РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр.Бургас, 28.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
12 септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 925 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е В.И.И. ЕГН:**********, със съдебен адрес ***.
Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Ж.Б. ***.
Ответник по жалбата е директорът на ТП на НОИ Бургас.
Ответникът участва в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт С.Ч.-П..
Предмет на оспорване е решение № 1012-02-180#1/05.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което
е оставено в сила разпореждане № 2113-02-4074#6/28.02.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас,
с което на основание чл.96б, ал. 2 от КСО е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
В жалбата се правят оплаквания за неправилно
квалифициране на фактите по случая и в частност неправилно незачитане като
осигурителен стаж положен труд в Република Казахстан. Правят се оплаквания за
липса на компетентност на органа, липса на правно основание за издаване на
отказа, непълнота на събраните доказателства и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното
решение. По- конкретно се изразява несъгласие с изводите на органа, че по
отношение на придобития трудов стаж от жалбоподателя в Република Казахстан се
явява неприложима Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските
социалистически републики за социално обезпечаване с оглед придобиването право
на пенсия. Сочат се доказателства.
Правното основание на оспорването е чл.118 ал.1 от КСО,
вр. с чл.145 от АПК.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и
недопустима. В писмено становище по делото процесуалният му представител излага
подробни съображения относно материалноправната законосъобразност на оспорения
акт. В същите сочи, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на
пенсия за осигурителен стажа и възраст от жалбоподателя е действащ Договора
между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27.02.2009
г. и именно той се явява приложим при преценката за включване на придобития
стаж на лицето в Република Казахстан относно възникване на правото на пенсия, а
не вече денонсираната Спогодба. Иска се отхвърляне на жалбата. Не се сочат нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост
на жалбата за неоснователно. От данните по делото се установява, че срокът за
оспорване на процесното решение изтича на 31.05.2022 г. На тази дата по имейл е
постъпило писмо от процесуалния представител на жалбоподателя, в което е
отразено, че се оспорва решение №
1012-02-180#1/05.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Бургас и е
прикачено пълномощно. Действително постъпилият имейл не е съдържал самата
жалба, която повторно е изпратена на 01.06.2022 г., но доколкото в
първоначалното писмо е посочено изрично, че същото съдържа жалба против
конкретен акт и съответно е приложено пълномощно за процесуално представителство
за оспорване на този акт, то съдът счита, че е спазен срока за оспорване.
Последното следва и от обстоятелството, че в АПК не се съдържа ограничение на
момента до който могат да се правят възражения по отношение на оспорения акт,
т.е. за да се приеме, че една жалба е в срок е достатъчно да се изяви волята на
адресата, че оспорва съответния акт, като не е необходимо да сочи конкретните
възражения.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представени са заверени копия от решението, предмет на
оспорване – решение № 1012-02-180#1/05.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Бургас, както и
оставеното с него в сила разпореждане № 2113-02-4074#6/28.02.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас,
от което се установява издаването им. С оспорения акт на основание чл.96б, ал.
2 от КСО е отказан отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя В.И.И., за отпускането на която последният е подал заявление от
29.12.2021 г. За да постанови този резултат административният орган, при
приложение на чл. 10, ал. 3 от Договора между Република България и Руската
федерация за социална сигурност от 27.02.2009 г., е извършил сумиране на
доказания от лицето трудов и осигурителен стаж от положен труд на територията
на Република България и потвърдени от Руската федерация осигурителни периоди.
За доказан и потвърден от Руската федерация е зачетен
следният трудов стаж: от 28.12.1976 г. до 28.04.1977 г. – работник; от
04.05.1977 г. до 24.04.1979 г. – военна служба; от 13.06.1979 г. до 06.04.1980
г. – подземен миньор; от 07.04.1980 г. до 31.12.1981 г. – укрепител; от
01.01.1982 г. до 31.12.1991 г. – подземен миньор; или общо 14 години 10 месеца
и 11 дни. За посочения стаж, на основание Договора между Република България и Руската
федерация за социална сигурност от 27.02.2009 г., е представено от съответната
институция – Пенсионен фонд на Руската федерация, справка-удостоверение за
зачетения осигурителен стаж, придобит на територията на Руската федерация
(РФ/БГ3).
Във връзка с осигурителния стаж в Република България е
прието, че жалбоподателят до момента на подаване на заявлението за пенсия е
придобил 11 години 3 месеца 24 дни осигурителен стаж при ІІ-ра категория труд и
6 години, 9 месеца и 5 дни при ІІІ-та категория труд. За удостоверяване на
посочения стаж в хода на производството са приети следните документи:
удостоверение от 09.02.2022 г., издадено от Дитсманн АД за трудов/осигурителен
стаж 2 месеца 29 дни (01.10.2021 г. – 29.12.2021 г.), от които 21 часа
извънреден труд на длъжност шлосер-бригадир, ІІ-ра категория труд;
удостоверение от 28.10.2021 г., издадено от Дитсманн АД за трудов/осигурителен
стаж при ІІ-ра категория труд от 3 години и 9 месеца, както следва: 6 месеца
(01.01.2018 г. – 01.07.2018 г.) – на длъжност ръководител група обекти и
положени извънредни часове – 97, и 3 години и 3 месеца (01.07.2018
г.-01.10.2018 г.) на длъжност шлосер бригадир със съответните извънредни
часове: за 01.07.2018 г. – 31.12.2019 г. – 42 часа, за 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г. – 93 часа, за 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. – 128 часа, за
01.01.2021 г. – 30.09.2021 г. – 129 часа; удостоверение от 27.05.2021 г.,
издадено от „ГСИ-Балкани“ ЕООД за осигурителен стаж 5 години и 6 месеца
(01.12.2005 г. – 01.06.2011 г.) на длъжност шлосер по РМС-бригадир, ІІІ-та
категория, и 6 години и 7 месеца (01.06.2011 г. – 01.01.2018 г.) – шлосер по
РМС-бригадир, ІІ-ра категория, със съответните извънредни часове: за 2012 г. –
249 часа, за 2013 г. – 133 часа, за 2014 г. – 123 часа, за 2015 г. – 113 часа,
за 2016 г. – 160 часа, за 2017 г. – 163 часа; удостоверение от 13.12.2005 г.,
издадено от „Чикън груп“ ООД за трудов/осигурителен стаж 11 месеца и 10 дни на
длъжност работник в хладилно помещение за периода 20.12.2004 г. – 01.12.2005 г.
Към датата на подаване на заявлението за отпускане на
пенсия жалбоподателят е бил на възраст 63 години 1 месец и 15 дни. При
извършено сумиране на приетия за установен стаж, както и извършено приравняване
на стажа от ІІ-ра категория в трета, административният орган е достигнал до
изчислил, че осигурителния стаж на лицето е общо 35 години, 9 месеца и 9 дни.
При тези данни органът е приел, че към датата на заявлението жалбоподателят не
е изпълнил изискването на чл. 69б, ал. 2 от КСО, т.е. не е изпълнено
изискването за наличие на 15 години стаж по условията на втора категория труд и
сбор от осигурителния стаж и възраст – 100.
В подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст жалбоподателят е заявил, че има придобит
осигурителен стаж в Казахстан. В тази връзка са приложени два броя архивни
справки от 02.08.2014 г. и 06.06.2005 г., предоставени от Посолството на
Република България в Република Казахстан, с поставени съответни заверки (с
неофициален превод на български език на стр. 170 и стр. 171 от делото), както и
справка за предоставени данни за полаган труд от жалбоподателя в Република
Казахстан, издадена от Държавния архив на Карагадинска област (стр.137). От
така представените документи се установява, че В.И. е реализирал следния трудов
стаж в Казахстан: в мина „50 години Октомврийска революция“ на Карагадинското
производствено обединение по добив на въглища (Акционерно дружество открит тип
„Карагандаугол“) - от 03.06.1979 г. до 7.04.1980 г. като подземен миньор 2
разряд; от 07.04.1980 г. до 1.01.1982 г. – укрепител 4 разряд; 01.01.1982 г. –
01.02.1995 г. – като подземен миньор по поддръжката 4,5 разряд по
ремонтно-възстановителни работи № 1; 01.02.1995 г. – 15.10.1996 г. – подземен
машинист на минни машини 5 разряд в участък № 1; в мина № 1 на ДОО „Арман“ от
16.10.1996 г. – 07.11.1996 г. като подземен миньор по ремонта на минни машини и
вътрешноминен транспорт; в мина „Стахановска“ (мина „Костенко“), въгледобивен
департамент ОАО „Испат Кармет“ от 18.11.1996 г. до 22.02.1999 г. като подземен
машинист на транспортни машини, 4 разряд; или общо трудов стаж – 19 години 7
месеца и 27 дни.
От предоставено от Руската федерация удостоверение за
признат трудов стаж се установява, че на жалбоподателя е признат част от
описания по-горе стаж в Република Казахстан, като част от СССР, а именно стажът
придобит в периода 13.06.1979 г. – 31.12.1991 г. и този стаж е взет предвид при
определяне осигурителния стаж в страна по реда на чл. 96б от КСО. Останалата
част от трудовия стаж, придобит в Република Казахстан не е признат от
административния орган, тъй като е реализиран при действието на Спогодбата между
Народна Република България и СССР, действала в периода 1960г.-2004г., денонсирана
със закон в сила от 1.01.2005г., стажът не е признат от Руската федерация, и
към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на 29.12.2021 г. между Република България и
Република Казахстан (бивша Съветска Република) няма сключен договор за социална
сигурност, въз основа на който да се признае положения в Република Казахстан
трудов стаж, каквото е условието на чл. 20, ал. 2 от Спогодбата. Отразено е в
решението на директора на ТП на НОИ Бургас, че за да бъде признат посочения
стаж на основание Спогодбата е следвало заявлението за отпускане на пенсия да е
подадено в рамките на нейното действие, какъвто настоящия случай не е.
На основание чл.117 ал.1 т.2 б.А от КСО компетентен да
издаде оспорения акт е директорът на ТП на НОИ Бургас, който в случая надлежно
е бил заместван от издателя на акта - С.Р.на основание заповед №
1016-40-765/27.06.2016 г. на управителя на НОИ и данните за ползван платен
годишен отпуск на директора на ТП на НОИ в периода 05.05.2022 г. – 09.05.2022
г., съгласно заповед № 10351/03.05.2022 г. на управителя на НОИ. Не е налице
основание за отмяна на решението по чл.146 т.1 от АПК.
Решението е издадено в изискуемата от закона писмена
форма и съдържа изложени мотиви. Не е налице основание за отмяната му по чл.146
т.2 от АПК.
Производството пред органа е надлежно образувано по
заявление на лице за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл.69б ал.1 от КСО. Издаден е акт – разпореждане на компетентния орган по
чл.98 ал.1 от КСО. Проведена е процедурата по задължително оспорване на това
разпореждане по административен ред пред директора на ТП на НОИ Бургас,
съгласно чл.117 от КСО. Не е налице основание за оспорване на решението по
чл.146 т.3 от АПК.
Правилно е приложен материалния закон, съобразно целта му
и в този смисъл не е налице основание за отмяна на решението по чл.146 т.4 и 5
от АПК.
Нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО изисква за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето (мъж) да е навършило минимум
57 години и 8 месеца до 31.12.2015 г., като възрастта се увеличава с по 2 месеца
след 31.12.2015 г., да е налице сбор от осигурителния стаж и възраст 100 и лицето
да е работило 15 години при условията на втора категория труд. В случая не е
спорно, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст. Не се спори и за
размера на установения трудов и осигурителен стаж в Република България, както и
признатият стажа от Руската федерация, взети предвид при извършване на
преценката за наличие на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за придобиване на право
на пенсия.
Спорният по делото въпрос е дали при изчисляване на
осигурителния стаж на жалбоподателя е следвало да бъде зачетен и стажът
придобит в Република Казахстан (бивша съюзна република, част от държавата СССР,
до прекратяване съществуването на последната), който е останал непризнат от
Руската федерация. В тази връзка следва да се установи кой е приложимият закон относно
придобиването на правото на пенсия от жалбоподателя – този действащ към момента
на придобиване на стажа (Спогодбата между Народна Република България и СССР, действала
в периода 1960г.-2004г., денонсирана със закон в сила от 1.01.2005г.) или този,
действащ към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия,
съответно придобиването на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
в Република България.
Самото придобиване на трудов и/или осигурителен стаж от
едно лице не поражда самостоятелно право на придобиване на пенсия. За да
възникне правото на пенсия е необходимо да бъде изпълнен сложен фактически
състав, част от който е придобиването на определен трудов/осигурителен стаж. С
оглед характера на разглежданото право приложима се явява действащата правна
уредба към момента на неговото възникване или упражняване (датата на подаване
на заявлението за отпускане на пенсия), а не към момента на придобиване на
осигурителния/трудов стаж. За яснота следва да се посочи, че при заварени
правоотношения като настоящото, т.е. когато осигурителният стаж е положен преди
влизане в сила на новата правна норма, но не е произвел действието си като материална
предпоставка за осъществяване на правото на пенсия, тъй като то не е упражнено,
и се упражнява при действието на новата правна норма, то приложима се явява
новата правна норма.
При преценка за правото на пенсия се взема предвид
трудовият стаж, придобит по българското законодателство, а за трудов стаж
придобит извън България са приложими международни договори, по който Република България
е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност
(чл. 68 от КСО). Следователно за да бъде признат за трудов/осигурителен стаж за
целите на възникване право на пенсия, този стаж следва да е придобит на
територията на ЕС или друга държава, с която Република България има сключен
международен договор в областта на социалната сигурност, действащ към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия.
Към датата на подаване на заявлението за отпускане на
пенсия пред компетентния орган в Република България - на 29.12.2021г., действащ
се явява Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност
от 27.02.2009 г., който е приложен от административния орган. Посоченият
договор урежда правото на пенсия по отношение на лица положили
трудов/осигурителен стаж на територията на Руската федерация (т.е. на
територията на Русия), като не обхваща бившите държави от СССР. Въз основа на
този договор от административния орган е признат за целите на придобиване право
на пенсия в Република България и стажът признат от Руската федерация.
Жалбоподателят е придобил стаж в Република Казахстан,
който не е признат от компетентния за това орган на Руската федерация. Стажът е
придобит в периода след прекратяване съществуването на СССР, когато Република
Казахстан вече е била самостоятелна държава. Между Република България и
Република Казахстан няма сключен международен договор за социална сигурност във
връзка с реализиране право на пенсия, т.е. липсва правно основание при преценка
за отпускане на пенсия в Република България да бъде признат положения в Република
Казахстан стаж. Този извод не се променя и от обстоятелството, че от Република
Казахстан са постъпили доказателства за придобития от В.И.И. трудов стаж през
разглеждания период. Същите удостоверяват единствено, че жалбоподателят би
могъл да получава пенсия в държавата на полагане на труд – Република Казахстан,
в случай че е допустимо по нейното законодателство, но този стаж не е предвиден
от приложимото в България право като правопораждащ факт относно претендираната
от И. пенсия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в
случая по отношение на спорния трудов стаж в Република Казахстан е следвало да
бъде приложена Спогодбата между Народна Република България и СССР, действала в периода
1960г.-2004г., денонсирана със закон в сила от 1.01.2005г., тъй като същата е
действала по време на придобиване на стажа. Действително в случая
трудовия/осигурителния стаж е осъществен при действието на Спогодбата между Народна
Република България и СССР, действала в периода 1960г.-2004г., денонсирана със закон
в сила от 1.01.2005г., същият обаче до нейната отмяна не е произвел действие
като предпоставка за осъществяване на правото на пенсия, т.е. до нейната отмяна
не е възникнало право на пенсия (не е подадено заявление за отпускане на
пенсия). Съгласно чл. 20, т. 3 от Спогодбата при нейното денонсиране се
запазват единствено вече възникнали права.
Сумирайки изложеното съдът приема, че жалбата е
неоснователна, а решението на директора на ТП на НОИ е законосъобразно, поради
което на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отхвърли оспорването.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И. ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, срещу решение № 1012-02-180#1/05.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което
е оставено в сила разпореждане № 2113-02-4074#6/28.02.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас,
с което на основание чл.96б, ал. 2 от КСО е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :