Р Е Ш Е Н И Е
№ 54 23.03.2023 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №33 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.А.М., чрез
процесуалният си представител адв. Н. М.М. против Решение №511/25.11.2022 год.,
постановено по АНД №2465/2022 год. на Районен съд Стара Загора. Излага доводи,
че не решението е постановено при липса на мотиви и при грешно установена
фактическа обстановка. Твърди, че в случая дори и да е налице неправомерно
поведение, същото не е извършено виновно, поради което и не са налице
признаците от фактическия състав на административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН. Налице е правилно деклариране на посочените в чл.5, ал.2 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние данни. Изложени са също така доводи,
че през целия период на валидност на винетката, процесния автомобил е минавал
през множество камери, но само веднъж му е била наложена санкция – процесния
случай. Към 19.03.2021 год., системата БГ ТОЛ все още била в тестова среда и
доверителят му не е разполагал със законова възможност /каквато съществува от
19.03.2021 год./ да поправи допуснатата техническа грешка. От друга страна
счита, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
поради ниската степен на обществена опасност. Иска се съдът да отмени съдебното
решение и бъде постановено решение, като бъде отменен обжалваният електронен фиш,
както и се претендират направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна
инфраструктура“, в представеният отговор на касационната жалба и в съдебно
заседание, чрез процесуалният си представител юриск. Г. оспорва същата и излага
доводи за правилност на съдебното решение.
Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната
жалба е основателна и съдебният акт следва да бъде отменен, както и потвърденият
с него електронен фиш.
Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното Решение №511/25.11.2022 год., постановено по
АНД №2465/2022 год., Районен съд Стара Загора е потвърдил електронен фиш №**********
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура,
с който на М.А.М., на основание чл.179, ал.3 във вр. чл.187а, ал.1 от Закона за
движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300.00 лева за нарушение по
чл.139, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.102,
ал.2 от същия закон. В електронния фиш е посочено, че на 09.03.2020 год., в 15:43
часа е установено нарушение с ППС лек автомобил
Фиат Линеа с рег. №***, с обща допустима техническа маса 1660, брой оси
2, категория на ППС ЕВРО 4, в община Стара Загора, по път I–5 км. 239+292 с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с
устройство №20811, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I – 5 км. 239+292.
Собственик, на когото е регистрирано ППС е М.А.М.. За да потвърди електронния фиш
въззивният съд установил, че е налице безспорна установеност на
административното нарушение, електронния фиш е издаден в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изложил е доводи също така и за липсата на предпоставките за приложение
на чл.28 от ЗАНН. С оглед гореизложеното е направен извод, че атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден.
Така постановеното решение е неправилно.
Административнонаказателната отговорност на М.А.М. е
ангажирана за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер на 300.00 лв. Съгласно
чл.187а, ал.1 от същия закон, При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 –
3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. Съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП, водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.. Съгласно чл.167а, ал.3
от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,
ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство - част от системата.
В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при
нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане – ал.2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Електронен фиш №********** е издаден от компетентен орган,
тъй като разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси
и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време
и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение
на своите правомощия по чл.10, ал.10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила,
като е и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗП, нарушение по чл.179,
ал.3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен
орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение
- чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, по делото са приложени
доказателства, за лек автомобил с такъв номер е била заплатена винетна такса, но
като националност на автомобила е посочена Италия. Заплащането на винетка е
положителен факт от обективната действителност, като тежестта на доказване е за
лицето което го твърди, в случая касатора. В този смисъл, в хода на съдебното
производство са представени доказателства, от които да се направи категоричен
обоснован извод, че на посочената в електронния фиш дата, процесното МПС е било
със заплатена винетна такса по реда на Закона за пътищата.
Съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата, в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена дължимата винетна такса. От
друга страна, незнанието, че винетната такса не е заплатена, не изключва
отговорността и не може да бъде квалифицирана като извинителна грешка по
смисъла на чл.14, ал. 2 от НК, като изключващо вината обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите, изложени в
решението на старозагорският районен съд относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Няма спор между страните, че е заплатена пътна винетна
такса за лек автомобил с такъв регистрационен номер, но с посочена националност
Италия с период на валидност от 06.04.2019 год. до 05.04.2020 год.. От страна
на Агенция „Пътна инфраструктура“ е прието, че е налице невярно декларирани
данни при деклариране на националността на регистрационния номер на автомобила.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Целта на закона с въвеждането на пътните такси е да се
заплаща такса за ползването на пътя. С разпоредбата на чл. 10 от Закона за
пътищата е разписано, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние, такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.
7, при което заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. В случая няма спор,
че за това превозно средство, след като е установено същото и е установен и
собственикът му, винетната такса е заплатена.
Съдът споделя доводите на ответника по касация, че част
от регистрационния номер е националността му, тъй като елемент от
регистрационния номер са и символите на държавата, в която същото е
регистрирано, в настоящия случай България.
Наистина с разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е вменена на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса, но като се съобрази, че от това формално нарушение не
са настъпили никакви вредни последици, то същото е с явно незначителна
обществена опасност. Всъщност в конкретния случай е налице коректно посочване
на номера на автомобила, което не се отрича и от ответника по делото.
Единственото разминаване е по отношение на националността на автомобила.
Разпоредбата на
чл.5, ал. 3 от Наредбата обаче не може да дерогира правило, установено в
закон, а именно, че наказание се налага ако не е заплатена съответната винетна
такса, а не когато е налице невярно деклариране на данни на МПС. С
подзаконовата разпоредба не може да се допълни законовата такава.
Вярно е, че формално деянието изпълнява обективните
признаци на административно нарушение по чл.179, ал.3 във връзка с чл.139, ал.6
от ЗДвП, доколкото е налице невярно деклариране на националността на
автомобила., Системата отчита липса на винетка, но това обстоятелство не сочи,
че е нарушена целта на закона и че МПС се движи, уврежда с движението си пътя,
без да е заплатило такса за това. С оглед на това, вмененото нарушение
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база
фактическите данни по всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на
извършването му, подбуди, вид и стойност на предмета му, вредни последици, степен
на обществена опасност, морална укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. В
случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена
опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно
е доказано, че касаторът е заплатил винетна такса за ППС, но при изписването на
регистрационния номер, вместо националност България е посочена Италия. Това е и
единствената разлика между регистрационния номер и това, което е било попълнено
при закупуване на електронната винетка. В крайна сметка има заплатена винетна
такса и това е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и
същи начин лице, което не е заплатило такса, с лице, което я е заплатило, но
неволно е посочило грешно някой от инвидуализиращите белези на регистрационния
номер каквато се явява националността на
МПС. Въпросната грешка е допусната неволно. Ето защо, с оглед характера на
грешката и ненакърнеността на фиска, нарушението съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което реализираната спрямо касатора
административнонаказателна отговорност се явява незаконосъобразна. В тази
връзка следва да се подчертае, че, при преценката за маловажност на случая, незначителността
на вредните последици се отразява не само при резултатните, но и при формалните
нарушения, по аргумент от чл.93, т.9 от ДР на НК, където законодателят не прави
разлика между видовете престъпления. В конкретния случай наистина е налице формално
нарушение, но крайната цел на административнонаказателната отговорност за това
нарушение е да защити фиска от ощетяване, което настъпва като последица от
нарушението. В този смисъл липсата на противоправен резултат от процесното
деяние е от значение за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Като не е съобразил
конкретния случай с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и с целта на Закона за
пътищата с въвеждането на винетни такси, Старозагорският районен съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а съответно да
бъде отменен и ЕФ.
По делото и от двете страни е направено искане за присъждане
на направените разноски по делото, като с оглед на неговият изход основателно е
това на касатора. По делото са представени договори за правна защита и
съдействие, в което като основание за оказване на правната помощ е посочен
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В развилото се пред районният съд
производство, касаторът не е бил представляван от адвокат, а само е изготвена
жалба и е депозирана молба за даване ход на делото в негово отсъствие. При така
установеното, съдът намира, че съгласно чл.18, ал.1 от Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждения, следва в полза на адвоката да се присъди
възнаграждение в размер на 150.00 лв. За подаването на касационната жалба,
както и процесуалното представителство пред касационната инстанция следва да
определи възнаграждение в размер на 400.00 лв., съгласно чл.18, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да
се осъжда ответника за сумата от 300.00
лв., претендирани като платени пътни разходи за явяване от страна М.А.М..
Изричното вписване в представеният договор за правна защита и съдействие на
чл.38 от Закона за адвокатурата, предполага безплатен характер на оказваното
правна защита, като редът за определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение е изрично посочен в Закона за адвокатурата, като в него не е
предвидено заплащането на разноски за явяване, заплатени от наказаното лице.
Ето защо, като основателни разноски за двете инстанция за оказаната безплатна
адвокатска защита по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата се
явява сумата от 450.00 лв. За останалата част от претендираната сума е налице
неоснователност на искането.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №511 от 25.11.2022 год., постановено по АНД №2465/2022
год. по описа на Районен съд – Стара Загора, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ електронен фиш №********** за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура.
ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – София да заплати на адв. Н.
М.М. *** сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи разноски
за двете инстанции за оказана правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т..3 от
Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.