РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Благоевград, 31.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101709 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от БЛ. ЕМ. СТ., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Б. Т.А.***** против ОБ, с адрес: гр. Б. Г. И. представлявана от кмета И.
С..
Ищецът Б.С. твърди, че е работил при ответника по трудов договор за неопределено време
на длъжността „Специалист „Архитектурно - строителен контрол”. Посочва, че на
17.05.2021 г. му е била връчена заповед на работодателя, с която трудовото му
правоотношение е било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”. Поддържа, че то е незаконосъобразно, тъй като: не е извършил
дисциплинарните нарушения, визирани в уволнителната заповед; последната била
немотивирана; работодателят не е изслушал обясненията му преди издаването й; липсвала
правилна преценка от страна на работодателя на съответствието между тежестта на
нарушенията и наложената дисциплинарна санкция, поради което била нарушена нормата
на чл. 189, ал. 1 КТ; не били спазени преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ. Заявява, че
след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответната страна е останал без работа.
Иска се от съда уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, както и ищецът да
бъде възстановен на предишната длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за
оставането без работа за 6-месечен период, считано от 17.05.2021 г. до 17.11.2021г., в размер
на 5490 лв. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
Ответникът ОБ оспорва изцяло основателността на предявените искове и моли те да
бъдат отхвърлени. Счита, че уволнението на ищеца е законосъобразно. В подкрепа на тази
си процесуална позиция излага доводи за доказаност на отразените в уволнителната заповед
дисциплинарни простъпки и за спазване на всички законови изисквания, предпоставящи
законното извършване на дисциплинарното уволнение в случая. Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност „Специалист
„Архитектурно - строителен контрол“;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с който се претендира ищеца да бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжност, и
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, имащ за предмет осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5490 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради уволнението, за периода 17.05.2021г. – 17.11.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2021г., до окончателното
погасяване.
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е
необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
(дисциплинарно уволнение) включва кумулативно следните елементи: 1/ виновно
неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/
съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3/
спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с:
3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на
преклузивните срокове по чл. 194 КТ, 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед, 3.4./
получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите при които
такова се изисква.
Доказателствената тежест за изпълнението на посочените изисквания се носи от
работодателя. Ищецът следва да установи единствено, че с ответника се е намирал в трудово
правоотношение, което е прекратено.
Последните две обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.
Освен това те се доказват и от представените по делото лично трудово досие на ищеца,
включващо и процесната уволнителна заповед с № 299-ЧР-Д от 17.05.2021г., издадена от
законния представител на ответника работодател. От тези писмени доказателства се
установява, че ищецът С. е работил при ответника на длъжността „Специалист
„Архитектурно - строителен контрол ” до 17.05.2021г., когато е бил уволнен дисциплинарно.
Самото връчване на уволнителната заповед на работодателя е било извършено на ищеца
Б.С. на 17.05.2021г. в 14:52 ч., при условията на отказ за получаване на заповедта, което е
удостоверено с подписите на две лица, разпитани като свидетелки по делото – Е.С.Ч. –„
главен експерт Управление на човешките ресурси“ в ОБ и .Ц.Д. „главен експерт Труд и
работна заплата“ в ОБ.
С уволнителната заповед се сочи, че ищецът е допуснал системни нарушения на трудовата
дисциплина.
От съдържанието на цитираната заповед за уволнение става ясно, че тя е издадена във
връзка с две нарушения на трудовата дисциплина, а именно:
Първото касае твърдяно нарушение на ищеца във връзка с неизпълнение на Заповед №
1316/28.09.2020 г. на кмета на ОБ, по повод спазване на Общия устройствен план на ОБ,
одобрен с Решение № 27 по Протокол № 3/25.02.2011 г. на Общински съвет Благоевград и
Заповед № 272/18.03.2014 г. на кмета на ОБ, с която на ищеца било възложено извършване
на проверки относно законността на огради, сгради и преместваеми обекти извън границите
на урбанизираните територии и в нерегулираните части на населените места на територията
на ОБ. Отразено е в заповедта, че бил представен доклад с обективирани в него факти и
обстоятелства, във връзка с извършени проверки на имоти с конкретно посочени
идентификатори, който не доказвал изпълнение на Заповед № 1316/28.09.2020 г. на кмета на
ОБ по отношение на всички имоти, попадащи в обхвата на заповедта, както и че с писмо
2
изх. № 564-ЧР/22.12.2020 г. са били изискани писмени обяснения от ищеца относно това, в
изготвения и представен от същия доклад вписани ли са и проверени ли са всички имоти,
касаещи изпълнението на заповедта. Посочено е също така, че на 23.12.2020 г. с вх. № ВД-
00-1477, ищецът е представил писмени обяснения, видно от които не се установявало
изпълнение на заповедта по отношение на всички имоти, попадащи в обхвата й, което
представлявало неизпълнение на възложената работа и съставлявало нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение 1 от Кодекса на труда.
Второто нарушение се отнася до закъснения, преждевременни напускания и неявяване на
работа за един ден от ищеца, както следва: На 22.12.2020 г. е регистрирано закъснение-
влизане за първи път в административната сграда на ОБ в 09:15 часа; На 23.12.2020 г.-
регистрирано закъснение-влизане за първи път в административната сграда на ОБ в 08:57
часа и преждевременно напускане на работа в 16:24 часа; На 22.02.2021 г. не е регистрирано
влизане, респ. излизане от сградата на ОБ през целия ден - неявяване на работа; На
23.02.2021г. регистрирано закъснение влизане за първи път в административната сграда на
ОБ в 08:44 часа и преждевременно напускане на работа в 17:12 часа; На 24.02.2021г.
регистрирано закъснение-влизане за първи път в административната сграда на ОБ в 08:53
часа и преждевременно напускане на работа в 17:10 часа; На 10.05.2021 г. регистрирано
закъснение-влизане за първи път в административната сграда на ОБ в 09:25 часа; На
11.05.2021 г.регистрирано закъснение влизане за първи път в административната сграда на
ОБ в 09:04 часа; На 12.05.2021г. регистрирано закъснение влизане за първи път в
административната сграда на ОБ в 09:08 часа. Отразено е в заповедта по отношение на това
вменено във вина на ищеца дисциплинарно нарушение, че същото било установено от
изготвена на 13.05.2021г., по разпореждане на инж. В. Т. Справка за спазване на работното
време от служители на Отдел „Архитектура,проектиране и строителен контрол“ в ОБ.
Посочено е също така, че за твърдените нарушения на трудовата дисциплина на датите
22.12.2020 г., 23.12.2020 г. ,22.02.2021 г., 23.02.2021 г., 24.02.2021 г.. 10.05.2021 г.,
11.05.2021 г. и 12.05.2021 г. от ищеца са били поискани писмени обяснения с писмо с изх. №
303- ЧР/13.05.2021 г. В посочения в писмото срок - до 17:30 часа на 14.05.2021 г. ищецът не
е представил писмените си обяснения пред работодателя. Отразено е също, че след
връчването на писмо с изх. № 303-ЧР/13.05.2021 г. на същата дата -13.05.2021 г., ищецът се
е бил държал неуважително, като е скъсал всички екземпляри на цитираното писмо, като за
случая бил съставен протокол, подписан от свидетелите по надлежния ред. Работодателят е
приел, че поведението на ищеца съставлявало нарушение на Етичния кодекс за поведение на
служителите в държавната администрация, съгласно който при осъществяване на своята
дейност служителите в държавната администрация трябва да спазват принципа на
колегиалност и учтивост - поведение, основано на уважение към мнението и личния .живот
на колегите, и придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на
служебните задължения (съгласно чл. 2, т. 11 от Кодекс за поведение на служителите в
държавната администрация).
Във връзка със заявените в исковата молба възраженията за незаконност на уволнението,
които очертават и предмета на делото, съдът приема следното:
Възраженията на ищцовата страна за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, касаещ
задължението на работодателя да изслуша обясненията на работника или служителя преди
налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“, са неоснователни.
В принципен план работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде
устни или писмени обяснения като му предостави разумен срок за това преди налагане на
дисциплинарното наказание (вж. изрично в този смисъл Решение № 257 от 22.05.2012 г. по
гр. д. № 985/2011 г., IV г. о. на ВКС).
В конкретния случай от приетите като писмени доказателства документи, а именно писмо
изх. № 564-ЧР/22.12.2020 г. и писмо изх. № 303-ЧР/13.05.2021 г. /л. 65 и л. 49 от делото/ се
установява, че ответникът е спазил коментираното законово изискване, като е изискал
обяснения в 1-дневен срок и за двете твърдени нарушения. Ищецът С. е депозирал на
23.12.2020г. и писмени обяснения по отношение на първото му вменено във вина
дисциплинарно нарушение, в които е изразил и позицията си, че заедно с колегите си А.Л. и
3
Л.П. разпитани като свидетели по делото, са били изпълнили добросъвестно и в срок
Заповед № 1316/28.09.2020 г. на кмета на ОБ. По отношение на второто вменено във вина
дисциплинарно нарушение се установява по делото от представеното в оригинал писмо изх.
№ 303-ЧР/13.05.2021 г. /л. 181-182 от делото/, както и от показанията на свидетелите Е.С.Ч.
и Й. Ц. Д., че същото е било връчено на ищеца на 13.05.2021г., като последният е бил скъсал
писмото за изискване на обяснения, тъй като е мислел, че това не бил подписът на вр.и.д.
кмет на ОБ към този момент Я. П..
По повод на оплакванията за ненадлежно мотивиране на заповедта за дисциплинарно
наказание следва да се отбележи, че изискванията към заповедта в обсъждания аспект са
уредени от нормативния регламент на чл. 195, ал. 1 КТ. По приложението на тази законова
разпоредба е формирана трайно установена съдебна практика по чл. 290 ГПК (вж. Решение
№ 49 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 624/2011 г., IVг. о. на ВКС и цитираните там други съдебни
актове на касационната инстанция). В тази връзка се приема, че чл. 195, ал. 1 КТ предвижда
точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае до задължителни реквизити, а именно: сведения относно нарушителя; конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършване на
нарушението; видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. В конкретния казус от съдържанието на процесната
заповед може да се заключи, че тя отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото
по разбираем за служителя начин са посочени фактическите рамки на вменените му
нарушение (откъм време, мястото, обстановката и начин на извършване). Така ясно е
посочено времето, мястото, обстановката на нарушенията и начина на извършване. В тази
връзка не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че обжалваната заповед не
отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ.
С оглед изложеното, съдът приема, че са спазени процедурните изискванията по чл. 193 и
чл. 195 КТ, поради което следва се установи дали ищецът е осъществил вменените му с
уволнителната заповед дисциплинарни простъпки и дали наложеното наказание е
съобразено с изискванията на чл. 189 КТ.
От приетите по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателствени
средства посредством разпита на свидетелите Ас. Б. Люб. /служител в ответната Община на
същата длъжност като ищеца „Специалист „Архитектурно - строителен контрол”/, Л. М. П.
/бивш служител в ОБ, уволнен с ищеца/, Р. Л. Г. /служител в ОБ на длъжност "старши
експерт – електроинженер"/, Е.С.Ч. /„главен експерт Управление на човешките ресурси“ в
ОБ/ и Й. Ц. Д. /„главен експерт Труд и работна заплата“ в ОБ/ вменените във вина на ищеца
дисциплинарни нарушения не са доказани по безспорен начин да са извършени от него.
В тази връзка относно първото дисциплинарно нарушение /неизпълнение на Заповед №
1316/28.09.2020 г. на кмета на ОБ/ следва да се има предвид следното:
С горепосочената заповед кметът на ОБ е наредил на собствениците на недвижими имоти
извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените
места на територията на ОБ в местностите „Чикуто“ и „Царевоселско шосе“ да осигурят
свободен достъп до имотите си за извършване на проверка от служители от отдел
„Архитектура, проектиране и строителен контрол“ при ОБ за извършване на проверки
относно законността на огради, сгради и преместваеми обекти извън границите на
урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места на ОБ. Посочено
е в заповедта, че при неизпълнение на нареждането, достъпът до цитирания имот ще бъде
осигурен принудително по административен ред, със съдействието на полицията. В
заповедта липсва срок за извършване на проверката, както и посочване на служители от ОБ,
4
които да извършат проверката.
От ангажираните гласни доказателствени средства се установи, че извършването на
проверката устно е било възложено на ищеца и свидетелите А.Л., и Л. П.. Също така за
извършената проверка устно е било възложено изготвянето на доклад. От служителите е бил
изготвен доклад от проверката /л. 183 от делото/ и същият е бил представен от свидетелите
Л. и П. на кмета. В заповедта за уволнение е прието, че представеният доклад не доказва
изпълнението на Заповед № 1316/28.09.2020 г., като не е посочено конкретно какво е
неизпълнението. В заповедта липсва възлагане на изготвяне на доклад с конкретно
съдържание на служителите, извършващи проверката. Адресати на Заповед №
1316/28.09.2020 г. са собствениците на недвижими имоти извън границите на
урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места на територията
на ОБ в местностите „Чикуто“ и „Царевоселско шосе“. Нещо повече. От представената в
цялост преписка по изготвения доклад /л. 210-376 от делото/, както и от показанията на
свидетелите Л. и П., може да са направи извод, че ищецът заедно с колегите му са били
извършили реално проверка на имотите в горепосочените местности, като към доклада си са
били представили направени от тях снимки на проверените имоти и представените им от
собствениците строителни книжа и документи за собственост. С оглед изложеното
недоказано остана първото вменено нарушение на ищеца.
Що се отнася до второто от вменените на ищеца дисциплинарни нарушения (закъснения,
преждевременни напускания и неявяване на работа за един ден от ищеца, изброени по-горе)
следва да се има предвид следното: Ответникът е преценил, че извършените нарушения са
достатъчно тежки, за да обусловят налагане на най-тежката санкция. При определянето
обаче не е съобразил тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и
цялостното поведение на служителя. От ангажираните гласни доказателства се установи, че
честа практика е при струпване на хора, да се преминава с една карта за достъп. От друга
страна, описаните нарушения сами по себе си не са толкова съществени, за да обусловят
налагане на най-тежката санкция. Няма данни извършените нарушения реално да са
допринесли за настъпване на някакви вреди на работодателя, както и да са нарушили
работния процес. В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ се изброяват някои от нарушенията на
трудовата дисциплина, които според законодателя може да са основание за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Въз основа на събраните доказателства по
настоящото дело не се доказа от работодателят при пълно и главно доказване, че са
осъществени тежките нарушения на трудовата дисциплина, посочени с правната норма на
чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Това доказване е процесуално задължение на ответната община -
работодател, която е дисциплинарно наказващият орган.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по делото не е установена и твърдяната
системност на нарушенията, които са вменени във вина на ищеца. В тази връзка следва да се
посочи, че за да е налице системност е необходимо да са налице три или повече извършени
от работника или служителя нарушения на трудовата дисциплина. В настоящия случай не са
налице горепосочените белези.
2. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2:
Между страните не е спорно, че съществувалото помежду им трудово правоотношение е
имало безсрочен характер. Фактът на неговото незаконосъобразно прекратяване дава
основание за уважаване и на конститутивната искова претенция за възстановяване на ищеца
5
Б.С. на длъжността, от която е бил незаконно освободен.
3. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде счетена за основателна претенцията на работник или служител с посочената
правна квалификация, е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: 1/ прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя да
бъде незаконно; 2/ уволненото лице да е останало без работа и/или да е работило на по-
нископлатена работа; 3/ оставането без работа, респ. започването на по-нископлатената
работа да се дължи на незаконното уволнение и 4/ да са настъпили вреди за работника или
служителя, чийто размер се изчислява съобразно брутното му трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до квалифициране на процесното
уволнение като незаконосъобразно.
Липсва спор по делото, че ищецът Б.С. не е започвал друга работа след прекратяването на
процесното трудово правоотношение. В подкрепа на този извод са и представената от
ищцовата страна и приета като писмено доказателство по делото служебна бележка от
Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Благоевград, както и от констатациите на настоящия
съдебен състав в проведените на 16.08.2021г. и 20.09.2021г. открити съдебни заседания, че
след като е прекратено процесното трудовото правоотношение, считано от 17.05.2021 г., в
оригинала на трудовата книжка на ищеца не е отбелязано да е започнал работа по друго
трудово правоотношение.
Несъмнено е, че оставането на ищеца без работа се дължи на незаконното уволнение, като
за работника от това са настъпили и вреди в размер на загубеното брутно трудово
възнаграждение, което е щял да получи.
Базата за изчисляване на дължимото обезщетение е визирана в чл. 228, ал. 1 КТ – брутното
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищеца. Размерът на
последното възлиза на сумата от 990 лв., съгласно нарочно удостоверение, представено от
ответника работодател, неоспорено от ищцовата страна.
Що се касае до времето, за което може да бъде присъдено коментираното обезщетение,
трябва да се има предвид, че максималният период, съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, е шест
месеца, считано от датата на уволнението. С исковата си молба, с която оспорва законността
на уволнението, работникът или служителят има право да предяви претенцията си за
обезщетение за оставане без работа за целия шестмесечен срок. Когато обаче този срок не е
изтекъл до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, може да се присъди
обезщетение само до този момент.
Следователно в разглежданата хипотеза е допустимо присъждане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за периода 17.05.2021 г. – 18.10.2021 г., възлизащо общо на сумата от 4950 лв.
А за разликата над тази сума до пълния заявен размер от 5940 лв., касаеща периода
19.10.2021 г. – 17.11.2021 г., искът подлежи на отхвърляне поради това, че визираният
период се отнася до време, което е след приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция.
Необходимо е да бъде уважено и искането за законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване (вж. по този
въпрос Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г., ОСГК на ВС).
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ищцовата страна има право да получи от ответника съдебните
разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ. Сборът на държавните
такси по трите претенции възлиза общо на сумата от 358 лв.
6
Относно предварителното изпълнение на решението в частта му, касаеща
обезщетението по чл. 225 КТ:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът служебно допуска предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Обезщетението по чл. 225 КТ също представлява вид „обезщетение за работа“ по смисъла на
цитираната разпоредба от гражданския процесуален закон (вж. изрично в тази насока
Определение № 473 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., IV г. о. на ВКС). Ето защо и
трябва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение в частта, с
която в полза на ищеца е присъдено такова обезщетение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на БЛ. ЕМ. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б. Т.А.***** от
длъжността „Специалист „Архитектурно - строителен контрол”, заемана при ОБ, с адрес: гр.
Б. Г. И. представлявана от кмета И. С., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и със
заповед № 299-ЧР-Д от 17.05.2021г., издадена от врид кмет Я. П..
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, БЛ. ЕМ. СТ., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Б. Т.А.***** на заеманата преди незаконното уволнение длъжност –
„Специалист „Архитектурно - строителен контрол”, при ОБ, с адрес: гр. Б. Г. И.
представлявана от кмета И. С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, ОБ, с адрес: гр. Б. Г. И.
представлявана от кмета И. С., да заплати на БЛ. ЕМ. СТ., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Б. Т.А.*****, сумата от 4950 лв. /четири хиляди деветстотин и петдесет лева/
за периода 17.05.2021 г. – 18.10.2021 г. поради незаконно уволнение от длъжността
„Специалист „Архитектурно - строителен контрол”, заемана при ОБ, с адрес: гр. Б. Г. И.
представлявана от кмета И. С., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 01.07.2021 г., до
окончателното погасяване. Като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част от
4950 лв. до пълния заявен размер от 5940 лв. и за периода 19.10.2021 г. – 17.11.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ОБ, с адрес: гр. Б. Г. И. представлявана от кмета
И. С. да заплати на БЛ. ЕМ. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б. Т.А.*****
сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, направени в производството по гр. д. № 1709/2021г. на РС – гр.
Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ОБ, с адрес: гр. Б. Г. И. представлявана от кмета
И. С. да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 358 лв. /триста
петдесет и осем лева/, представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д.
№ 1709/2021г. на РС – гр. Благоевград.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 3 ГПК, предварително изпълнение на
настоящото решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225 КТ, имащ за предмет присъдено в полза на ищеца обезщетение поради незаконно
уволнение в размер на 4950 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 01.11.2021г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
7
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред в Окръжен съд – гр. Благоевград
в едноседмичен срок от 01.11.2021г.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8