. „обикновено употребление“, с което е
изпълнено условието на чл. 193, ал.1 ЗЗД пораждащо съответната отговорност за
продавача, последния е знаел за недостатъците
и сам съобщил за тях, с което е отпаднала необходимостта от
изпълнение задълженията на купувача по
чл. 194, ал.1 от ЗЗД /за преглед и уведомяване за открити от недостатъци/.
И след като е избрал да търси обезщетение по
общите правила относно неизпълнение на задълженията, което е негово право
съгласно чл. 195, ал.2 ЗЗД,
ищецът успя да докаже, че е претърпял конкретни вреди и техния размер. Няма
съмнение, че авансово заплатената цена в размер на общо 34 000 лв., за
която има безспорни писмени доказателства, в хипотезата на развален договор се
оказва претърпяна финансова загуба за ищеца, който има право да получи
обезщетение за тези свои имуществени вреди, в съотевтствие с разпоредбите на
чл. 82 он ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Сумата от 34 000 лв. следва да се присъди в
полза на ищеца, заедно със законната лихва, но не от датата на завеждане на
иска, както с основание възразява ответника, а едва от датата, на която преписа
от исковата молба е бил връчен на тази страна – 19.02.2014 г., защото няма
доказателства по-ранен момент да е отправено изявление за разваляне на
договора, поради това, че доставената и предвидена за процесната продажба
машина е неизправна, а ищецът претендира обезщетение в тази връзка.
Следователно ответникът не може да се счита в забава по отношение на това свое
задължение преди да му бъде връчена исковата молба и да узнае за тези изявления
на купувача- ищец.
Ищецът има право да му се присъдят и разноските
по делото, направени до сега пред всички съдебни инстанции. Това са държавна
такса , депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, платено в размер
на 3 390 лв. за първа инстанция,
3 100 лв. – претендирано като патено за въззивна и 3 000 лв. – претендирано
за касационната.
Ответникът прави възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение, без да уточнява за коя /кои/ инстанции и
без да прави конкретни доводи, защо иска намаляването му. Все пак като
процесуално допустимо и своевременно направено това възражение следва да бъде
подложено на разглеждане от съда, който не намира основания за уважаването му.
На първо място следва да се отбележи, че при
ценана иска 34 000 лв., минималният размер на възнаграждението предвидено
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента
на уговарянето й плащането му е бил 1 020 лв., а платеното възнаграждение
за защита пред първоинстанционния съд е в
размер на 3 390 лв. и остава такова, независимо от факта, че делото се
гледа повторно от тази инстанция. Предвид очертавалата се по този начин
фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението конкретно за защита
пред първостепенния съд не би следвало да се приеме за прекомерно, като се има
в предвид, че се наведоха от ответника и нови факти и се събираха нови
доказателства, като се проведоха две отделни открити съдебни заседания и бе
направен. За това пълният размер на възнаграждението от 3 390 лв. за първа инстанция следва да
се заплати от ответника.
Възнаграждението от 3 100 лв., платено за
защита пред въззивната инставнция съдът намира действително за прекомерно,
предвид фактическата и правна сложност на развилия се пред тази инстанция
процес. Съдът счита, че следва да бъде намалено това възнаграждение до
2 000 лв.
Колкото до възнаграждението от 3 000 лв.,
което се претендира да се присъди, като разноски да адвокатска защита пред ВКС,
съдът не откри доказателства такава сума да е платена. В приложения в
касационното дело договор за правна помощ е уговорена сумата от 4 500 лв.
/л. 56/ със срок за плащане до 31.12.2015 г. по банков път, но не е установено
това възнаграждение да е било платено изцяло или поне-частично от страна. За
това претендираното възнаграждение от 3 000 лв. за защита пред ВКС изобщо
не следва да бъде присъждано като разноски по делото.
Така разноските, които ответникът дължи на ищеца
са: 1 368,16 лв.-ДТ, 104 лв. – депозит за в. л, и общо – 5 390 лв. за
адвокатска защита, от които 3 390 лв. – за двете разглеждания на делото от
първата инстанция и 2 000 лв. – от въззивната ,след направеното от съда
намаление поради прекомерност на платеното за тази инстанция възнаграждение.
По изложените съображения Пазарджишкия окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.Е.*“ ЕООД – гр. В., бул.“С.“ № 100 ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Е.П.“ ЕООД- с. Т., общ. Сливен, с адрес на
управление: Стопански двор, сумата от
34 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/ на
осн. чл. 195, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД, поради продажба на вещ с недостатъци,
във връзка с търговска сделка, сключена помежду им през м. февруари 2013 г. с
предмет – специализирана дърводобивна машина от марката „TIMBERJAСK”,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2014 г. до
окончателното плащане на сумата и разноски
по делото: 1 368,16 лв.-ДТ, 104
лв. – депозит за в. л, 5 390 лв.-
за адвокатска защита, от които
3 390 лв. – за двете разглеждания на делото от първата инстанция
и 2 000 лв. – от
въззивната, след направеното от съда намаление на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК поради прекомерност на
платеното за тази инстанция възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на преписа от
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: