РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Варна, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500331 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на М. Т. Х. от гр.Варна срещу решение № 616/23.05.2023 г. по
гр.д.№ 1588/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска,
предявен срещу бившата му съпруга П. Д. М. за определяне на по-голям дял –
9/10 от общото им имущество, на основание чл.29, ал.3 от СК и са присъдени
разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което искът да бъде уважен.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът на
ответницата оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на
решението.
Въззивната жалба и отговорът са подадени в срок и от надлежни страни
и са процесуално допустими. След като прецени доказдателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установено следното:
Предявен е иск от М. Т. Х. срещу П. Д. М. за определяне на по-голям
дял - 9/10 от общото им имущество, състоящо се от два апартамента и два
леки автомобила, подробно описани в исковата молба - с твърдение, че
1
приносът на ищеца в придобиването значително надхвърля приноса на
ответницата, с правно основание чл.29, ал.3 СК.
Оспорвайки изцяло иска, ответницата твърди собствен принос в
отглеждане на децата и в домакинството и получаване на средства от трудова
и търговска дейност в ЕТ "Д. М." и в дружеството на ищеца; твърди, че
семейството е спестило разноски за отглеждане на децата и за издръжка на
домакивството, предвид помощта от майка й и средства, получани от баща й.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
доказателства, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен
с акт за граждански брак № */* г., е прекратен с влязло в сила на 18.07.2021 г.
решение по гр.д.№ 6075/2021 г. на ВРС - 33 с-в. Безспорно е, че от брака си
страните имат родени три деца – А., род. На * г., Т., род. На * г. и П., род. На
* г.
Изхождайки от същността на иска по чл.29, ал.3 от СК, съдът приема,
че предмет на делото е правото да се иска промяна в квотите на бившите
съпрузи в цялото придобитото общо имущество, а не по отношение на
конкретни вещи. Следователно, предмет на доказване са твърденията за
доходи относно придобиване на цялото имущество и съотношението на
приносите на бившите съпрузи.
Показанията на свидетелката В.М. - майка на ответницата, установяват,
че след раждането на първите две деца, ответницата е живяла при родителите
си и била издържана от тях общо седем месеца; през лятото трите деца им
гостували в Бургас за повече от месец; свидетелката пребивавала във Варна
около седмица всеки месец, за да помага при отглеждането на децата; със
съпруга й носели продукти на семейството. Свидетелката установява, че
ходила с децата на почивки в К. три пъти за по около две седмици; за всеки
празник тя и съпруга й правели подаръци, бащата на ответницата подарил на
семейството сума за екскурзия в чужбина; подарил на семейството лек
автомобил, видеокамера и съдомиялна машина за сватбата. Същата
свидетелка излага, че ответницата ходела на търгове с ищеца, работела за
баща си само по няколко часа на ден, но инцидентно, а при ищеца работила 2-
3 месеца.
Свидетелката М. Ж. - майка на ищеца установява, че гледала две от
децата от средата на 1998 г., до м. септември 2000 г.
Свидетелката С. С. - братовчедка на ищеца сочи, че гледала децата и
почиствала дома на страните от началото на зимата през 2000 г. до края на
2002 г. и после няколко месеца през 2003 г.
Ищецът признава, че майката на ответницата е дала на децата по 5 000
евро, когато навършили пълнолетие и тези суми са още налични по сметките.
Назначената съдебно-икономическа експертиза представя заключение,
прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което
приносите на съпрузите са сравнени преди и след деноминацията поотделно.
2
Приносът на ищеца преди деноминацията, посочен от вещото лице - 306 500
лв., следва да бъде намален с половината от стойността на подаръците - 1500
лв., а този на ответницата - 2 027 330.78 лв. - със стойността на съдомиялната
машина от 1000 лв. и с 2500 лв. - стойността на подаръците на децата.
Следователно, съотношението на приносите преди деноминацията е 13 % за
ищеца и 87 % за ответницата.
Приносът на ищеца след деноминацията, съобразно заключението - 745
807.39 лв. следва да бъде намален с 10 704.50 лв. - разноски за гледане на
децата; Материалният принос на ответницата след деноминацията - 73 806.27
лв., следва да бъде намален с 23 702.50 лв. - стойността на подаръците на
децата и с 5000 лв. стойността на екскурзията в Париж. Съотношението на
приносите след деноминацията е 94 % за ищеца и 6 % за ответницата, като
периодът след деноминацията е три пъти по-дълъг.
Следователно, средно съотношението между материалните приноси от
преди и след деноминацията е около 74 % за ищеца и около 26 % за
ответницата.
Доказателствата по делото установяват, че в първите години след
сключването на брака, страните са били подкрепяни основно от родителите
на ответницата, която - след раждането на всяко от трите деца, е получавала
помощ за отглеждането им.
Дори да се приеме, че ищецът е полагал някакви грижи за децата,
приносът му е минимален, с оглед доказателствата по делото. Предвид факта,
че в семейството на страните са били отгледани три деца, като грижи за тях е
полагала основно ответницата, макар и с помощ от трети лица, следва извод,
че съотношението на нематериалните приноси е 30 % за ищеца и 70 % за
ответницата. Двете форми на принос имат еднаква тежест; не е доказан по-
голям принос за ищеца в придобиване на общо имущество, поради което
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата сумата от 4000.00 лв – разноски за настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 616/23.05.2023 г. по гр.д.№ 1588/2022 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА М. Т. Х., ЕГН ********** от гр.В., ул."*" № *, вх.* ет.*, ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. М. сумата 4000.00 /четири хиляди/ лв., разноски по
3
списък, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4