№ 250
гр. Благоевград, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20231200600888 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Г. М. в качеството му
на повереник на частния тъжител Е. Д. срещу Определение №
900147/23.06.2023 г. по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански, с
което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 във вр. с чл.
81, ал. 3 от НПК и чл. 250, ал. 3 и ал. 4 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното определение като се иска неговата
отмяна и връщане делото за разглеждане от РС – Сандански или
пренасочването му за разглеждане към състав от друг районен съд.
Подсъдимите – Б. И. и К. Л., са подали писмено възражение срещу
жалбата чрез защитника си – адв. Г. Ю., в което се прави искане
определението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се направените разноски.
Пред настоящата инстанция лицата, срещу които е подадена частната
тъжба – подсъдимите Б. И. и К. Л., не се явяват в съдебно заседание, в което е
даден ход на делото.
Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие за
събиране на нови доказателства.
Повереникът на частния тъжител Е. Д. – адв. Г. М., в хода на съдебните
1
прения заявява, че настоящият спор пред ОС – Благоевград е втори,
абсолютно идентичен с предходен от месец декември миналата година, като
тогава прекратяването било на абсолютно същото правно основание. Според
адв. М. прекратяването на дело два пъти за едно и също нещо нарушава
правата на неговата подзащитна и принципа „non bis in idem”. Твърди, че още
с първата частна тъжба е бил очертан предметът на спора и всичко
необходимо, което изисква процесуалният закон, като тъжбата е подадена в
6-месечния срок от датата на извършване на престъплението, а
разпореждането на съда за представяне на поправена тъжба е връчено
няколко дни след изтичане на този 6-месечен срок, макар и първоначалната
тъжба да е съдържала всичко необходимо. Иска се обжалваното определение
да бъде отменено като незаконосъобразно, несправедливо и необосновано, и
делото да бъде разпределено на друг съдебен район, различен от РС –
Сандански.
Частният тъжител Е. Д. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че
поддържа казаното от адвоката й.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимите Б. И. и К. Л. – адв. Г. Ю., сочи, че практиката е наложила,
независимо че няма процедура - частната тъжба да бъде оставяна без
движение и да бъдат давани указания за отстраняване на нейните
нередовности, но и законът, и практиката според защитника били
категорични, че всички действия, които тъжителят може да изпълни, за да
отговаря неговата тъжба на условията на чл. 81 НПК, следвало да бъдат
направени в преклузивния 6-месечен срок. Излагат се и доводи, че от
първоначалната тъжба не ставало ясно какви са конкретните обстоятелства на
престъплението, което се твърди да е извършено от подсъдимите К. Л. и Б. И.,
а и тъжбата не отговаряла на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като не
бил приложен към нея документ за внесена държавна такса, а тя била платена
извън преклузивния 6-месечен срок. Иска се потвърждаване на
определението като правилно и законосъобразно. Претендират се
направените разноски във въззивното производство като адвокатски хонорар.
Благоевградски окръжен съд, при спазване на изискванията на чл. 314
НПК, към който препраща нормата на чл. 341, ал. 1 НПК, за да се произнесе
взе предвид следното:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Производството по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански е
образувано по постъпила по електронна поща частна тъжба на 22.01.2021 г. от
Е. И. Д. срещу Б. И. И. и К. И. Л. с обвинение за извършено на 06.09.2020 г.
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Впоследствие тъжбата е постъпила по
делото и на хартиен носител и е с входящ номер от 26.01.2021 г. Държавната
такса от 12 лв. за тъжбата е била платена на 22.01.2021 г. /л. 21 от делото на
районния съд/.
С Разпореждане от 04.03.2021 г. по същото дело първият съдия-
2
докладчик е оставил тъжбата без движение, като е дал указания в 7-дневен
срок от съобщаването да бъдат отстранени констатирани в нея според този
докладчик нередовности, посочени в това разпореждане, касаещи ясно
посочване на всички правно релевантни обстоятелства и депозиране на
средства за съдебна поръчка с указание за прекратяване на производството
при неотстраняване на нередовностите. На 19.03.2021 г. по пощата е подадена
поправена частна тъжба, постъпила в РС – Сандански на 22.03.2021 г., като с
Определение № 900836/25.03.2021 г., постановено по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по
описа на РС – Сандански, Б. И. и К. Л. са предадени на съд и тъжбата е
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание от първия съдия-
докладчик по делото. В съдебно заседание на 02.09.2022 г. след няколко
съдебни заседания, в които не е даван ход на делото, съдията-докладчик се е
отвел от разглеждане на делото. Определеният нов съдия-докладчик в
съдебно заседание на 05.12.2022 г. като съдебен състав е приел /след като с
разпореждане от 15.09.2022 г. е дал ход на тъжбата и насрочил делото за
разглеждане/, че подадената на 19.03.2021 г. поправена тъжба е извън
преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, поради което e отменил
разпореждането от 15.09.2022 г. и наказателното производство по делото е
било прекратено. С определение № 153/20.03.2023 г., постановено по в.ч.н.д.
№ 13/2023 г. по описа на ОС – Благоевград, е отменено посоченото по-горе
Определение с № 900364 от дата 05.12.2022 г., постановено по н.ч.х.д. №
51/2021 г. по описа на РС – Сандански, с което е прекратено наказателното
производство по делото и последното е върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. В това определение на
въззивния съд е прието, че посочените нередовности на тъжбата в
разпореждане на първия съдия-докладчик от 04.03.2021 г. не са били налице,
тъй като подадената на 22.01.2021 г. тъжба от Е. Д. срещу подсъдимите И. и
Л. отговаряла на всички изисквания на чл. 81 НПК – в нея ясно били очертани
рамката и предмета на доказване по обвинението срещу подсъдимите,
посочени били задължителните реквизити на време, място и начин на
извършване на престъплението, ясно било посочено участието на
подсъдимите като предмет на доказване, като подсъдимите имали възможност
да узнаят в какво са обвинени, а съдът съответно да осъществи
правораздавателните си функции като даде правната квалификация съобразно
посочените в тъжбата факти.
След връщането на делото с Разпореждане от 28.03.2023 г. вторият
съдия-докладчик е постановил самоотвод от разглеждане на делото на
основание чл. 31 НПК вр. чл. 29, ал. 1, т. 1, б. в НПК, като е определен нов
съдия-докладчик. Последният с разпореждане от 31.03.2023 г. е дал ход на
тъжбата, квалифицирал повдигнатото частно обвинение като такова за
престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено в съучастие
като съизвършители от подсъдимите И. и Л. /с посочване на време, място и
характер на телесна повреда, за която е повдигнато обвинение/, като е
насрочил делото за разглеждане в открито с.з. В последното проведено по
делото такова с обжалваното Определение № 900147/23.06.2023 г.,
постановено по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански,
3
наказателното производство по делото е прекратено отново на основание чл.
250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 81, ал. 3 НПК и чл. 250,
ал. 3 и ал. 4 НПК след като районният съд е отменил разпореждането си от
31.03.2023 г., с което е дал ход на тъжбата. Като мотив за постановеното
прекратяване на наказателното производство районният съд е посочил в
обжалвания съдебен акт, че макар и да е възможно даването на срок на
тъжителя да отстрани непълноти в тъжбата, това следвало да се направи в
преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК като се очертаят рамките на
предмета на доказване, но в конкретния случай поправената тъжба била
подадена извън преклузивния срок.
При така посоченото по-горе развитие на наказателното производство
въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК тъжбата следва да се
депозира в 6-месечен срок от деня, в който пострадал е узнал за извършване
на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение
за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6
НПК, като не е спорно, че в настоящия случай е налице първата хипотеза на
чл. 81, ал. 3 НПК, като частното обвинение е за престъпление, извършено на
06.09.2020 г. и първоначалната тъжба е подадена в законовия срок /по
електронната поща на 22.01.2021 г., съответно на хартиен носител на
26.01.2021 г./. Безспорно в наказателните производства от частен характер
частната тъжба е този процесуален документ, който поставя началото на
съдебното наказателно производство и е предназначен да определи предмета
на делото, а оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимият е
принуден да предприеме в своя защита. С разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК
законодателят е поставил множество изисквания към формата и
съдържанието на частната тъжба, за да бъде тя процесуално годна да породи
търсеното от частния тъжител правно действие, като едно от тези
императивно поставени изисквания към съдържанието на частната тъжба е тя
да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението от частен характер,
за което се повдига обвинение. Тази претенция на законодателя може да бъде
удовлетворена единствено, ако тъжбата съдържа пълно, ясно, конкретно,
недвусмислено и непротиворечиво фактическо описание на съставомерните
обстоятелства на конкретното престъпление от частен характер, както от
неговата обективна, така и от субективната му страна. Тези очаквания към
съдържанието на частната тъжба не са самоцелни, а са породени от
процесуалните цел, ефект и значение, които НПК й е придал. Посочването на
начина на извършване на престъплението визира задължението да се опишат
всички известни факти около механизма на деянието от всяко едно от лицата,
срещу които е подадена тъжбата, причинените вреди и причинно-следствения
процес, за да може подсъдимите лица в най-пълна степен да разберат в какво
са обвинени, респ. да организират защитата си. Разпоредбата на чл. 81, ал. 1
НПК действително изисква частната тъжба да съдържа данни за
обстоятелствата на престъплението, т. е. за фактите, които се включват в
състава на престъплението. В тъжбата обаче не е необходимо да бъдат
описани всички конкретни детайли от престъпното поведение на
4
подсъдимия/те (в т. см. Решение № 184/12.06.2012 г. по н. д. № 433/2012 г., II
н. о., ВКС). В тази насока тъжителят няма задължение да дава правна
квалификация на деянието, а според изискването на чл. 81, ал. 1 НПК
достатъчно условие за редовността на тъжбата е в същата да са описани
обстоятелствата по твърдяното престъпление. В този смисъл решаващият
първоинстанционен съд е органът, който следва да определи правната
квалификация на деянието, описано в нея. Именно така се формулира
обвинението, срещу което подсъдимият може да се защитава, като съвкупност
от факти (обстоятелства по престъплението), изложени в тъжбата и правната
квалификация, дадена от съда с разпореждането за насрочване. И настоящият
съдебен състав /както този, постановил съдебен акт по в.ч.н.д. № 13/2023 г. на
ОС Благоевград/ счита, че подадената на 22.01.2021 г. частна тъжба от Е. И.
Д. срещу Б. И. И. и К. И. Л. с обвинение за извършено на 06.09.2020 г.
престъпление – причиняване от двете подсъдими на лека телесна повреда,
отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, защото има писмена форма,
съдържа данни за подателя, за лицата, срещу които се подава и за
обстоятелствата на посоченото в тъжбата престъпление – време, място и
начин на извършване на престъплението. В тъжбата са описани причинените
на тъжителя Е. Д. от подсъдимите – Б. И. и К. Л., в резултат на
противоправното им поведение увреждания – овално охлузване с лек околен
оток в горната част на тила в дясно, както и ивицести охлузвания по дясната
предмишница, направено е искане за образуване на производство срещу двете
подсъдими за това, че са нанесли на тъжителя лека телесна повреда.
Районният съд, постановил обжалваното определение, очевидно не е
съобразил посоченото в съдебния акт на въззивния съд по в.ч.н.д. № 13/2023
г., като въпреки констатираната необоснованост и незаконосъобразност на
предходното определение за прекратяване на същото наказателно
производство, е постановил прекратяване на същото основание. Следва да се
посочи не само, че подадената тъжба отговаря на всички изисквания на
закона, а и че законът и съдебната практика не допускат отстраняване на
нередовности на тъжба извън преклузивния срок, но само когато се
констатират такива, отнасящи се до съществени елементи на повдигнатото
обвинение /време, място, начин на извършване на престъплението/, каквито в
конкретния случай не са налице, поради което и районният съд не е имал
законово основание отново да прекратява наказателното производство, след
като вече въззивният съд е констатирал по същото дело, че няма такива
причини. Отстраняването на всички нередовности на тъжбата, които не водят
до изменение на частното обвинение /вкл. и плащане на дължима държавна
такса/, е допустимо да е извън преклузивния срок и това не може да доведе до
прекратяване на наказателното производство.
Въззивният съд намира направеното възражение на защитата за
нередовност на тъжбата и на друго основание – липса на приложен към нея
документ за платена държавна такса, която също трябвало да бъде платена в
преклузивния срок, за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1,
изр. 2 НПК, предпоставка за редовност на тъжбата по дела от частен характер
е прилагане към последната на документ за заплатена държавна такса,
5
удостоверяващ нейното заплащане, като съгласно т. 9 от Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието: за
тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер,
държавната такса е 12 лева. Това изискване за редовност на тъжбата също е
било спазено, тъй като към нея е приложен документ, видно от л. 21 от
н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански, удостоверяващ заплащането
на дължимата се за разглеждане на делото държавна такса. Същият е
постъпил в съда на 26.01.2021 г., а видно от съдържанието на самия документ,
таксата е била заплатена още на 22.01.2021 г. – заедно с подаване на частната
тъжба по електронната поща и в срока по чл. 81, ал. 3 НПК, като следва да се
посочи, че законът не предвижда срок за внасянето на държавната такса по
тъжбата (Решение № 211 от 29.04.2003 г. на ВКС по н. 4дело № 53/2003 г., III
н.о.).
Законът не поставя друго изискване за допустимост, освен тъжбата да е
подадена в шестмесечния срок от датата на деянието или от узнаването му от
пострадалия, като всички други въпроси, свързани с движението на тъжбата,
в това число и фактът за внесена държавна такса, са неотносими към
действието на преклузивния шестмесечен срок. Никъде в нормата на чл. 81
НПК, уреждаща изискванията за редовността на започването на едно
производство по реда на частното обвинение посредством подаването на
частна тъжба, не се поставя срок за внасяне на дължимата държавна такса,
като условие за нейната редовност. За разлика от поставения срок за подаване
на самата тъжба, в закона няма срок за внасяне на таксата към нея, а още по-
малко за внасяне на таксата в рамките на преклузивния шестмесечен срок.
Всичко изложено мотивира настоящият състав да приеме, че
първоначално подадената на 22.01.2021 г. частна тъжба от Е. Д. срещу Б. И. и
К. Л. за причинена на 06.09.2020 г. лека телесна повреда с правна
квалификация съгласно разпореждането за даване ход на тъжбата по чл. 130,
ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК, е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и
отговаря на всички изисквания на закона, като не са били налице основания
за нейното допълване или коригиране и за отстраняване на непълноти в нея,
отнасящи се до съществени елементи на повдигнатото обвинение,
обстоятелствата на което в тъжбата са ясно изложени и позволяват на
подсъдимите да организират защитата си срещу него. Ето защо обжалваното
определение № 900147/23.06.2023 г. по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС –
Сандански, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2
във вр. с чл. 81, ал. 3 от НПК и чл. 250, ал. 3 и ал. 4 от НПК е прекратено
наказателното производство по делото, е незаконосъобразно, като то трябва
да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав за
продължаване на процесуалните действия с даване на ход на тъжбата. Не
може да бъде уважено искането в жалбата делото да бъде изпратено на друг
районен съд, тъй като това не е в правомощията на настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 1 вр. чл. 334, т. 1 във вр. с чл.
335, ал. 2 НПК, Благоевградският окръжен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 900147/23.06.2023 г., постановено по
н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански.
ВРЪЩА делото на РС – Сандански за продължаване на процесуалните
действия с даване на ход на тъжбата от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7