РЕШЕНИЕ
№ 685
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203262 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.
Ф. АНГ. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ №18, ет.1, офис 1,
депозирана чрез процесуален представител- адв.Ат.Д. от ВАК против Наказателно
постановление № 21-6252-000483 от 09.07.2021г., издадено от Началник СПС към ОД
на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“, с което на А. е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни
точки.
В жалбата се сочи, че издаването НП е материално незаконосъобразно, тъй като
не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание възз. се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото,
процесуалният представител моли за отмяна на НП, като изтъква че възз. не е знаел за
прекратяване на регистрацията на превозното средство, тъй като полицейските органи
не са го уведомили за това, а и МПС било с поставени регистрационни табели.
Акцентира върху липсата на субективен състав на нарушението.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.12.2020г. възз. Т.А. придобил в индивидуална собственост лек
автомобил „Опел Вектра” , с рег. № В6863ВВ по силата на договор за покупко-
продажба. Сделката била изповядана в гр.Варна, по изискуемия от закона ред, в
писмена форма с нотариална заверка на подписите от нотариус с рег. № 196 на
Нотариалната камера и информация за същата била подадена по електронен път в
Сектор ПП-Варна. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок
/т.е. до 15.02.2021г./ новият собственик – жалбоподателят А., не изпълнил
законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП по местоживеене, а именно
сектор ПП-Варна, промяната в собствеността, поради което и на 16.02.2021г.
регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143,
ал.15 ЗДвП.
На 30.04.2021г., около 16.40 часа жалбоподателят Т.А. управлявал лекия
автомобил „Опел Вектра” , с рег. № В6863ВВ в гр.Варна, по ул.“Прилеп“, посока
бул.“.Левски“, където до ВиК бил спрян за проверка от полицейския служител –
св. С.М. –полицай в сектор СПС-Варна, който след като направил справка в
информационните системи на МВР установил, че регистрацията на лекия
автомобил е била служебно прекратена на 16.02.2021г. по реда на чл.143, ал.15
отЗДвП.
За констатираното св. М. съставил АУАН с бл. № 592671, в който посочил
горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът
бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били
депозирани.
По случая била извършена и проверка,в рамките на преписка УРИ №365р-
25933/2021г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката,
материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където била образувана
пр.пр.№7109/2021г. по описа на ВРП. С оглед установеното при проведената
проверка, прокурорът преценил, че извършеното от А. не покрива признаците на
престъпление по НК, тъй е несъставомерно от субективна страна, понеже не било
2
безспорно доказано, че А. е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация, а и
не бил запознат и уведомен от органите на Сектор ПП за прекратяване на
регистрацията. Поради това с постановление от 30.06.2021г. на основание чл.213,
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за
престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното
прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Второ РУ-Варна с оглед
данни за евентуално извършено административно нарушение.
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка УРИ
№365р-25933/2021г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна, Началник СПС към
ОД на МВР-Варна, Отдел“Охранителна полиция“ -Варна, на 09.07.2021г. издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания
на свидетеля С.М., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по пр.пр.№7109/2021г. по описа на ВРП, включваща
материалите по преписка УРИ №365р-25933/2021г. по описа на Второ РУ при ОД на
МВР-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник СПС
/Специализирани полицейски сили/ към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна
полиция“ съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – командир на отделение при в
Специализирани полицейски сили, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
3
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник СПС
/Специализирани полицейски сили/ към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна
полиция“, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от
същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно
лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран
кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените
конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява собствения си
автомобил, придобит на 15.12.2020г. , който е със служебно прекратена регистрация по
чл.143, ал.15 от ЗДвП от дата 16.02.21г..
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на
водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
4
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след отказът за образуване на досъдебно производство, поради преценка
на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК
/единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е
престъпление от общ характер или не/, но пък са налични данни за извършено
административно нарушение, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си
по закон и е изпратил преписката на АНО за преценка реализирането на
административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2
от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал
да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер
на 300 /триста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице,
което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Опел Вектра” , с
рег. № В6863ВВ е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за
обществено ползване /в гр.Варна/ на датата посочена в административното
обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е придобил собствеността на
автомобила на 15.12.2020г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1
ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на подписите/, както и че в
едномесечен срок от придобиването в собственост на регистрирано пътно
5
превозно средство не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и чл.
14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство
на свое име в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
си адрес или адрес на регистрация, но въпреки това е продължил да го управлява.
В горната насока са и показанията на св.Стоянов.
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и реда за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за
предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни
средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един
месец от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от Наредба №
І-45 от 24.03.2000 година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, арг. чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал.
1, т. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година, като администрацията не
уведомява собственика на пътното превозно средство, рer argumentum a contrario /
по аргумент на противното/ от чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
година.
Съдът не споделя становището на ВРП в постановлението за отказ от
образуване на ДП, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят
не е бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. Щом
6
прокуратурата е приела, че липсва вина- субективен елемент, то буди недоумение
защо е изпратила материалите на АНО за реализиране на административно-
наказателна отговорност. Липсата на виновно поведение- било то умишлено или
непредпазливо, изключва както наказателната, така и административно
наказателната отговорност. Тези теоретични изложения се налагат, с оглед
посоченото в жалбата, че прокуратурата отказала да образува ДП спрямо възз..
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от
27.12.2017г./, съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията
настъпва по ex lege /силата на закона /, а не по волята на административен орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират А. за
прекратяването на регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се
сподели тезата, че А. не е знаел, че следва да пререгистрира автомобила и че
регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото
бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил
15.01.2021г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и
правилно регистрацията му е била служебно прекратена поради неизпълнение на
задължението му в двумесечен срок, считано от 16.02.2021г. Уведомяването е
предвидено като задължение на полицейските органи в случаите на чл.143, ал.10
от ЗдвП, който гласи : Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. А настоящият случай не е такъв, поради което и няма никакво
значение, че МПС управлявано от възз. е било с поставени регистрационни табели
и с платена гражданска отговорност на автомобилистите..
Управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил
задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това / пред
органите на полицията е заявил, че е знаел, че следва да пререгистрира
автомобила/, А. е бил длъжен да е наясно с предвидените в закона последици,
свързани със служебната дерегистрация на автомобила му т.к. незнанието на
закона не извинява никого, поради което несъмнено е налице виновно поведение
от негова страна. В този смисъл е трайната практика на всички състави на АдмС-
Варна, част от която са следните решения:
7
Решение № 1967 от 23.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2231/2019 г.
Решение № 2188 от 14.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2198/2019 г.
Решение № 1788 от 3.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2032/2019 г.
Решение № 2340 от 3.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3026/2019 г.
Решение № 910 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г.
Решение № 880 от 9.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 544/2020 г.
Решение № 1617 от 3.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2083/2020 г.
Решение № 1853 от 8.12.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2091/2020 г.
Решение № 1654 от 10.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2171/2020 г.
Решение № 1691 от 16.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2133/2020 г.
Решение № 1773 от 27.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2375/2020 г.
Решение № 337 от 15.03.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 195/2021 г.
Решение № 46 от 14.01.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1783/2020 г.
Решение № 181 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 125/2021 г.
Решение № 767 от 4.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 824/2021 г.
Решение № 827 от 17.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 734/2021 г.
Решение № 841 от 18.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1032/2021 г.
Всичко гореизложено води до еднозначния извод, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе
предвидената за това отговорност.Затова и съдът намира, че в случая са налице
безспорни и категорични доказателства, че именно А. е извършил нарушението, за
което е бил санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
8
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. С оглед на санкционната правна норма, която предвижда размера на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания
„глоба“ в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца, които са към минимално предвидените в санкционната
норма, се явяват законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да
измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или
ЛПУМПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за
това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН. В случая АНО е определил
административното наказание глоба над минималния размер 300 лв., а наказанието
ЛПУМПС в минимално предвидения от законодателя размер- 6м. Съдът намира, че
именно с конкретно отмерените наказания ще се постигнат целите на чл.12 от ЗАНН и
ще бъде поправен и превъзпитан дееца към спазване на установените в ЗДвП правила
за поведение. Това е така, тъй като видно от справката за нарушител водач, на възз. не
за първи път се налага административно наказание за нарушение на ЗДвП. В същата са
налични общо 15 наказания с влезли в сила НП и едно с глоба с фиш. Това определено
разкрива завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на 140 от ЗДвП е призвана да гарантира. Отделно от това, както бе споменато
по-горе, видно от приложената по делото справка за нарушител /водач същият е бил
санкциониран с влезли в сила НП и фишове за различни нарушения и ЗДвП общо 16
пъти. Горното идва да покаже, че въззивникът системно не изпълнява задълженията си
по ЗДвП. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като
маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се
накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-6252-000483 от 09.07.2021г.,
издадено от Началник СПС към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“, с
което на Т. Ф. АНГ. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ №18,
ет.1, офис 1 е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били
отнети и общо 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10