Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Добрич, 30.04.2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети април, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. д. № 34 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.54 от ЗКИР, и е второ поред, след
като с решение № 63/03.01.2019г. по адм. дело № 8739/2018г. по описа на ВАС, ІІ
отделение, е обезсилено решение № 147/16.04.2018г. по адм. дело № 701/2017г. по
описа на Административен съд – Добрич и делото е върнато на същия съд за ново
разглеждане от друг състав, който да се произнесе единствено по искането за
обявяване на нищожността на заповед № КД-14-08-787 от 25.06.2008г. на началника
на СГКК – Добрич в оспорената част.
Постъпила
е жалба
от И.Г.П. ***, ЕГН **********,
с искане за обявяване на нищожността на заповед № КД-14-08-487 от 25.06.2008 г. на началника на
СГКК - Добрич В
ЧАСТТА, в която на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР
на гр. Каварна, състоящо се в промяна на границите между поземлен имот с
идентификатор 35064.200.10 и поземлен имот с идентификатор 35064.200.11. Основното
възражение е, че са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по чл.26 и чл.61 от АПК, тъй като жалбоподателката като заинтересована
страна не е била уведомена нито за започването на административното
производство, нито за издаването на оспорената заповед. Сочи се, че П. е собственик
на ПИ 35064.200.10 по КККР на гр. Каварна, като след справка в СГКК – Добрич е
установила, че площта на имота е станала от 2563 кв.м. на 2053 кв.м. в резултат
на одобрено с оспорената заповед изменение на имотната му граница със съседния
поземлен имот с идентификатор 35064.200.11. В жалбата и в писмените бележки по
делото се излагат доводи, че задължително условие за пораждане на правомощието
на административния орган да допусне изменение на кадастралната карта е
наличието на подписан без възражения от всички заинтересовани страни протокол,
какъвто в случая липсва. Твърди се, че представеният протокол за трасиране,
означаване и координиране от 16.06.2008г. е неавтентичен в частта на положения
в него подпис на ****(предишния собственик на имота и наследодател на
жалбоподателката), тъй като лицето е починало една година преди това и няма как
да го е подписало. Сочи се, че при липсата на валидно съставен протокол за
трасиране на граници административният орган не е имал законово основание и задължение
да издаде акт за изменение на КК, поради което обжалваната заповед е нищожна. По
тези съображения се иска обявяване на нищожността на акта в оспорената му част,
както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – началникът на СГКК – Добрич, в
писмено становище по делото, оспорва основателността на жалбата и иска тя да
бъде отхвърлена. Сочи се, че изменението на КККР е допуснато въз основа на акт
за непълноти и грешки, подписан без възражения от съставителя, заявителя и
пряко заинтересования собственик на ПИ с идентификатор 35064.200.10 по КККР на
гр.Каварна, поради което не е налице нарушение на чл.53, ал.3 от ЗКИР в
приложимата му редакция към момента на издаване на оспорената заповед. Твърди
се, че действително няма данни заповедта за изменение на КККР да е съобщена на
заинтересованите страни, в т.ч. и на праводателя на жалбоподателката, но това
не влияе на законосъобразността й, тъй като е спазена процедурата за изменение
на КККР.
Заинтересованото лице И.Я.Л. не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованото лице
П.Я.Л., чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Оспорва възраженията в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта поради това, че жалбоподателката
не е била уведомена за образуваното административно производство. Твърди, че по
действащата към момента на издаването на оспорената заповед нормативна уредба
не е било необходимо такова уведомяване, тъй като изменението на кадастъра е
станало въз основа на влязъл в сила ПУП. Сочи се, че дори и да се приеме, че е
допуснат порок в заповедта, то той не е от такъв характер, че да води до
нейната нищожност, а само до нейната незаконосъобразност. Иска се отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноските в настоящото и в касационното
производство.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата за нищожност е неограничена със срок във времето съгласно
чл.149, ал.5 от АПК. Подадена е от надлежна страна - собственик на поземлен имот, засегнат от оспореното изменение, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна по следните съображения:
От доказателствата
към административната преписка е видно, че административното производство е
започнало по заявление на П. ***-3935/19.06.2008г. по описа на СГКК- Добрич с искане
на изменение на КК на гр.Каварна по отношение на
поземлени имоти с идентификатори съответно 35064.501.3601, 35064.501.2294, 35064.501.3304,
35064.200.101 и 35064.200.11.
Към заявлението е
приложен проект за изменение на кадастралната карта, засягащ границите на 19
поземлени имота. В обяснителната записка към проекта е
записано, че проектът се състои в коригиране на границите на поземлените имоти със
съседните им поземлени имоти, в т.ч. коригиране на границите между поземлен
имот с идентификатор 35064.200.11, записан като собственост на ****, и поземлен имот с идентификатор 35064.200.10, записан като собственост ****. Посочено е, че корекциите са направени във
връзка с прилагане на действащия ПУП на гр.Каварна,
като новите граници на поземлените имоти са трасирани на място в присъствието
на заинтересованите собственици. Към проекта е приложен протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 200.11 (УПИ ХХ в
кв.318) по КК на гр.Каварна от 16.06.2008г., подписан
от съставителя, заявителя и заинтересованите собственици, сред които и ****– собственик на ПИ 200.10. В протокола е отразено, че трасирането е извършено в резултат на прилагане на ПУП,
одобрен със заповед №
РД-02-44-7/13.01.1988г.
С обжалваната заповед
№ КД-14-08-487 от 25.06.2008 г. на началника на
СГКК - Добрич е одобрено изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Каварна, състоящо се в промяна в границите
на 19 поземлени имота, сред които ПИ с идентификатор 35064.200.10, който преди
промяната е с площ 2 563 кв.м., а след промяната става с площ от 2 053
кв.м., както и съседния му ПИ с идентификатор 35064.200.11., който преди
промяната е с площ от 3777 кв.м., а след промяната става с площ от 4632 кв.м.
Заповедта е издадена от Костадин Великов Костадинов, който към този момент е
изпълнявал длъжността началник на СГКК – Добрич съгласно приложените по делото
заповед №№ Р-59/28.12.2000г. и ЧР-33-34/17.12.2012г., и двете на изпълнителния
директор на АК – София. В мотивите към нея е посочено, че се издава на
основание чл.54, ал.1 от ЗКИР, във вр. чл.58, ал.3 и ал.5 и чл.59, ал.1 от
Наредба № 3/28.04.2005г., както и на основание заповед № 300-152/29.10.2003г.
на изпълнителния директор на АГКК. От съдържанието на последната заповед е
видно, че изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра е делегирал на
основание чл.11, ал.2, във вр. чл.54, ал.1 от ЗКИР на началниците на службите
по кадастъра правомощия за издаване на заповеди по чл.54, ал.1 от ЗКИР за
одобряване на измененията в КККР в териториите на съответните области.
Съгласно съобщение с
изх.№ 94-3935-08-10-4134/27.06.2008г. по описа на СГКК – Добрич, заявителят П.Я.Л.
е уведомен за издадената заповед на 27.06.2008г.
Липсват
доказателствата по делото за съобщаването на заповедта на жалбоподателката П.,
както и на останалите заинтересовани страни.
От данните по делото
е видно, че ****, на чието име е записан ПИ 200.11, е починала и е оставила
законни наследници П.Я.Л. (син) и И.Я.Л. (син).
Съгласно препис –
извлечение от акт за смърт № 0235 от 31.03.2007г., издаден от община Велико
Търново, ****, на чието име и записан ПИ 200.10, е починал на 30.03.2007г.
Преди смъртта си той заедно със съпругата си Йонка Дончева Дошкова са дарили на
дъщеря си и жалбоподателка в настоящото производство И.Г.П. поземлен имот с
идентификатор 35064.200.10, видно от нот. акт за дарение № 20/28.05.2006г. на
нотариус с рег.№ 035 от регистъра на НК.
В хода на производството
пред съда жалбоподателката е оспорила автентичността на подписа на баща си ****,
положен в приложения към заявлението протокол за трасиране на граници от
16.06.2008г. Предвид данните за неговата смърт през 2007г. съдът намира, че
посоченият протокол е неистински (неавтентичен) в тази му част (обективно
невъзможно е починалото лице да е подписало документа) и следва да го изключи
от доказателствата по делото, като на основание чл.194, ал.3 от ГПК, във вр.
чл.144 от АПК следва да го изпрати заедно с препис от настоящото решение на РП
– Каварна.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че не са налице основания за обявяване на
нищожността на обжалваната заповед.
За да бъде нищожен един административен акт, трябва да са налице особено съществени
нарушения на законността, които да са нетърпими от съществуващия правен ред.
Основен критерий за нищожност на акта е липсата на компетентност на неговия автор. В случая оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган. Съгласно чл.54, ал.1 от ЗКИР, в
редакцията му към датата на издаване на заповедта, измененията в кадастралната
карта по чл.53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на АГКК или
от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър.
Няма спор, че със заповед № 300-152 от 29.10.2003г. изпълнителният директор на
АГКК е делегирал правомощия на началниците на СГКК да издават заповеди по чл.54
от ЗКИР за одобряване на измененията в КККР в териториите на съответните
области. По силата на делегираните му правомощия началникът на СГКК – Добрич е издал
оспорената заповед, с оглед на което тя не страда от порока некомпетентност.
Заповедта не страда и
от порок във формата. Този порок е основание за нищожност на акта само когато е
толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на акт (волеизявление). В случая
заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, подписана е,
съдържа фактически и правни мотиви, от които може да се изведе волята на автора,
поради което не е нищожна и
на това основание.
Всъщност единственото възражение в жалбата за
нищожност на акта се свежда до наличие на допуснати съществени процесуални нарушения
на чл.26 и чл.61 от АПК поради неуведомяването на жалбоподателката като
собственик на един от засегнатите от изменението поземлени имоти за започването
на административното производство, както и за издаването на заповедта.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основание за нищожност
на акта само когато са толкова тежки, че водят до липса на волеизявление.
Процесната заповед е издадена в процедура по изменение
на кадастралната карта при действието на старата редакция на нормата на чл. 53 ЗКИР, преди
изменението от бр. 49 от 13.06.2014 г. Независимо че в оспорената заповед не е посочена конкретната хипотеза от чл.53, ал.1, т.1-3 от ЗКИР, въз основа
на която е извършено исканото изменение, съдът счита, че се касае
за съдържащи се непълноти или
грешки в кадастралната
карта, което логически се извежда от мотивите на заповедта. Съгласно тогава
действащата норма одобрените кадастрални карти и
регистри могат да се изменят при наличие на непълноти или грешки, които се
установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите
собственици, като неподписването
на акта от засегнатите от исканото изменение лица е индиция за спор за
материално право и съставлява пречка за допускане на изменението до решаване
на спора по съдебен ред.
В конкретния случай исканото изменение касае промяна в границите на няколко
поземлени имота, в т.ч. и на поземлен имот с идентификатор 35064.200.10, чийто
собственик е жалбоподателката в настоящото производство, поради което тя е следвало да
бъде уведомена за образуваното административно производство, макар и да не е
била вписана в кадастралния регистър. Неоснователно е възражението на заинтересованите
страни, поддържано още в касационната им жалба при първоначалното разглеждане
на делото, че не е било необходимо такова
уведомяване, тъй като проектът за изменение на КККР е бил изготвен във
връзка с прилагане на действащ ПУП, в който случай не се подписвало акт за
непълноти и грешки от пряко заинтересованите лица съгласно чл.62, ал.5 от
тогава действащата Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието,
създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Първо, в проекта за изменение на КККР липсват каквито
и да е данни исканото изменение да е за нанасяне на регулационни линии от
приложен устройствен план като имотни граници освен изявленията на съставителя
в обяснителната записка и протокола за трасиране на граници. Второ, предвиденото
в посочената наредба изключение е в противоречие с изчерпателно изброените основания за изменение на
влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, в относимата му редакция, и е неприложимо на
основание на чл.
15, ал. 3 от ЗНА, тъй като по
същество с него се допълва законът с ново основание и се разширява установената законова компетентност
на административния орган, което е недопустимо.
Следователно, за да
приложи процедурата по чл.53 и чл.54 от ЗКИР, административният орган е
следвало да уведоми служебно всички собственици и носители на други вещни права
върху недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението, съгласно
разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, и да състави акт за непълноти и грешки
с тяхно участие. Съставянето на такъв акт и подписването
му от всички
собственици представлява задължителна процедура и основание за издаване
на заповед за изменение на
кадастъра поради грешки и непълноти в кадастралната карта и регистри, включително и при
отстраняването на грешки и непълноти при нанасянето на имоти, възстановени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, каквито са една голяма част от засегнатите имоти. В случая е безспорно
установено, че жалбоподателката като собственик на ПИ 200.10 не е била
уведомена за започналото административно производство по реда на чл.26, ал.1 от АПК, нито за издадената заповед по реда на чл.61 от АПК. Липсва и акт за
непълноти и грешки, който да е подписан от всички пряко заинтересовани лица съгласно
изискването на чл.53, ал.3 от ЗКИР, във вр. чл.59, ал. 1, т. 6 и чл.62 от
Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Видно от данните по делото, приложеният към проекта за
изменение протокол за трасиране на граници е неавтентичен, тъй като посоченото в него
заинтересовано лице ****е починало към датата на съставянето му и няма как да го е подписало, нито
пък да е присъствало при трасирането на границите, още повече, че към този
момент като собственик на ПИ 200.10 се е легитимирала
жалбоподателката на основание договор за дарение и
именно тя е следвало да вземе участие при проверката на място. Безспорно неуведомяването на И.П. за започналото
административно производство и липсата на съставен с нейно участие акт за
непълноти и грешки представляват съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, тъй като са накърнили правото й на защита, но тези
нарушения не са толкова съществени, че да водят до липсата на валидно
волеизявление на административния орган. Неспазването на изискванията на чл.26,
ал.1 от АПК и чл. 53, ал. 3 от ЗКИР (в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед) не може да опорочи
обжалваната заповед до степен на нищожност. Липсата на
уведомяване на заинтересованите страни за започналото административно
производство, както и липсата на надлежно съставен акт за непълноти и грешки не
е пречка за валидното възникване на правомощието на органа да издаде заповед по
чл.54, ал.1 от ЗКИР за изменение на КККР, а само за неговото законосъобразно
упражняване. Правомощието на органа произтича от овластителната заповед на ИД
на АГКК, а не от спазването на предвидената в закона процедура по изменение на
КККР. При положение че началникът на СГКК – Добрич е бил сезиран с искане за
изменение на КККР на гр.Каварна, той е бил длъжен да се произнесе по него без
значение дали е било основателно или не. С оглед на това неизпълнението на част
от нормативно установените предпоставки за извършване на исканото изменение не
е толкова тежък и съществен порок, приравняващ се на липса на акт. Още по-малко
пък това е така поради несъобщаването на акта на жалбоподателката. Неспазването
на чл.61 от АПК не влияе върху съдържанието на обжалваната заповед. Процедурата
по съобщаване не е елемент от фактическия състав по издаване на
административния акт, а е последващо издаването му действие. Връчването на
заповедта има значение само за реализиране на правото на съдебно оспорване, но
не и за нейната законосъобразност.
Не е налице и
нарушение на материалния закон или неговата цел, което да е основание за недействителност
на административния акт. Нищожност на административния акт при нарушение на
материалния закон е налице тогава, когато напълно липсват предпоставките
(условията), визирани в хипотезиса на приложимата материалноправна норма,
когато актът е лишен изцяло от законово основание, когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Само в тези случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност
на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият случай не е от категорията, при която материалната
незаконосъобразност да води до толкова тежък порок. Заповедта е издадена на
основание чл.54, ал.1 от ЗКИР въз основа на подадено заявление и приложен към
него проект за изменение на кадастралната карта. Преследваната с нея цел не е
правно недопустима, т.е не би могла да се постигне с никакъв друг акт, на който
да е орган, поради което не е налице и превратно упражняване на власт, което да
обуславя нищожност на акта на това основание.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че процесната заповед в
оспорената й част не е нищожен административен
акт, т.е. не е засегната от особено
тежък порок, който да е пречка тя да породи целеното от издателя й действие, поради
което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора
жалбоподателката няма право на разноски по делото. Съгласно
чл.143, ал.3 и чл.226, ал.3 от АПК в нейна тежест следва да бъдат възложени разноските на
заинтересованата страна И.Я.Л. в размер на 5 лева, представляващи платена
държавна такса за касационната жалба, както и на заинтересованата страна П.Я.Л.
в размер на общо 305 лева, от които 300 лева - платено адвокатско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, и 5 лева - платена
държавна такса за касационната жалба. Неоснователно е възражението на жалбоподателката
за прекомерност на заплатеното
от П.Я.Л. възнаграждение за адвокат, защото то е определено дори под минималния размер, предвиден чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. Що се касае до претендираните от заинтересованите
страни И. и П. Л.разноски
за платено адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция, то те не се дължат от жалбоподателката дотолкова, доколкото в приложения по касационното дело договор за
правна защита и съдействие от 25.04.2018г. не е посочен начинът на заплащане на уговореното възнаграждение – в брой или по банков път. Съгласно мотивите към ТР № 6 от 06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, за да се приеме за доказано извършването на разноски в съдебното
производство, в договора за правна помощ следва да е указан видът на плащане
освен когато по силата на нормативен акт плащането следва да е задължително по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които
е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено
в брой, този факт следва да
бъде отразен изрично в приложения по делото договор за правна помощ, като само тогава договорът съставлява разписка за
осъществено плащане. В представения в
производството пред ВАС договор за правна помощ е посочено, че е договорено
възнаграждение в размер на 250 лева, но липсва отразяване относно вида на
плащането – в брой или по банков път. При това положение не може да се
презюмира, че е договорено плащане в брой. По делото липсват други
доказателства посочената в договора сума да е платена в брой или по банков път,
поради което настоящият състав на съда намира, че заинтересованите страни не са
доказали по надлежния ред, че е налице реално заплатено адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 250 лева, което да подлежи
на възмездяване от жалбоподателката. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се
произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.П. ***, ЕГН **********, с искане за обявяване на нищожността на заповед № КД-14-08-487 от 25.06.2008 г. на началника на СГКК - Добрич В ЧАСТТА, в която на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр.
Каварна, състоящо се в промяна на границите между поземлен имот с идентификатор
35064.200.10 и поземлен имот с идентификатор 35064.200.11.
ОСЪЖДА И.Г.П. ***,
ЕГН **********, да заплати на П.Я.Л. ***, ЕГН **********, сумата от 305 лева,
разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Г.П. ***,
ЕГН **********, да заплати на И.Я.Л. ***, ЕГН **********, сумата от 5,00 лева,
разноски по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на РП –
Каварна заверено копие на протокол за трасиране, означаване и координиране на
ПИ 200.11. по КК на гр.Каварна, общ.Каварна от 16.06.2008г. заедно с препис от
настоящото решение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: