РЕШЕНИЕ
№
27
гр. Русе, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, IX - ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното
от съдия ДЯКОВА административно дело
№ 549 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на
Е.Й.Т. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 22-1882-000098 от 01.12.2022
г. на Началника на Първо Районно управление (РУ) при
Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е
прекратена регистрацията на ППС
– лек автомобил, марка „Ауди“ с рег.
№ Р **** КН на собственик, за
срок от 1 година.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена при неспазване на установената форма, съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Претендира се отмяната на оспорената заповед.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството – Началникът
на Първо РУ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт Г. Д.оспорва основателността на жалбата.
Претендира и присъждането на разноски – юрисконсултско възнаграждение, като
представя списък на разноските (л. 30 от делото).
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със ЗППАМ № 22-1882-000098 от 01.12.2022
г., Началникът на Първо РУ към ОД на МВР – Русе е наложил
на Е.Й.Т. на основание чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП принудителна административна
мярка - прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил, марка „Ауди“ с рег.
№ Р *** КН на собственик, за
срок от 12 месеца (л. 1 от преписката).
В
обстоятелствената част на ЗППАМ е посочено, че за да наложи тази мярка,
административният орган е взел предвид, че Е.Й.Т. е собственик на процесното
ППС, който автомобил е бил управляван от лицето Ц. В. Ц., който е лишен от право да управлява МПС по административен ред. По делото
не се спори, че Е.Й.Т. е собственик на процесното ППС.
В ЗППАМ е
посочено още, че същата е издадена във връзка с АУАН серия GА № 627359 от 01.12.2022 г. (л. 3 от преписката)
и е неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя,
че ЗПАМ не се позовава на АУАН. В цитирания акт е посочено, че същият се
съставя срещу Ц.В.Ц.за това, че на 01.12.2022 г., в 10:05 часа, в гр. Русе, ул.
„Петко Каравелов“ пред номер 15, управлява лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А4
Авант“ с рег. № Р 3247 КН, собственост на Е.Й.Т., след като е лишен от право да
управлява МПС по административен ред на 05.04.2022 г., според дежурен Първо РУ
гр. Русе, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП –
управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред.
Административният
орган е определил срока на действие на ПАМ на максимума от 1 година /12 месеца/.
ЗППАМ е връчена
на жалбоподателя лично, видно от собственоръчно подписана от него разписка на
02.12.2022 г. (л. 1, гръб от делото), а жалбата срещу заповедта е подадена пред
съда на 05.12.2022 г. (л. 2 от делото).
По делото, като част от административната преписка, са представени и други
допустими и относими писмени доказателства, имащи значение за установяване на релевантни
за спора факти и обстоятелства:
-
докладна записка за извършена проверка на лек автомобил
на дата 01.12.2022 г., от която става ясно, че на тази дата, около 10:05 часа
водачът Ц.В.Ц.е спрян за проверка на кръстовището на ул. „П. Каравелов“ и ул.
„Г. С. Раковски“. Сочи се, че след справка е установено, че Ц. е лишен по административен ред да управлява МПС от 05.04.2022 г. На лицето
е извършен обиск, управляваният от него автомобил е претърсен, като в дрехите
му е намерен несесер, в който имало жълта пластмасова кутийка с бяло
кристалообразно вещество, което при извършен полеви тест реагирало на
метамфетамин. Водачът отказал да даде проба за установяване употребата на
алкохол и наркотични вещества и техни аналози (л. 4 от преписката);
-
справка за нарушител/водач за лицето Ц.В.Ц.(л. л. 5 - 7
от преписката), от която е видно, че на последния са налагани множество
наказания и принудителни административни мерки за нарушения по ЗДвП.
От справката се
установява, а и на съда е служебно известно, че на водача Ц.В.Ц.е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“ със ЗППАМ
№ 22-1085-000277 от 04.05.2022 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция”
към Областна дирекция на МВР – Русе, влязла в сила на
18.07.2022 г.
Против цитираната ЗППАМ
Ц. подал жалба пред АдмС – Русе, по повод на която е било образувано адм.
дело № 201/2022 г. по описа на съда.
С влязло в законна сила
Решение № 33 от 18.07.2022 г. по адм. дело № 201/2022 г. по описа на съда,
съдът е отхвърлил оспорването по жалбата на Ц.В.Ц.от гр. Русе против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000277 от
04.05.2022 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция
на МВР - Русе, с която на Ц. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от Закона за
движението по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Налице са данни и за
това, че административнонаказателното производство, образувано със съставянето
на АУАН № 669302 от 04.05.2022 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, във връзка с който е била издадена и ЗППАМ
№ 22-1085-000277 от същата дата, е било прекратено с Мотивирана резолюция
№ 22-1085-М000081/02.06.2022 г., предвид установени данни за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Правни изводи
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по
издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В приобщената към делото административна преписка се съдържа Заповед №
336з-3170 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която той е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 3 и Началниците на
районни управления към Областната дирекция на МВР – Русе (л. 28 от делото).
Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на съда
е служебно известно, че Министърът на вътрешните работи определя Областните
дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП.
Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът
на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-3170 от 31.12.2021 г., е
делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,
вкл. и на Началника на Първо РУ при ОД на МВР - Русе.
Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й.
Както се приема и в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК, не е необходимо излагането на съображенията, по които
административният орган е стигнал до едното или другото разрешение да съвпадат
по време с издаването на административния акт като е възможно мотивите да
предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт. Така е и в случая. В приобщената
по делото административна преписка по издаване на процесния ИАА се съдържат
писмени доказателства: съставеният на 01.12.2022г. АУАН, от който се установява
фактът на управление на процесния автомобил, собственост на жалбоподателката,
от водача Ц.В.Ц.; докладна записка от същата дата, от която става ясно, че при извършена му
проверка на тази същата дата водачът е отказал да даде проба с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества, като при
извършен личен обиск и претърсване на автомобила в негови дрехи е установен
несесер, в който имало жълта пластмасова кутийка с бяло кристалообразно
вещество, което при извършен полеви тест реагирало на метамфетамин; справката
за водач/нарушител, от която се установява, че на водача Ц.В.Ц.е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ със ЗППАМ
№ 22-1085-000277 от 04.05.2022 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция”
към Областна дирекция на МВР – Русе, влязла в сила на
18.07.2022 г.
В посочените документи се съдържат подробно описани фактическите основания
за издаването на заповедта, а в самата заповед са посочени правните основания
за издаването й.
Действително както в оспорената заповед, така и в посочения в нея АУАН серия GА № 627359 от 01.12.2022 г. неправилно е
посочено, че водачът Ц.В.Ц.е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, а не че свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 с
посочената в справката за нарушител/водач ЗППАМ № 22-1085-000277 от 04.05.2022
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР –
Русе, влязла в сила на 18.07.2022 г.
Тази неточност обаче не съставлява съществено нарушение на изискването за
форма на административния акт по смисъла на чл. 59 от АПК. Това е така, тъй
като в оспорената заповед са посочени правните основания за издаването й, а
именно правната норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като при всяка една от
изброените в нея хипотези на собственика на автомобила се следва налагането на
процесната мярка. Освен това в приобщената към делото административна преписка се
съдържат писмени доказателства, удостоверяващи наличието на конкретната
хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, даваща основание за издаване на
заповед по този ред.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Няма спор и е напълно ясно кое е процесното ППС, на което
се прекратява регистрацията за срок от 1 година /12 месеца/ на основание
приложената разпоредба.
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че процесната ПАM се налага на собственика
на автомобила за това, че последният е бил управляван от лице, на което е била
наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“ със ЗППАМ №
22-1085-000277 от 04.05.2022 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към
Областна дирекция на МВР – Русе, влязла в сила на 18.07.2022 г.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни към казуса
обстоятелства: на посочените в цитирания в оспорената заповед АУАН дата и място
лицето Ц.В.Ц.е управлявало неправомерно процесното МПС, след като му е била
наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ със ЗППАМ
№ 22-1085-000277 от 04.05.2022 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция”
към Областна дирекция на МВР – Русе, влязла в сила на
18.07.2022 г.
Релевантните факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ изцяло се
потвърждават от събраните по делото доказателства, като не са ангажирани
такива, които да ги опровергават.
Следва да се има предвид, че при наличието на уредените от разпоредбата
материалноправни предпоставки, административният орган е длъжен да приложи ПАМ.
В този смисъл органът действа в условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения, свързани с пътната безопасност.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно
„отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на
регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в
движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект
на мярката.
В конкретната хипотеза мярката е насочена към собственика на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, респ. от водач,
който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, съответно не е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно собственикът, чието
моторно превозно средство е управлявано от водач, на който е наложена ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ със ЗППАМ
№ 22-1085-000277 от 04.05.2022 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция”
към Областна дирекция на МВР – Русе, влязла в сила на
18.07.2022 г.
Определеният от органа срок на мярката – 1 година е максималният, предвиден
от законодателя. Настоящият състав на съда счита, че същият е правилно и
обосновано определен от органа, като мотиви в тази насока се съдържат в
писмените доказателства, приложени към приобщената към делото административна
преписка. В случая, за да се постигне целта на закона, а именно да се препятства
възможността за движението по пътищата на МПС, управлявано от водач, по
отношение на който е налице някое от обстоятелствата по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение,
следва да се наложи ПАМ именно в максималния законов срок, предвид данните за
водача – с установени редица нарушения по ЗДвП, конкретното му поведение –
управление на МПС с отнето СУМПС, като при проверката на 01.12.2022 г. при
извършен на лицето обиск и претърсване на автомобила било установено вещество,
което при полеви тест реагирало на метамфетамин, отказ на водача да даде проба
за алкохол и наркотични вещества.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1882-000098 от 01.12.2022
г. на Началника на Първо РУ при Областна дирекция на МВР –
Русе, не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната й.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
С оглед изхода на
спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова
следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи
конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените
в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът,
разглеждан в производството по адм. дело № 549/2022 г., не се характеризира с
особена фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е.Й.Т. с ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1882-000098 от 01.12.2022
г. на Началника на Първо Районно управление при Областна
дирекция на МВР – Русе, с която на основание чл.171, т.
2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата е прекратена регистрацията
на ППС
– лек автомобил, марка „Ауди“ с рег.
№ Р ***КН, за срок от 1 година.
ОСЪЖДА Е.Й.Т. с
ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Русе сумата от 100 (сто)
лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: