Решение по дело №3222/2019 на Административен съд - Варна

                                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                    №

                                               Гр. Варна ......................2020 г.

 

                          В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                РОМЕО СИМЕОНОВ

 

При участието на секретаря Светлана Стоянова и прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдия Р. Симеонов к.адм.нак.д. № 3222/2019 г. по описа на АС Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН .

Образувано е по касационна жалба на община Варна, срещу Решение № 1816 от 10.10.2019 г. по АНД № 2583/2019 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 034 от 23.01.2019 г., издадено от зам. Кмет на Община Варна. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, изводите на съда, че липсват доказателства относно авторството на нарушението са неправилни. Твърди, че  глобата е законосъобразно наложена, а касационният ответник е имал възможност да посочи писмено лицето, на което е предоставено за управление МПС, ако не е управлявал той, но тава не е сторено.

  В с.з. касаторът- редовно уведомен, не се явява, не се представлява. С касационната жалба иска  от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба Д.А.Д. чрез процесуалния си представител адв. А.А. /баща на касационния ответник/ изразява становище  за липса на данни наказаното лице да е извършило нарушението. Твърди, че въззивният съд се е аргументирал достатъчно подробно и не се възползва от дадената от съда възможност да представи доказателства във връзка с твърдяното нарушение. Счита въззивното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и моли съда да остави без уважение касационната жалба.

Участващият по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

 Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, подадена е в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Административният съд, съобразявайки се с посочените касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, определяща обхвата на касационната проверка, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ВРС е бил сезиран с жалба на Д.А.Д. срещу Наказателно постановление № 034 от 23.01.2019 г., издадено от Зам. Кмет на Община Варна, с което на Д.Д. за нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Нарушението, според наказателното постановление, се изразяват в следното: На 12.12.2018 г., около 22,05 часа, в гр. Варна, на ул. „Княз Николай Николаевич“ срещу №20 –Д. А. Д. като водач на МПС „Тойота“ с рег*****е паркирал  върху тротоар управлявания от него автомобил, с което създава пречка за безопасното преминаване на пешеходците и виновно е нарушил чл.94 ал.3 от ЗДвП: допуска се престой и паркиране на на МПС с допустима максимална до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места.

За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, а и безспорно е установено по делото извършването на процесното нарушение, но не било установено кой реално го е извършил.

Този извод на въззивния съд не се споделя от настоящия касационен състав  в частта относно неустановяването на авторството на деянието , като касационният състав счита, че в хода на административнонаказателното производство  е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което  е самостоятелно основание за отмяната на НП.

При  установената от въззивния съд фактическа обстановка и съставомерните елементи от фактическия състав на чл.94 ал.3 от ЗДвП, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи.

Въз основа на събраните по делото доказателства- писмени и гласни, настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.12.2018г. св. Й. И. П.- полицай в група „Общинска полиция“ около 21.30ч. констатирали множество автомобили , паркирани по ул. „Княз Николай Николаевич“, като пред №20 на тротоара бил паркиран л.а. „Тойота“ с рег. *****и правел невъзможно преминаването на пешеходците. За установеното нарушение свидетелят съставил уведомление в отсъствието на водача на осн. чл.186 ал.3 от ЗДвП и глоба с фиш Серия ОВ №********** от 12.12.2018 г. на собственика на автомобила Д.А.Д.. Фишът съдържа всички законово установени реквизити по чл.186 ал.1 от ЗДвП.

На 16.12.2018 г.  Д.Д. е получил съобщение за издадения фиш и  е депозирал срещу него заявление, регистрирано в деловодната система на Община Варна с № ЗК1800322ВН от 18.12.2018г. Във възражението си сочи, че оспорва нарушението, за които е издаден процесния фиш и моли за започване на процедура по чл. 186 ал.2 от ЗДвП, а именно съставяне на АУАН. Отправят се искания към АНО за прекратяване на административнонаказателната преписка по реда на чл. 54 от ЗАНН, без да се сочи конкретната приложима хипотеза на посочения текст или нарушението да бъде признато за маловажно по см. на чл.28 от ЗАНН.

Възражението му, именувано заявление, е прието  от  АНО и Д. е поканен за съставяне на АУАН. Изрично му е посочено, че на осн. чл.186 ал.2 от ЗДвП на лице, което  оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба, или откаже да подпише фиша се съставя акт или съгл. чл.188 от ЗДвП посочва лице, на което е предоставил да управлява собствения си автомобил.

Д. не  е попълнил декларация, в която да посочи друго лице, което  е управлявало

На 14.01.2019г. от мл. инспектор Г.Т. -полицай в група „Общинска полиция“ на осн. фиш № ********** му е съставен АУАН серия Д №0007723, който е връчен на Д. на 16.01.2019г. Като възражение в АУАН е изписано: “Оспорвам фактическата обстановка описана в обстоятелствената част, така както е в заявление ЗК-18003220ВН от 18.12.2018г. Следва да се отбележи, че описаното заявление по никакъв начин не е прецизирано конкретно оспорване на релевантни факти. Едновременно се твърди за наличие на основания за прекратяване на административната преписка на осн. чл.54 от ЗАНН, без да се посочи дали  деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, а от друга страна се иска нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по см. на чл.28 от ЗАНН, т.е. действително е извършено нарушение и това изявление изхожда от страна, за която то е неблагоприятно..

Въз основа на АУАН от ТВИ-Зам. Кмет на Община Варна е издадено и атакуваното пред ВРС НП №034 от 23.01.2019г.    

В с.з. от16.07.2019г. св. Й.И.П.заявява, че на 12.12.2018 г. лично е поставил уведомление на предното стъкло на автомобила, след като е констатирал, че е паркиран на тротоара в нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, с което е направило невъзможно преминаването на пешеходци по тротоара. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като установената с тях фактическа обстановка практически не се оспорва от другата страна.

В същото с.з. защитникът адв. А.А./баща на Д. Д./ заявява, че той е лицето, което управлява автомобила. Това изявление, имащо характер на свидетелски показания не следва изобщо да се взема предвид и да се кредитира от съда , тъй като адв. А. А. участва в процеса като процесуален представител на една от страните и е процесуално недопустимо изявленията му да имат и характер на свидетелски показания.

В с. з. от 10.09.2019г. св. И А С-сестра на Д. Д., заявява, че автомобилът е бил паркиран на това място от баща и- А.А.. Съдът счита свидетелката като заинтересована от изхода на делото, предвид близката и роднинска връзка с жалбоподателя,  и не кредитира показанията на тази свидетелка.

За да стигне до извода, че Д. Д. не следва да носи административнонаказателна отговорност за предявеното му нарушение, а към такава е следвало да се ангажира друго лице-А.А., въззивният съд не е посочил въз основа на какви доказателства е стигнал до този извод и каква е причинно-следствената връзка между тях.

Настоящият касационен състав счита, че при неподаване на декларация по чл.186 ал.5 от ЗДвП за съда не съществува задължение да разглежда възражения, че наказаното лице не е действителният водач. Законодателят е предвидил конкретна възможност, както и конкретен срок за собственика на автомобила да се възползва от правилото на чл.186 ал.4 от ЗДвП, което представлява специфичен и сравнително бърз ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност за определен види административни нарушения по ЗДвП. По тази причина изводът на ВРС, че АНО се е задоволил единствено да установи кой е собственика, а не кой го е управлявал и не е осъществил допълнителни действия в тази насока е неоснователен и непочиващ на доказателствата по делото, доколкото е спазена процедурата по чл.186 от ЗДвП.

Разпоредбите за личната отговорност относно личната отговорност при извършване на административни нарушения са дерогирани от разпоредбата на чл. 186 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1 от ЗДвП, която предвижда презумпция за отговорност на собственика на МПС, но може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен фиш  може с писмена декларация пред органа в едномесечен срок да посочи лицето, на което е предоставило МПС, с което е извършено нарушението.  Това право не е надлежно упражнено от Д. Д., макар същият да е имал тази възможност към съставянето на АУАН.

Съгл. чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Според настоящият касационен състав липсват доказателства оборващи законоустановената презумптивна сила на съставения АУАН. Това от своя страна води до извод, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Като не е анализирал правилно доказателствата по делото, въззивният съд е стигнал до едно валидно, допустимо, но неправилно и несъответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, а атакуваното НП потвърдено.

 

С оглед изложеното и на осн. чл. 221 ал.1 от АПК вр.  чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ   Решение №1816 от 10.10.2019г. по АНД №2583/2019г. по описа на районен съд Варна.

ОСТАВЯ в сила НП № 034 ОТ 23.01.2019Г. ИЗДАДЕНО ОТ ЗАМ. КМЕТ НА Община Варна

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                  2.