Решение по дело №1686/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 588
Дата: 26 септември 2018 г. (в сила от 15 февруари 2019 г.)
Съдия: Дарина Кънчева Стоянова Крумова
Дело: 20185530201686
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                 26.09.2018 година                            гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четвърти септември                                                        Година 2018

В открито заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА СТОЯНОВА

 

Секретар: Кремена Панайотова

като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД № 1686 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Б.Л.Г. против наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018г. на началник сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора.

 

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочат се подробни съображения. В съдебно заседание, лично и чрез адв. Румен Русев жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба и моли съда да се произнесе съобразно събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

 

Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не изпраща представител.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

 

С обжалваното наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР, гр. Стара Загора на нарушителя Б.Л.Г. са наложени следните наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП - наказание глоба в размер на 30 лева и 2. на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП – наказание глоба в размер на 200 лева за това, че на 08.03.2018г. около 17,43 часа в Община Стара Загора, на път I-5, км. 218 + 150 до км. 219+ 300 в посока юг управлява личния си лек автомобил марка: Ауди, с рег. № СТ 6945 ВА, като предприема маневра изпреварване от дясно. По време на изпреварване не осигурява достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС и реализира ПТП. По посочения начин Г. нарушил съответно разпоредбите на чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП и чл. 41, ал. 1 ЗДвП.

 

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 18-1866 от 16.03.2018г, съставен от мл.автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора.

 

Към административнонаказателната преписка са приложени: протокол за ПТП № 1672371 от 16.03.2018г. и справка за нарушител/водач от 14.06.2018г. От последната се установява, че Г. е наказван многократно за извършване на нарушения на ЗДвП.

 

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган е представена заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

 

От показанията на свидетелите Т.И.Т., Ж.В.И. и Н.К.М. се установява, че актът за установяване на административно нарушение е съставен впоследствие – на 16.03.2018г. - след настъпване на пътнотранспортното произшествие. Т. и И. са присъствали при установяване на нарушението, а М. – само при съставянето на акта.

От показанията на свидетелите Т.Т. и Ж.И. се установява, че били изпратени на сигнал за настъпило ПТП и когато пристигнали на място те лично възприели относимите към случая факти и обстоятелства, разговаряли с двамата участници в произшествието и с лицата, които пътували с всеки от тях в автомобилите. От показанията Т.Т. и Ж.И. се установява, че макар да е имало спор между двамата водачи за точното място на произшествието и двамата са били категорични, че става въпрос за такъв участък от платното за движение, който има две ленти за движение в посока юг – север. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката Катрин И.И., която към момента на настъпване на произшествието пътувала с жалбоподателя Г. в управлявания от него лек автомобил. Последната заявява, че автомобилът, в който била тя се движил в дясната лента за движение, а другият автомобил – в лявата лента за движение, като след настъпването на ПТП другият автомобил продължил да се движи в лявата лента за движение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, тъй като същите са последователни и непротиворечиви.

 

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

 

На първо място, и актосъставителят, и наказващият орган са допуснали непълноти при описване на нарушението.

 

Посочили са данни само за лицето, което са приели като нарушител - Б.Л.Г. и управлявания от него лек автомобил, но не и данни за другия лек автомобил, участвал в произшествието - марка, модел, регистрационен номер, собственик, водач. Действително тези данни се съдържат в съставения протокол за ПТП от 16.03.2018г., но същите би следвало да бъдат изрично посочени и в АУАН, и в НП, тъй като въз основа именно на тях се реализира административнонаказателната отговорност срещу виновния водач.

 

Освен това, в хода на съдебното следствие бе установено, че ПТП е възникнало на участък от платното за движение, който има две ленти за движение в посока север-юг, а това обстоятелство не е отразено по никакъв начин нито в АУАН, нито в НП. Съдът намира, че горното е от съществено значение при извършване на преценка – дали са нарушени правилата за изпреварване, визирани в ЗДвП.

По данни на свидетелката Катрин И. двата процесни автомобила са се движили успоредно един на друг, като лекият автомобил, управляван от Г. се движил в дясната лента за движение в посока юг - север, а лекият автомобил, управляван от другия водач – в лявата лента за движение в посока юг - север. Това означава, че в случая жалбоподателят не е предприел изпреварване по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗДвП – „При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.“ И следователно не може да се приеме, че са нарушени разпоредбите на ЗДвП, касаещи извършването на маневрата изпреварване.

 

Същевременно само наказващият орган е посочил, че при извършване на изпреварването е реализирано ПТП. Такава констатация липсва в АУАН, въпреки че свидетелите Т.Т. /актосъставител/ и Ж.И. /свидетел при установяване на нарушението/ заявяват, че действително е настъпило пътнотранспортно произшествие и Т. е съставил протокол за ПТП. Подобен пропуск в АУАН е недопустим, тъй като в значителна степен се ограничава правото на защита на нарушителя.

Посоченото разминаване в АУАН и НП е довело и до друго противоречие – а именно в санкционните разпоредби – за нарушението по т. 1 е посочена разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, касаеща случаите, при които при неправилно изпреварване не се създава опасност за движението, а за нарушението по т. 2 е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП , касаеща случаите, при които при неспазване правилата за изпреварване е настъпило ПТП.

 

На второ място, наказващият орган е допуснал несъответствие при квалифициране на нарушението, описано в т. 1 от обжалваното наказателно постановление.

От една страна, наказващият орган е посочил, че по време на изпреварване нарушителят Г. не осигурява достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС и реализира ПТП. Същевременно обаче, той не е квалифицирал деянието като такова по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, както е направил това актосъставителят, а го е квалифицирал като такова по чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“.

Посочените в чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДвП нарушения са различни и между тях не може да се сложи знак на равенство.

Следва да се приеме, че в случая е налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация и по този начин наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора, с което на Б.Л.Г., ЕГН: ********** са наложени следните наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП - наказание глоба в размер на 30 лева и 2. на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП – наказание глоба в размер на 200 лева - за извършени от него нарушения съответно на чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП и чл. 41, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: