РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2153
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.П. и с участието на прокурор Здр.Я., като разгледа докладваното от
съдия Диева касационно административно дело № 2216 / 2022г., взе предвид
следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.
ТД на НАП – Пловдив с процесуален
представител юрисконсулт Д.Пеева обжалва Решение № 1402 от 05.07.2022г.,
постановено по АНД № 1789/2022г. на РС – Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 51052-S005742/08.07.2011г.
на Заместник Териториален Директор на ТД на НАП - Пловдив за наложена
имуществена санкция на Винарска изба Брезово - България АД, ЕИК ********* – в
размер на 4000лв. за нарушение по чл.40 ал.1 т.1 б.”в”, на основание чл.104
ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и е прекратена административно
наказателното производство срещу Винарска изба Брезово – България АД за вменено
нарушение по чл.40 ал.1 т.1 б.”в” вр. с чл.104 ал.1 ЗЗО, с НП № 51052-S005742/08.07.2011г.
Касаторът счита решението за нищожно
– като постановено при недопустимо обжалване. Позовава се на Т.Р. № 1 от
07.06.2016г. по Т.Д. № 1/2016г., ОСНК на ВКС с твърдение, че възможността за
оспорване на процедурата по връчване на НП на основание чл.58 ал.2 ЗАНН е
уредена в специално производство, развиващо се пред административен съд,
съответно районен съд не е компетентен да се произнесе, като същевременно
възможността за оспорване е преклудирана. Поддържа, че съгласно тълкувателното решение,
възможността за оспорване на процедурата по връчване на НП е уредена в ЗАНН по
реда на възобновяването на административно наказателните производства по
чл.70-чл.73. За неправилно се счита становището на РС – Пловдив относно
законосъобразността на процедурата по връчване на основание чл.58 ал.2 ЗАНН.
Поискана е отмяна на решението ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Заявено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за ответната страна в случай на претендирането
му.
Ответникът Винарска изба
Брезово - България АД, гр.Брезово не изразява становище по касационната жалба и
не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита решението за законосъобразно.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
По същество не е основателна.
1. В случая допустимостта на жалбата
против Наказателно постановление № 51052-S005742/08.07.2011г. на Заместник
Териториален Директор на ТД на НАП – Пловдив е разрешена с неподлежащо на
обжалване Определение № 908/07.06.2022г., постановено по ЧКАНД № 1366/2022г.,
АС – Пловдив. Касационният състав на АС – Пловдив е отменил разпореждане №
2007/30.03.2022г., постановено по АНД № 1789/2022г. на РС-Пловдив и е върнал
делото на същия състав на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия. Предвид посоченото, твърдението за постановяване на съдебно решение
по недопустима жалба не е основателно.
Възражението за нищожност на решението
на ПРС също не е основателно - установените в съдебната практика изисквания за
валидност на съдебното решения са то да бъде постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната дейност на
съда, да са спазени изискванията за писмена форма и подпис, както и да бъде
разбрана изразената воля на съда, т. е. за да е налице нищожно решение то
следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила,
които да водят до нетърпимостта му в правния мир. Същите пороци, като основания
за нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в Тълкувателно решение №
1/10.02.2012г. по тълкувателно дело № 1/2011г. на ВКС. За да е валидно, съдебното решение трябва да е изготвено в писмена
форма, да е подписано от мнозинството от съдиите в съдебния състав и да
изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез
тълкуване, нейното съдържание. Нищожността на съдебния акт предполага
постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън
пределите на правораздавателната власт на съда /Тълкувателно постановление №
1/29.09.2016г. по тълк. дело № 1/2015г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II
колегия на ВАС/. Нищожно е съдебно решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед
научните и техническите постижения на съвременната цивилизация относно
изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите
на действащия правов ред. За да бъде обявено съдебно решение за нищожно е
необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на
съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на
решението. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от
законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно
решение. Доводът, че съдебното решение противоречи на Т.Р. № 1 от 07.06.2016г.
по Т.Д. № 1/2016г., ОСНК на ВКС е по съществото на спора и евентуално би могло
да обоснове неправилност на съдебния акт, но не и неговата нищожност. Както бе
посочено, в случая е налице произнасяне от ПРС след постановяване на
неподлежащо на обжалване определение на АС – Пловдив, разрешило спора по
допустимост на жалбата против НП. Цитираното Т.Р. № 1 от 07.06.2016г. по Т.Д. №
1/2016г., ОСНК на ВКС касае последици от редовна процедура по чл.58 ал.2 ЗАНН,
каквато в случая не е налице според неподлежащото на обжалване определение на
АС – Пловдив. Касаторът цитира отделни текстове от решението, обвързвайки ги с
тезата си, но в несъответствие с цялостните мотиви, въз основа на които е
прието, че „Субективната страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2
от НК в случаите, когато наказателното постановление за санкциониране на дееца
по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства. Недопустимо е умисълът на дееца за извършване на това
престъпление да се обосновава само от законовата фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН.”.
В настоящия случай съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган, в
надлежния състав и в пределите на правораздавателната му власт.
2. Правилно РС - Пловдив е посочил, че
според фактическата установеност – АУАН е съставен на 11.01.2011г., НП е
издадено на 08.07.2011г. и административно наказателното производство е висящо
поради нередовно връчване на НП. Законосъобразно в тази вр. РС – Пловдив се е
позовал на нормите, регламентиращи преследвателската давност : в чл. 34 ЗАНН,
чл. 80 и 81 НК, ограничаваща във времево отношение възможността на държавата
чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице;
преследвателската давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението - чл. 80 ал.3 НК и тече до реализиране на
наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в
сила акт. Абсолютната давност изключва
наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането
и прекъсването на обикновената давност - чл. 81 ал.3 НК. Съобразени са
задължителните указания в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС
и ВАС : - сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като проявна форма на
преследвателската давност; - в административно-наказателния процес намира
субсидиарно приложение абсолютната преследвателска давност от 4,6 години.
Същата тече от довършване на деянието до влизане в сила на НП.
В НП е посочено, че
дружеството в качеството на осигурител не е спазило срока за внасяне по
сметката на ТД на НАП-Пловдив на дължимите вноски за здравно осигуряване за
периода 01.04.-30.04.2010г. в законоустановения срок до 31.05.2010г. /до края
на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът/, при което следва, че
от 01.06.2010г. дружеството е в нарушение. Нарушението е установено на
12.10.2010г. при представяне на справки образец Кд 127 и Кд 128 в сградата на
ТД на НАП – Пловдив. Към датата на издаване на АУАН и НП, предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове не са били изтекли. Бездействието да се връчи НП от
08.07.2011г. в продължителен период от време е с последица изтичане на абсолютната
преследвателска давност на 01.12.2014г. /считано от 01.06.2010г./, при
приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, предвидена в чл.81 ал.3
вр.с чл.80 ал.1 т.5 НК за издаване на санкционният акт и влизането му в сила,
която тече от момента на извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015г. по ТД № 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на
ВАС, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото постановление:
"В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3
от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.... Предвид липсата на
разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма
на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в НК следва да намери приложение...“. Уредената в разпоредбата на чл.80
ал.1 т.5 НК във връзка с чл.11 ЗАНН, погасителна давност е в смисъл, че
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 НК, независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член. Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца
наказателното преследване се погасява по давност. Предвид задължителния за
правоприлагащите органи по смисъла на чл.130 ал.2 ЗСВ характер на цитираното
тълкувателно постановление, разпоредбите на НК за абсолютната погасителна
давност са приложими към настоящият казус.
Според Т.П. № 1 от 27.02.2015г. на ВКС
и ВАС, давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално
право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание.
Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави
наказателното производство недопустимо. Съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува
административно наказателно производство, а образуваното се прекратява, при
изтичане на предвидената в закона преследвателска давност. Правилно ПРС се е
позовал на чл. 63 ал.6 ЗАНН и приел, че независимо от материална
законосъобразност на НП, съдът го отменя и прекратява административнонаказателното
производство в случаите предвидени в закон, един от които е изтичане на
преследвателската давност по чл. 34 ЗАНН. Процесуално законосъобразно ПРС
приел, че на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН прекратяването на административнонаказателното
производство в конкретния случай следва да е с решение, а не с определение,
който акт намира приложение само при прекратяване на съдебното производство в
хипотезите на влизане в сила на НП, но не и при отмяна на НП с прекратяване на
административно-наказателното производство. В тази насока ПРС се е позовал на трайната
практика на ВКС, приемаща, че в случай на вече издаден първоинстанционен санкционен
правораздавателен акт /каквато функция има НП/, ако основанията за прекратяване
на наказателното производство настъпят пред въззивната инстанция /в случая
районния съд/ или пред касационната инстанция, те се произнасят с решение,
доколкото вече издадения правораздавателен акт не може да се отмени с
определение /Решение №149/08.10.2020г. по дело №707/2020г. на ВКС – „По делото
няма спор, че абсолютната давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК
е изтекла предвид фактическата и правна рамка на повдигнатите обвинения, което
е достатъчно основание да се прецени, че правилно постановената първоинстанционна
присъда е била отменена, а воденото наказателно производство прекратено… изтичането на преследвателската
давност за инкриминираните деяния е юридически факт, при осъществяването на
който въззивният съд е длъжен да отмени присъдата, независимо дали е
оправдателна или осъдителна, както и да прекрати наказателното производство
(вж. Решение №266/28.05.2009г. по н.д. №225/2009г., І н.о. ВКС). В противен
случай би допуснал нарушение на закона, което ще произведе основание за
възобновяване на наказателното дело. Предвид изложеното, съдът прецени, че с
отмяната на постановената присъда и прекратяване на наказателното производство
на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК въззивният съд не е допуснал съществено
нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице
предпоставките за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.”./; Решение № 500, трето
наказателно отделение, наказателно дело № 1729/2014г.; Решение №26/13.05.2019г.
по дело №1239/2018г. на ВКС; Решение №209/27.12.2019г. по дело №614/2019г. на
ВКС/. Изтичането на абсолютната давност правилно е възприета от ПРС за безусловна
пречка пред продължаващата висящност на административно наказателния процес,
поради което НП е отменено и административно-наказателното производство е
прекратено, без разглеждане на материално-правния спор по същество.
Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив XXIV състав
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1402 от
05.07.2022г., постановено по АНД № 1789/2022г. на РС – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :